Merypoup : México (Riviera Maya) – Grand Palladium (общи впечатления) част I

След двете почивки в Доминикана решихме да разнообразим малко дестинацията. Без много да му мислим се спряхме на Мексико и по-конкретно на туристическия регион Riviera Maya в щата Quintana Roo.

За разлика от почивките в Доминикана, където наблягахме основно на плажните забавления, тук идеята беше да разгледаме историческите забележителности завещани от цивилизацията на маите. За нас с Валери това беше много важен детайл от предстоящата ваканция.

Последният месец преди да тръгнем бях прочела много за забележителностите и другите атракции, които предлагаше това място. Събрах предостатъчно информация от всякакво естество. Изгледах много филми за маите и прочутите природни образувания наречени сеноти.

И така, точно година след втората незабравима почивка в Пунта Кана, дойде ред да стегнем багажа. Отново бяхме в същия състав, шестима възрастни и две деца. Очакването беше твърде дълго предвид това, че бяхме направили резервацията си 10 месеца по-рано и може би това правеше вълнението още по-голямо.

11.02.2017 – събота

Ще спестя подробности за пътуването. Отново бяхме с връзка в Германия, но този път на летището във Франкфурт. Имахме време да изпием по едно кафе, след което се отправихме към гейта и драконовските проверки. Полетът продължи около 12ч. Единствено адреналинът от очакваната ваканция спомогна за по-лекото изтичане на тези часове. Изпитвахме ужас от връщането след две седмици. Тогава нямаше да го има този адреналин. Полетът отново щеше да е нощен, което означава ужасно студен, а на всичко отгоре връзката Франкфурт-Цюрих беше след близо 5 часа 😕 За момента обаче игнорирахме тази мисъл и се настроихме за слънчеви, топли карибски дни 😎

Малко преди 18ч. местно време кацнахме на летището в Cancún на п-в Юкатан. Според моя пътеводител няколко думи описваха полуострова най-точно – джунгла, сеноти, безкрайни бели плажове и разбира се маи. Всички те съчетани в перфектна симбиоза помежду си. Предстоеше да се убедим дали е така...

Сравнително бързо минахме проверките, качихме се в автобуса и се отправихме към хотелския комплекс Grand Palladium Resort & Spa, на около 80км. на юг от Cancun между Playa dell Carmen и Tulum.

Въпреки, че бях проучила детайлно целия комплекс не бях подготвена за неговите мащаби. По цялото крайбрежие наречено Ривиера Мая има десетки комплекси. Не знам другите колко са големи, но само този беше колкото "Св.св. Константин и Елена" или "Албена" по нашето Черноморие.
Тук е мястото да дам малко информация за курорта и това, което предлага.

Grand Palladium е 5 звезден луксозен комплекс разположен на Akumal, който се състои от няколко хотелски части (Kantenah, Colonial, White Sand, Riviera и The Royal suites), всяка от които има собствено огромно лоби в различна тематика според името. Хотелските части всъщност представляват големи вили пръснати сред джунгла, градини и езеро с различен брой стаи за гости.

Курортът разполага с 10 A la carte тематични ресторанта с разнообразна кухня (La Lola - испански, Chang Thai - тайландски, El Dorado steak house, La Adelita - мексикански, Ribs & More, Sumptuori - японски, Portofino - италиански, Punta Emilia – морски дарове, O Pavao – бразилски, El Jardin), 5 ресторанта в стил бюфет (Tikal, La Hacienda, Kabah, El Gran Azul, La Laguna), 25 бара разположени в целия комплекс.

В комплекса има 8 сладководни басейна и 1 с морска вода, първокласен Спа и Уелнес център, aquatic activities & dive center. Предлага се гмуркане с шнорхел, кану-каяк, водни колела, разходка с корабче по езерото, уиндсърф и др.

За настроението на гостите през деня се грижат аниматори, а всяка вечер в двата театъра се организират забавления. Освен това има дискотека Sunset Boulevard за възрастни (не се допускат лица под 18г), караоке, мини клуб "El Ranchito" за деца 4-12 години и клуб Black & White Junior за тийнейджъри (13-19 години), зала за видеоигри.

За любителите на спорта има различни занимания като аеробика, гимнастика, а също спортен център включващ 6 тенис корта, 2 волейболни игрища на плажа, баскетболно игрище, фитнес съоръжения, мини-голф, дартс, тенис на маса, билярд и др. Хотелът разполага със супермаркет, фото магазин, магазини за сувенири, за дрехи, бижута и др, бутици, а също фризьорски и козметичен салон и църква.

Консиерж услуги, банкомат, помещение за съхранение на багаж, туристическо бюро, обменно бюро, денонощна рецепция, интернет, лекар.

На разположение за свободно ползване има влакче, свързващо всяка част в курортния комплекс.

Всичко това е разположено сред зелени пътеки, които водят до всяка част на комплекса, на плажа или просто сред флората и фауната типични за Ривиера Мая. Има орхидеи, фламинго, миещи мечки няколко вида, игуани и дори крокодили.

    Нашата резервация беше за хотелската част в испански колониален стил - Colonial. Хотелът беше посочен като предпочитан сред останалите, защото се намира в централната част на комплекса до зоната с ресторантите в непосредствена близост до обширен частен плаж, до спа центъра и до центъра за спорт.
   Когато правихме резервациите имаше два вида оферти за стаи – deluxe и spar. Двете семейства резервирахме deluxe (по-скъпите), а третото семейство взеха по-ниската категория. След като седнах обаче да проуча детайлно сайта на хотела видях, че всъщност deluxe са най-ниската категория, на най-зачуканото място (вили от 1 до 4 в синьо на картата). Стана ми неприятно, но поне бях подготвена какво да очаквам. Беше ми ясно, че ще сме някъде в джунглата, но поне се надявах стаята да не е прекалено мрачна и усойна. Беше ми любопитно обаче каква ще бъде разликата между deluxe и spar при положение, че по-зачукано място нямаше.
На рецепцията ни обслужи една огромна, чернокожа, надменна дама, с която щяхме да имаме сблъсък два дена по-късно...но затова по-нататък.
   Качихме се с багажа на електромобилите и тръгнахме по едни алеи между гъстата растителност към нашите стаи.
    Точно както очаквах се оказахме във вила 3, до тук без изненади. А щом влязохме в стаята и дръпнахме пердето се оказахме пред стена от...джунгла 😨

    Но това не беше всичко. Самите стаи също бяха под всякаква критика. Единствено банята беше прилична. Обзавеждането беше очевидно овехтяло, а леглата, уж всяко едно от тях трябваше да става за двама, всъщност бяха необичайно малки в сравнение с тези в Доминикана. Но най-отчайваща беше липсата на контакти. Имаше само един контакт и то в банята. В ерата на технологиите, когато човек е зареден с телефони, таблети, фотоапарати и всякакви други джаджи, да нямаш контакти на които да зареждаш устройствата си за мен беше истинско безобразие. И за да е картината пълна, единственото време, в което имаше ток в стаята бе, когато сме вътре 👎😠
    Изключихме един лампион за да използваме контакта и още една лампа, чийто контакт беше зад тежка огромна маса с шкафчета, под която трябваше да лазим, за да си включим зарядното. Любопитно беше, че в стаята имаше ютия с дъска за гладене и кафе машина, но не бяха предвидили контакти. Да се чуди човек да се смее ли да плаче ли.
    Къде на майтап, къде наистина започнахме да се шегуваме с Вал за деградацията на стаите с всяка следваща почивка. Първият път бяхме в луксозна стая с изглед към морето и джакузи на терасата. Вторият път бяхме в прилична стая с всички удобства, но с изглед само към парк и палми. А сега, третият път беше истинска катастрофа 😣
   Останалите две семейства бяха на същия етаж, но гледаха на другата страна, където положението беше същото...джунгла. Стаите на всички бяха идентични. Не стана ясно, защо сме платили повече за deluxe.
Разочарованията се сипеха едно след друго. Първо нелюбезното отношение от администраторката, след това кошмарната „гледка” от балкона, овехтялото обзавеждане и липсата на контакти. Нищо от това не се вързваше с рекламата и цената за 5* обслужване и настаняване.

Въпреки умората от дългия полет събрахме последни сили и отидохме да хапнем в един от бюфетите. За съжаление се оказа, че няма открита част. Бюфетът беше затворен и както се очакваше климатизиран с температури ниски до нетърпимост. Хапнахме набързо и се прибрахме да спим. Не можехме да понесем повече разочарования за толкова кратко време.

12.02.2017 - неделя

След първата нощ бяхме наясно, че няма да можем да спим на едно легло, не заради необичайната големина, а защото то беше като водно и всяко помръдване на единия клатушкаше другия, като в лодка. За нас това не беше проблем, но при семействата с деца нямаше решение, леглата в стаите бяха две и нямаше място за допълнителни. Започна се една голяма одисея, която завърши на следващия ден с преместването им в други стаи, но затова по-късно.

Към 8ч. сутринта, отидохме на закуска. Бях си взела тънка жилетка заради студа в бюфетите, но Слава Богу седнахме на слънчева маса и климатикът не се усещаше много. Храната беше в изобилие и достатъчно разнообразна.

След това минахме покрай ограждението с крокодилите и се върнахме до стаите да си облечем банските.

Времето беше перфектно и нямахме търпение да отидем на плаж. Не знаехме там какво може да ни изненада, но поне на google street, плажът изглеждаше много добре.

Тръгнахме по малки и по-големи алеи. Тогава за първи път видяхме симпатичните миещи мечки, които бяха навсякъде 😊

Минахме покрай басейна да си вземем хавлии. По това време макар и да беше към 10ч. там имаше повече игуани отколкото хора.

Цялата тази ситуация с животните, които срещахме навсякъде започна да повдига настроението ми.

А когато стигнахме до плажа...просто онемях. Най-после се озовах на мечтания плаж с палмова горичка. Лицето ми грейна. Забравих и за стаята и за липсата на контакти и за всички други негативни емоции от предишния ден 😲😎👌

На обяд седнахме в открития бюфет до басейна, който работеше само от 11ч. до към 16ч. Започвахме да влизаме малко по малко в час.

А след това отново на плажа – на хамака, шезлонга, в морето...

Някъде към 3ч. следобед Владо взе кола под наем и отиде да посрещне Вяра на летището.

Ние постояхме до 17ч. на плажа, а след това разхождайки се, се отправихме към стаята. А разходката беше приятна, защото комплексът предлагаше невероятни кътчета. Имаше си дори църква.

Прибрахме се в стаята колкото да се оправим и излязохме на вечеря. Решихме да отидем на ресторант Portofino, който за мое щастие имаше няколко масички на открито под топлото карибско небе.
Италианският ресторант Portofino се намираше в района на Grand Palladium White Sand до езерото и другите басейни. Така успяхме да си направим приятна вечерна разходка и в тази част на комплекса.

Някъде след 21ч. пристигнаха Владо и Вяра. Посрещнахме ги, помотахме се по магазините. Седнахме да пием по коктейл на един от всички барове и малко по-късно, пак покрай църквата се прибрахме по стаите за заслужена почивка.

Входът към нашата вила

13-14.02.2017 – понеделник и вторник

Нощта обаче не беше никак лека. Не стана ясна точната причина, но се наложи да прекарам по-голямата част от нощта дежурна във WC-то. Започна да се развиделява и реших, че днес е моментът да изляза на ранна разходка и ако няма облаци да видя изгрева.

Тръгнах по малките алейки в посока морето. Нямаше жива душа наоколо, само разни животинки шумоляха в джунглата.

Барът на плажа току-що беше отворил. Небето беше ясно. Взех си кафе и зачаках...Няколко минути по-късно от морето изплуваха първите слънчеви лъчи. После слънцето се показваше все повече и повече. Беше невероятна гледка – палми, плаж, море и огнено слънце...неописуемо! 👌😵

Пуснах две снимки във фейсбук и тръгнах обратно към стаята. Пътьом се натъкнах на един малък басейн. Мястото беше като райски кът скрит в джунглата.

Докато се прибера останалите от групата вече бяха „лайкнали” снимките във фейсбук. Ясен знак, че всички са будни и може да ходим на закуска 😉

След закуската се организирахме да отидем на разходка до Тулум, а в ранния следобед, когато жегата беше набрала пълна сила се инсталирахме на плажа.

Някъде към 16ч. настъпи развръзката на одисеята със стаите. След два дена борба, двете семейства с деца бяха преместени в други стаи, сравнително далеч от нас във вилите на White Sand. Новите стаи нямаха нищо общо със старите. Всичко беше лъскаво, ново и голямо. Само на нощните шкафчета имаха по два контакта. Разполагаха с халати за баня и хавлиени чехли. Неща, които са нормални за 5* хотел, в какъвто уж и ние бяхме.

Категорията определено беше много по-висока. От любопитство реших да видя каква е цената на нощ в сайта на хотела. Беше с 50 $ по-висока от нашата стая.

Стана ни меко казано гадно 😒 Афектирани от създалата се ситуация отидохме на рецепцията и се оплакахме от липсата на контакти. В края на краищата поне това ни дължаха. Изпратиха техник в стаята, сякаш не знаеха, че контакти няма. По телефона техникът каза, че трябва разклонител...а добър ден...и същата отвратителна администраторка, която ни беше посрещнала, заяви, че ще получим разклонител срещу 100$ депозит. Последва разговор на висок тон. Валери беше бесен не само заради създалия се проблем, но и заради отношението на рецепционистката 😠

Отидохме да вечеряме, но определено вечерта ни беше скапана след всичко случило се.

Въпреки това и за да притъпим негативните емоции, решихме да отидем на партито на плажа. Както и в Доминикана и тук вечер имаше различни програми, забавления, базари и избор на барове включително с музикални изпълнения на живо. Тук обаче с течение на времето имахме възможността да се убедим, че шоутата бяха наистина хубави. С красиви декори и костюми, разнообразни теми и много добро изпълнение.

Тази вечер на басейна с морска вода, на брега, в самия край на комплекса щеше да има White party и Fire show. Първо се разходихме покрай басейните и стигнахме до плажа, където подготвяха един участък за частно парти.

Когато наближи времето за партито на плажа се качихме на влакчето от лобито на Colonial и отидохме до лобито на White Sand.

Сега е моментът да дам малко разяснение за различните начини на придвижване в комплекса. Въпреки, че разходката из него винаги беше приятна имаше моменти, когато човек или защото бърза или защото малко го домързява предпочита да си спести ходенето. И тогава на помощ идваха влакчето или електромобилите. Влакчето се движеше по определен маршрут и дори имаше спирки с пейка и навес. В общи линии то покриваше „главните пътни артерии” и свързваше лобитата. Електромобилите обаче обикаляха навсякъде.

Основната им функция беше да разнасят багажа или други консумативи, но съчетаваха тази дейност с возенето на хора. Съвсем обичайно беше да махнеш на някой, който минава покрай теб за да те „хвърли” до някъде. Понякога дори без да им махнеш спираха и питаха накъде си, за да те заведат. В пикови часове и вечер, според това къде ще има купон и голям наплив на хора те поемаха основната тежест по транспортирането.

Та така, след като бяхме стигнали до лобито на White Sand, хванахме едно такова „такси” за да ни заведе до басейна на брега, където партито вече набираше сила.

Черешката на тортата беше огненото шоу, което мен лично много ме впечатли. А за да е пълна картината всичко това се разигра под огряното от пълната Луна море. Беше наистина невероятен завършек на иначе зле започналата вечер.

14.02.2017 – вторник

Както се казва, утрото е по-мъдро от вечерта. Примирихме се с неуредиците и започнахме да се нагаждаме някак си. Инсталирах кафе машината в банята на плота до мивката 😜 Сутрин, Валери ходеше да спортува с Анатоли, а аз пиех кафе и докато преглеждам новините в интернет на таблета слагах да зареждам телефона и фотоапарата. Понякога вечер използвах мобилното зарядно, за да не ставам в тъмното да слагам телефона да се зарежда (обикновено чета до последно преди да заспя), друг път обаче ставах тихо и прекосявах цялата стая, за да си сложа телефона да се зарежда. Едната вечер Вал ме видя как тихо се промъквам и на майтап ми измисли прозвището „тихата стъпка” 😉

Някъде през тези първи дни установихме още един капан. Оказа се, че ако някой от двамата излезе от стаята, а другият е на балкона или просто още спи в леглото си, токът се изключва сам след няколко минути. И така един ден аз си стоях най-спокойно на балкона с кафето и таблета. Бяхме сложили другите устройства да се зареждат...в банята и по земята до изключените лампи. Валери излезе и след повече от половин час, когато реших да вляза в стаята долових познатия звук, който се чува, когато е нямало ток и изведнъж го пуснат. Побеснях при мисълта, че докато съм си мислела, че телефонът ми се зарежда, в стаята просто е нямало ток 😣 Издънката повече не се повтори. Щом излезеше сутрин Валери, ставах от леглото или ако бях на балкона влизах да се помотая, за да разбере „умната” ни иначе стара и занемарена стая, че има жив човек вътре и токът не трябва да спира.

Но достатъчно по темата. Истината е, че бяхме силно разочаровани от стаята във всяко едно отношение, което не го спестихме в коментара ни в TripAdvisor, веднага щом се прибрахме 👎

След закуска се отправихме към лобито да разгледаме опциите за екскурзии и да съставим план кога, къде ще ходим. Предишния ден бяхме ходили в Tulum, за следващия ден планувахме разходка до Coba, но не от организираните екскурзии, а с лично наето такси за всички ни. Остана да решим кога ще посетим Chichén Itzá и парка Xcaret. Бях запозната с цените. Предложиха ни намаление при резервации за посещението на две атракции, което съвпадаше с цените, които аз знаех. Уточнихме дните и докато мъжката част от групата се занимаваше с разплащането и уточняването на детайлите ние се разходихме наоколо.

А след това се прибрахме набързо да облечем банските и без да се бавим повече се отправихме кой към басейните, кой към плажа. Ние вече си бяхме харесали един участък на огромния плаж и гледахме винаги да си намерим място в този участък. Останалите от компанията, основно заради децата ходеха често на басейните, но всички знаеха къде сме и по някое време идваха при нас. Предвид огромните мащаби на комплекса и многото басейни често ставаше така всички да сме пръснати в различни части, но ние с Валери, като типични консервативни хора ходехме само на плажа и то на едно и също място. С времето стана обичайно, кой където ходи, ходи и накрая се събирахме на нашето място на плажа 😉

А там забравях за ужасната стая и нищо не беше в състояние да свали усмивката от лицето ми. Чувствах се толкова добре на топлия карибски климат, на плажа и във водата 😇

Тази вечер се разходихме в другата част на комплекса. Седнахме да пием по коктейл в един от баровете до лобито на Riviera.

А после се разходихме покрай езерото и басейните в тази част на огромния комплекс Grand Palladium.

През тези първи дни събрахме първите си впечатления от Grand Palladium. Започвахме да свикваме с комплекса и порядките в него и да ни харесва все повече. Всъщност, като изключим стаята, която беше най-неприятната, в която сме били настанявани, комплексът и плажът бяха в другата крайност, най-хубавото място на което сме били в тази част на света.

Grand Palladium animals – Видео