Рано сутринта в 7ч. на 2-ри април, точно по план потеглихме с колата към Прага. Притеснявахме се, че по великденските празници всичко живо се е юрнало нанякъде, но слава богу всичко мина гладко. Трафикът беше натоварен, но щом наближихме границата с Чехия всичко се промени. Стана спокойно и почти безлюдно по магистралата. Граница между Германия и Чехия нямаше, точно както би трябвало да е. Спряхме да си купим винетка. Заредихме колата. Хапнахме набързо и продължихме към Прага. Времето беше слънчево, но доста хладно. Пътят беше спокоен и ненатоварен, което ни даде възможност да обърнем внимание на много детайли. Бяхме силно впечатлени от перфектната пътна инфраструктура, от поддържаните тревни площи наоколо, от свежите селца и градчета, които се виждаха около магистралата. Стигнахме до констатацията, че от това което бяхме видели до този момент Чехия по нищо не отстъпваше на Швейцария 😉
Когато четох историята на Прага научих доста интересни неща, които не бях знаела до сега и интересът ми към града беше нараснал допълнително.
Бях ходила няколко пъти в чешката столица като дете, но почти нищо не си спомнях. Сега бях любопитна да разгледам този град и промените настъпили в него след падането на "желязната завеса". Затова не беше странно, че очаквахме с нетърпение да стигнем Прага.
Подминахме Пилзен и наближавахме все повече. Малко преди 4ч. следобед стигнахме до първите предградия и квартали. Още с влизането в града ни направиха впечатления обновените сгради, както и липсата на грозни панелни комплекси. Всичко си беше на мястото и нямаше безразборно паркирали коли. Макар и движението да беше доста оживено, в столицата се усещаше ред и толерантност от страна на водачите. Оглеждахме се наляво и надясно за да попием колкото се може повече информация и да натрупаме възможно най-много впечатления. Може да се каже, че очакванията ни бяха надминати.
Скоро стигнахме до хотел „Бърно” в който имахме направена резервация. Паркирахме и с радост констатирахме, че метростанцията се намира по-близо отколкото бяхме очаквали, непосредствено до входа на хотела. Но радостта ни беше за кратко 😐 Оказа се, че е допусната грешка в резервацията и ни изпратиха в друг хотел. Изгубих ума и дума когато видях на картата, че хотелът, в който трябваше да отидем се намираше на противоположния край на града 😯 Ядосахме се много, особено аз. Бях подготвила подробен график на транспорта и дестинациите, който сега тотално се объркваше. Ако знаехме това по-рано щях да имам време да реагирам, а също така да си спестим изгубеното време да влизаме в центъра на града, да го прекосим после целия, за да стигнем до другия хотел 😠
Изнервени и разочаровани потеглихме към новата дестинация. Изгубихме повече от час от времето което планувахме за разходка. Наложи се да преминем през центъра на цяла Прага, после пресякохме река Вълтава и се изкачихме по един баир, докато най-после стигнахме до хотел „Албион”. Изглеждаше ми много далеч и на много забутано място. Направо бях пред нервен срив. Чувствах се като изгубена. Нямах никаква идея как трябва да се придвижим обратно до центъра. Бях положила много труд да разузная цялата карта на транспорта и сега изведнъж се чувствах безпомощна 😕 Намирахме се в район, който дори не бях поглеждала до този момент на картата 😢
Нямаше време за губене. Трябваше да се вземем в ръце. На рецепцията намерихме указание как да стигнем до автобус, който да ни отведе до метростанцията. Заснехме с фотоапарата графика на автобуса, за да го имаме на разположение през следващите дни и малко след 5ч. тръгнахме на разходка. Автобусната спирка беше на не повече от 100м. До там пътуваше само един автобус, но за щастие той се движеше на малки интервали и точно спазваше разписанието си. За 6-7 мин. стигнахме до спирката на метростанцията, а от там вече можех лесно да се оправя.
Тук е мястото да вмъкна, че метрото в Прага е най-хубавото в което съм влизала. Независимо от това дали спирката е централна или някъде в периферията, всичко изглеждаше перфектно, лъскаво и направено с вкус. Всяка спирка със собствен облик и интересен вътрешен дизайн. За първи път се чувствах добре в метро, а не както обикновено потискащо. След няколко минути пътувахме към „Площада на републиката”, на четири спирки от нашата.
Първоначалният стрес от смяната на хотела и неизвестността се смениха с приятното чувство от предстоящата разходка.
Излизайки на площада се озовахме до Общинския дом (Obecní dům) най-зрелищната сграда Арт Нуво в Прага. Наистина беше помпозна и красива.
Срещу нея се намираше музикалният театър Hybernia, но сградата бледнееше на фона на останалите наоколо.
От страната на Хиберния можехме да направим хубави снимки на общинския дом и разбира се на впечатляващата 65 метрова кула „Prašná brána” . Запътихме се към нея. Тя беше вход към Старе место. От тук тръгваше кралският път, превърнал се днес в туристическия път.
От другата страна на кулата тръгнахме по улица Celetná, където всяка къща си имаше своя история и разбира се свой отличителен знак. Стигнахме до най-известната къща „Черната Мадона” превърнала се в образец на кубическата архитектура. Това е първата сграда от този стил в Европа. Всичко в къщата е свързано с кубизма - от постоянната изложба на чешкия кубизъм до специалните "cubist" торти в Гранд Кафе Ориент.
След това в посока към площада на Старе место минахме покрай къщата „Четирите колони”, къщата „Лешояда”, „Бикю дворец”, „Къщата на Манхарт”, „Къщата Черното слънце”, която е била дом на Моцартовата любовница в Прага, Джозефа Даскова, Къщите на „Сикстите” и „Трите краля” свързани с детството и юношеството на прочутия пражки писател Франц Кафка.
Колкото повече наближавахме Староместкия площад (Staroměstské náměstí), толкова повече се увеличаваше потока от туристи. По цялата улица Celetná беше пълно с магазини за сувенири. Харесаха ни много изделията от стъкло, но решихме да ги разгледаме по-подробно на връщане, за да имаме време да направим някоя друга снимка преди да се е стъмнило.
Лека полека стигнахме до площада, централното място на Стария град и един от двата основни площада в центъра на града. Беше трудно, човек да не онемее пред толкова много красиви, помпозни стари сгради и църкви 😮
Не смогвахме да правим снимки. На една страна впечатляващата църква Дева Мария с островърхите си кули, станали един от символите на Прага (Chrám Panny Marie před Týnem)
До църквата беше къщата на каменната камбанария (Dům U Kamenneho Zvonu). Долепена до нея се намираше сградата с изящна фасада на двореца Кински, днес национална галерия (Palác Kinských)
На самия площад имаше устроен великденски базар, който представляваше една пъстра феерия. По безбройните будки се продаваха какви ли не великденски сувенири, а отвсякъде се носеха приятни ухания на вурстчета, козуначета и всякакви други вкусотии 😉
Докато се оглеждахме и снимахме във всички посоки съвсем забравихме, че е наближил кръгъл час и обиколката на апостолите на часовника на старото кметство ще започне. Усетихме се чак когато почукването на скелета извести за това. Тръгнахме бързо към часовниковата кула Orloj, на старото кметство построена в далечния 15 век, но навалицата там беше в такива мащаби, че беше невъзможно да си пробием път. Може да се каже, че апостолите не ги видяхме, но какво да се прави, лудницата беше пълна.
От там поехме по улица Карлова в посока Карлов мост.
Улицата бе тясна и тук най-силно усетихме навалицата. Чувствахме се като притиснати в менгеме от толкова много народ. От двете страни на уличката беше пълно с магазинчета, заведения за хранене и барове.
Така блъскайки се, с големи усилия се добрахме до площада на рицарите. Непосредствено преди него минахме покрай Klementinum - вторият най-голям комплекс от сгради в метрополията, след Пражкия замък.
Днес комплексът включва Националната библиотека. Обсерваторията, в която най-напред започват да се правят ежедневни измервания на температурата още от 1775г. и където Кеплер открива законите за движението на планетите. Бароковата църква „Свети Климент” (Kostel Sv. Klimenta) и църквата „Св. Спас” (Kostel Sv. Salvatora), построена в края на готическия период, и която някога е била монетосекачница.
Именно църквата Св. Спас беше с лице към закътания площад „Рицарите на кръста” (Křížovnické Náměstí) На него човек се оказва заобиколен отвсякъде от архитектурни съкровища във всички стилове. По средата се издигаше бронзовата статуя на Карл ІV, направил най-много за града. На площада се намираше и една Лозарска колона, която е била част от бюрото за виното (1358-1783), а на върха ѝ имаше статуя на Св. Вацлав, който е покровител на лозарите. Самата колона се намираше върху останките от оригиналната настилка на бившия мост Джудит, предшественик на Карловия мост. На северната страна на площада бе бароковата Църква на „Свети Франциск”, построена от „рицарите на кръста с Червена звезда” през 17-ти век. На отсрещната страна на църквата св. Спас се намираше красивата кула „Старата градска кула на моста” (Staroměstská mostecká věž) , от където започва Карловия мост.
Впечатляващо място изпълнено с много забележителности. Използвахме малкото останало време до смрачаване, за да направим снимки, след което Вал изяви желание да влезе в музей с уреди за мъчения. Аз останах на площада да го изчакам, а когато той излезе, вечерта се беше спуснала и всички сгради наоколо бяха ефектно осветени. Отидохме до края на площадчето от където се откриваше прекрасна гледка към замъка Храдчани на хълма от другата страна на река Вълтава.
Направихме още няколко снимки на ефектно осветените забележителности и тръгнахме обратно през блъсканицата към Староместкия площад.
По пътя до там влязохме в един куп сувенирни магазини. Големи, хубави магазини и във всички до един работеха българи. Нямаше място, където да не се чува българска реч.
Минаваше 9ч. и бяхме решили да хапнем нещо на крак на великденския базар на площада. Щом стигнахме до там ни лъхна миризмата на вкусните наденички, която се разнасяше навсякъде. Оказа се, че не само уханието е хубаво. Вурстчетата бяха много вкусни и извънредно сочни 😉👍
Бяхме вече достатъчно изморени, а и часът беше напреднал. На другия ден ни предстоеше голямо обикаляне, и след като хапнахме се отправихме отново през улица Целетна към площад Република и метростанцията. По пътя до там влязохме в още няколко сувенирни магазина, за да се убедим за пореден път, че целият район е окупиран от български търговци или ако не търговци то поне продавачи.
С метрото за минути стигнахме до нашата спирка. Спряхме да разгледаме картата на транспорта, за да направим плана за следващия ден, защото както стана ясно след смяната на хотела се налагаха някои промени 😉 За наш късмет в Прага общественият транспорт беше на невероятно високо ниво и освен редовен, беше устроен с перфектни връзки във всички посоки. Бързо открихме кой трамвай ще ни отведе до Кралските градини над Пражкия замък и можехме спокойно да се прибираме в хотела.
Да, ама не 😜 Като за първи път, взехме, че се объркахме и излязохме от грешната страна на метрото. Вместо да попаднем на спирката за автобуса към хотела се оказахме на напълно непознато място. До такава степен непознато и толкова различно от това което знаехме, че Вал беше категоричен и заяви, че сме слезли на грешна спирка. Аз бях сигурна, че сме слезли на правилната спирка, защото и на схемата виждахме, че нашият автобус тръгва тук някъде, но не разбирахме къде. Започнахме да обикаляме като замаяни около разни големи шопинг центрове, барове...все неща които не бяхме видели на идване. Накрая след близо 15 мин. лутане видяхме няколко полицаи и ги попитахме как да стигнем до автобусната спирка. Упътиха ни и се оказа, че малката ни грешка да излезем от грешната страна на метрото ни е отдалечила повече от 300 метра от автобусната спирка 😵
Слава богу имахме късмет веднага да се качим на автобуса, а междувременно констатирахме, че ако бяхме излезли от правилната страна щяхме да се окажем на самата спирка 😉
След 6-7 мин бяхме в хотела. Изморени от пътуването и разходката побързахме да си легнем да спим. Така приключи първият ден в Прага. Или по-скоро, първата вечер.
Прага - моето видео
Няма коментари:
Публикуване на коментар