Круиз Кариби – остров Guadeloupe (част VI)

20 януари 2018г. – събота

В 7ч. вече бяхме будни и посрещнахме изгрева на балкона в кабината. Денят се очертаваше слънчев и подходящ за плаж. Това беше добре, защото за този остров бях предвидила единствено плаж. По-интересните места за посещение бяха в другата част на острова, но предвид разстоянието, пресечения терен и високите цени на такситата на нас ни оставаше само опцията плаж. Моят план беше да отидем с такси до Plage de La Caravelle. Да стоим няколко часа и към 13-14ч. да тръгнем край брега до плажа и пазара на St. Anne. Там да направим още малко плаж и към 17ч. с такси или автобус да се приберем обратно на кораба. При неблагоприятните обстоятелства покрай боледуването на Вал обаче, нещата се промениха. Той беше решил, че днес няма да слиза от кораба. Искаше да си даде почивка и да види дали това ще спомогне за възстановяването му. Оставаше да убедя Деси и Христина да реализираме поне част от идеята ми, а докато ги чакам да се събудят прочетох отново пътеводителя за Гуадалупе...

Едно от прозвищата на Гуадалупе е Ил д`Емрод (Смарагдовия остров). Мястото наистина е божествено красиво и има всичко, което се очаква от един карибски остров.

Островът е отвъдморско владение на Франция със статут на регион и департамент. Заема площ от 1 628,43 km². Административен център е град Basse-Terre. В парламента на Франция Гуадалупе е представена от 4 депутати и 2 сенатори.

Територията е в състава на Подветрените острови, които са част от островната група Малки Антили. Състои се от 2 големи острова – Basse-Terre (847,82 km²) и Grande-Terre (586,68 km²), които са свързани с много тесен провлак, както и по-малките острови Мари Галант (158,01 km²), Ла Дезирад, островите Ле Сен и малкия архипелаг Пьоти тер.

По ирония Basse-Terre (Малка земя) е по-голям по площ от Grande-Terre (Голяма земя). Погледнати заедно на картата, двата острова имат красива форма на пеперуда, поради което ги наричат Ил дьо Папийон. Освен това Grande-Terre много прилича на колибри – един от многобройните ценни птичи видове, срещащи се на острова. Basse-Terre е доминиран от висок вулканичен конус, наречен La Soufrière (1467м.), който все още е активен, а името му се свързва със серните изпарения, които бълва. Вулканът заема централно място в Parque nacional de Guadalupe, известен с туристическите маршрути в дъждовната гора и с водопадите. Тук живеят множество редки и застрашени видове, като малката антилска игуана и гуадалупската миеща мечка. Grande-Terre е варовиково плато с надморска височина до 130 m.

Общата брегова линия е 420 km., а островът е обкръжен от коралови рифове.

Гуадалупе има влажен, тропичен климат със средна годишна температура 27 градуса Сº и валежи около 3 000 mm. Поради специфичната география климатът на двата основни острова може да бъде коренно различен. Може да е слънчево на източната страна на Grande-Terre, докато вулканът La Soufriere да бъде напълно обгърнат от облаци.

Населението на Гуадалупе е малко над 400 хил. жители, а естественият прираст е висок - 15%. Почти 93 % са мулати и тамили. Официална религия на острова е християнството, католици са над 97%.

Икономиката се крепи на селското стопанство, обслужването на чуждестранни туристи и отраслите на леката промишленост. Водещ отрасъл на промишлеността е производството на захарна суровина (над 60 хил.т.). Има и предприятия за производство на ром. Ежегодно островът се посещава от над 350 хил. туристи.

Някога остров Гуадалупе се е наричал „Карукера“, което означавало „островът с хубавата вода“. Първоначално е бил населен с индианци от племето араваки, а по-късно от агресивното племе кариби. Когато пристигнал Колумб през 1493 г. го нарекъл Санта Мария де Гуадалупе в чест на чудотворната икона, съхранявана в един манастир в Гуадалупе (Естрамадура, Испания). Карибите са агресивно племе, успяват да разрушат селището на испанците и да ги прогонят, но през 1635 г. започват да се заселват французи, които унищожават индианците и през 1674 обявяват острова за Френска колония. Започват да водят африкански роби за работа в плантациите. На няколко пъти островът минава в ръцете на британците, а веднъж дори разбунтувалите се роби го овладяват.

От 1816 г. французите окончателно вземат контрола над острова. През 1848г. робството е отменено, по това време в Гуадалупе живеят 87 хил. чернокожи. През 1854-1885 се заселват 45хил. индийци (главно тамили). През 1946 г. островът става отвъдморски департамент на Франция, а през 1973г. един от френските региони. На 7 декември 2003г. жителите на островите Сен Мартен и Сен Бaртелми гласуват на референдум за отцепване от Гуадалупе, като решението влиза в сила на 22 февруари 2007г.

В 8ч. корабът акостира на пристанището в Pointe-a-Pitre. След закуска седнахме да обсъдим какво ще правим. Успяхме да убедим Христина и Деси, че е много по-добре да отидем на Plage de La Caravelle пред комплекс Club Med, отколкото на публичния плаж на St. Anne.

Малко след 10ч. излязохме от кораба. Непосредствено след вратите на пристанището се намираха такситата. Те представляваха ванове и по-скоро бяха нещо като маршрутки. Имаха офис, където казваш до къде искаш да стигнеш и те насочват към коя кола и шофьор да се присъединиш. Преобладаваха жените водачи. Качихме се в един ван с още няколко души и потеглихме.

Разстоянието до плажа беше около 20км. Не можах да разбера защо, но вместо по главния път по крайбрежието се зачукахме по един малък път през вътрешността. Преминахме през истинска джунгла. Пътят криволичеше и ту се спускаше ту изкачваше. Беше любопитно преживяване. След около 40 мин. стигнахме до паркинга на плажа. Пътуването в едната посока струваше по 10 € на човек. Уточнихме с шофьорката в колко часа ще дойде да ни вземе. Стана ясно, че ванът ще се върне в 14ч. и после в 16ч.

На има-няма 50м. от паркинга излязохме на брега на морето и тръгнахме  към плажа. В този участък духаше силен вятър за радост на уинд и кайтсърфистите. Бях гледала достатъчно снимки и клипчета от мястото. За сега всичко отговаряше на очакванията ми 👍

В края на ветровития участък се стигаше до закътан залив с невероятен плаж пред комплекса Club Med Caravelle. Беше наистина страхотен плаж и напълно свободен за външни посетители. Изцяло въпрос на избор беше дали да си вземеш шезлонг или да опънеш хавлия на пясъка. Шезлонгът струваше 10 €. Заехме по един и побързахме да влезем в примамващата вода.

А тя наистина беше образец – топла и кристално бистра. Изобщо целият плаж с всичките тези палми и бистрата вода беше най-хубавото нещо за целия круиз и цялата почивка до този момент. Единствено Валери липсваше и ми беше много мъчно, че не можем да споделим тази емоция заедно. Преживяването си оставаше половинчато без него 😟

След освежаващото къпане решихме да отидем да пием кафе на бара на плажа. А след това аз реших да се разходя до края на плажа и да разгледам повече от комплекса. Всичко което видях си струваше. Мястото наистина беше прекрасно. Колкото повече вървях към края на плажа толкова по-малко хора имаше. Сянка и палми имаше предостатъчно. Стаите на хотела бяха така разположени, че всеки имаше гледка към морето, а през хубава зелена поляна и директен достъп до плажа.

На връщане вървях по брега и не спирах да правя снимки. Исках да мога да покажа колкото се може повече от това място на Вал. А да си призная се замислях и за една бъдеща почивка в този комплекс 😉

Дойдоха да ни таксуват за шезлонгите чак към 14ч. Шегувахме се, че ако бяхме хванали таксито в 14ч. щяхме да минем гратис. Ние обаче останахме до по-късно и дори ни се виждаше рано, че в 16ч. трябва да се връщаме. Толкова беше хубаво 😇👌

Наблизо до нас имаше нещо като малка буна, а от другата страна по-малък плаж. Там водата беше още по-хубава. Просто не можехме да се наситим на всичко което ни заобикаляше. Но най-изумителното беше как само няколко метра разстояние отделяха ветровитата от тихата и спокойна част на плажа.

Не мина и без да срещнем един типичен обитател по тези места, игуаната. Имаше една, която се чувстваше като стопанин на плажа. А може би не само се чувстваше 😉

Колкото и да не ни се тръгваше времето отлетя и към 15:45ч. бяхме обратно на паркинга в очакване на нашия микробус. Минутите минаваха, идваха други таксита, но нашето го нямаше 😐 Не знаехме какво се е случило и дали таксито просто е закъсняло, но когато малко след 16ч. спря друг микробус и ни предложи транспорт изобщо не се замислихме.

Този път минахме по „царския път”, както се казва. Точно бях решила да пиша на Вал, че сме на пристанището и ако иска да слезе да разгледаме магазинчетата, получих SMS от него, че отново започва вечерната криза с температурата и мисли да отива пак на лекар. Притесних се, купих първия магнит, които видях и побързах да се кача на кораба.

Стана ясно, че е нямало никакъв ефект от това, че Вал остана на кораба през деня. Просто след 17ч. нещата загрубяваха. Най-накрая лекарят му даде някакъв много силен парацетамол, който подейства бързо и температурата спадна. Щом се поуспокой положението мен започна да ме гложди, че в бързината при магазинчетата бях мярнала един много интересен магнит...чернокожа жена с кърпа на главата от традиционния за Гуадалупе плат Madras-plaid (памучен, пъстър и на карета). Имаше много време до отплуване и аз реших, че ще сляза да си купя този магнит. Още повече, че това беше последното ни пристанище. От дистанцията на времето мога да кажа, че той ми е най-скъп от този круиз 😊

Вечерта слязохме да гледаме шоуто. То се казваше Celebration, а темата беше Европа и включваше песни и танци от различни европейски държави. Определено ми хареса много и като изпълнение и като хореография.

Така отмина още един ден. Без да се замисля бих казала, че това беше най-хубавият ден и единственото което хвърли сянка беше липсата на моята половинка. Ще се радвам да се върна в Гуадалупе. Да се върна на този прекрасен плаж и този път заедно с Вал да се насладим на прозрачната морска вода, мекият пясък и екзотичните палми 😊

Видео Guadeloupe (от 1.26 мин.)

Видео Costa Pacifica Show

Полезна туристическа информация може да намерите тук

Назад към:      Круиз Кариби – остров Martinique (част V)

Напред към:   Круиз Кариби - кораб Costa Pacifica (част VII)