Круиз Кариби – остров Antigua (част IV)

18 януари 2018г. – четвъртък

Днес определено беше откачен ден, но ще карам по ред. Валери изкара тежка нощ. Беше решил в 8ч. да отиде на лекар, защото нещата не вървяха на добре. Изглежда боледуваше от грип с висока температура и болки по цялото тяло. Вече бяхме акостирали в St. John's на остров Antigua. Трябваше да реагираме бързо, за да резервираме някаква екскурзия за мен, ако не беше вече твърде късно. Не бях гледала изобщо какво предлагат от кораба. Аз не обичам организираните екскурзии. Имах програма къде и какво искам да видим, а сега всичко се объркваше 😕 Туристическият офис не работеше, затова отидохме директно на автоматите. Влязохме от менюто на екскурзиите. Бяха останали само 2-3 опции, тези, които тръгват на обед. За мой късмет се оказа, че има екскурзия, която ще ме заведе на места, които исках да видя. По принцип моят план предвиждаше да отидем на същите исторически забележителности и след това на плаж, като идеята беше цялата сутрин да отделим на забележителностите, а следобеда на плажа. Тук същата програма трябваше да се реализира само за 4 часа, един вид всичко на бързи обороти, но по-добре от нищо. Купих си електронен билет с моята карта от кораба. На самото меню посочихме също моето име. Направи ми впечатление, че на билета пишеше името на Валери, но реших, че това е така, защото е регистрирана неговата кредитна карта. По-нататък това щеше да доведе до малко недоразумение...След като уредихме този въпрос аз се прибрах в кабината, а Вал отиде на лекар. Беше точно 8ч.

Бяхме акостирали на Redcliffe Quay в една от най-старите части на града, датираща от 17-ти век. Там се е намирал старият робски пазар и е бил сред най-натоварените карибски търговски центрове през 18 век. Според информацията, която имах това беше приятно място за разходка с цветни сгради, магазинчета за сувенири, барове и ресторанти. Екскурзията тръгваше чак в 13ч., затова бях решила преди това да сляза да се разходя наоколо. Докато чаках Вал да се върне от доктора реших да вляза да прочета повече за Антигуа в моя пътeводител...

Антигуа и Барбуда е островна държава разположена в източната част на Карибско море, на границата с Атлантическия океан. Тя е част от Подветрените острови (Leeward Islands), които са в състава на островната група Малки Антили.

Територията на страната се състои от множество острови, сред които о-в Антигуа е най-големият и най-населеният. Разположеният малко на север от него о-в Барбуда е другият главен остров. Климатът на островите е топъл, тропически с относително постоянна температура през цялата година. Островите са предимно равнинни, като най-високата точка е връх Обама (до 2009 г. наричан Боги Пийк, но преименуван в чест на Барак Обама) с височина 402 метра. Столицата на тази малка островна държава се казва St. John's, който е и най-големият град на остров Антигуа.

Като част от Британската общност на народите, народът на Антигуа и Барбуда признава Кралица Елизабет за свой законен суверен. Тя е представена на острова от генерал-губернатор, но истинската изпълнителна власт е в ръцете на премиер-министъра, който е начело на правителството.

По-голямата част от жителите на Антигуа и Барбуда са преки потомци на робите, които са използвани за тежката работа в плантациите със захарна тръстика. Останалите жители са потомци на европейци, предимно ирландци, англичани и португалци. Почти всички жители са християни, като англиканите са най-многобройни (около 44%).

Първите селища, датиращи от около 2400 г. пр. Хр., са тези на Сибините (аравакска дума, означаваща "каменни хора"), индианско племе, чиито красиво изработени предмети от мидени черупки и каменни инструменти са открити на десетки места из острова. По-късно от 35 до 1100 г. островите се населяват от мирното племе на Араваките, които остават там до идването на индианците Кариби, племе от Амазония, чието име произлиза от испанската дума "карибал", което означава "канибал". Тогава островът бил известен като Вадали.

През 1493г. по време на второто си пътешествие Христофор Колумб минавайки покрай него му дава името Мария де ла Антигуа в чест на светицата покровителка на Севиля. Европейско селище, обаче няма повече от век до голяма степен поради недостига на чиста вода и съпротивата на индианците Кариби. И накрая, през 1632 г. група англичани от Сейнт Китс създават успешно селище, а през 1684 г. при пристигането на Кодрингтън островът влиза в захарната епоха. Създават се много захарни плантации и се довеждат африкански роби. До края на 18-ти век Антигуа се превръща във важно стратегическо пристанище, както и в ценна търговска колония известна като "вход към Карибите", тя е разположена в позиция, която предлага контрол над основните корабни маршрути до и от богатите островни колонии в региона.

През 1784г. Хорацио Нелсън пристига начело на кралската флотилия на островите Лийвърд, за да развие британските военноморски учреждения в английското пристанище и да наложи строги закони за корабоплаването. Първата от тези две задачи води до изграждането на Nelson's Dockyard. С него в Антигуа е и бъдещият крал на Британската империя Уилям IV, който в младостта си служи във военноморския флот. По-късно, при неговото управление през 1834 г. Великобритания премахва робството в империята. Единствено на Антигуа това се случва веднага без периода на адаптация от 4 до 6 години.

През 40-те години на 20-ти век под ръководството на В. К. Бърд се заражда силно движение за независимост, което води до обявяването на новата независима държава през 1981г. включваща островите Антигуа, Барбуда и малкия ненаселен остров Редона.

Към 9ч. Валери още го нямаше. Започвах да се притеснявам. Вече ми минаваха какви ли не мисли. Представях си, че е колабирал и са го отвели в болница. Ужасявах се от тази мисъл. Антигуа не ми се струваше най-доброто място да те заведат в болница 😟 Битът и културата бяха по-близки до африканските, не британските стандарти. Лекарският кабинет беше отворен до 10ч. Малко преди това, паникьосана изхвърчах от кабината и тръгнах да го търся. Трябваше да отида да намеря лекаря и да разбера какво става преди да е затворил кабинета.

Открих Вал на болнично легло със система в ръката. Хем се успокоих, че го виждам, хем ми стана много мъчно. Качихме се в кабината и след като се поуспокоихме реших да сляза да се разходя на пристанището и да намеря аптека. Витамините, които бях взела свършиха, а сега трябваше да имам да пия с надеждата да предотвратя заразяването ми с този гаден грип, който повали Валери.

За да не се лутам, реших да питам една от граничните служителки къде мога да намеря аптека. Беше много любезна, упъти ме и искрено съжаляваше, че вместо да се наслаждавам на круиза търся аптека.

Наистина Redcliffe Quay беше много приятно място. Купих си разтворими витамини за „скромната” цена от 10$. Както казах на Вал, това беше най-скъпият "сувенир" за сега 😉 След това се разходих и избрах един магнит колкото да не останем без нищо. Някак си не ми беше до сувенири при мисълта, че Валери няма да види острова.

Екскурзията трябваше да тръгне в 13ч. Закъсня и тръгна с 30 мин. по-късно. Можех да си представя какво препускане щеше да е. Екскурзоводката ни беше една много колоритна чернокожа дама. Разказваше интересни неща през цялото пътуване. За историята, за бита им, за проблемите покрай унищожителните урагани през есента Ирма и Мария и как са евакуирали целия остров Барбуда. Шофьорите също бяха не по-малко колоритни 😜

Минахме покрай една много хубава и нова сграда. Бях я видяла от балкона на кораба. Намираше се на един хълм и понеже се открояваше от другите здания реших, че е някаква правителствена сграда или резиденция. Оказа се, че е болница...подарък доколкото помня от Канада. После се шегувахме с Вал, какви неща съм си мислила сутринта, като се забави и му казах, че когато видях болницата как изглежда се успокоих...единствената читава сграда...😉

Микробусът прекоси почти целия остров от север на юг. Минахме покрай редица селища, останки от стари захарни плантации и старинни църкви. Къщите им бяха в различни цветове, повдигнати на нещо като каменни блокчета и до всяка имаше огромен бидон, може би за да се събира вода. Направиха ми впечатление децата. Всяко училище или детска градина си имаше свои униформи в ярки цветове. Екскурзоводката обясни, че обичат ярките цветове. Интересно беше, че колите пред къщите изглеждаха много по-добре от домовете им.

Това което ме изуми обаче беше количеството и разновидностите църкви. На тази една педя земя имаше неизброимо много и различни църкви. Някои деноминации дори не бях чувала, че съществуват. (Christian Union Church, Zion Church Of God, Lebanon Moravian Church, Methodist Church, Gideon Seventh Day Adventist, Mount Zion 7th Day Church of God, Faith Weslyan Holiness Church, All Saints Pentecostal (педесятна църква), The Fellowship of Believers, Nazarene Church, Baptist Church, Tyrells Church Our Lady of Perpetual Help (розовата, католическа), Church Of Christ...сигурно съм пропуснала някоя). Разбира се имаше и англиканска, St. Barnabas Anglican Church, Liberta. В общи линии на всеки 100-200 метра имаше църква (повечето разположени в малки сгради, като къщи).

Скоро стигнахме до Dow's Hill Interpretation Center, който предлагаше мултимедийно шоу и платформа за наблюдение. Дадоха ни 20 мин. Време за мултимедия нямаше, но пък гледката наистина беше невероятна. Целият район на English Harbour, морето и околните хълмове...всичко това се простираше пред нас.

От там се спуснахме към English Harbour и основната туристическа забележителност Nelson's Dockyard.

Nelson's Dockyard е била основно ремонтно пристанище за британския кралски флот още от началото на 18 век, когато се признава стратегическото значение на английското пристанище за защита на корабите от урагани и позицията му в южната част на острова за наблюдение на френската морска дейност. По същото време корабостроителницата става все по-важна, тъй като е единственото пристанище в Източните Кариби, което е достатъчно голямо за безопасни ремонти на морски кораби.

От 1784 до 1787 г. британският герой от Трафалгар Хорацио Нелсън е изпратен в Антигуа, за да наложи британските закони в колониите. При възстановяването на корабостроителницата през 50-те години на ХХ век тя се преименува на Nelson's Dockyard в чест на годините, които той прекарва в Антигуа.

Днес Nelson's Dockyard предлага много обекти и дейности, които туристите могат да посетят.

Музеят на пристанището, разположен в бившата адмиралска къща представя експонати от историята на корабостроителницата и текущите археологически проучвания на острова.

Архитектурните останки на яхтеното пристанище и неговите сгради са редом с впечатляващи платноходки и яхти от цял свят.

През последните години английското пристанище се е превърнало в столица на международното яхтено плаване и това е причина за скока на населението през зимните месеци. Сезонът се открива през декември с яхтеното шоу в Антигуа и завършва през май със седмицата за плаване в Антигуа, една от най-големите ежегодни регати в Карибите.

На това място според моите планове трябваше да прекараме сутринта. Да разгледаме всичко спокойно, да влезем в музея, да се разходим по кея, да седнем в някое от кокетните заведения и с две думи, да се насладим на приятното място. Но плановете са за това да не се реализират. Пуснаха ни за 30 мин. Трябваше буквално да тичам, за да видя повечето неща. Слава богу, че екскурзоводката взе правилното решение да ни раздаде брошури с карта и означени забележителностите с кратко описание и да ни пусне на воля. Ако беше постъпила като другата, която водеше цялата група в куп до никъде нямаше да стигнем 😉

И така въоръжена с картата се втурнах да разглеждам. Успях да маркирам най-важните места и да направя снимки. Хем да ги види после Вал, хем да ми остане някакъв спомен.

Трийсетте минути отлетяха неусетно и потеглихме към плажа. Нямах идея на кой от всички плажове ще ни заведат. Местните обичат да се хвалят, че имат 365 плажа – по един за всеки ден от годината. Познавах картата с плажовете от страната на Карибско море и чаках с нетърпение да видя на кой ще спрем.

Пътуването ни премина през един участък в джунглата. Пътят криволичеше и беше много тесен. Теренът беше хълмист и ту се изкачвахме стръмно, ту се спускахме като с влакче на ужасите.

Щом стигнахме до входа на курорта Carlisle bay завихме рязко и излязохме на крайбрежния път. Гледката беше страхотна. Минахме покрай друг курортен комплекс Curtain Bluff, след това и покрай хубавия плаж Morris Bay Beach. Малко по-напред в дясно от нас се виждаше най-високият връх Обама.

Още малко напред и спряхме на Turners Beach. В моята листа този плаж просто го бях отбелязала като име. Нищо не ме беше впечатлило. След посещението мнението ми се потвърди. Спокойно можех да мина и без този плаж. Нямаше палми, пясъкът в морето беше целият в счупени раковини и миди, но най-лошото беше, че както водата ти е до глезен и изведнъж пропадаш до шия. Още крачка и не достигаш дъното. На практика невъзможно или най-малкото неприятно за къпане 😏 Срещу 5$ си взех шезлонг и чадър. Имаше и интернет. Но обслужването на бара беше под всякаква критика. Такава флегматичност, такъв рядко срещан мързел, такова неглижиращо отношение от двете дебели чернокожи барманки не помня да съм срещала 😣

В 17ч. тръгнахме обратно към кораба. Минахме покрай плажа Darkwood beach, който се намираше непосредствено до пътя и по нищо не се различаваше от този на който ние бяхме. Разстоянието не беше голямо, но за наш лош късмет се натресохме зад един туристически автобус, който едва пъплеше. А когато влязохме в града нещата още повече загрубяха. Предвид пиковия час и делничния ден нямаше нищо чудно, че попаднахме в задръстване.

Минутите минаваха, а ние закъснявахме. Всички трябваше да са на кораба в 17:30ч. Успокоявах се единствено, че съм с екскурзия от кораба, но се тревожех заради Валери. Като знам колко педантичен по отношение на точността беше, само можех да си представя колко е притеснен 😉

Най-накрая почти в 17:45ч. бяхме на пристанището. В момента в който ми чекираха картата и влязох в кораба чух някой да споменава името ми. Обърнах се, но не видях нищо необичайно и продължих към кабината. В коридора срещнах Валери. Видял от балкона, че влизам и вече спокоен отиваше на контролен преглед при лекаря. А като се върна ми разказа какво е станало. Когато минало 17:30ч. му звънели на мобилния телефон. Той обаче не вдигнал, защото решил, че може да е някаква измамна схема. След това позвънили на телефона в стаята. И докато той обяснявал, че съм на екскурзия, други двама от секюритито влетели в кабината. Оказало се, че ме издирват, защото съм закъсняла. Той обяснил и на тях, че току-що ме е видял да влизам и съм била на екскурзия от кораба. Представям си какво шоу е било 😜 После като се замислихме стигнахме до извода, че по всяка вероятност освен на билета и в системата е фигурирало името на Валери и никой не е бил наясно, че не той, а аз съм на екскурзия с група от Costa.

Както и да е, в 18ч. корабът вдигна котва и отплува. Вечеряхме в бюфета и се разходихме из „гезмето”. Тази вечер беше обявена като “La note Bianka”. Желателно беше дрескодът да е в бяло, а в атриума бяха опънали един голям бял транспарант. По-късно щеше да има white party и демонстрация на изработване на леден карвинг на палубата при басейна.

После отидохме да гледаме шоуто, но на мен не ми беше интересно, а Вал така или иначе предпочиташе да си легне. Отново беше вдигнал температура и не се чувстваше добре. През деня, когато го отпуснало решил да слезе до пристанището. Купил пак лекарства, капки за нос и някой друг сувенир. Аз по принцип съм човек, който винаги намира позитивната страна в негативните ситуации. Този път реших да го успокоя, че е по-добре, че се разболя на кораба. Все пак лекарите са европейци, стандартите са европейски. Ще получи всякакви документи и фактури. Ако беше станало в Доминикана, не ми се мисли. Нямаше как да не се съгласи, че съм права 😉

След това му разказах как е преминала разходката. В общи линии бяхме направили доста голяма обиколка из острова. Видях доста неща. Добих макар и бегла но достатъчна представа за Антигуа. Беше интересно място, но не мисля, че бих се върнала.

Видео – Антигуа

Туристическа информация за Антигуа може да намерите тук, тук и тук

Карта на плажовете може да намерите тук. Карта на забележителностите тук.

Назад към:      Круиз Кариби – остров St. Kitts (част III)

Напред към:   Круиз Кариби – остров Martinique (част V)