Merypoup : Круиз Кариби - остров Catalina, Доминиканска република (част II)

16 януари 2018г. – вторник

Първата ни спирка беше само на няколко километра от порта в Ла Романа – доминиканският остров Каталина. Два пъти бяхме ходили на остров Саона, но до Каталина все не стигнахме. Той беше по-малък от Саона и по-малко препоръчван, като дестинация. Така че, сега поне щяхме да имаме възможност да го посетим.

Остров Каталина е тропически остров разположен на 1.5 мили от континенталната част на Доминиканската република, близо до Ла Романа. Островът е кръстен "Санта Каталина" от Христофор Колумб, който го е посетил през май 1494 година.

Самият остров е едва 9,6 km² с пясъчни дюни, мангрови дървета и рифове. Съставен от коралов камък, островът съдържа три припокриващи се пласта. Най-високата надморска височина е само 18м. над морското равнище. Морето и островът са богати на много видове птици и тропически морски риби. Има и големи площи, където само на няколко крачки от естествените плитчини на брега става дълбоко.

На 13 декември 2007 г. само на 70 метра от острова и на 3м. дълбочина е открит корабокруширал търговски кораб от 17-ти век. Корабът известен също като "Кара" е бил на търговеца Уилям Кид според оригиналното му свидетелство по време на процеса, предшестващ затварянето му в затвора на 23 май 1701 г.

Точно от нашата страна спуснаха лодките, с които започнаха да извозват хората до брега. Освен спасителните лодки на самия кораб (използваха 5-6) имаше и две по-големи корабчета. Бяхме малко притеснени как ще протече всичко с лодките до острова, защото имахме много неприятен спомен от подобна ситуация с компания МSC на остров Санторини, но в случая останахме приятно изненадани от Costa. Не ни се наложи да чакаме повече от 5 мин., за да се качим на лодка. При това имахме късмет да се качим на нормалните корабчета с които правят разходки и беше доста по-приятно и комфортно 😉👌

На острова круизната компания имаше определено място за плаж, който предлагаше чадъри, шезлонги, много магазини за сувенири, бюфет за обяд, бар и музикално-артистична фолклорна програма. Плажът макар и голям вече беше доста пълен и нищо чудно, все пак няколко хиляди пасажери не са никак малко.

Подминахме основния плаж и продължихме покрай брега. Намерихме си местенце със сянка под една палма, настанихме се и побързахме да влезем в кристалната морска вода.

Сервитьори от кораба непрекъснато минаваха по плажа с едни подноси да предлагат коктейли. Самите коктейли бяха в много оригинални чаши. Цената им беше по 9 €. Започнах да се чудя дали тези чаши остават после за теб, а Вал в типичен за него стил заяви, че за тази цена и подноса трябва да ти дават 😜

Искахме да се разходим покрай брега, но малко по-нататък по плажа имаше доминикански гардове, които не пускаха. Официално бяхме напуснали страната предишния ден и сега бяхме в един ограничен участък без много възможност за шаване.

Върнахме се при шезлонгите, но там ни чакаше изненада, даже две. Сянката се беше преместила и бяхме изцяло на слънце, а на всичко отгоре точно до нас на главите ни имаше две малки деца, които щурееха.

Решихме да се преместим и макар да бяхме по-далеч от водата си намерихме много хубаво спокойно място. Мен много не ме свърташе, искаше ми се да пия кафе и затова реших да се разходя и да видя какво се случва в калабалъка и дали мога да намеря някъде кафе.

Наистина беше голяма лудница навсякъде. Кафе не намерих, но пък се спрях да погледам фолклорните танци. Настроението беше приповдигнато 😊

На връщане един от фотографите на кораба ме хвана за фотосесия. След това се шегувахме с тези снимки. Бяха ги сложили най-отпред в кашона със снимките от Каталина. Разгледахме ги, не бяха лоши, но да ме извиняват 20 € за една снимка...лудост 😵 Понеже дни наред продължаваха да стоят най-отпред в кашона Вал се изцепи, че може да ги държат, ако някой друг реши да ги купи 😉

Както и да е, около 14ч. отидохме да хапнем на бюфета и се запътихме към кея да се качваме на лодка. Вал не се чувстваше много добре. Боляха го мускулите и си мислеше, че има мускулна треска от плуването предишния ден. Аз не бях убедена, че това е причината, но щом така е решил. Натоварихме се на една спасителна лодка, в която беше доста задушно и скоро се прибрахме в ледената каюта. Побързахме да отворим за да влезе топлина.

В 17ч. корабът вдигна котва и отплува към следващата ни дестинация. На балкона беше приятно и топло. Слънцето бавно се криеше зад хоризонта.

Тази вечер решихме да отидем в ресторанта за вечеря. Масата ни беше на място, където климатикът се усещаше прекалено силно. Докато се навечеряме краката ми бяха вкочанени от студ. Повече не се върнахме в този ресторант 😠

Пропуснах да кажа, че сутринта камериерът ни връчи една форма, където трябваше да попълним кога предпочитаме да ни почистват кабината. Останахме малко учудени, по принцип до сега са минавали по два пъти, най-малкото да сменят кърпите, особено сега когато има и хавлии за плаж, но решихме, че това е поредната новост.

Само, че ние бяхме две съседни каюти с нашите познати и разбрахме, че те не са попълвали такава форма. Стана така, че при тях минаваха да чистят и сменят кърпите редовно, а при нас нещо тотално се обърка. Щяхме да се оплачем, но решихме да го оставим за следващия ден.

След вечеря Валери се прибра в кабината, защото не се чувстваше добре, а аз реших да отида да гледам шоуто в театъра, което тази вечер не беше нещо интересно. Разходих се из кораба, понаправих малко снимки, а после се прибрах в каютата и се отдадох на почивка и сърфиране в интернет, но в разумни граници 😉