Беше първата половина на януари 2009 година. Предстоеше ми да пътувам за България и решихме да съчетаем прибирането ми с една малка екскурзия до Инсбрук.
След закуска потеглихме от Цюрих. Пътуването беше приятно. Минавахме покрай красиви планински селца в сърцето на тиролските Алпи. Пейзажът се сменяше ту с някой заснежен връх, ту с някое криволичещо поточе покрай пътя, ту с отрупани в сняг борови гори. Всичко наоколо беше бяло и изглеждаше уютно и някак пасторално.
Към обяд стигнахме до първата набелязана по маршрута точка – музеят на кристалите Сваровски. Само на няколко километра от Инсбрук в долината между планинските върхове и река Ин се намираше градчето Ватенс, където бе централата на един от символите на Австрия и Европа - фабриката за планински кристали на Сваровски. Без да губим време се отправихме към музея.
Още с влизането бяхме омагьосани от блестящите и ефектно представени кристали. Цялото пространство наподобяваше пещера, в която през коридори се оказваш в отделни зали с различна тематика. Все едно, че се намирахме в пещерата от приказката за Али Баба 😉 Кристалите бяха ефектно декорирани в най-различни форми. И всичко това на фона на ефектно осветление и приятна музика.
Както във всеки друг музей и тук имаше на изхода магазин за сувенири, който беше не по-малко впечатляващ както с асортимента си, така и с цените 😉
Имаше всякакви бижута, дори и дрехи с инкрустирани в тях камъни. Прекарахме дълго време в разглеждане, докато накрая си избрахме по една стилна кутийка пълна с разноцветни и в различни форми камъчета.
Когато си тръгнахме минаваше 14:00ч. и се налагаше да побързаме за да разгледаме Инсбрук преди да се е стъмнило, защото и без друго времето беше доста навъсено.
Настанихме се в хотела и веднага излязохме в града. Тръгнахме по улицата “Мария Терезия”, която водеше към центъра на старата част и се озовахме право пред колоната на Света Ана, едно великолепно произведение на изкуството. Издигната е в чест на победата над французите през 1703 г.
Малко по-нататък преминахме през Триумфалната арка и навлязохме в стария град с малките уютни улички и красивите сгради с безистени.
Скоро стигнахме до сърцето на Инсбрук, площадът с двореца на Максимилиан, наричан още „Зланият покрив”. Сградата е построена от херцог Фридрих IV в началото на ХV в. Когато кайзер Максимилиан I (1459-1519 г.) се качил на престола я направил своя резиденция, като ѝ пристроил еркер, от който можел да наблюдава живота и турнирите, които се провеждали на площада. Еркерът бил покрит с 2657 медни, но позлатени керемиди. Стените на "Златния покрив" били изрисувани и покрити с релефи. Днес тук се намира музеят на Хабсбургската династия. Кайзер Максимилиан направил Инсбрук столица на Хабсбургите. През града минавали всички пътища от Австрия за Германия.
Всички сгради наоколо бяха не по-малко впечатляващи. А безистените под тях бяха шарени от безбройните магазини за сувенири.
След като обиколихме площадчето свърнахме в една уличка. Минахме покрай двореца Хофбург (зимната резиденция на династията на Хабсбургите) и прочутата църква “Хофкирхе” (Придворната църква), където са исполинските фигури на някои от най-известните представители на династията. Завършена през 1563 г. тя е била дворцовата катедрала. Там се намира и саркофагът на Максимилиан I. Отгоре е статуята му, а 24 релефа разказват за неговия живот. Наоколо са 28 бронзови статуи в човешки ръст на предците, познати като Черните рицари. Сред тях са Карл Смелият и Хлодвиг, кралят на франките.
Времето напредваше, а си беше и доста студено. Обиколихме набързо и се върнахме до катедралата "Свети Яков" - внушително архитектурно съоръжение построено в началото на ХVIII в. в стил барок на мястото на по-стар готически храм.
По малките възтесни улички се върнахме отново до площадчето с къщата „Златния покрив”.
Колкото и да не ми се искаше трябваше да приключим с разходката. Времето ставаше все по-студено и неприветливо. Отправихме се към хотела, за да се стоплим и да си починем преди да потегля на другия ден за България.
Моето видео
Няма коментари:
Публикуване на коментар