Неделя сутрин. Великден е. Времето беше слънчево и вече достатъчно топло за един априлски ден. Закусихме и излязохме по-рано, тъй като планът за деня беше доста натоварен. С автобуса и след това с прикачване на две линии от метрото стигнахме до спирка Староместска, а от там само на минута-две бяхме в еврейския квартал Йозефов пред входа с билетния център на еврейския музей до Пинкас синагога. Отпред имаше вече събрали се хора и докато чакахме да си купим билет за Старо-новата синагога започнаха да прииждат цели групи. Имаше засилена охрана, сякаш господ беше там и го охраняват 😉
Давахме си сметка, че извършваме един вид светотатство с посещението в синагога точно на връх Великден, но нямаше друг възможен ден, защото в събота еврейските синагоги не работят за нас. Глождеше ни мисълта, но бяхме любопитни да посетим така силно рекламираните еврейски забележителности в Прага. Разочарованията не закъсняха. Първото се оказа невъзможността да видим част от синагогите и еврейското гробище макар и отвън. Причина за това беше, че бяха оградени в затворен комплекс, за който разбира се трябваше да се плати и то доста скъпо. Не бях подготвена за този номер, но и не бях учудена. Купихме си билет за 200 крони на човек (8 евро) и тръгнахме да намерим и да разгледаме поне Старо-новата синагога. Като заобиколихме затворената част от квартала (достъпна само срещу доплащане) стигнахме до кметството с часовниковата кула с цифри на иврит.
Сградата беше непосредствено до Старата-нова синагога. Преди да влезем обаче се разходихме до Тържествената зала.
След това се върнахме до прословутата Старо-нова синагога - Staronova synagoga, най-старата запазена синагога в Централна Европа, построена около 1270 г.
В интернет бях прочела, че посетителите ще видят сграда богато украсена със сложен камък. Впечатляващ свят ковчег на източната страна, в който се съхраняват свещените свитъци на Тората, както и библейските съкращения на иврит покриващи стените.
Така прочетено изглеждаше интересно, но само изглеждаше...
Още с влизането в синагогата бяхме посрещнати от една надменна и неприятна жена. Явяваше се нещо като разпоредителка, но въпреки, че бяхме платили прескъпо, се държеше и гледаше на нас като на натрапници. Подаде на Вал една еврейска шапчица, която беше задължителна за мъжете и влязохме. Бях споделила с него, че едва ли ще видим нещо интересно, тъй като бях убедена, че всички традиционни и свещени предмети са прибрани. И наистина се оказа така. Попаднахме в едно помещение с голи стени и наредени покрай тях дървени столове на някои от които имаше написани имена. Всичко останало беше прибрано или поне скрито от нас зад разни спуснати завески. Нямаше нищо особено за разглеждане.
Излизайки от там, тотално разочаровани и с усещането, че сме прецакани, тръгнахме към Староместкия площад. По пътя минахме покрай Майсел синагога (Maiselova synagoga)
Няколко минути по-късно бяхме пред голямата барокова църква Св. Никола (Kostel Sv.Mikuláše). За съжаление не можахме да влезем, защото имаше табела, че има служба и не се пускат туристи.
На площада животът тепърва започваше да се раздвижва. Напичаше слънцето и беше много приятно.
От будките се носеше ухание на нещо вкусно и скоро разбрахме, че това са прословутите козуначени коминчета, за които ни беше казала една моя приятелка. Купихме си да опитаме, а те се оказаха толкова вкусни, че веднага съжалих задето не сме си купили и предишните дни.
Направихме хубави снимки на площада, паметника на Ян Хус, църквите и сградите наоколо и се отправихме по познатата улица „Целетна” към метро спирката на площад Република.
Програмата за деня, както писах беше натоварена. Предстоеше ни пътуване и разходка в немския град Нюрнберг...
Прага - моето видео
Компилация от озвучени снимки
Няма коментари:
Публикуване на коментар