19 януари 2018г. – петък
Както
се очакваше корабът акостира на по-отдалечения круизен терминал La Tourelles.
Нямахме никаква идея какво ще правим. Просто не знаехме дали Вал ще има сили да
реализираме дори и малка част от набелязания план. Навън беше горещо, а само за
да стигнем до центъра трябваше да вървим близо 15 мин.
Не
бързахме да излизаме. Имахме целия ден пред нас. Отворих да прочета най-важното
за острова...
Мартиника или
„островът на цветята” както го наричат се различава от останалите Карибски
острови. Островът е отвъдморско владение на Франция със статут на регион и
департамент. В парламента на Франция Мартиника е представена от трима депутати
и двама сенатори.
Регионът обхваща
едноименния остров и няколко малки островчета по източния му бряг. Разположен е
в източната част на Карибско море, част от архипелага Малки Антили с площ от
1.128кв.км и има 250км. брегова линия.
Мартиника е с
вулканичен произход. Острият скалист силует на острова, неговата брегова ивица
и черният пясък на някои плажове, също се дължи на вулканичната дейност.
По-голямата част от острова е заета от не много високи планини. Най-високата
точка е вулканът Mt Pelee, който се издига на 1397 м. надморска височина в
северната част на Мартиника. Заради вулканичния произход почвата на Мартиника е
много плодородна. Над 46% от острова е зает от красиви тропични гори. На
много места хората поставят хранилки със сладка течност, за да хранят пърхащите
колибри.
Мартиника има топъл
и влажен тропически климат. Температурите на острова варират от 28°C през
януари до 31°C през септември.
Населението на
Мартиника е повече от 430 000 души, а естественият присраст е висок - 17%.
Почти 90 % са с африкански произход, като значителна част заемат мулатите.
Официална религия на Мартиника е християнството (католицизма), над 98.5%.
Най-голям град на острова е столицата Форт де Франс, който има население от над
130 000 жители.
Мартиника се слави
със своите фабрики за ром (агрикол) добиван от захарна тръстика и известен като
една от най-качествените напитки в Карибския басейн. Туризмът е много добре
развит и островът посреща над 1 млн. туристи годишно. Курортите са малки,
приятни и не пренаселени.
Остров Мартиника е
открит от Христофор Колумб през 1502 година. Първоначално е бил испанско
владение, но от 1635 г. започва заселване на французи и през 1674г. Франция го
обявява за своя колония. Още около 1660 г. цялото местно население е изтребено.
През XVII–XVIII в., за да работят в плантациите, на острова са докарани роби от
Африка, които едва през 1848 г. получават свобода. Впоследствие тук се заселват
десетки хиляди бедни работници от Индия, предимно тамили. Първоначално
отглежданите култури в плантациите са памук и тютюн, а по-късно захарна
тръстика и кафе. През XVIII и XIX в. на няколко пъти островът преминава в
ръцете на англичаните. От 1870 г. жителите на острова получават избирателни
права и представителство в парламента на Франция.
До началото на 20в.
културен и търговски център бил град Saint Pierre - най-старият на острова,
наричан също "Париж на Карибите". През 1902 г. обаче вулканът Mt
Pelee изригнал и разрушил града, като отнел живота на над 30 000 души. Жив
останал само един затворник, чиято килия го запазила от бушуващата стихия на
вулкана. Днес в града има малък музей, посветен на това изригване на Mt Pelee,
където се пази камбаната на църквата, повредена по време на изригването, както
и много предмети от бита на хората от това време. От тогава основен център и
столица става Форт дьо Франс, град, който възниква още през 17в., около
построената тогава военна крепост Форт Сейнт Луис.
От 1946 г. остров
Мартиника е обявен за департамент на Франция.
И
действително в Мартиника имаше много интересни неща, които можеха да се
посетят, като например домът на Жозефина, първата жена на Наполеон, както и музеят
Savane des Esclaves, пресъздаващ старинно робско селище, в което са
демонстрирани техния бит и традиции, а особено място заемат лечебните растения.
От
всичко най-силно желаех да посетим ботаническата градина Balata. С автобус беше най-евтино да се
отиде, но предвид състоянието на Вал беше немислимо, спирката не беше наблизо.
С такси излизаше много скъпо за двама души, така че мечтата ми щеше да си
остане нереализирана 😞
Най-накрая
тръгнахме без големи очаквания, доколкото можем и до където стигнем. Имахме
късмет, че слънцето се беше скрило за малко, точно колкото да извървим открития
напечен участък. Много бързо стигнахме до големия булевард Rue de la Liberte, точно пред една от
забележителностите на града, библиотеката Schoelcher. Красивата византийска сграда
е била, проектирана от Хенри Пик (съвременник на Густав Айфел) и построена за
Парижката експозиция от 1889 г. През 1895 г. тя е била изпратена на части във Форт де Франс, където я сглобяват отново.
Интериорът е много хубав, а по рафтовете има множество исторически томове.
Решихме
да влезем да разгледаме. Наистина беше красива както отвън, така и отвътре. Имаше
някаква изложба – съвременно, абстрактно изкуство, и бяха поставили табели, че творбите
не могат да се снимат. Дори не бях си
помислила да ги снимам, само щяха да загрозят красивите елементи от
интериора 😉
Направи
ни впечатление, че градът имаше европейски вид. Автобусите бяха също
европейски. С две думи ни хареса. Не, че нещо, но столиците на независимите St.Kitts и Antigua имаха доста неугледен вид 😉
Единственото, което ни озадачи, обърка и развесели беше пресичането на
светофар. Всички пресичаха на червено и дори колите спираха да направят
път на пешеходците. Друг път на зелено за пешеходците колите не спираха. След няколко
светофара схванахме, че просто трябва да пресичаме с повишено внимание и по
възможност с група от други пешеходци 😜
Продължихме
по широката, реновирана с европейски пари и по европейски проект, пешеходна алея покрай парка La
Savane в посока морето и само след няколко метра стигнахме до паметника на
обезглавената императрица Жозефина (съпругата на Наполеон). Статуята е била счупена
от вандали през 1991 г. оставяйки я без глава с червени цветни ивици,
представляващи кръв около шията ѝ. Причината за това е била позицията ѝ в
подкрепа на робството. Виновните никога не са били намерени, а местните власти
решили да оставят статуята без глава.
В
края на пешеходната улица стигнахме до друг голям булевард, който извеждаше на
крайбрежната алея. Разходихме се около плажа в подножието на хълма, където се
намираше Fort Saint Louis. Фортът основан през 1638 г. е претърпял множество
разширения оттогава, а от 2001 г. насам се използва като френска военноморска
база. Въпреки това може да се направи
обиколка с екскурзовод на някои от по-старите части, да се научи историята му и
да се наслаждавате на прекрасна гледка към залива от външните стени.
Бяхме
съвсем наблизо до фериботите, които водеха до курортното селище Pointe du Bout.
Решихме да видим как стоят нещата с корабчетата и дали ще имаме късмет да се
качим скоро. Това беше най-лесният и евтин начин да стигнем до отсрещния бряг
на залива и евентуално да си направим плаж.
В
началото нещата изглеждаха безнадеждно. На кея почти нямаше сянка, но за сметка
на това имаше мнооого хора. Според разписанието нашият ферибот беше заминал
преди минути, а следващият беше след час. И точно преди да се откажем, аз видях,
че акостира някакво корабче. Оказа се точно това, което ни трябва. Успяхме да
се качим без проблем и потеглихме. Двупосочният билет струваше 7 € на човек,
направо без пари на фона на всички други цени 😉
За
няма и 20 минути стигнахме до нашата цел. Корабчето акостира в едно закътано
пристанище приютило множество яхти.
Съвсем
наблизо се намираше Village Creole,
което поне на снимките и от отзивите на хората изглеждаше приятно местенце.
Отправихме се първо към него. И наистина това се оказа много добра идея. В едно
каре бяха пресътворили малко красиво креолско селище. В приземните етажи се
помещаваха различни магазинчета, имаше няколко много приятни заведения, а по
горните етажи имаше ваканционни апартаменти. Цялото пространство между тях беше
в зеленина и пъстри храсти (хибискуси и други). Седнахме в едно от кафенетата (Malibu) и си поръчахме по кафе и една
палачинка. Изглежда го държаха баща и син французи, или поне на такива
приличаха. Много любезни, усмихнати и отзивчиви. Имаше добър интернет и успях
да се чуя с майка и Грета. Денят протичаше повече от добре.
След
това тръгнахме към плажа. Най-близо беше този пред хотел Bakoua. Заехме си два
шезлонга и побързахме да влезем във водата. Плажът не беше лош. Имаше си и
палми. Очаквахме да дойдат да ни таксуват за шезлонгите, но за час и нещо никой
не мина.
Встрани
от плажа имаше редица малки заливчета. Разходихме се да ги разгледаме. Слънцето
често се криеше зад облаците, но беше много топло. Точно тръгвахме към кея,
когато чух свирка на ферибот. Погледнах часовника и разбрах, че току-що
изпуснахме корабчето. До пристана имаше кафене. Седнахме да изпием по
кафе с гледка към яхтеното пристанище докато чакаме следващото.
Малко
след 16ч. акостирахме обратно в центъра на града. Слънцето огряваше хубаво
форта и катедралата сгушена между сградите.
Без
да бързаме продължихме към кораба. Излязохме без големи надежди, а прекарахме
един чудесен ден 😊
Малко
след като се прибрахме обаче, Валери отново вдигна температура. Парацетамолът,
който беше купил в Антигуа изобщо не му помагаше. Вместо да сваля температурата
тя се качваше. Започна да го тресе. Облече се дебело и се зави с всичко
налично. Не можеше да излезе дори за вечеря и му донесох храна в кабината. Не
можехме да разберем как така през деня се чувстваше добре, а след 17ч. нещата
ескалираха. Тази вечер и нощта бяха доста тежки 😟
А
относно Мартиника, бих се върнала там. И не толкова заради плажовете, колкото
заради нещата, които си струва да се видят и най-вече заради градината Balata...
Видео - Martinique
Назад
към: Круиз Кариби – остров Antigua (част IV)
Напред
към: Круиз Кариби – остров Guadeloupe (част VI)
Няма коментари:
Публикуване на коментар