Merypoup : Златна Прага (Храдчани, Мала страна, Нове место

Събота сутрин. Наспахме се добре и без да бързаме отидохме да закусваме. Хотелът се пукаше по шевовете и лудницата в ресторанта беше подобаваща. Навън печеше слънце, но имаше вятър и беше доста студено. Информацията, с която разполагах бе, че Кралските градини отварят в 10 сутринта, и затова не бързахме да тръгваме. Оправихме се спокойно и към 9:30ч. се запътихме към автобуса. Притеснявахме се колко време ще ни отнеме да открием спирката на трамвая, който трябваше да хванем, предвид огромната площ около метро-спирката и лутането от предишната вечер 😉 Това лутане обаче донякъде ни помогна, защото бяхме понаучили малко района и наистина скоро открихме това което ни трябва. Благодарение на перфектната организация и указващите надписи се ориентирахме в коя посока трябва да хванем трамвая и зачакахме.

След щателното проучване на Прага, също както и в Париж се чувствах много добре запозната с града. Знаех точно от къде ще минем по пътя. Движихме се по левия бряг на река Вълтава. Подминахме хълма Петрин с фуникулара, който води до върха. Видях мемориала на жертвите на комунизма, и след като подминахме църквата „Дева Мария Победоносец” (Chrám Panny Marie Vítězné) стигнахме до централната част на квартала Мала страна. Повечето хора се изсипаха там заради Карловия мост, който е наблизо или просто, защото площада на Мала страна е популярно туристическо място и отправна точка към различни забележителности. Нашият план обаче беше различен. Или по-скоро моят план, защото Вал разчиташе на това което съм проучила. Идеята беше да се изкачим с трамвая до Кралските градини, които се намираха зад Пражкия замък. Така печелихме три неща. Първо щяхме да избегнем изкачването по хълма към замъка. Второ щяхме да видим Кралските градини и трето, но не последно по значение място, избягвахме основния поток от туристи, които се изкачват към замъка през квартала Мала страна по така наречените кралски стъпки или сребърна линия.

Малко след 10ч. влязохме в Кралските градини (Královská zahrada). От едната страна на летния дворец Белведере имаше тераса, от където се откриваше прекрасна панорама към целия комплекс Храдчани.

Направихме снимки и се отправихме към пеещия фонтан и градината пред летния дворец.

Водата, течаща от многобройните фигури и животни, попадаше върху бронзова купа и сякаш "пееше". За да се чуе това обаче, трябваше да се натисне ухо към фонтана много внимателно. Обясних това на Вал, но той с присъщото си чувство за хумор преди да ме изслуша ме репликира, че трябва да си допрем ухото до водата 😜

Тук беше спокойно и почти нямаше хора. Градините бяха хубаво подредени и единственото което развали приятната разходка през тях беше, че батериите на фотоапарата се изтощиха. Щяхме да купим нови веднага щом влезем в дворцовия комплекс Храдчани, но до там щяхме да се лишим от снимки.

Продължавайки през градината в посока моста и входа към Храдчани минахме покрай Залата за игра с топки (Míčovna), където хабсбургите са играли ранна версия на бадминтона и училището по езда (Jízdárna) , след което се озовахме на Prasneho mostu, който свързваше градините с Храдчани и минаваше над дълбокия еленски ров.

В края на моста през малък свод се озовахме във втори двор на Пражкия замък, където се намираше фонтана на Кол и параклиса Св. кръст (Kaple SV. Kříže) създаден на мястото на ров затрупан през 16 век.

Първата ни работа беше да се снабдим с батерии. Още с влизането в двора обаче бяхме погълнати от водовъртежа на многобройните туристи. Благодарение на предварителната подготовка ние разполагахме с карта на целия комплекс и знаехме къде точно има магазинчета, и от къде могат да се закупят билети. Но освен това картата ни помогна много, защото като видяхме километричните опашки пред информационните гишета направо онемяхме.

Заредени с батерии направихме няколко снимки в двор две на параклиса и фонтана и се отправихме през друг свод към двор три. Още с излизането на него се озовахме пред западната страна на огромната катедрала Св. Вит, която е много впечатляваща, истински шедьовър на зрялата готика. Двете кули, достигат 82 м. и ограждат маргаритата (характерния кръгъл прозорец), чиято украса пресъздава различните дни от Сътворението на света. На тази страна се намира главният вход.

Тук лудницата беше още по-голяма, но тъй като мястото беше достатъчно широко успяхме да направим снимки първо на западната, а след това и на по-старата южна фасада.

В билетния център нямаше много хора, защото повечето се блъскаха в първи и втори двор на големите опашки, и затова успяхме да си купим билети бързо. Преди да продължим искахме да влезем да разгледаме катедралата. Исках да видя освен интериора криптата, където са погребани най-великите чешки крале, както и параклиса на Св. Вацлав. В сайта на замъка пишеше, че посещението на катедралата е безплатно, но щом стигнахме до входа, ни казаха, че можем да влезем само ако имаме аудиогид. Ядосах се, но какво да се прави. Запътихме се към кулата Мухулка (Mihulka или Prašná věž)

Тя се намираше от едната страна на катедралата и към нея водеше една много тясна усойна уличка между катедралата и зида на крепостната стена. Едва се промушихме между хората. Успяхме да влезем набързо в нея. На излизане ни направи впечатление един отличителен знак, който беше закачен на стената и който изобразяваше типични масонски символи.

Отново по тясната уличка продължихме покрай катедралата и се озовахме на площада пред църквата Св. Иржи и манастира (Bazilika Sv. Jiří, Klášter Sv. Jiří). Нашите билети включваха посещение в тях и побързахме да се вмъкнем.

От там тръгнахме обратно от другата страна на катедралата, за да се върнем в двор три и да влезем в стария дворец. Но щом стигнахме до там и видяхме опашката от чакащи да влязат, бързо се разубедихме. Тръгнахме обратно минавайки отново покрай Св. Иржи, покрай Терезиан хол, построен от Мария Тереза през 1766-68. и още малко по нататък стигнахме до Златната уличка (Zlatá ulička).

Излишно е да споменавам тук каква блъсканица беше 😯 Тя и без друго самата уличка е малка и тясна и това множество хора...просто кошмар. Едва успяхме да направим по една-две снимки.

Повечето къщи сега са магазини за сувенири. Вмъкнахме се в един, където се продаваха старовремски карнавални маски с много блестящи камъчета по тях.

В самия край на уличката по стълбите от къщата на № 12 на Златната уличка стигнахме до терасата в предната част на кулата Далиборка (Daliborka).

Изглед към Прага от терасата пред кулата Далиборка

Влязохме в нея, където бяха изложени различни уреди за мъчения, които сами по себе си изглеждаха много страшни. Имаше прототип на затворническа килия и доста интересни експонати удостоверяващи за богатата фантазия и методите на изтезание в тъмните векове.

Излизайки от Златната уличка се озовахме на улица Жирска пред къщата на Върховните бургавес, двореца Лобкович и Черната кула.

Минавайки през свода под черната кула се озовахме в градините от южната страна на комплекса Храдчани. От там се откриваше невероятна гледка към Мала страна, Карловия мост и отсрещния бряг на река Вълтава към Старе место.

Идеята ни беше през градините да се върнем до площада Храдчани пред главния вход на комплекса и да видим смяната на караула в 12ч., но за съжаление поради реконструкция нямаше как да се мине и това означаваше, че трябваше да се върнем и да прекосим целия комплекс и цялата лудница отново, за да отидем пред главния вход. Това ни забави достатъчно, така че щом стигнахме до изхода на замъка и се озовахме на площада видяхме само финала на смяната на караула и маршовата стъпка на заминаващите си войници 😞

Веднага след като приключи този ритуал, отвориха парадните врати и събралото се множество се разсея. Тогава успяхме да огледаме по-добре помпозния главен вход и целия огромен площад със заобикалящите го красиви сгради между които дворец Шварценберг и Архиепископския дворец.

Комплексът Храдчани е най-големият средновековен замък в Европа и включваше няколко двореца, Катедралата “Свети Вит”, базилики, манастири, 5 картинни галерии и тесни улички, по които всяка сграда е някаква забележителност. Един ден не бе достатъчен, за да се разгледа всичко, особено в ден като този, когато имаше хиляди посетители. Все пак доволни от това което успяхме да видим и изморени от блъсканицата и обикалянето поседнахме за малко да ни починат краката преди да продължим в посока центъра на Мала страна. Включих JPS-а, за да се ориентирам по-добре накъде да поемем, за да стигнем до улица Нерудова. Няколко минути по-късно се спускахме по стръмните улички под Пражкия замък. Нагоре пъплеха хора и ние бяхме доволни, че си спестихме това изкачване 😎

Улица Nerudova беше една живописна, историческа и стръмна улица. По нея минава Кралският път и свързва Пражкия замък с Карловия мост. Кръстена е на чешкия писател и журналист Ян Неруда, който между 1849 и 1857 е живял в къщата Двете слънца (№47) в горната част на улицата. Озовахме се точно пред къщата на Ян Неруда и от там продължихме надолу по очарователната уличка със старинни къщи. Номерацията на къщите е сравнително скорошно нововъведение в Прага едва от 1700 г. Преди това е било обичайно да се прави разлика между сградите със знаци над главната врата. Nerudova предлагаше изобилие от примери за това. Някои от по-известните къщи покрай които минахме бяха Белия лебед, Зеления омар, Къщата на Червения лъв, Златната Подкова, къщата Златен лъв, Къщата на трите цигулки, Червеният орел и др.

По цялата улица беше пълно с магазини за сувенири, ресторанти и посолства. Слънцето беше напекло, но все още не беше достатъчно топло, затова започнахме да се оглеждаме къде може да влезем да обядваме и да се стоплим. Бяхме стигнали до църквата„Св. Никола”, когато умората и гладът надделяха.

Избрахме един от многото ресторанти, но скоро се оказа, че традиционният гулаш, който бяхме решили да опитаме е свършил.

Няколко крачки по-надолу в посока Малостранския площад влязохме в друго заведение “U Kostela” и не сгрешихме.

Залата на първия етаж беше пълна и се запътихме към долното ниво на ресторанта. Попаднахме в едно интересно подземие, като пещера от приказките с много интересен интериор. Ефектно осветление, странни картини и керамични фигури създаваха една почти фантастична обстановка. Нещо средно между приказка и фантастичен филм. Освен това беше топло и уютно.

Цялата тази комбинация много ни допадна. Изненадата обаче тепърва предстоеше. Сервираха ни гулаша твърде ефектно. Купата приличаше на гювече, но беше направена от хляб със сусам. Имаше си дръжки и капак. Изглеждаше много апетитно. Хареса ни идеята да ядем гулаш и да си хапваме от хлебната купа 😉

Отпочинали и заситени. Стоплени от горещия гулаш и топлия ресторант бяхме готови да продължим разходката по план.

Направихме няколко снимки на Malostranské Náměstí, център на тази част в града от десети век. Сред многото впечатляващи сгради около площада беше Старото кметство на източната страна, построено през 1478г. Друга сграда с историческо значение бе Smiricky дворец. В него на 22-ри май 1618 г. се събрали чешки благородници. На следващия ден те хвърлили двама от Хабсбургските съветници от един прозорец в Пражкия замък, и това дало началото на Тридесет годишната война.

Западната част на площада беше затворена от Лихтенщайн Palace.

Разбира се минахме покрай най-впечатляващата сграда на площада, бароковата църква „Св. Никола”чието изграждане започнало през 1703. Има таван с една от най-големите в Европа, фрески, рисувани върху площ от 1500 квадратни метра а през 1787 г. на органа е свирил Моцарт.

Преди да продължим към прословутия Карлов мост свърнахме в една улица и стигнахме до Малтийския площад (Maltézské Náměstí), кръстен на рицарите от Малта, които построили манастир, в близост до църквата на Дева Мария победоносец. Не можахме да отидем до църквата, но лесно открихме стената на Джон Ленън цялата изписана с графити.

От там се озовахме до един воден канал и малко по-късно бяхме пред Малостранската кула (Malostranská mostecká věž) в началото на Карлов мост.

Всичко щеше да е перфектно, ако не беше блъсканицата от народ. Моста наистина беше красиво място, но напрежението да лавираш между толкова хора доста ни опъна нервите. Едва успяхме да направим няколко снимки и да се доберем до статуята на Ян Непомук, но така и не докоснахме излъскания до блясък метал заради опашката от чакащи, която се бе заформила. Продължихме да се носим по моста в потока от хора. Обърнахме внимание на друга известна скулптура, тази на кръста, която е най-стара и е била поставена първа, още през 14 век. Вал се опитваше да прави снимки, а аз да снимам с камерата.

Така, като овце, лашкани насам-натам от тълпата стигнахме до другия край на моста пред Старата градска кула (Staroměstská mostecká věž), където бяхме предишната вечер.

Поехме си глътка въздух на рицарския площад. Разгледахме на светло църквите св. Спас и Францисканската, паметника на св. Вацлав и лозарската колона. Вал за пореден път обърна голямо внимание на символите изобразени навсякъде. Не спираше да снима мозайките във форма на рицарски кръстове по земята на площада и символите на кръстоносците на вратите на Францисканската църква.

След тази кратка фотопауза се отправихме към метростанцията. Само на метри встрани от главните туристически атракции попаднахме в един по-спокоен свят 😉

За няколко минути с метрото стигнахме до площад Вацлав (Václavské náměstí) в Нове место.

Излизайки от метростанцията се озовахме наистина на един просторен, голям площад тип булевард. В единия край се издигаше величествената срада на Националния музей и статуята на св. Вацлав пред нея. От двете страни на площада по цялата му дължина бяха разположени големи магазини от известни вериги, хотели и ресторанти. В средата на площада имаше пейки за отмора и тук-таме тревни площи.

Времето се беше стоплило. Минаваше 3 следобед и решихме, че може да си купим кафе и да си починем на слънчевите пейки. Купихме си по капучино, което се оказа горещ шоколад. Вал не пропусна да се пошегува, че в Прага изглежда е традиция някой друг да решава вместо нас. Смениха ни хотела, като ни убедиха, че ни изпращат в по-хубав. Сега ни дадоха горещ шоколад вместо капучино 😜 Имахме резервация да вечеряме в кръчмата на Швейк и се шегувахме, там с какво могат да ни изненадат и дали няма да решат да ни изпратят в друга кръчма 😀

По принцип бях успокоила Вал, че след Вацлавския площад ще се приберем в хотела, да си починем преди да излезем за вечеря. На мен обаче ми се въртеше друга мисъл 😏 Знаех, че тук се намира една красива църква и много ми се щеше да вляза в нея. В подкрепа на идеята ми беше и фактът, че тя е някъде по пътя към нашата метростанция. Реших да споделя идеята си с Вал, който сякаш беше готов, че ще измисля нещо и не остана никак учуден. Опасяваше се единствено от факта, че на въпроса „къде се намира тази църква?”, аз му отговорих...”тук някъде” 😜

Въпреки това аз го убедих, че тя е в нашата посока, и ако я намерим ще бъде хубаво да влезем. Речено сторено.

Тръгнахме в посока спирката на метрото, а аз си отварях очите на четири, за да открия начин да стигнем до църквата.... Знаех, че се намира между сградите на Вацлавския площад и друг по-малък. Видях един малък свод, който ни изведе на въпросния по-малък площад и се оказахме в гръб на църквата. Вратата беше заключена с голям катинар, но по всичко личеше, че това е някакъв заден вход което ми вдъхна надежда, че може да открием и друг вход. Продължихме да вървим. На картата се виждаше, че тук някъде има вход към църквата, но нямаше никакви табели за нея. Все едно не съществува 😕 По едно време видях още един свод и си викам...ще проверим и тук. Уличките и площадчето бяха толкова малки, че оглеждайки се виждахме само околните сгради, но не можехме да видим дали някъде между тях е тази църква. Вал беше готов да се откаже и единствено фактът, че се движим в посока към един от многото входове на метрото ми помогна да продължим с оглеждането и търсенето. Най-накрая забелязах още един малък свод водещ към нещо като вътрешен двор. Минахме през него и се озовахме наистина в закътан малък вътрешен двор в единия край на който се намираше входът на иначе невзрачната отвън църква. Беше толкова тихо и безлюдно, че помислихме, че е затворена. И точно да се откажем и да си тръгнем, видяхме, че излизат някакви хора. Побързахме да влезем в Църквата на „Дева Мария от снега” (Kostel Panny Marie Sněžné).

Още с влизането останахме зашеметени от прекрасния, висок 29 м. олтар, толкова пищен, толкова изкусно направен, че просто изгубихме ума и дума 😯 Аз бях разгледала достатъчно снимки и бях подготвена за това, което трябва да видим, но на живо се оказа още по-красиво. Вал също остана много впечатлен и изобщо не съжаляваше, че се лутахме докато намерим целта. Странно беше, че такава пищност и красота оставаше някак встрани от традиционния туристически маршрут, но това можеше само да ни радва, бяхме сами и необезпокоявани от никого се насладихме на всичко видяно 😉

Изпълнили плана до този момент на деня и разгледали набелязаните цели се качихме на метрото, от там на автобуса и в 4ч. бяхме вече в хотела. Вал заспа още преди да е легнал на леглото 😊, а аз включих компютъра и прехвърлих снимките за да ги разгледам.

След час и нещо вече не ме свърташе. Бяхме решили, че ще тръгнем към кръчмата „U Kalicha” към 7ч., но шило в торба не стои. Не ми липсваха идеи къде може да отидем, и затова предложих на Вал да излезем по-рано.

И така малко след 6ч. бяхме отново на автобусната спирка. След това с метрото слязохме на Карловия площад и тръгнахме в посока реката към Танцуващата къща. По пътя минахме покрай православната църква „Св. Св. Кирил и Методий”.

Малко по-надолу стигнахме до Денсинг хаус. Завършена през 1996 г. сградата е модерна и с абстрактна форма вдъхновена от танците на Джинджър Роджърс и Фред Астер. Направихме няколко снимки и тръгнахме обратно към Карловия площад.

Спряхме да поогледаме и да направим снимки на новото кметство, на колежа на йезуитите и църквата „Св. Игнатий” и бавно, полека продължихме в посока кръчмата на Швейк, „U Kalicha”.

Резервацията ни беше за 8ч, но ние подранихме и в 7:30ч. вече бяхме там.

Още с влизането Вал се почувства на седмото небе. На мен също много ми хареса. Навсякъде по стените имаше рисунки и цитати от книгата за войника Швейк. Самото обслужване също беше на много добро ниво, а за порциите и бирата...те бяха в огромни количества 👌 Бях проучила, че след 7:30ч. има жива музика и точно се чудех защо не я виждам и чувам, когато се появиха двама музиканти, облечени като войници от Първата световна война. Единият свиреше на един голям инструмент с тръба, а другият по-възрастния, беше като истински прототип на Швейк и свиреше на акордеон. Те допринесоха допълнително за повишаването на настроението 😎

Кръчмата се напълни и в общи линии всичко беше перфектно и по-добре от очакваното. След гулаша на обед, тук опитах още нещо от традиционната чешка кухня, а именно кнедли. Харесаха ми картофените, но не и хлебните. Докато чаках Вал да приключи с огромната халба бира си взех за десерт кайзер палачинка и кафе. Бяхме решили, че след обилната вечеря ще се разтъпчем малко, и затова аз побързах да направя два маршрута от които Вал да избере единия 😉

Малко след 9ч. с приповдигнато настроение се отправихме пеша към площад „Вацлав”. Този път се озовахме в гръб на националния музей и щом излязохме отпред пред нас се разкри в целия си блясък осветеният голям площад.

Точно пред музея се спряхме до лобното място на Ян Палах, оформено много оригинално, на самия паваж във формата на кръст от изгоряло дърво.

На 16 януари 1969 г. на този площад 20-годишният студент по философия, Ян Палах се запалва в знак на протест срещу съветската инвазия в Прага. Неговата погребална церемония е последвана от над 700 000 души и се превръща в основен знак на протеста срещу окупацията. След края на комунистическата ера през 1989 г., е направен мемориал в негова чест.

Пресичайки улицата се спряхме пред голямата статуя на „св. Вацлав”. От там гледката беше още по-впечатляваща в посока към ефектно осветения Национален музей. Навсякъде всичко блестеше окъпано в светлина.

Продължихме надолу в посока улица „Жиндриска”. Щом стигнахме до нея свърнахме в дясно и скоро пред нас се изправи в целия си блясък осветената кула Жиндриска и манастира.

Крайната цел за вечерта беше Йерусалимската синагога, наричана още Юбилейна (Jubilejní synagoga) Тя се намираше в една уличка непосредствено до кулата, но още щом завихме по уличката ни направи впечатление, че всичко тъне в мрак. Знаех, че синагогата се намира само на метри от нас, но в тъмното нищо не се виждаше. Започнах да обяснявам на Вал, че това е много странно, особено на фона на всички осветени сгради в цяла Прага. Казах му че тя е много помпозна и голяма, а той не ми вярваше, защото дори не я виждаше къде е. И изведнъж я видяхме. Голяма и помпозна, точно както му я описвах, но цялата потънала в мрак 😏

Тук нашата обиколка приключи и се върнахме обратно до кулата Жиндриска, където установихме, че минава трамвай, който стига чак до другия край на града, където беше спирката на автобуса за нашия хотел. Вечерта беше топла за разлика от студената утрин и разходката след вечеря ни дойде много добре. След по-малко от 10 мин. макар, че беше събота и минаваше 10ч. вечерта се качихме на трамвая.

Прибрахме се изморени и изпълнени с много впечатления от прекрасния град Прага и хубавата вечеря в кръчмата на добрия войник Швейк 😊

Храдчани