Пристигнахме в Рим малко преди 10 сутринта. Градът ни посрещна със слънце и вече беше пълен с туристи. Платихме за туристически автобус, който води по определен маршрут и където искаш можеш да слизаш и да разглеждаш, а после пак да се качиш от същата или друга спирка и да те отведе другаде по маршрута. Друг е въпросът, че ние почти не го ползвахме, защото вървяхме предимно пеша 😉 Първата спирка на автобуса беше фонтана Fontana di Trevi. Впечатляващо съоръжение, скътано между други красиви сгради. За съжаление слънцето се падаше срещу нас, което не позволи да направим добри снимки.
От там по разни пресечки и криволичещи улички стигнахме до прочутия площад Испания с испанските стълби. През ноември нямаше цветя по стълбите, както на картичките, които съм гледала, но пак не липсваше чар и романтика на площада при красивия фонтан във формата на гондола.
За наш лош късмет църквата на върха на стълбите я реставрираха и беше облечена със скеле и рекламни пана. След това продължихме през градината Villa Borghese и стигнахме до една от спирките на автобуса, който ни заведе до Ватикана.
Всичко там беше грандиозно, величествено и помпозно. Като се започне от булеварда пред площада, самият площад Сан Пиетро и накрая катедралата.
Вътре в нея имаше една статуя на Св. Петър, която по неясни за мен причини беше оградена, но поверието гласи, че който докосне крака му и си пожелае нещо, то се сбъдвало.
Каквито и думи да използвам обаче не бих могла да опиша нито размерите, нито красотата, нито пищността на катедралата.
Влязохме и където са гробниците на папите. Пред гроба на папа Йоан Павел имаше доста коленичили хора, които плачеха и се молеха. А до самата надгробна плоча стоеше свещеник, който също се молеше (това беше 7-8 месеца след неговата смърт).
След това тръгнахме по огромния булеврд пред Ватикана, който ни отведе до замъка Сан Анджело.
Там на слънцето седнахме да похапнем набързо, защото имахме още много да разглеждаме. Не можехме да си позволим да чакаме автобуса, защото щяхме да изгубим време. Разстоянията тук за разлика от Флоренция бяха доста големи, но въпреки това смело продължихме пеша.
Навлязохме в старата част на града, която изглеждаше на места направо потискащо. Малки и мрачни, грозни улички без лъч светлина. Подминахме един куп малки площадчета и няколко църкви. Накрая стигнахме емблематичния площад – Навона с красивия фонтан Четирите реки на твореца Бернини.
Там наблизо беше Пантеонът, който всъщност търсихме. Наистина впечатляваща сграда на един от стотиците закътани площади, построена през 27 година пр.н.е. Сградата отвътре няма прозорци и се осветява през отвор на върха на купола. Бях прочела, че този отвор е идеално кръгъл и завихрял въздуха по начин, че дъждът да не вали вътре. Сградата първоначално е построена в чест на всички богове, но когато Рим става християнски става църква. На мястото на статуите на Марс и Венера сега има гробове, между които на Рафаело и на Маргарет, жената която е измислила пицата, когато в Италия настъпил глад.
Продължаихме към Колизеума, защото времето напредваше. По пътя минахме през грандиозния площад Венеция.
Тук вече Рим ставаше просторен и нямаше мрачни улици. В далечината се виждаше Колизеумът, но преди да стигнем минахме покрай друга грандиозна хилядолетна забележителност – Форо Романо, мястото където са се взимали всички важни решения, за да се разпространят по цялата империя. На огромно пространство се виждаха много и все запазени повече от 2000 години колони, арки и всякакъв друг камънак 😉
Подминавайки форума и поредната църква се отправихме към Колизеумът и арката встрани от него.
Колизеумът беше наистина внушителна постройка, строена през 75-та година от н.е. За съжаление и за разлика от всички други забележителности в града, които бяха отворени до 17:30ч., Колизеумът работеше до 15:30ч. и не можахме да влезем вътре, което много разстрои Валери. Снимах го с камерата как прави отчаяни опити да снима през решетките на входа.
И така...слънцето вече се скриваше зад хоризонта и заради вятъра стана доста студено. Беше 17:30ч. и решихме, че е време да потърсим топло местенце където да вечеряме. Избор на пицарии имаше голям. Тръгнахме към гарата и в една пресечка влязохме в топла, традиционна пицария. Там хапнахме и поляхме рождения ми ден с бутилка вино 😎
Изморени към 8 вечерта стигнахме до гарата. Качихме се във влака, настанихме се в купето или по-скоро се натръшкахме по леглата 😉
Беше един прекрасен и невероятно вълнуващ рожден ден 😊
Рим
Няма коментари:
Публикуване на коментар