Неделя. Някой е казал, че денят се познава по сутринта и в конкретния случай, за конкретния ден 27 март - католическият Великден, това правило се потвърди на 100%
Сънувах неприятен сън. Събудих се с подут стомах. Поради липса на други отворени заведения решихме закуската да бъде в хотела. Столовата беше потискаща дори повече от мрачната стая. Взех си кафето и се върнах отново в стаята, за да си го изпия с цигара.
Бяхме решили да потеглим в 9ч. сутринта, защото ни предстоеше дълъг път, но за наш лош късмет поради смяната на зимното с лятно часово време изгубихме един час без да усетим и тръгнахме на практика в 10ч. сутринта😒
Навън валеше ужасно. Така продължи почти през целия ден. Предстоеше ни да преминем от Италия във Франция през 11км. тунел точно под най-високия връх в Западна Европа, Монблан. Само за преминаването през тунела ни взеха 30 евро. След това продължихме през Франция в посока Женева. Беше спряло да вали, но цялото небе беше покрито с облаци и изглеждаше много навъсено.
В Женева пристигнахме към 4ч. следобед. Паркирахме до езерото и тръгнахме да се разхождаме покрай него. Имаше силен вятър и от време на време се опитваше да завали дъжд. Настроението ми се скапа окончателно. Женева сигурно е прекрасен град, но посетена в неподходящия сезон може да изгуби много от чара си.
След като направихме един тигел по крайбрежната улица се качихме в колата и потеглихме за Нюшател - градче на около 130км. разположено също на езеро. Там щяхме да пренощуваме, а на следващия ден преди да си тръгнем щяхме да се разходим и да го разгледаме. Разбира се, разходката зависеше и от капризите на времето 😏
По пътя отново заваля, но вече ми беше все едно. И без друго целият ден за мен беше пълен провал. Ако можех някак си да го изтрия от съзнанието си, за да не помрачава предишните дни от хубавата ни екскурзия бих го направила без да се замисля 😉
Към 8ч. вечерта, след общо 700км. преход стигнахме до хотела. Стаята и условията в нея бяха на ниво. Настанихме се и веднага излязохме да вечеряме. Пицарията в която отидохме се намираше на брега на езерото в самия център на града. Хапнахме подобаващо и изморени се върнахме за заслужена почивка по стаите си.
Сутринта от последния ден на нашата екскурзия не изглеждаше никак обещаваща. Навън имаше гъста мъгла. По всичко личеше, че или няма да има разходка в Нюшател или и тя, както в Женева ще бъде не особено приятна. Седнахме да пием кафе в барчето на хотела с надеждата мъглата да се вдигне. И наистина, тя започна да се вдига. Въпреки променливото и неприятно мартенско време се въоръжихме с чадъри и тръгнахме покрай езерото. Само след броени минути от мъглата нямаше и следа. Слънцето напече и времето се затопли.
Разходката в това вълшебно градче се оказа една от най-хубавите 😊
Влюбих се в Нюшател, в интересния дворец надвиснал на хълма над града, в малките улички на стария град криволичещи и извеждащи до малки площадчета с красиви чешми и статуи, в музиката от органа която огласяше църквата непосредствено до двореца, в езерото, в гледката която се откриваше от хълма. Влюбих се в цялото китно градче. Чувствах се щастлива. Опитвах се да запечатам с камерата всяко кътче, всяка уличка, чешма, часовник. Нюшател много ме впечатли! 👌
Преди да тръгнем обядвахме в един много приятен ресторант и доволни от храната и хубавата разходка потеглихме към крайната ни точка...домът.
Беше около три следобед когато се прибрахме. Нямахме търпение да разгледаме снимките и филма на камерата. Оказа се, че повечето снимки са станали страхотни. Посмяхме се на филмчето което сме заснели. И наистина, как биха могли да не са хубави снимките при толкова хубава екскурзия която ще ни остане още един красив и незабравим спомен.
Назад към Великденски трип - Монако (III част)
Назад към Великденски трип - Ница (II част)
Назад към Великденски трип - Милано (I част)
Няма коментари:
Публикуване на коментар