Пристигнахме в Амстердам в 9 сутринта. Колкото и странно да изглежда и въпреки песимистичните прогнози за времето, които варираха от дъжд до променлива облачност, градът ни посрещна с безоблачно синьо небе и ярко слънце 😊 И това май беше най-хубавото от всичко 😜
За разлика от другите пътувания, когато във влака вечер оставяха минерална вода, а сутрин предлагаха закуска и кафе, тук нямаше нищо подобно и първата ни работа беше да влезем в едно кафене на гарата за да пием кафе и да закусим.
В Амстердам слава богу за разлика от Италия навсякъде се пушеше (или поне така беше през есента на 2007-а) Към 9:30ч. се отправихме към изхода на гарата, която всъщност бе една много голяма и величествена сграда. Била е построена върху изкуствен остров в средата на 19-ти век. Точно пред нея се намираха корабчетата за разходка по каналите и ние се отправихме първо към тях. Разходката продължи около един час, като обикoлихме по най-известните канали. Беше приятна разходка на топло в корабчето.
От картичките съм запомнила, че там къщите са пъстри и в различни цветове. Те всъщност и всички сувенири с къщички бяха направени пъстри...и до там се изчерпва шаренията. Действителността бе съвсем различна. Скучни и безлични сгради, но най-впечатляващото бе, че всички бяха невероятно криви и дори наклонени. Коя къща напред, коя назад, а тези които не са долепени до други сгради са килнати и настрани 😜 За мен остана загадка как се крепят 😐
Характерно за Амстердам беше и това, че в самите канали имаше много плуващи къщи, които изглеждаха ужасно...като цигaнски коптори.
След около час корабчето ни върна отново на гарата и вече бяхме готови да се отправим по големия булевард "Дамрак" към основната забележителност на града, площад "Дам". По целия булевард беше пълно с големи магазини за сувенири и ние разбира се се вмъкнахме в един такъв. Вътре какво да кажа...такъв избор, че да му се вземе ума на човек. Май сувенирите бяха второто хубаво нещо след слънчевото време, което уцелихме. Има-няма убихме един час докато разгледаме всичко, но избора беше много труден 😏 Чудех се между някоя пъстра къщичка и едни вятърни мелнички направени много хубаво. Надделя вятърната мелничка.
Като се постоплихме в магазина и доволни от избора на сувенири продължихме към площад "Дам", но малко преди него минахме покрай една голяма помпозна сграда която е била борса (Beurs van Berlage) от XVII век и която е наричана от поета Вондел "вестител на нещастие", свидетел на така наречената лалемания, когато лалетата внос от Турция са били по-скъпи от скъпоценни камъни. Минути по-късно стигнахме и до самия площад Дам, където се намира кралският дворец - някога кметство, строен 1648-1655г. До двореца се намираше късно готическия храм Nieuwe kerk. И двете сгради излъчваха студенина като всичко останало в Амстердам. На площада също беше и прословутия обелиск (National monument), който съдържа пръст от 11-те от 12-те провинции на Холандия.
Пообиколихме малко и свърнахме през едни закътани улички в самото сърце на Амстердам в посока пазара на цветята.
Цветният пазар наистина се оказа впечатляващ, пълен с всевъзможни цветя и луковици за всякакви цветове и сортове лалета.
От там покрай канали насам-натам стигнахме до (Rijksmuseum) Кралския музей, който всъщност е галерия с картини на Рембранд и други техни известни художници. Наистина имаше невероятни картини между които трябваше да видим шедьовъра “Нощната стража” на Рембранд. И наистина Нощната стража беше огромна и хубава картина. Освен нея имаше и много други великолепни картини.
След Кралския музей продължихме почти безцелно да се шляем по улици и покрай канали 😉 Преценихме, че няма смисъл да ходим до музея на Ван Гог, първо защото беше далеч и второ, защото там се чака на опашка с часове, а на този студ да висим на опашка не искахме дори да помислим. Бяхме понамръзнали малко и потърсихме да влезем в някое кафе да се стоплим. Трудно си намерихме място в едно кафене, където обаче не останахме никак очаровани от отношението на сервитьорката. От там тръгнахме към Ермитажа Амстердам. Не знаехме какво е това. На картата го имаше като забележителност, но нищо не бях чела за него. Оказа се поредната грозна сграда. За наш късмет обаче станахме свидетели на един интересен традиционен холандски празник. Денят беше 18-ти ноември, неделя и съвпадна с празника Sinterklaas.
Имаше много хора и шествие с каляски водени от красиви коне. Около тях подскачаха облечени в пъстри дрехи и с боядисани в кафяво лица хора, наподобяващи африканци, които раздаваха традиционни холандски сладки. Каляските бяха отрупани с кутии като подаръци а черешката на тортата беше самия Sinterklaas.
Едва когато се прибрахме прочетох в интернет подробности за празника. Оказа се, че според поверието техният Синтер Клаас пристига в Амстердам с кораб от Испания и обикаля страната на бял кон придружаван от черен помощник, наречен Черният Пит.
Носейки се с тълпата от шествието и търсейки начин да заобиколим загражденията по маршрута на Синтер Клаас минахме покрай огромната и колкото и банално да звучи безлична, но този път съвременна сграда на Stadhuis-Muziektheater. Заобиколихме музикалния театър, пресякохме пак някои от многото канали и се шмугнахме отново в някаква уличка по посока площад Nieuw markt. Площадът се намираше между три квартала - на червените фенери, еврейския и китайския. Бях чела, че на него се намира...цитирам: "красивата сграда Waag или сградата с кантара - важна част от едновремешните холандски пазари" край на цитата 😉
Беше около 4ч. следобед и най-накрая се отправихме към квартала на червените фенери. Може да се каже, че това беше "най-впечатляващото" място от целия град, но да си призная ми дойде в повече да гледам как по витрините се предлагат разни момичета, как навсякъде всичко излъчва само перверзия и разврат. Беше пълно с магазини за сувенири някои от които много забавни, като например макарони в странни форми 😜 Тук порно индустрията се беше развихрила та чак се бе оляла. Освен проституция навсякъде гъмжеше от кофи шопове и смърдеше на трева. Имах чувството че са ме хвърлили в центъра на хаоса и порока...и това в самия център на Амстердам! 😱
След като обиколихме от край до край иначе хубавата улица на червените фенери разделена по средата от поредния канал, тръгнахме безцелно да се шляем, като търсехме някой голям магазин за да се постоплим понеже беше рано за вечеря. По пътя обратно към площад Дам минахме покрай Oude kerk - най старата църква и сграда в Амстердам и молитвен храм на рибарската общност основала града.
След като посетихме два огромни магазина тип музей (така наричаме магазините, където влизаш и само гледаш, защото цените са като на музейни шедьоври) се шмугнахме в едно малко ресторантче да вечеряме. Постоплихме се и хапнахме добре. И тук обслужването не беше на ниво, но пък имаше един голям, охранен и много гальовен котарак 😊
Към 6:30ч. бяхме приключили с вечерята и отново излязохме да се мотаем. Оставаше около час и половина до влака. Отново по разни улички, насам и натам се върнахме в района на червените фенери и кофи шоповете. С настъпването на вечерта животът тук започваше да кипи все повече. Както и да обикаляхме и да се опитвахме да запълним времето накрая отидохме на гарата доста по-рано и седнахме да пием по горещ шоколад докато чакаме да се качим във влака. В 20:30ч. потеглихме към Цюрих. Побъбрихме си до към 10ч. и се тръшнахме да спим изморени от разнообразните впечатления събрани в този странен европейски град 😉
Няма коментари:
Публикуване на коментар