Dreams La Romana, Bayahibe (част X)

През оставащите дни от почивката планувахме да се отдадем на плаж и релакс. А аз освен това бях решила да обходя целия комплекс. С плажа не ни се получи много. На практика нямаше ден в който да не вали поне по няколко пъти 😕

24 януари 2018г. – сряда

Сутринта беше почти безоблачна. След закуска Вал отиде на плажа, а аз тръгнах на обход. До този момент комплексът не ме беше впечатлил особено, но сега, когато на спокойствие имах възможност да разгледам всички негови кътчета останах с много добро впечатление. Бих казала, че от трите курорта, където сме били в Доминикана, тук бяха обърнали най-много внимание на декорацията и озеленяването.

В курорта имаше 4 басейна, разположени в четири равноотдалечени точки. В двата края имаше по един басейн за VIP гостите, имаше един голям централен, който продължаваше да бъде все така празен и един басейн на самия плаж.

Но най-желаното място за всички беше плажът, който ако не беше така излишно, гъсто наблъскан с шезлонги щеше наистина да е много хубав.

Всичко беше добре до към 14ч., когато заваля. Не беше силно, скътахме нещата и се скрихме под един огромен навес. Половин час по-късно пак направихме това упражнение, но когато се изля пороя в 15ч. нямаше смисъл повече да се мъчим. Потекоха реки отвсякъде и решихме, че плажът ни за деня приключи 😖 Колкото и да не обичахме чадърите и да предпочитахме сянката на палмите, бързо разбрахме, че за да не вдигаме хавлиите и багажа при всеки облак е необходимо да сме под чадър. И така, от следващия ден всяка сутрин, аз или Валери още преди 8ч. отивахме да запазим чадър.

Прибрахме се в стаята, взехме си душ, помотахме се и понеже не ни свърташе излязохме да пием кафе. Седнахме на един бар, който ни стана любимо място. Кръстихме го синия, защото беше в син десен. Намираше се до плажа и обикновено не беше натоварен, за разлика от кафенето до лобито.

Преди да отидем на вечеря Вал реши да мине през лекарския кабинет, защото му трябваха лекарства. Слава богу, че не се наложи да му ползва услугите. Оказа се, че прегледът струва 160$...истински обир, дори и спрямо кораба беше много скъпо 😯 Добрата новина обаче беше, че в магазина имаше две етажерки с всякакви лекарства. Направо цяла аптека. Намерихме това, което търсехме и дори взехме сироп за кашлица, защото въпреки, че Вал вече нямаше температура го мъчеше много кашлицата.

И така се изниза още един ден. Решихме да се прибираме в стаята. Пошегувахме се, че ще си забъркаме по един „коктейл” от разтворим витамин С в домашни условия. И без друго витамините, които бях купила в Антигуа го докарваха на цвят като коктейл оцветен в червено 😜

25 януари 2018г. – четвъртък

След закуска по традиция минах през единствения бар, в който се предлагаше кафе. Процедирах по следния начин. Вземах три кафета. Двете ги изливах в чашата термос от St.Kitts. Тя се оказа голям боклук, защото от капачката пропускаше, но колкото да стигна до плажа нямаше проблем, третото кафе го носех на Вал. Следобед процедурата се повтаряше отново.

Днес бяхме заели чадър на много хубаво място. И слава богу, защото сутринта започна добре, но много скоро времето се намръщи и като се започна...дъжд, слънце...цял ден. Добре, че имаше хавлиени кърпи в изобилие и на моменти ги ползвахме като одеала. Това време вече започваше да ни потиска 😠

След вечеря обикновено се мотаехме покрай лобито и басейна, но най-често сядахме на синия бар до морето. Изобщо не поглеждах в програмата какви шоута има, защото залата в която ги представяха беше хем студена, хем много неприятна.

Отмина още един ден. Не особено слънчев, но какво да се прави.

26 януари 2018г. – петък

Отново хубава сутрин. Бяхме заели чадър за предпазване от почти сигурния дъжд и докато все още беше слънчево решихме да отидем да си направим малко разходка и снимки. Комплексът продължаваше да ни очарова с беседки, малък басейн на брега на морето и други приятни кътчета.

И макар, че и днес не мина без дъжд стояхме на плажа целия ден. Христина и Деси дори се включиха в урока по танци в 16ч. А след плажа предстоеше най-неприятната част, събирането на багажа 😕

Като за последна вечер решихме да вечеряме в ресторанта до морето. В случай, че останем недоволни и гладни, можехме да си доядем в бюфета 😉

След вечеря се размотахме по „гезмето” и отидохме до лобито да попитаме за късно освобождаване на следващия ден. Бяхме решили отново да задържим едната стая, а да освободим другата. Нямаше смисъл да плащаме за двете по 10$ на час. Попитахме първо как стои въпросът със стаята на Христина и Деси, но ударихме на камък. И ако до този момент имахме някакви съмнения дали сме гости със статут на „Preferred club”, то сега нещата се изясниха. Когато попитахме дали може да задържим нашата стая, рецепционистката погледна в компютъра и каза...”Preferred? Невъзможно!

Трябваше да измислим нещо. Все пак трансферът за летището беше чак в 18ч. Слава богу ни предложиха вариант, който ни устройваше. Освобождаваме стаите, даваме багажа за пазене и казваме в колко часа искаме да ползваме баня. За 30 мин. отпускаха една стая в която да се оправиш.

Спокойни, че сме уредили въпроса се отправихме към стаята. Беше ми хладно и некомфортно. Не бяхме сигурни дали заради ежедневните дъждове или просто нещо му ставаше на това време, но вечерите започнаха да стават хладни, нещо съвсем необичайно. Дори се стигна до там последните две нощи да притворим почти изцяло балконската врата.

 

27 януари 2018г. – събота

Последни часове преди отпътуването. Все още имаше неизследвани кътчета в комплекса. Бяхме си запазили рано сутринта чадър и след закуска Вал отиде на плажа, а аз се запътих към едно място, само на метри от нашата стая. Кокетното местенце беше в границите на спа центъра и в него имаше мини басейни, беседки, езерца с водни лилии, много цветя, зеленина, малки водопади...с две думи, райско кътче.

И до тук беше хубавата емоция за деня. От там нататък всичко тръгна надолу. Този ден за първи път не влязох нито веднъж в морето. Интервалите между дъжд и слънце бяха толкова динамични и кратки, че в никой момент не ми стана достатъчно топло за да се изкъпя в морето 😒

Най-големият порой се изля докато бяхме на обяд в бюфета. Това не беше дъжд, а истински потоп. Стояхме на плажа просто, защото нямаше къде другаде да отидем след като освободихме стаите 😕

Най-накрая към 16ч. си взехме довиждане с морето и плажа и отидохме да се преоблечем и приготвим. След това си взехме по едно кафе и седнахме на любимия син бар. Други години тези моменти преди тръгване бяха много трудни. Слънцето препичаше, аз се потях в дънките и ми се плачеше, че оставяме плажа и морето. Тази година нямах такъв проблем...изобщо не ми беше мъчно, че оставяме този дъжд, а в дънките се чувствах много добре 😉

Микробусът ни взе в 18ч. За няма и час стигнахме до летището. По пътя валя поне три пъти.

Полетът макар и директен пак ни се видя тежък. Не знам, защо така се получава с нощните полети...

*   *   *

Карибите останаха зад нас. Равносметката от круиза беше, че Вал изпи лекарствата на две каюти. Вместо сувенири накупихме всякакви медикаменти, а вместо за масажи и коктейли платихме 330 € за лекари (които слава богу после застраховката ни възстанови).

Не успяхме да видим нито маймуните в St.Kitts, нито морски костенурки, нито морски звезди на Саона, нито колибрите в Мартиника и Гуадалупе. Въпреки това успяхме да видим места за които само бяхме чували, места на които едва ли някога ще се върнем. Благодарна съм на времето, което беше благосклонно към нас и не заваля нито веднъж 😉 За сметка на това равносметката от почивката в Доминикана се побира в две думи...много дъжд! 😕

Както става обикновено обаче, колкото повече време минава лошите спомени избледняват и остават хубавите. Месец по-късно, след като сме разгледали всички снимки и съм обработила клипчетата ми е забавно, колко различно изглежда всичко. Човек може да остане с впечатление, че е имало много слънце и Вал изобщо не е боледувал 😜

И още нещо може да си помисли човек гледайки снимките...че освен бански сме нямали други дрехи 😉

Така премина четвъртата ни карибска почивка. Пожелавам си следващата да бъде слънчева и да бъдем здрави. До скоро Кариби  😎😊

Видео – Dreams La Romana

Видео – Caribbean 2018

Назад към:  Остров Saona - палмовият рай (част IX)