Виена - още една сбъдната мечта

Преди да тръгнем бях прочела някои неща за австрийската столица. Някъде беше написано...”Виена, истински имперски град с разкошни дворци, величествени площади и живописни малки улички. Градът на Дунав, който носи очарованието и романтиката на реката, ограден от Виенската гора. Градът на гениални поети и музиканти, блестящ и уютен, жизнерадостен и вечен. Ще ви разкажа за тази Виена...”

Едва ли има по-подходящи думи от тези вместо увод, но да карам по ред...

18.11 – Събота вечер. В 21:00ч. поехме към гарата и в 22:40ч. влакът потегли в посока Виена, а ние изморени след дългия и напрегнат съботен ден легнахме да спим. Очаквах с много вълнение и голямо нетърпение следващия ден 😊

Сутринта ни събудиха както обикновено със закуска и кафе. Докато се поразсъним и оправим, пристигнахме на една от  гарите във Виена. Беше едва 8 сутринта. Потърсихме туристическо бюро. Купихме си карта на града и билети за транспорт и за отправна точка на нашата екскурзия избрахме двореца Шьонбрун. Бяхме там минути след отварянето му и едни от първите посетители. Още отвън си личеше, че е един прекрасен и пищен дворец. Шьонбрун е бил лятната резиденция на Хабсбургите и е построен по образец на Версай. Дворецът разполага с 1440 стаи, а антуражът на краля се е състоял от 1500 души.

Купихме си билети за императорските покои и тръгнахме да разглеждаме. Наистина беше интересно. Най-впечатляваща беше голямата бална зала. Другото което прави голямо впечатление е, че виенчани сякаш са издигнали в култ известната принцеса Елизабет позната на всички, като принцеса Сиси. Навсякъде се забелязваше нейният лик. Като се започне от портретите ѝ, та до торбичките в които продават сувенири.

След императорските покои отидохме да се разходим в парка. 

Въпреки есенния вид на градините  беше хубаво. Дърветата бяха подрязани толкова старателно, че изглеждаха така, сякаш образуват стена покрай алеите. Навсякъде фонтани и паметници. На централно място, точно пред двореца, но на прилично голямо разстояние от него, в обширния двор се намираше огромния фонтан представляващ цял ансамбъл в чест на Нептун. Паркът продължаваше нагоре по хълма, където на върха се открояваше триумфалната арка наречена “Глориет”.

Всичко това погледнато заедно от прозорците и дори от двора на двореца изглеждаше невероятно красиво. Преди да си тръгнем от Шьонбрун разгледахме пъстрия и хубав коледен базар, който беше направен пред входа на самия дворец. След това се насочихме към метрото и се отправихме към централната част на града. Тук е мястото да вмъкна поредния лаф или по-точно издънка която изтърсих. Опитвах се да обясня на Вал, че трябва да слезем на спирката до операта и понеже наименованието ѝ на немски е Staatsoper aз взех, че в бързината казах “Щатската опера” 😜

И така...както стана ясно слязохме от метрото и се озовахме пред операта. Една забележителна сграда и символ на музикална Виена, както и един от най-проспериращите оперни театри в Европа. Пътуването ни съвпадна с честването на 200 годишнината от рождението на Моцарт и всичко навсякъде напомняше на него. Като се започне от портрети и афиши та до прочутите бонбониери които се намираха навсякъде и в какви ли не опаковки 😉 Пропуснах да спомена, че в самата станция на метрото до изхода имаше тоалетна, която приличаше на декор от операта и отвътре се носеше класическа музика 😉

От там продължихме в посока Сецесиона - модерно здание на изкуството построено през 1897-1898г. За съжаление не видяхме тази сграда, но отдалеч видяхме църквата “Karlskirche” посветена на св. Карл, спасителят от чумата през 1737г.

Решихме, че има доста неща които трябва да видим, а времето сякаш летеше и затова тръгнахме от операта по бул. “Ринг”. Навремето тук са се намирали крепостните стени на града, но в средата на 19 век решават да ги съборят и да изградят бул. “Рингщрасе”. Той минава покрай центъра на Виена и привлича вниманието с величествените сгради и красиви паркове. Независимо, че по-голяма част от сградите са планирани и построени в един и същ период, архитектурата е много различна. Няма да е пресилено, ако кажа, че тук всяка сграда е забележителност и история.

Продължихме по булеварда и след паметника на Гьоте стигнахме до Burgdorf, градините пред новата част на двореца Хофбург, за който обаче ще стане дума по-късно. Там се спряхме да си направим снимки пред паметника на Моцарт.

И отново по бул. “Ринг” стигнахме до площад Мария Терезия ограден от двете страни с величествените здания на художествено-историческия и природо-историческия музеи.

Малко по-нататък все по бул. “Ринг” се озовахме пред сградата на Парламента разположена срещу Volksgarten. Сградата на Парламента беше поредната грандиозна и красива архитектурна творба в ренесансов стил. Красивия фонтан  пред него изобразява Атина Палада – древногръцката богиня на мъдростта.

От там продължихме за да стигнем до още по красивата и величествена сграда на градската община – Rathaus в неоготически стил. На върха на покрива, на 97.3м. височина се издига един от трите символа на Виена – Железният рицар на Кметството, който виенчани наричат Rathausmann.

 Там отново се натъкнахме на пъстър и препълнен с хора коледен базар, а в градините наоколо имаше въртележки и всякакви други забавления за деца. Разходихме се и разгледахме магазинчетата под форма на хубави къщички  изпълнени с много пъстри и красиви сувенири, коледни украси и какво ли още не. В далечината се виждаше Университетът още едно монументално здание на бул. “Рингщрасе”.

Минаваше един следобед, решихме, че е време да потърсим топло кафене, където да се постоплим и да се подкрепим с някоя топла напитка. Начертахме маршрута и  продължихме. Точно срещу кметството на другата страна на бул. “Ринг”се намираше Бургтеатър. 

Минахме покрай него и влязохме във вътрешната част на стария град или иначе казано се отправихме към сърцето на Виена. През Volksgarten се озовахме пред най-новата и най-монументалната част на двореца Хофбург, където е Хелденплац (площада на героите), едно от най-красивите места във Виена и от където се открива гледка към площада с паметника на Мария Терезия и двата музея, художествено-историческия и природо-историческия.

 Самият Хелденплац е един от символите за национална идентичност. Тук се издигат статуите на принц Ойген Савойски, разгромил турската войска през XVIIIв. и на ерцхерцога Карл, победил Наполеон. Императорският дворец “Ховбург” е бил официална резиденция на австрийските императори и представлява комплекс от сгради върху площ от 240 000кв.м.

Вече крайно измръзнали седнахме в кафенето на самия дворцов комплекс да пием от прочутото виенско кафе – кафе лате, което наистина беше много хубаво. Постоплихме се и продължихме отново. Излязохме точно на Михаелер плац пред входа на старата част на двореца Хофбург. Там се намираше църквата Михаелеркирхе – бившата придворна църква, а също така и двата фонтана, които символизират господството на Австрия по море и господството на Австрия по суша.

Продължихме по една от известните централни улички Колмарт в посока площад Грабен. По пътя се спряхме при една улична търговка на картини от която след дълго избиране купихме една много хубава картина с изображението на Rathaus. Стигнахме и до площад Грабен, който наистина изглеждаше впечатляващо особено с красивата коледна украса. Може да се каже, че това е истинското сърце на Виена. Тръгнахме в посока към катедралата, като пътьом видяхме църквата “Св. Петър”, която се намира в пресечка на площад Грабен и за която  се смята, че е издигната върху останките на храм от римско време.

Продължихме към “Колоната на чумата”построена след чумната епидемия която избухва през 1679 и отнема живота на близо 150 000 души. Колоната бе наистина забележителна и мен лично много ме впечатли. Чудех се от кой ъгъл и как да я заснема с камерата и фотоапарата, за да уловя всичко перфектно.

Вече бяхме съвсем близо до катедралата “Св. Стефан” или иначе казано “Stephansdom”. Огромна и величествена, но за съжаление почти цялата обвита в скеле за реставрация 😞

Влязохме да я разгледаме. Наистина беше величествена. За съжаление времето ни притискаше и не можахме нито да се изкачим до кулата, нито да влезем в катакомбите.

Тръгнахме към река Дунав. Щеше да е грехота да не видим реката. Времето ставаше все по-мрачно и студено. През малки улички стигнахме до църквата “St. Kuprecht”. Най-старото църковно здание във Виена. Предполага се, че датира от 740г. Тя се намира само на метри от  Дунав или както се оказа по-късно не точно р. Дунав а Donaukanal. По един мост се озовахме в по-новата част на града. Докато пресичахме по моста видяхме “Урания”, най-старата астрономическа обсерватория. Беше станало около 4 следобед. Преценихме, че няма нищо особено за гледане в тази част на Виена и вече доста поизмръзнали си хванахме метрото обратно в посока катедралата. Тръгнахме по една от големите и хубави пешеходни търговски улици “Kaetnerstrasse”. Свечеряваше се и всичко беше осветено и украсено.

Навсякъде хора и много чисто. Малко в страни от главната улица видяхме църквата на Капуцините. Отвън изглеждаше скромна и почти незабележима. Вътре в нея обаче се намира двойният саркофаг на императрица Мария Терезия и съпругът ѝ Франц Лотарингски.

Отново по малки, закътани улички, само на една пряка от църквата на Капуцините стигнахме до прочутата галерия Албертина, която е и нещо като начало на дворцовия комплекс Хофбург, или поне изглеждаше съединена с него. Намира се точно между Операта и прочутия хотел “Захер”.

Беше се стъмнило съвсем и всичко навсякъде беше осветено. Виена се оказа още по-хубава вечер. Всички прекрасни сгради изглеждаха страхотно, окъпани в светлина.

Тъй като беше все още рано за вечеря продължихме разходката си. Стигнахме до един площад пред църквата  “Am Hof”. Там за трети път се натъкнахме на оживен, шумен и хубав коледен базар. Изобщо празничната атмосфера от наближаващата Коледа се усещаше осезателно и навсякъде.

Към 17:30ч. окончателно измръзнали и капнали от ходене си намерихме едно приятно ресторантче в малка уличка в сърцето на Виена. Масата ни беше в ъгъла до прозореца. Беше много топло и уютно. Пихме по чаша вино и хапнахме богато, а заедно с десерта си взехме  от хубавото виенско кафе.

Около 8 вечерта тръгнахме да се разтъпчем малко след вечеря и отново минахме по най-хубавите осветени и оживени улици – Грабен и “Kaetnerstrasse”.

Животът сякаш сега започваше. Навсякъде кипеше от хора. Имаше какви ли не образи. В средата на главната улица момиче свиреше на пиано. По-нагоре по същата улица друг свиреше на китара. Кулминацията беше пред Операта. Бяха изкарали високоговорители, имаше наредени столове отвън и хората слушаха операта която се играеше в момента. Музиката се разнасяше надалеч. Беше страхотно. Просто великолепно! 😇

Това бе един вълшебен град, който не може да бъде описан с прости думи. Всяка сграда е забележителност, а музиката сякаш е пропила всичко и навсякъде. Това е град мечта!

В 20:30ч. се качихме на метрото и тръгнахме за гарата. Един ден беше твърде недостатъчен да разгледаме Виена. Останаха много неща, които не можахме да видим. Двореца “Белведере”, увеселителния парк “Пратер” с прочутото виенско колело, та дори и р. Дунав не видяхме а само канала 😉

Още преди да потегли влакът за Цюрих аз бях сигурна, че искам да се върна някой ден за да видя всичко 😊 Или иначе казано...МЕЧТАЕХ ДА ВИДЯ ВИЕНА, А СЛЕД КАТО Я ВИДЯХ МЕЧТАЯ ДА СЕ ВЪРНА ОТНОВО!

Виена - видео

 Полезна информация за Виена (забележителности, времето, заведения и много други) -  
 http://www.wien.info/en