Петък сутрин...Не, не просто сутрин, а много рано сутрин 😜
След неколкократни уговорки с Вал от предишната вечер да ме събуди рано на другия ден, и след като навих алармата на мобилния телефон за по-голяма сигурност, накрая взех, че се събудих с изгрева на слънцето без всякаква външна намеса 😉
Не бяхме спали повече от пет часа, но вълнението от предстоящия ден беше толкова голямо, че не ме свърташе повече в леглото. Все пак се смилих над спътника ми и тихо си взех книжката да почета малко, докато той си доспиваше.
В 8ч. вече бяхме слезли на закуска, а в 9ч. поехме към първа точка от дневния ред според плана, не къде да е, а право към двореца Версай (Château de Versailles).
Един от начините да стигнем до там беше посредством използването на един от типовете влакове, така нареченият RER. За целта се отправихме към Gare du Nord, от където трябваше да го хванем. Няколко спирки по-надолу в центъра на града щяхме да се прехвърлим на друг влак, който да ни отведе до Версай.
За наше разочарование първият RER се оказа истинска катастрофа. След няколко нива, нагоре, надолу, наляво и надясно се озовахме на перона, който изглеждаше така, все едно, че сме отишли в Парижките катакомби. Адски потискащо и отблъскващо място. Проблемът обаче се оказа в това, че точно този RER, който ние трябва да хванем, по необясними за нас причини е отклонен от маршрута и не минава през спирката на която трябва да направим връзката със следващия влак. След като пропуснахме две композиции, чудейки се какво става, решихме, че се качваме на следващата. Това също се оказа, че е доста сложно, тъй като влизането беше борба с лакти и нокти. Наблъскани като сърдели едва дочакахме следващата спирка, където слязохме и се запътихме към познатото ни вече и удобно метро. То също беше пълно, но след две три спирки, без много лутане стигнахме до влака, който щеше да ни заведе до Версай. И така, с малко закъснение от около 20 минути според предварителния план график най-после пътувахме в посока известния дворец 😉
Отначало се движихме под земята и аз използвах времето да прочета нещо повече за историята на двореца. Когато подминахме спирката на Марсовите полета, влакът излезе над земята и можехме да наблюдаваме от къде минаваме.
Движейки се покрай река Сена видяхме Статуята на свободата — умален вариант на прочутата нюйоркска статуя, която Франция подарява на САЩ през 1886 г.
След това се насладихме на хубавите нови модерни предградия от едната страна на линията и закътаните къщички с красиво оформени дворчета от другата страна.
След около 40 мин. стигнахме до гарата в градчето Версай. Едва тук видях колко голям всъщност е бил влакът и колко стотици, да не кажа и повече хора слязоха от него. Ситуацията изглеждаше извън контрол. Всички тези хора като орди запълзяха към двореца.
Тук е мястото да спомена, че освен подробния пътеводител и план, включващ дори спирките, видът, номерата и часовете в които се движи транспортът който ни касае, ние разполагахме с предварително закупени карти за градския транспорт (Paris visite pass), а така също и карти “Paris museum pass” с включени посещения на над 60 музея между които Версай, Лувърът, Триумфалната арка и много други. Една от привилегиите, с които според офертата на тези карти разполагахме, беше правото ни да влизаме без да чакаме по опашки. Именно във Версай предстоеше да се разбере дали наистина е така 😏
След десетина минути бяхме пред огромните позлатени врати на входа на двореца. Зад тях се влизаше в много голям и просторен двор. Всъщност като се замисля тук всичко беше голямо, помпозно и просторно, така, че с риск да се повтарям ще трябва често да използвам тези епитети 😉
В дясно от нас в една от сградите към двореца се намираше билетният център пред, който нагъната като змия се виеше огромна опашка. Потърсихме с поглед къде е входът и с облекчение го видяхме точно насреща ни. Запътихме се право към него. Все още нямаше много хора, защото тълпата беше пред билетния център. За наша голяма радост само като показахме предварително закупените си карти влязохме като вип персони 😎
Малко по-навътре по един коридор се снабдихме с план на целия дворцов комплекс и бяхме готови да се потопим в атмосферата на кралския лукс и живот.
Обиколката започна от входа на кралската капела. Там където са се венчали кралете включително Луи XVI за Мария Антоанета. Залата наистина изглеждаше внушително. Изглед навътре към нея имаше както от първия, така и от втория етаж.
След това започнахме да влизаме в поредица от салони с различни имена Салон на Херакъл (salon d'Hercule); салон на изобилието; салон на Венера (salons de Vénus); салон на Диана (salons de Diane); салон на Марс (salons de Mars); салон на Меркурий (salons de Mercure); салон на Аполон (enfin d'Apollon) и редица др.
Минахме покрай спалните на краля, а така също и на Мария Антоанета.
На втория етаж обиколката продължи. Блъсканицата започваше да става все по-осезаема. Най-впечатляваща тук беше залата на Огледалата (La galerie des Glaces), за която бях прочела подробно.
За да се достигне до този огледален рай се минава през залата на мира или залата на войната. Разкошът и разточителството беше в изобилие и навсякъде. Никъде преди това не бях виждала толкова много и толкова красив разноцветен мрамор. С него бяха облицовани цели коридори.
След като обиколихме кралските покои и залите, и насъбрали вече достатъчно впечатления за величието и лукса, в който са живели кралете от онази епоха се отправихме към градините в огромния парк.
Спуснахме се по главната алея която ни отведе пред фонтана на Аполон. Докато вървяхме от двете ни страни се редуваха различно оформени и декорирани градини. Когато стигнахме до големия канал, или иначе казано Grand canal седнахме в едно ресторантче да пием кафе и да си починем. Разстоянията там са толкова големи, че няма как да не си даде човек почивка.
След това се отправихме към Големия Трианон (Grand Trianon) Там кралят имал лично пространство, свободно от дворцовия етикет.
Това което все още не бяхме видели, но аз особено много държах да посетя беше Малкият Трианон (Petit Trianon). За него бях чела много и особено силно желаех да видя импровизираното селце направено по идея на Мария Антоанета.
И така на няколко минути разходка от Големия Трианон се озовахме пред Малкия Трианон. Набързо разгледахме двореца и се отправихме към парка. Минахме покрай храма на любовта и потънахме в зеленината и по пътечките криволичещи покрай малки поточета.
Бяхме изпреварили доста основната маса народ и наоколо беше спокойно и приятно.
След като си починахме се отправихме към красивите, сякаш излезли от приказка или от декор на филм къщички в пасторалното селце.
Около тях освен зеленина имаше направени езерца в които плуваха много шарани и други риби. Виждаха се патици и с две думи усещането за уют, спокойствие и хармония беше пълно.
Не мога да преценя дали лукса на Версай или това прекрасно кътче ми хареса повече. Сигурна съм обаче, че посещението на двореца нямаше да бъде завършено без разходката в градините и селцето направени от Мария Антоанета.
Часовете напредваха, а според нашата програма предстоеше да посетим още много забележителности в Париж. За да пестим сили и време решихме да се качим на влакче, което да ни върне до изхода на Версай. Идеята се оказа добра, защото с влакчето минахме през места, които не бяхме видели преди това, като фонтанът на Нептун и фонтанът на драконите от който тръгваше алея с прекрасни статуи и перфектно оформени чемшири в невероятни форми. През цялото време свиреше специфична музика изпълнена на клавесин и характерна за кралските салони, която ни изглеждаше странна и дори малко смешна. Когато слязохме от влакчето и тръгнахме към гарата на Версай, за да се връщаме в Париж, аз реших да попитам Вал дали си е починал малко, тъй като се притеснявах за проблемите с коляното му. Със специфичното му чувство за хумор, той отговори, че за почивката най-много му е помогнала музиката във влакчето 😜
Часовете напредваха, а според нашата програма предстоеше да посетим още много забележителности в Париж. За да пестим сили и време решихме да се качим на влакче, което да ни върне до изхода на Версай. Идеята се оказа добра, защото с влакчето минахме през места, които не бяхме видели преди това, като фонтанът на Нептун и фонтанът на драконите от който тръгваше алея с прекрасни статуи и перфектно оформени чемшири в невероятни форми. През цялото време свиреше специфична музика изпълнена на клавесин и характерна за кралските салони, която ни изглеждаше странна и дори малко смешна. Когато слязохме от влакчето и тръгнахме към гарата на Версай, за да се връщаме в Париж, аз реших да попитам Вал дали си е починал малко, тъй като се притеснявах за проблемите с коляното му. Със специфичното му чувство за хумор, той отговори, че за почивката най-много му е помогнала музиката във влакчето 😜
Беше около 15:30 ч., когато слязохме на спирка Сент Мишел в самото сърце на Париж. По един от многобройните мостове преминахме на остров Ile de la Cité.
На острова, от където е тръгнала историята на Париж се намираха редица забележителности като Двореца на Правосъдието, крепостта-затвор Консержие, Сент Шапел и безспорно най-известната туристическа дестинация в този район свързана с множество исторически събития - Парижката Света Богородица (Cathedrale Notre-Dame de Paris).
Отправихме се право към нея. От далеч включихме фотоапарата и камерата, за да снимаме това грандиозно и величествено готическо творение датиращо от почти 900 години.
Стигайки до площада пред самата катедрала видяхме, че опашката от чакащи да влязат в нея е огромна. Решихме да не губим време и тръгнахме да я разгледаме от всички страни. Наистина беше невероятно впечатляваща. Валери, който при предишно негово посещение в Париж беше пропуснал да я види, сега снимаше наред с надеждата да улови всеки детайл. Заобиколихме я и се оказахме в една малка градина изпъстрена с много цветя и една красива статуя.
След като огледахме катедралата и я заснехме от всички възможни по суша страни се вмъкнахме в едно от многото магазинчета за сувенири. Докато избираме какво да си купим навън времето се навъси и дори заваля. Слава богу беше за кратко и докато излезем от магазинчето слънцето отново се опитваше да пекне.
Върнахме се обратно пред Нотр Дам, където решихме да се възползваме от картите си за музеите и влязохме в Криптата под площада. Оказа се неособено интересно място. Там са съхранени останки от древността, удостоверяващи създаването на Париж, а също така останки от римско време удостоверяващи присъствието и влиянието на Римската империя.
По пътя от където бяхме дошли се отправихме към Сент Шапел (Saintе-Chapelle), но надеждите ни да влезем бяха попарени от голямата опашка. Въпреки, че имахме предплатени карти, нямаше как да си спестим чакането и затова решихме да продължим по план.
Прекосихме моста по който бяхме стигнали до острова и навлязохме в Латинския квартал (Quartier Latin). Един от най-старите квартали на Париж. По оживения булевард Сен Мишел тръгнахме в посока Люксембургските градини с двореца на Мария Медичи, (където днес се намира сената) и Пантеона.
Времето беше хубаво и тъй като почувствахме умора седнахме да пием кафе пред красивата сграда на Musee National du Moyen-Age (каквото и да означава това ) 😉
Около нас навсякъде беше пълно с млади хора, по всяка вероятност студенти от Сорбоната, която също се намира в този район.
Отпочинали и поободрени от кафето продължихме към Пантеона. Още едно от местата, което много държах да посетя. Веднага щом кривнахме от булеварда по улицата водеща към него, го видяхме. Огромна и величествена сграда в унисон с всички останали значими сгради в Париж.
Пантеонът (Panthéon) е гробница на известни хора. Там са погребани Волтер, Жан-Жак Русо, Виктор Юго, Емил Зола, Луи Брайл, Пиер Кюри, Мария Кюри, Александър Дюма-баща и много други знаменити френски личности.
В него се намира и така нареченото Махало на Фуко, поставено през 1851 г. Махалото представлява 27 кг. сфера, която е закачена на стоманено въже, дълго 67 м.
Отново влязохме като вип персони и още от входа бяхме запленени от мащабите на постройката. В центъра ѝ видяхме прочутото махало на Фуко. Навсякъде по стените имаше огромни картини с изображенията на някои от великите личности погребани тук.
Слязохме в криптата, която наподобяваше подземен лабиринт. В самото начало бяха саркофазите на Волтер и Жан Жак Русо. След това по многото коридори и малки ниши бяха гробниците с тленните останки на другите не по-малко известни личности на Франция изброени по-горе.
Тръгвайки от Пантеона по посока метрото минахме покрай Сорбоната и към 7 вечерта, доста изморени след близо 10 часа на крака си хванахме познатото ни вече метро и се отправихме към хотела за кратка почивка.
Но, шило в торба не стои. Само час и половина по-късно отново с метрото се върнахме за втори път до остров Ile de la Cité. Идеята ни беше да се разходим с корабче по Сена.
За броени минути изпуснахме корабчето в 21:15, но след кратко умуване решихме да се качим на последното в 22:30ч.
Имахме един час време и се гмурнахме в малките уютни улички на Латинския квартал за да си намерим нещо за хапване. Беше пълно с безброй заведения, но странно защо всички те предлагаха азиатска кухня. Най-накрая намерихме заведение в което имаше апетитни дюнери.
В 22:15ч. според инструкциите бяхме на кея пред катедралата Нотр Дам в очакване на корабчето.
Намерихме си места най-отпред, като в ложа 😊 Закопчахме якетата до горе и си вдигнахме качулките, тъй като въпреки хубавото време доста духаше от реката. Вече бяхме готови да потеглим.
Сена дели Париж на северна и южна част и е пресечена от 36 моста. По време на речната разходка предстоеше да се насладим на едни от най-красивите сгради на френската столица. И наистина едночасовата разходка се оказа повече от интересна. Видяхме неща, които не бихме могли да видим от другаде освен от реката. Може да се каже, че тази разходка беше като черешката на тортата за деня 👌
Отляво и отдясно следваха една след друга различни забележителности. Като се започне с един много стар мост, построен преди 400 години.
Продължихме към отворения и открит театър на брега на реката и префектурата на Париж на отсрещния бряг. Направихме завой и преминахме от другата страна на острова. Първата сграда, на която ни обърна внимание екскурзоводката на корабчето и която се намираше в самия край на острова с прекрасно изложение изцяло към реката беше собственост на фамилия Ротшилд. След това минахме покрай кметството на Париж, Hôtel de Ville.
От там продължихме покрай осветената и интересна крепост Conciergerie и Сент Шапел.
Подминали острова, в дясно от нас се появи внушителната сграда на Лувъра дълга над 700м., а след нея и градините на Тюйлери. На другата страна на реката се намираше музей Де Орси (Musée d'Orsay), който се помещава в сградата на първата Парижка гара, а наблизо до него видяхме и двореца Бурбон, където днес заседава Парламента. Скоро след това стигнахме до най-красивия мост, Александър III и тази вечер го видяхме от корабчето в друга светлина.
Постепенно се приближавахме към Айфеловата кула. Погледнах си часовника и с радост констатирах, че наближаваше 23:00ч. Като добре осведомен турист знаех, че на кръгъл час по кулата освен постоянното осветление се включват за 5 мин. многобройните мигащи лампички и феерията от светлини става пълна. И наистина точно когато бяхме пред нея светлините започнаха да мигат и станахме свидетели на истинско светлинно шоу.
От там корабчето направи завой и тръгна обратно към началната спирка. На връщане видяхме красивата сграда на Institut de France, a също така и моста Pont Neuf, за който бях чела, че е направен от камъните на разрушената Бастилия. Някъде в отсечката между Айфеловата кула и Pont Neuf се намираше и три километровата улица за която екскурзоводката ни разказа, че през лятото е затворена за коли и се ползва за плаж от парижани и гостите на града.
Трудно мога да опиша всички места и забележителности покрай които минахме. Някъде бях прочела думите на известен френски автор, които в общи линии гласяха, че в Париж всеки камък има история. След всичко видяно, аз напълно споделям подобно изказване.
Разходката с корабчето беше към края си, но още преди да слезем забелязахме голямо оживление около реката до Нотр Дам. Оказа се, че има улични музиканти и са се събрали много хора на импровизирания концерт. Музикантите бяха на кея до самата река, а множеството хора бяха насядали по стълбите като на истински амфитеатър. Други, като нас, направо гледаха от един мост над реката. Въпреки, че минаваше 23:30ч. животът навсякъде кипеше. Париж се събуждаше за нощния живот също както предната, а може би и всяка друга вечер.
Ние обаче бяхме вече достатъчно изморени. Качихме се на познатото метро по линия №4, което дори и в този късен час беше претъпкано и малко след полунощ се прибрахме в хотела.
Пуснахме си филм, но скоро заспах мислейки си за пълния с емоции и неповторими преживявания ден. И за този, който ни предстои 😉
Версай
Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар