Dreams La Romana, Bayahibe – първи впечатления (част I)

13 януари 2018г. – събота

Точно половин година след като бяхме направили резервацията дойде време за отпътуване. Вълнението беше голямо. Отдавна ни се искаше да направим комбинация между почивка и круиз из Карибите и ето, че моментът настъпи. За съжаление имаше малка промяна в круиза. След опустошителните урагани през есента Ирма и Мария един от островите, Ст. Мартен отпадна от програмата, но какво да се прави.

Тази година за първи път щяхме да пътуваме с директен полет от Цюрих до Пунта Кана. Това ни спестяваше много загубено време и излишни нерви да летим с прекачване в Германия. Без да ставаме в тъмни зори към обяд тръгнахме за летището. Чекирахме се като ВИП персони и се отправихме към гейта. Настроението беше приповдигнато, точно както подобава на хора тръгнали за Карибите и то посред зима 😉

Полетът с швейцарската компания Еделвайс беше удобен, а храната превъзхождаше в пъти тази от немските полети. Постепенно намалявахме дестинацията до целта.

За по-комфортното пътуване помогна и един трик с пластмасова бутилка вода, който предотвратяваше безразборното пускане на седалките пред нас. Валери го беше видял в някакво предаване и решихме да го пробваме. Отначало бях скептична, че това работи, но се оказа много добра идея 👍

И така след няколко филма и 9ч. по-късно в 19ч. местно време кацнахме на летището в Пунта Кана. Натоварихме се на автобуса и потеглихме към района Bayahibe, където бяхме резервирали хотел тази година. Изборът ни не беше случаен. Съобразихме се с това, че корабът тръгваше от Ла Романа, само на няколко километра от нашия хотел.

Както обикновено климатикът в автобуса беше сложен на 18-19 градуса и, въпреки че все още бях със зимните дрехи замръзнах от студ докато стигнем.

Щом влязохме в отбивката за хотела пътят стана ужасен...нещо като третокласните пътища в БГ. В Пунта Кана сме били два пъти, видели сме доста хотели, но такъв път не бяхме виждали. Започнахме да се притесняваме дали не сме сгрешили с избора на хотелски комплекс 😕

Някъде към 21ч. бяхме на рецепцията в комплекса Dreams La Romana. Не изглеждаше зле. Настанихме се и изпих веднага ударна доза витамин С след намръзването в автобуса. Преди да се качим в самолета бях изпила отново ударна доза и Вал започна да се шегува, че се престаравам. Аз обаче съм била болна на почивка и предпочитах да взимам навременни мерки отколкото после да съжалявам. Както и да е, към 22ч. излязохме да хапнем. Времето беше много променливо. Само докато вечеряме успя да се излее порой и да спре все едно нищо не е било.

След вечеря се прибрахме с надеждата да се отпуснем и да се наспим след дългия ден и полет. Но надеждата ни се оказа напразна, или поне за мен. Оказа се, че сме настанени в стая, в която има междинна врата към съседната стая и то точно там където са ни главите. Телевизорът от съседите се чуваше все едно е при нас. Аз по принцип с едното ухо не чувам добре и това ми помага да елиминирам шума, но този път не помогна, получаваше се някаква вибрация, резонанс и постоянно бучене. Към 2ч. посред нощ вече ми се ревеше. Беше ужасно. 😭 Най-накрая съседите решиха да спят и всичко утихна 😔

14 януари 2018г. – неделя

Въпреки, че не можах да заспя до 2ч. сутринта се събудих много рано. Реших, че сега е моментът да отида да посрещна изгрева на брега и да видя как изглежда плажът.

Изгрев не видях заради облаците, но това беше най-малкият проблем. Плажът нямаше нищо общо с този от снимките, включително и тази от брошурата на хотела. Палми имаше достатъчно, нещо на което много държахме, но беше така наблъскан с шезлонги, че както по-късно каза Вал...”плажът прилича на конферентна зала” 😉 Но не бяха само шезлонгите проблем. На рекламните снимки плажът изглеждаше достатъчно широк и с непрекъсната пясъчна ивица. В действителност не беше точно така. Имаше участъци, където вместо пясък брегът завършваше със скали и по пътечки и стълбички се слизаше до морето.

Това беше плажът според брошурата

Плажът в реалността

Плажът в реалността

Плажът в реалността

В единия край комплексът граничеше с обществения плаж на Bayahibe, там от където тръгват лодките и катамараните за остров Саона. В другата страна плажът завършваше при нещо като малко заливче, където имаше кокетно мостче и от там нататък брегът беше скалист. От единия до другия край едва ли имаше повече от 200м. Определено първото впечатление беше разочароващо 😞

Отидохме на закуска, а докато се върнем слънцето беше изместено от облаците и се изля първият за деня порой. Според резервацията ни стаята трябваше да има частична гледка към морето. С повече фантазия можеше и да мине за вярно. Решихме, че няма да се оплакваме, защото бяхме само за два дни, но определено щяхме да повдигнем въпроса за стаята с преходна врата при последващото ни настаняване след круиза. В общи линии нещата никак не започваха добре 😕

Към 10ч. отидохме на плаж. Деси и Христина бяха заели един чадър и се настанихме при тях. Добре, че беше този чадър да си опазим багажа от дъжда. До обяд беше валяло поне 10 пъти. После вече се отказахме да броим. Слава богу беше достатъчно топло въпреки това. Няколко пороя ги изкарахме в морето. Стигна се до там, че само за едно влизане във водата два пъти валя порой и пеква слънце. Целият ден премина така. Луда работа. Беше първият ни ден и настроението ни бе на ниво...обръщахме всичко на шега 😜

Лека полека влизахме в час и поопознавахме комплекса. Разходихме се покрай брега, до мостчето, а след поредния дъжд към 16ч. решихме, че за днес плажът е приключил и седнахме в бара до морето да пием кафе.

За вечеря отидохме в един от ресторантите до басейна на самия плаж (точно до нашата стая). А след това тръгнахме към основния басейн, където беше обявено, че ще има огнено шоу. В програмата пишеше, че ще има акробатично и огнено шоу. Само, че акробатичното шоу беше в една закрита, климатизирана, студена и неприятна зала. И тук стана някаква шашма. Когато попитахме за огненото шоу ни пратиха в тази зала. Понамръзнахме вътре и като свърши акробатиката ни изпратиха по живо по здраво. Върнахме се при басейна и пак попитахме за огненото шоу, но тогава ни казаха, че било свършило...някой нещо ни преметна, но както и да е. Разходихме се и се прибрахме да спим. Изпих едно хапче витамин С и си легнах. Малко по-късно съседите се прибраха и телевизорът гръмна отново. Този път и аз пуснах нашия. Просто не се издържаше 😠 А Валери сладко спеше и нищо не го трогваше 😉

15 януари 2018г. – понеделник

Утрото беше слънчево и обещаващо. Решихме да освободим едната стая, а другата да задържим до по-късно, за да може да си направим плажа преди да се отправим към кораба. Още когато правихме check out обяснихме, че ще се върнем след седмица и не искаме да чуваме за стая с междинна врата 😐

След като приключихме с рецепцията отидохме на закуска и се разходихме из комплекса.

Гледката от стаята ни

Това беше вторият ни ден в комплекса и ни направи впечатление, че за разлика от другаде, където сме били основният басейн беше все празен. Нямаше никакви хора в него. Всички предпочитаха плажа или басейна на самия плаж. Имаше достатъчно барове, но предлагаха само студени напитки и коктейли. За кафе трябваше да се отиде чак до кафе-бара при лобито...един голям минус 👎 Както казах палми имаше достатъчно, но поради това, че плажната ивица не беше голяма не можеше да се разчита на тяхната сянка. На други места пространството позволяваше да мръднеш шезлонга според сянката. Тук всичко беше наблъскано. Лягаш на шезлонга и след 5 минути като се премести слънцето няма накъде да мръднеш 😏

Но като изключим тези неща, топлото време и морето ни накараха да се отпуснем и да се чувстваме много добре.

Дори се включихме макар и от разстояние в обичайната водна аеробика на обед. Тя събираше винаги много хора, независимо от времето 😉

И така дойде време да тръгваме. За няколко минути таксито ни отведе до круизния порт. Отне близо час докато се чекираме и качим на кораба Costa Pacifica. Кабината ни беше на палуба Boheme на 6 етаж и вътре беше като хладилник. Не можехме да спрем климатика, но колкото и да се опитвахме да вдигнем температурата не ставаше. Студ духаше дори от отворите на бравата към банята и от гардеробите, при отваряне на вратите им. Разтворихме широко вратата към балкона да влиза топлина отвън.

Останалата част от деня и вечерта преминаха в оправяне на багажа, инструктаж за безопасност, регистриране на кредитната карта и други дреболии. Тук е мястото да споделя, че различните пакети за напитки, които се предлагаха вече си имаха лимит. При предишния ни круиз си бяхме купили пакет за вода и нямахме ограничение. Оказа се, че сега единственото предимство на пакета е, че ти дават една бутилка повече отколкото ако си купуваш на бройка. Решихме да си купим и пакет от 250 МВ интернет срещу 35 €. Да си призная до сега не бях виждала по-бързо навъртане на МВ-ти. Все едно, че имаше някаква помпичка, като на таксиметровите апарати. С две думи, цакаха те от всякъде както могат 😠

След вечеря се помотахме малко из баровете и се прибрахме в кабината. Оставаха броени часове до началото на нашето карибско пътешествие 😊

Видео Aqua gym (Despacito)

Напред към: Круиз Кариби - остров Catalina, Доминиканска република (част II)

Круиз Кариби - остров Catalina, Доминиканска република (част II)

   16 януари 2018г. – вторник

Първата ни спирка беше само на няколко километра от порта в Ла Романа – доминиканският остров Каталина. Два пъти бяхме ходили на остров Саона, но до Каталина все не стигнахме. Той беше по-малък от Саона и по-малко препоръчван, като дестинация. Така че, сега поне щяхме да имаме възможност да го посетим.

Остров Каталина е тропически остров разположен на 1.5 мили от континенталната част на Доминиканската република, близо до Ла Романа. Островът е кръстен "Санта Каталина" от Христофор Колумб, който го е посетил през май 1494 година.

Самият остров е едва 9,6 km² с пясъчни дюни, мангрови дървета и рифове. Съставен от коралов камък, островът съдържа три припокриващи се пласта. Най-високата надморска височина е само 18м. над морското равнище. Морето и островът са богати на много видове птици и тропически морски риби. Има и големи площи, където само на няколко крачки от естествените плитчини на брега става дълбоко.

На 13 декември 2007 г. само на 70 метра от острова и на 3м. дълбочина е открит корабокруширал търговски кораб от 17-ти век.  Корабът известен също като "Кара" е бил на търговеца Уилям Кид според оригиналното му свидетелство по време на процеса, предшестващ затварянето му в затвора на 23 май 1701 г.

Точно от нашата страна спуснаха лодките, с които започнаха да извозват хората до брега. Освен спасителните лодки на самия кораб (използваха 5-6) имаше и две по-големи корабчета. Бяхме малко притеснени как ще протече всичко с лодките до острова, защото имахме много неприятен спомен от подобна ситуация с компания МSC на остров Санторини, но в случая останахме приятно изненадани от Costa. Не ни се наложи да чакаме повече от 5 мин., за да се качим на лодка. При това имахме късмет да се качим на нормалните корабчета с които правят разходки и беше доста по-приятно и комфортно 😉👌

На острова круизната компания имаше определено място за плаж, който предлагаше чадъри, шезлонги, много магазини за сувенири, бюфет за обяд, бар и музикално-артистична фолклорна програма. Плажът макар и голям вече беше доста пълен и нищо чудно, все пак няколко хиляди пасажери не са никак малко.

Подминахме основния плаж и продължихме покрай брега. Намерихме си местенце със сянка под една палма, настанихме се и побързахме да влезем в кристалната морска вода.

Сервитьори от кораба непрекъснато минаваха по плажа с едни подноси да предлагат коктейли. Самите коктейли бяха в много оригинални чаши. Цената им беше по 9 €. Започнах да се чудя дали тези чаши остават после за теб, а Вал в типичен за него стил заяви, че за тази цена и подноса трябва да ти дават 😜

Искахме да се разходим покрай брега, но малко по-нататък по плажа имаше доминикански гардове, които не пускаха. Официално бяхме напуснали страната предишния ден и сега бяхме в един ограничен участък без много възможност за шаване.

Върнахме се при шезлонгите, но там ни чакаше изненада, даже две. Сянката се беше преместила и бяхме изцяло на слънце, а на всичко отгоре точно до нас на главите ни имаше две малки деца, които щурееха.

Решихме да се преместим и макар да бяхме по-далеч от водата си намерихме много хубаво спокойно място. Мен много не ме свърташе, искаше ми се да пия кафе и затова реших да се разходя и да видя какво се случва в калабалъка и дали мога да намеря някъде кафе.

Наистина беше голяма лудница навсякъде. Кафе не намерих, но пък се спрях да погледам фолклорните танци. Настроението беше приповдигнато 😊

     

     

     

     

     

     

     

     

     

На връщане един от фотографите на кораба ме хвана за фотосесия. След това се шегувахме с тези снимки. Бяха ги сложили най-отпред в кашона със снимките от Каталина. Разгледахме ги, не бяха лоши, но да ме извиняват 20 € за една снимка...лудост 😵 Понеже дни наред продължаваха да стоят най-отпред в кашона Вал се изцепи, че може да ги държат, ако някой друг реши да ги купи 😉

Както и да е, около 14ч. отидохме да хапнем на бюфета и се запътихме към кея да се качваме на лодка. Вал не се чувстваше много добре. Боляха го мускулите и си мислеше, че има мускулна треска от плуването предишния ден. Аз не бях убедена, че това е причината, но щом така е решил. Натоварихме се на една спасителна лодка, в която беше доста задушно и скоро се прибрахме в ледената каюта. Побързахме да отворим за да влезе топлина.

В 17ч. корабът вдигна котва и отплува към следващата ни дестинация. На балкона беше приятно и топло. Слънцето бавно се криеше зад хоризонта.

Тази вечер решихме да отидем в ресторанта за вечеря. Масата ни беше на място, където климатикът се усещаше прекалено силно. Докато се навечеряме краката ми бяха вкочанени от студ. Повече не се върнахме в този ресторант 😠

Пропуснах да кажа, че сутринта камериерът ни връчи една форма, където трябваше да попълним кога предпочитаме да ни почистват кабината. Останахме малко учудени, по принцип до сега са минавали по два пъти, най-малкото да сменят кърпите, особено сега когато има и хавлии за плаж, но решихме, че това е поредната новост.

Само, че ние бяхме две съседни каюти с нашите познати и разбрахме, че те не са попълвали такава форма. Стана така, че при тях минаваха да чистят и сменят кърпите редовно, а при нас нещо тотално се обърка. Щяхме да се оплачем, но решихме да го оставим за следващия ден.

След вечеря Валери се прибра в кабината, защото не се чувстваше добре, а аз реших да отида да гледам шоуто в театъра, което тази вечер не беше нещо интересно. Разходих се из кораба, понаправих малко снимки, а после се прибрах в каютата и се отдадох на почивка и сърфиране в интернет, но в разумни граници 😉

Видео – Isla Catalina

Назад към:     Dreams La Romana (Bayahibe)–първи впечатления (част I)

Напред към:   Круиз Кариби - остров St. Kitts (част III)