Нюрнберг - градът "феникс"

Точно в 11ч. потеглихме от Прага. Оставихме пленителната чешка столица зад гърба ни и се отправихме към немския средновековен град Нюрнберг.

Още щом тръгнахме от Прага слънцето започна да се губи, а докато стигнем до Германия облаците бяха надвиснали над нас. Няколко пъти валя като из ведро докато стигнем до Нюрнберг. Беше рано следобед и по улиците движението беше повече от спокойно. Бързо и лесно стигнахме до хотела. Настанихме се и без много да се бавим тръгнахме да разглеждаме града. Нямаше и помен от хубавото топло време което оставихме в Чехия, но решихме да излезем докато не е заваляло отново.

Хотелът ни беше на не повече от 50 метра  до гарата и входа към стария град. През една от кулите на старата градска стена се озовахме на приятната главна улица Königstraße и първо минахме покрай Marthakirche. Няколко метра по нататък стигнахме и до Klarakirche и друга красива старинна сграда.

Все по същата улица беше и интересната старинна сграда от 15 век Мauthalle - най-големият от 12-те граждански складове, които гарантирали доставките на храна по време на криза.

 Продължавайки по Кьонигщрасе след още няколко минути бяхме пред голямата готическа църква Lorenzkirche. В интернет бях прочела, че е много красива и величествена.

Скоро имахме възможността сами да се убедим в красотата и величието на църквата. Влязохме да я разгледаме.

На площада точно срещу църквата обърнахме внимание на друга интересна сграда със свое минало, Nassauerhaus, където през 1431 г. крал Зигмунд залага короната си при собственика на къщата за кредит от 1500 гулдена.

От там продължихме към сърцето на стария град. Небето стана мрачно и навъсено. Минаваше 3ч. следобед и беше време за кафе. Точно след като минахме покрай Heilig-Geist-Spital – Болницата на „Светия Дух” създадена през 1332-39г., разположена непосредствено до реката, започнаха да падат първите едри дъждовни капки.

Пресякохме моста над реката и се вмъкнахме в едно кафене. За по-малко от 10 мин. се изля проливен дъжд, а след още по-малко от 10 мин., когато излязохме, за да продължим разходката, беше почти изсъхнало.

Без да усетим бяхме стигнали до площада Hauptmarkt, сърцето на Нюрнберг, където в наши дни се провежда най-известният в Европа коледен пазар.

Ние обаче заварихме великденския пазар, който като изключим вкусотиите които се предлагаха, приличаше на истински бит пазар. Продаваха се дори битови стоки от рода на четки за почистване, препарати и какви ли не други странни за това място стоки 😮

В единия край на площада се озовахме пред църквата Frauenkirche, а лавирайки между сергиите и благодарение на извисяващия се достатъчно високо връх на прочутия шадраван Schöner Brunnen стигнахме до него. Наистина фонтана имаше впечатляващ вид макар и да се губеше малко сред шатрите и будките.

Продължихме по стръмната улица Бургщрасе. На високото пред нас се виждаше замъкът като кацнал на хълма, но преди да стигнем до него минахме покрай редица други забележителности.

Всъщност тук, като че ли всяка сграда беше забележителност. Отвсякъде лъхаше на история. Това донякъде беше странно като се има предвид, че градът е бил напълно унищожен през Втората световна война. Германците обаче са възстановили всичко в оригиналния му вид и все едно, че епохата на средновековието и днес е жива и е навсякъде около теб.

Първата сграда по стръмната улица до която стигнахме беше Кметството (Rathaus). Както повечето сгради целият комплекс също е бил разрушен от бомби през 1945г. и реконструиран по-късно.

Почти срещу кметството се озовахме в гръб на църквата Sebalduskirche.

Малко по-нагоре в посока към замъка стигнахме до Fembohaus - най-голямата оцеляла Възрожденска къща в Nürnberg. 

И така лека полека стигнахме до края на улицата в подножието на замъка Kaiserburg.

Всичко в този град много ме впечатли, но замъкът определено ме омагьоса. Тук, като че ли наистина попаднах в една от приказките за принцеси, принцове, джуджета, магьосници и всякакви други приказни герои.

Първо направихме снимки пред входа на замъка. 

 После се качихме и влязохме в двора. В единия край, на нещо като тераса се откриваше невероятна гледка към центъра. Открояваха се високите църкви, още много островърхи кулички и покривите на старинните къщи разположени по хълма и в ниското.

В двора на замъка се намираше високата кула Синвел. Там също бяха и къщичките, които сякаш бяха излезли от приказка и връщаха в една далечна епоха.

През голяма порта влязохме в един вътрешен двор ограден от каменния, студен замък. Поразгледахме, направихме снимки и поехме обратно надолу.

Тръгнахме покрай стените на замъка, които се издигаха върху червеникави песъчливи скали с интересни наслоявания останали от езеро, което се е намирало тук преди милиони години. Този материал е бил използван за построяването на повечето сгради в средновековен Нюрнберг.

По улица "Am Ölberg" минахме покрай Handwerkerhäuschen – няколко малки къщи от средновековието, които са успели да се запазят.  Спускайки се надолу стигнахме до едно малко сладурско стръмно площадче.

Тук се намираше Pilatushaus. 

В страни от красивата Pilatushaus беше кулата Tiergärtnertor датираща от 13 век.

От площада тръгваха няколко улици една от която водеше към дома на Албрехт Дюрер. Не бяхме сигурни дали ще влезем да го разгледаме, но дъждът който отново започна да вали реши вместо нас 😉

 Albrecht-Dürer-Haus е построена през 1420 в типичния за града стил. Наполовина беше с пясъчен цокъл, а нагоре от дърво. През 1502 тук е живял астронома Бернхард Валднер, и от тогава датира издигнатия допълнителен етаж на покрива от едната страна. Известният художник Дюрер е живял и творил в тази къща от 1509-1528. Днес тя е музей посветен на него.

Обиколката в дома му се оказа приятна и интересна. Потопихме се в бита и духа на онази далечна епоха от 1500-та година. На входа ни дадоха по един аудио гид, който беше озвучен така, че все едно жената на Албрехт Дюрер, Агнес разказва с приятен нежен глас. За всяка стая (кухня, спалня, всекидневна) имаше отделна история. Помещенията, може би заради ниските тавани, изглеждаха уютно. Прозорците бяха направени от матирани малки кръгли стъкла подобни на лупи. През тях не се виждаше навън, но пропускаха светлината. Най-интересно ми беше на етажа където е творил художника. Там бяха изложени в красиви черупки от миди различни видове бои на прах и за всяка от тях пишеше от какво е направена. Имаше такива направени от растения, други от скали и какви ли не природни материали. Освен боите бяха изложени матрици за печатане. Дюрер е бил първият художник, който е внедрил печатарството при графиките. Така преценил, че може да направи достатъчно копия от една графика за да печели повече 😉

Дъждът навън беше спрял, когато приключихме с обиколката на къщата музей.

Получихме като подарък по една картичка с графика на Дюрер и продължихме по стръмните улици надолу по набелязания маршрут до Schürstabhaus.

Непосредствено до Schürstabhaus се озовахме отново до Sebalduskirche, но този път пред църквата, а от там покрай къщата на енорийския свещеник преминахме по Weißgerbergasse или т. нар. "Tanners’ Alley”, където са разположени около 20 стари къщи. Нямаше почти никакви хора и се разхождахме сами по тихата и много красива улица. Там нямаше много дървета и зеленина, но симетричните и красиви фасади на къщите ни заплениха. Срещнахме една единствена двойка, мъж и жена на възраст, които бяха така добри да ни направят снимка.

В края на тази живописна улица се оказахме до реката Pegnitz.

 Повървяхме покрай нея докато стигнахме до един от мостовете на другата страна на който се озовахме на Unschlittplatz.

След това се върнахме до дървения мост над реката с красив изглед към отсрещния бряг с една голяма плачеща върба и Weinstadel – сграда от 1446 г.,  която е приютявала прокажени, които са били допускани в града само за Великден. 

Пресякохме част от реката и стигнахме до едно малко островче. Henkersteg – дървеният мост е бил построен през 1457 г., а между 16 и 19 век палачът на Нюрнберг живеел в кулата. Влязохме в музея с историята на палача, но не останахме доволни защото в него имаше само няколко картини, доста текст и нищо друго.

Прекосихме островчето което представляваше закътано място с малко площадче и хубави нови къщи. Помислихме си, че сигурно тук живеят големи тузари - на пъпа на града, на тихо и спокойно място.

 Малко по-встрани на другия бряг на реката стигнахме отново до Hauptmarkt и бит-пазара. Бяхме изморени от голямата обиколка в Нюрнберг, както и от пътуването и разходката в Прага. Искахме да хапнем по нещо на крак и да се връщаме в хотела. Времето също беше доста хладно и не се знаеше кога отново ще започне да вали.

Купихме си нюрнбергски наденички с горчица. После си хапнахме и по една палачинка с шоколад и бавно полека се отправихме към хотела.

Минаваше 7 вечерта когато се прибрахме в хотелската стая изморени и събрали доста студ.

На следващата сутрин времето макар и хладно беше слънчево. Закусихме и решихме да се разходим малко за да си купим по някое сувенирче и да направим няколко слънчеви снимки.

По улиците нямаше жив човек какво остава за отворен магазин. Снимки направихме, но сувенири не намерихме. 

Маутхале

Кметството

Много ми се искаше да си купим нещо за спомен от Нюрнберг и затова реших, че последният вариант е да има нещо отворено на гарата. Естествено до гарата отидох само аз. Валери ми изсипа една шепа монети в евро и се върна в хотела 😉

Гарата, която отвън имаше вид на стара помпозна сграда отвътре се оказа модерна, голяма и много хубава. Беше пълно с магазини, все едно се намирах в шопинг център, но никъде не намирах сувенири. Обиколих навсякъде докато най-накрая намерих в едно малко магазинче съвсем оскъден асортимент от порцеланови чашки и чинийки с изображения на града. Избрах две чинийки набързо и тръгнах към хотела. Скоро след това потеглихме към къщи.

Опасявахме се, че е последният почивен ден от великденските празници и ще има голям трафик по пътя, но за наш късмет пътуването мина нормално, бързо и безпроблемно. В ранния следобед се прибрахме и имахме време на спокойствие да разопаковаме багажа, а след това с удоволствие да разгледаме снимките.

Великденската екскурзия до Прага нямаше да е пълна без обиколката на приказния в буквалния смисъл Нюрнберг, който въпреки тоталното разрушение през Втората Световна война днес е един прекрасен немски град. Град, който е възстановил средновековния си облик в старата част, а същевременно се е разраснал и модернизирал.

През тези три дни се бяхме пренесли в онази Европа, която е била обединена дълги години под името Свещена Римска империя. И в двата града духът беше средновековен. И макар на тези векове да се казва, че са били тъмни, ние видяхме само хубавата им, светлата страна, изразяваща се в неповторимата архитектура, култура и изкуство!

Нюрнберг - моето видео