Merypoup : México (Riviera Maya) – Краят на ваканцията (част X)

24.02.2017 – петък

През този ден имахме време и за последна разходка в комплекса и за плаж. След като бяхме видели как изглежда морският басейн при бурното море, сега го видяхме в друга светлина – в целия му блясък, с кристално бистрата си вода.

Разхождайки се по брега стигнахме до нашето място на плажа и прекарахме остатъка от деня там. Вече бях опитала почти всички коктейли, а останалите ми се смееха, че ги избирам основно по цвят...колкото по-ярък, толкова по-добре 😜

Морето отново беше чудесно и изобщо наслаждавахме се на всеки миг.

На връщане отново както всеки ден срещнахме палавите coati. Имаше едно, което се мотаеше самичко. Винаги носехме някаква храна за подобни срещи. Започнах да му давам хапки кроасан, а то толкова нежно и внимателно ги вземаше от ръката ми, сякаш се опитваше да ме пази от острите си нокти.

По-нататък имаше цяло стадо coati-та, които ловко се катереха по палмите и събаряха кокосови орехи, които после пробиваха за да пият сока. Бяха изминали две седмици, но не спирах да се удивлявам как сред лукса на комплекса виждахме подобни неща обичайни за дивата природа.

Между другото тук, а предполагам и по цялото крайбрежие Riviera Maya всичко беше направено така, че да се съхрани природата максимално. На много места в комплекса се вървеше по дървени мостчета-пътеки, за да могат животинките да минават спокойно отдолу. В почти всички водни паркове бяха позволени само екологични слънцезащитни кремове, а в много от сенотите изобщо не се позволяваха.

Определено туризмът се опитваше и постигаше много за максималното съхранение на флората и фауната.

В стаята ни очакваше станалото обичайно забавление, храненето на красивите сини птици. Колкото бяха красиви, толкова бяха шумни и нахални 😁

Вечерта решихме да отидем да вечеряме в бразилския ресторант O Pavao в района на White Sand. Казаха ни, че ще има свободна маса след 30 мин. и ни дадоха едно устройство по което щяха да ни сигнализират, когато се освободи място. Използвахме момента да се помотаем около езерото и басейните. Направих последните си вечерни снимки и в това време ни дадоха знак, че има маса за нас.

Концепцията в ресторанта беше следната. Салатите и хлебчетата бяха на блок маса, както и при другите ресторанти, но за разлика от тях, тук меню нямаше. На големи шишове пред очите на всички се печаха 6-7 вида месо. Келнерите минаваха с шишовете по масите и режеха всеки път различно парче месо направо в чиниите. Имаше обаче уловка, за която не се усетихме. Най-хубавото месо го донесоха, когато вече нямахме място да поемем храна 😜 Но въпреки всичко останахме много доволни от ресторанта 👌

Забавянето на вечерята осуети желанието ми да гледам мексиканското шоу в театъра на Colonial, но пък така и така бяхме в другата част на комплекса решихме да останем за късното шоу в театъра на Riviera. Да, точно така, тук освен, че шоутата бяха хубави бяха и по две на вечер, едно в 21ч. и едно в 22:30ч. Тази вечер в театъра на Riviera темата беше пиратска 😉

Седнахме да пием по един коктейл и дойде време за спектакъла. А той определено си струваше и като изпълнение и като декори и като костюми. На финала разбира се, който искаше можеше да се снима с „пиратите”

И така около полунощ се прибрахме да спим за последно, ние в мизерната стая на Colonial, а останалите в луксозните на White Sand.

25-26.02.2017 – събота и неделя

Последни часове преди да потеглим към дома. Багажът беше стегнат с изключение на плажната чанта и дрехите за път. Коралите бяха надлежно скрити. Използвахме кухините на пирамидите сувенири за целта. Остана да се надяваме всичко да мине гладко. Отидохме за последно на плаж. Беше хубаво, но определено тъжно 😔

На връщане към стаята за втори път видяхме змия. Слава богу, че тези срещи се случиха последните два дена. Първият път дори не разбрах, че е змия, помислих я за изсъхнала част от палмово листо. Парадоксално беше, че през повечето време се стрясках от такива листа и ги мислех за змии и точно, когато се бях успокоила и не им обръщах внимание стана обратното, „листото” се оказа змия 😐

Втората ни среща се случи на прибиране от плажа. Беше препречила дървената пътека и изобщо не мислеше да се махне. Вал се опита да я прогони с хавлията, но тя само мина в единия край на пътеката и започна да се движи между дъските. Някак си на прибежки успяхме да минем 😨

Пред входа на вилата ни срещнахме за последен път нашата игуана. Тя стоеше всеки ден на едно и също място точно пред единия вход. Така и не се разбрахме с Вал до последно. Винаги когато игуаната беше там аз просто минавах през другия вход, въпрос на 2 метра разстояние. Вал обаче си минаваше най-безцеремонно покрай нея. Сякаш дразнеше и мен и нея 😉

Към 15ч. следобед дойде автобусът да ни откара на летището. Минахме проверките и се отправихме към гейта. Тук беше почти като в България. На летището всичко беше безумно скъпо и за разлика от летището в Доминикана и всяко друго европейско летище (без софийското) нямаше място за пушене. Имаше само един ресторант, където срещу вход от 10$ можеше да отидеш и да пушиш 😠

Както и да е, към 19ч. бяхме в самолета готови за дългия кошмарен полет. Предстояха близо 10ч. във въздуха и 9000 км. Този път аз бях на средна седалка и за първи път не усещах този студ на главата си, но Вал най-накрая разбра за какво му говорех преди. Не случайно си сложи шапката на главата 😉

По някое време през нощта не си чувствах краката. Беше ужасно. Имах усещането, че едва ще изкараме полета. Най-накрая кацнахме във Франкфурт. С последни сили се завлякохме до гейта за Цюрих. Имахме почти 5 часа до полета за вкъщи. Запълнихме ги кой както може...

* * *

И така, приключи третата ни карибска ваканция. Колкото и странно да звучи, въпреки, че за първи път бяхме настанени в толкова неприятна, мизерна и усойна стая, за мен това беше най-хубавата ни почивка 😊👌

Grand Palladium беше едно райско място с езеро, прекрасни цветя и градини, джунгла, басейни и най-важното плаж с фин пясък, изумрудена вода и много палми. Бяхме сред животните и те сред нас, а това ме правеше невероятно щастлива.

Програмите и забавленията бяха разнообразни и винаги на ниво.

В Мексико видяхме много и все различни неща до сега. Като започнем с останките от древната цивилизация на маите, преминем през страхотния парк Xcaret и завършим с магията на сенотитте и пещерата в екопарка Kantun Chi.

Да, без да преувеличавам, това бяха две невроятни седмици. Има много места по света, които искам да видя, но със сигурност мечтая да се върна отново на Riviera Maya!

А до тогава ще гледам снимките и клпчетата. Ще си спомням за забавните coati и птиците вдигащи врява, докато ги храня. Ще поглеждам коралите, които пренесохме благополучно и ще се връщам мислено на плажа 😇

Ще се радвам на мини градинката, която внесе вкъщи духа на джунглата и духа на една забележителна изчезнала цивилизация 😉

Започнах този пътепис с думи от моя пътеводител, които накратко описваха п-в Юкатан като място съчетало в перфектна симбиоза джунгла, сеноти, безкрайни бели плажове и разбира се маи. Вече бях видяла с очите си, че нямаше нищо преувеличено в това определение. И мога само да си пожелая...ДО СКОРО МЕКСИКО! ДО СКОРО RIVIERA MAYA! 😊😎

Coati & birds – Видео