Баварските замъци Neuschwanstein и Hohenschwangau

И така, още неотърсили се от емоциите в Париж и само три седмици по-късно отново поехме на път. Този път дестинацията беше по-кратка и по-лека – отправихме се към Баварските замъци Нойшванщайн и Хоеншвангау.

Идеята за тази екскурзия се зароди в мен спонтанно, докато умувах, къде бихме могли да отидем за почивния ден 1-ви май, който тази година се падаше в петък и чудесно се съчетаваше с уикенда.

Искаше ми се да е някъде на планина, но в един момент се сетих за замъка Нойшванщайн, който не успяхме да посетим преди година. Тогава беше много студено, валеше сняг и успяхме да разгледаме само по-стария и по-малък замък Хоеншвангау.

След кратко ровене в нета за подходящи хотели на приемливи цени и добри условия, се спрях на един и реших да споделя идеята си с моята половинка. Не ми трябваше много време да го убедя. Нещо повече, само час след като споделих с него, вече се бяхме уговорили с наши познати и дори бяхме резервирали две от последните свободни стаи в симпатичния хотел Хуберхоф. 😉

Няколко дни по-късно резервирахме билетите за замъците, за да си спестим чакането на опашки и за да знаем предварително часа на посещението, според който да нагласим нашата програма. Бяхме готови за приключения и нови впечатления 😊

На 1-ви май в 9ч. сутринта потеглихме. Времето беше слънчево и топло. Очертаваше се хубав ден или поне така изглеждаше. Прогнозите не бяха многообещаващи, така че всеки слънчев лъч трябваше да се брои за бонус.

За да стигнем до замъците в най-южните алпийски части на Германската провинция Бавария трябваше да преминем макар и за кратко през Австрия. Решихме да спестим купуването на винетка за австрийските магистрали, което беше добре дошло за мен, тъй като след  влизането на австрийска територия продължихме пътя си през малки красиви пътища преминаващи през хубави подредени селца. Навсякъде около нас пейзажът беше повече от прекрасен. Слънцето грееше силно и под неговите лъчи блестяха малки поточета, живописни полянки с нацъфтели цветя и дървета, контрастиращи с планинските върхове на Алпите. Преминахме през множество езера около, които имаше навсякъде красиво накацали планински хижи и вили от дърво с безброй цветя около тях декорирани по всевъзможни начини.

Без да разберем кога, бяхме влезли в Германия. Промениха се единствено пътните табели. Всичко останало си беше също толкова красиво, чисто и подредено. Не смогвахме да въртим глави наляво и надясно, да гледаме и да се любуваме на прекрасните гледки по пътя. Все едно се намирахме в рая!

Останахме впечатлени също и от факта, че навсякъде, особено в Германия  е много често  срещано използването на слънчеви панели монтирани по покривите на къщите. Дори и на най-невзрачните малки фермерски постройки бяха монтирани такива слънчеви системи.

Минаваше 12:30ч., когато стигнахме градчето Фюсен (Füssen). Оживлението навън подсказваше, че наближаваме крайната точка на пътуването. Продължихме още няколко километра движейки се в подножието на планината в посока селцето Швангау (Schwangau). Скоро се появиха в дясно от нас двата замъка кацнали на стръмния и скалист склон на Алпите.

В 13ч. паркирахме пред нашето кокетно малко хотелче в типичен немски битов стил. Целият хотел беше направен от дърво. На входа имаше асми. Ресторантът пред хотела беше пълен с хора седнали на сянка под чадърите да  обядват, а около тях се суетяха сервитьорките - едри германки облечени в типичните за региона носии.

Трудно ми е да опиша приятната, уютна и интересна обстановка, която цареше в това малко на пръв поглед скромно хотелче. Всичко вътре беше декорирано със старинни мебели и предмети изложени с много вкус.

По едно тясно коридорче и след това по вити стълби, хотелиерът ни заведе до нашите стаи, които се намираха в новото крило и се водеха за по-луксозни. Пред самите стаи също имаше малко коридорче, където освен цветя имаше интересни стари вещи. Беше много сладуранско 😊

Вътре самата стая беше издържана изцяло в битов стил. Дървените прозорци бяха окичени с кокетни перденца. По первазите имаше вази с цветя и дори самите лампи имитираха свещници.

Балконът и той целият от дърво, голям и просторен с два стола и прекрасен изглед към планинските склонове, дворчето на хотела и китното селце пред нас.

Всичко беше като излязло от някоя пасторална картина.

Настанихме се, направихме снимки в стаята, на балкона, дори и в смешната старинна количка в коридорчето пред стаята и слязохме да обядваме.

Бяхме си приготвили сандвичи предварително. Встрани от хотела на една голяма поляна имаше маса и столове, а така също и удобни шезлонги в посока към слънцето. Похапнахме си сладко на чист въздух. В съседство компания ни правеха няколко коня. Деца играеха с безмоторен самолет на огромното зелено пространство. Картината нямаше да е пълна без заснежените склонове на Алпите, които се виждаха право срещу нас.

След тази кратка почивка дойде време да тръгваме към замъците. През долината само на няколко километра от хотела стигнахме до подножието на планината където се намират паркингите, хотелите и заведенията.

По план този ден беше отреден за посещение на замъка Хоеншвангау (Schloss Hohenschwangau).

Тъй като ние с Валери вече бяхме ходили в него нямахме резервирани билети, но решихме да се качим до замъка заедно с нашите познати. Искахме да го разгледаме отвън.

За разлика от предишния път, когато бяхме, сега времето беше слънчево и топло. Пролетта се показваше в целия си блясък. Навсякъде зелено и разцъфтяло. Фонтаните в двора пръскаха свежи струи вода и капчиците блестяха на слънцето.

 Долу в подножието на замъка в едно от многобройните заведения имаше програма. Поспряхме да погледаме от високо народните танци, които млади момчета и момичета играеха в традиционни носии. 

Обиколихме целия замък. Направихме хубави снимки, след което оставихме приятелите си да го разгледат отвътре, а ние продължихме в посока Alpsee.

Само след няколко минути приятна разходка между цвъртящи скари с вурстчета, кокетни ресторанти и безброй магазини за сувенири стигнахме до езерото. Изправихме се пред поредната красива гледка излязла сякаш от картичка.

Алпзее беше езеро скътано от всички страни между планинските склонове. Наоколо беше зелено и свежо. В езерото плуваха водни колела и много патици. Най-впечатляваща обаче беше чистата и неописуемо бистра вода. Без да преувеличавам, но гледайки тази вода аз се почувствах жадна. Искаше ми се да се наведа и да пия направо от езерото 😉

Препичаше и беше много горещо, но забелязахме първите наченки на облаци, които сякаш надничаха иззад планината. Намерихме си една пейка и седнахме на самия бряг на езерото. Около нас се разхождаха без ни най-малко притеснение патици и нахално издаваха звуци. Изглеждаха, като разглезени домашни любимци, които си просеха храна и недоумяващо подминаваха, ако не получат такава. 

По поляните около нас имаше налягали хора на тревата отдали се на сладка дрямка.

Вал също реши да си полегне на пейката за няколко минути. Аз запалих цигара и продължих да се наслаждавам на красотата около себе си. Намирах се в друго измерение. Измерение обзето от безпределно спокойствие и хармония 😇

В един момент усетихме, че нещо ни капна по лицата...после още веднъж и още веднъж, докато накрая дъждовните капки зачестиха достатъчно за да се забележат и във водата на езерото. Спокойствието ни беше нарушено и станахме да си ходим. Или по-скоро станахме и тръгнахме към едно от заведенията, което си бяхме заплюли по-рано, където да пием кафе. Срещу нас замъкът Нойшванщайн изглеждаше още по-красив и загадъчен на фона на черните облаци.

Имахме достатъчно време до уговорения час с познатите ни. За наш късмет дъждът, ако изобщо може да се нарече така, спря, но тъй като облаците изглеждаха черни и страшни ние седнахме на въздух под чадър (за всеки случай) да изпием с удоволствие по едно хубаво кафе лате. Наоколо чевръсти сервитьорки обслужваха клиентите, а колоритните традиционни носии с които бяха облечени внасяха допълнителен чар в обстановката.

След кафето разгледахме сувенирното магазинче до заведението, и когато групата се събра в пълен състав се отправихме към паркинга, а от там към градчето Фюсен. Пътят до него е няколко километра и се нарича Romantische Straße или в превод Романтичния път. Името говори само за себе си и всякакви други описания са излишни 😉

От слънцето нямаше вече и следа, но все още беше сравнително топло и тръгнахме да се разходим в кокетното градче. 

Фюсен

За Фюсен знаех сравнително малко, а именно, че възниква през римско време, но днешният облик на града датира от Средновековието. Средновековните архитектурни забележителности включват т. нар. Висок Замък в късен готически стил, служещ за лятна резиденция на аугсбургските принцове-епископи, както и бароковият манастир Свети Манг.

Като всички други немски градове и Фюсен беше подреден със закътани малки улички в старата си част, водещи до малки площадчета. Изневиделица тук-там се озовавахме пред красиви старинни и перфектно поддържани сгради и църквички. 

Вървейки по посока кулите на замъка се озовахме пред сградата на манастира Свети Манг (St Mang Basilica), от който направо нагоре се стига до „Високия замък”( Hohes Schloss). Той наистина беше впечатляващ както и гледката от него към цялото градче.

След това отново по малките улички съчетавайки разходката се заоглеждахме за ресторант, в който да влезем да вечеряме. Хареса ни една пицария и без много да му мислим седнахме. След около час, богато похапнали с огромните пици, които ни сервираха, тръгнахме да се прибираме към колата. Останахме неприятно изненадани като видяхме, че навън вече вали тихо и кротко без изгледи за спиране.

Когато се прибрахме в хотела навън продължаваше да вали. На моменти се усилваше много. Имаше светкавици и гръмотевици, а вътре в стаята беше уютно, топло и приятно 😊
 

Neuschwanstein
    Събота сутрин. Дъждът беше спрял, но по облаците, които се виждаха около планината беше въпрос на време отново да завали. В 8:30ч. слязохме в ресторанта на хотела за закуска. Имахме определена маса, която се оказа в едно вътрешно сепаре. Отново се почувствахме приятно и уютно. Похапвайки и пиейки кафе си поприказвахме с нашите приятели и така времето отлетя до 10ч. неусетно.

След като освободихме стаите се отправихме отново към замъците. Днес беше ред да посетим известния замък  Neuschwanstein, разположен   на 1100м. височина  в подножието на Баварските Алпи, близо до границата с австрийската провинция Тирол. За неговата история интериор и екстериор бях прочела достатъчно и вече знаех много факти и полезна туристическа информация. Тук ще отбележа само най-важното, а именно, че той е плод на един доста странен с приумиците си баварски крал, Лудвиг II.  От малък принцът се  прехласвал по музиката на Вагнер. Вдъхновен от неговите опери и легендата за лебедовия рицар Лоенгрин, когато става крал построява замъка изцяло посветен на легенди и на творчеството на Вагнер. Идеята била композиторът и негов близък приятел  да поставя оперите си тук, но Вагнер така и никога не отишъл.

За съжаление самияt Лудвиг живее в новия си, незавършен изцяло дом само 11 дни преди да умре при странни обстоятелства. Но красотата на замъка вдъхновява Чайковски за балета "Лебедово езеро", а някои дори го припознават като замъка от емблемата на Дисни.

И така, заверихме си предварително резервираните билети и се наредихме на опашка за да се качим с файтон до замъка.

Имахме късмет да седнем най-отпред до кочияша.

Изживяването беше приятно. Гората беше свежа от падналия през нощта дъжд. Навсякъде беше пълно с туристи.

От площадката, до където ходят файтоните продължихме още малко нагоре пеш, за да стигнем до замъка.

От входа пред замъка се откриваше прекрасна гледка към долината и едно от многото езера наоколо. Вътре в самия двор също беше интересно и красиво. От едната страна се откриваше друга хубава гледка към клисурата и моста Marienbruke. Имахме време до определения ни час за влизане, което използвахме да пообиколим и направим доста снимки.

В 12ч. влязохме в замъка. Обиколката започна от стаите за прислугата, които се оказаха доста добри апартаментчета 😉 След това през фоайе с красиви лебедови статуи и фигури стигнахме до помпозната тронна зала. Наистина беше много впечатляваща. Още по-хубава от описанията, които бях чела за нея. От там продължихме през други зали и коридорчета и стигнахме до спалнята. Там останахме изумени от дърворезбите. Трудно ми беше да повярвам, че човешка ръка би могла да изработи такива фини, толкова много и толкова сложни фигури от дърво. Нищо чудно, че са правени цели пет години. Самата спалня също цялата беше облицована в дърво, и когато са затворени вратите не може да се разбере къде се намират те. Умивалникът беше интересен, направен във формата на лебед от чиято уста трябва да тече водата.

Продължихме обиколката към трапезарията. Всички стени навсякъде в замъка бяха изрисувани с огромни красиви картини от различни приказки и легенди. Имаше дори изкуствено направена пещера ефектно осветена. Всъщност аз не съм убедена, че това беше изкуствена пещера, защото самият замък е направен върху скала и може би просто са използвали тази скала за декор на пещера.

Накрая стигнахме до последния четвърти етаж, който целият представляваше театър със сцена и голямо пространство пред нея било за публика или за танци в зависимост от случая. Залата е известна като салон на певците и там основно място заема легендата за Пърсивал и свещения граал. Имаше рисунки на крал Артур и всички други познати герои от неговото обкръжение. Там където беше сцената цялата стена беше изрисувана с красив горски пейзаж. Таванът на залата беше от интересни дървени плочи за които ни обясниха, че са направени по специален начин, за да се получи много добра акустика. В тази зала екскурзоводката ни каза довиждане и тръгнахме да излизаме.

Излизането продължи толкова дълго, колкото и самото разглеждане. Преминахме по множество вити стълби и коридори и се озовахме в кухнята на замъка. От там още малко коридори, докато стигнем до магазина за сувенири. След това се озовахме в едно голямо фоайе в страни от което имаше кафене и други помещения. Продължихме по-нататък и стигнахме до още един сувенирен магазин. Вече си мислех, че няма излизане от този замък, когато стигнахме до един много дълъг каменен студен коридор в края на който се видя дневната светлина 😉

Излязохме навън, където небето се беше навъсило още повече. Докато чакаме да излязат нашите познати започна леко да ръми. Все пак решихме да тръгнем към Мариенбрюке. Пътят до моста беше много приятен и красив, но не и в светлината в която ние го видяхме. На едно място се откриваше прекрасна гледка към другия замък и езерто Алпзее, но дъждът се беше увеличил, облаците се стелеха ниско и красотата на гледката се губеше някъде зад тях.

Продължихме по пътя към моста криейки се под чадърите. Почти бяхме стигнали когато освен дъжд за кратко заваля и градушка. На мен настроението ми се беше скапало до нулата. На моста дъжда продължаваше, а за капак гледката от него към замъка беше допълнително помрачена от факта, че цялата страна на замъка, която се вижда от там беше опакована от скеле за реставрация.

Тръгнахме обратно надолу. Дъждът спря, но навсякъде беше мокро и влажно. Опитахме се да направим още няколко снимки тук-там и продължихме по пътя си. Спряхме за малко около сувенирните магазинчета покрай замъка, където констатирахме, че сувенирите са по-евтини от тези в магазинчетата, които са долу при заведенията и паркингите. Купихме си това онова и продължихме пеша към колата.

Минаваше 2ч. следобед когато потеглихме в посока Швейцария. За моя радост с нашите познати сме замесени от едно тесто що се отнася до пътувания и разходки. Решихме преди да се приберем да се отбием до баварското градче Линдау (Lindau), разположено на остров в Боденското езеро.

За него по-късно прочетох, че е един от най-впечатляващите градове на езерото с неповторима средновековна атмосфера, неща в които и аз се убедих сама. Ровейки се из мрежата научих и друг любопитен факт. Именно в  живописния германски град Линдау, митническите полицаи са разкрили измамата по САПАРД на групата "Николов-Стойков" и техните немски съучастници.

Но да карам по ред. Зададохме координатите на JPS-а и се отправихме към Линдау. Отново пътувахме през красиви малки пътища покрай езера, курортни селища с хубави къщи и хотелчета в алпийски стил. Живописните места се сменяха като картички покрай нас. За няма и 100км. разстояние от замъците до Бодензе, времето се смени няколко пъти от силно слънце до силен дъжд и пак обратно. Бяхме решили, че като наближим на десетина километра до Линдау ще преценим по времето дали да се отбием там или да свърнем на юг в посока Швейцария.

    Линдау
    И така на силно слънце и топло време пристигнахме в живописното островно градче. Десет минути след като паркирахме и тръгнахме да се разхождаме облаците ни настигнаха и времето изведнъж захладня. Беше въпрос на минути да завали, затова трябваше по-скоро да намерим кафене в което хем да пием следобедното си кафе, хем да се скрием от предстоящия дъжд.

Търсейки подходящо място, където да поседнем, се разходихме в старата част на града. Малко преди да излезем на алеята край брега, където е фарът и пристанището минахме покрай една много красива изрисувана сграда. Оказа се, че това е старото кметство (Altes Rathaus) посторено през 1422г. в готически стил. 

От там излязохме на пристанището. На красива алея с цветя и дървета се открояваха фарът, издигнатата високо статуя на лъва, символ на града, а така също и кулата Mangturm висока 20м и разположена на самия кей.

След като направихме снимки на всички изброени архитектурни забележителности си избрахме едно от многото крайбрежни заведения намиращо се точно срещу кулата и седнахме под сенника за да се скрием не от слънцето, а от очаквания дъжд 😉

Аз си поръчах торта „Сахер”, която за мое огромно разочарование нямаше нищо общо с познатата ми хубава торта със същото име в БГ. Нито големината ѝ, нито вкусът можеха да се сравнят. Тортата на Валери също не изглеждаше впечатляващо.

Още докато бяхме в кафенето както се очакваше заваля, при това проливен дъжд. Изчакахме да понамали и тръгнахме обратно към паркинга, но решихме да минем през централната улица Maximilianstrasse. Стигнахме до малкото площадче носещо името на Бисмарк, където се озовахме отново пред старото кметство. Оказа се, че първия път сме го видели в гръб, а сега откъм главната улица и площада на Бисмарк бяхме пред него. Фасадата изглеждаше още по-впечатляващо. Успях да направя няколко снимки докато Вал ми държеше чадъра, за да не се мокри фотоапаратът.

От там побързахме да стигнем до колата, за да се прибираме. Наистина Линдау беше една перла на езерото Бодензе и това си личеше дори при лошото време съпътстващо ни през целия ден.

Надвечер се прибрахме по живо, по здраво. Бяхме изморени, но въпреки това нямах търпение да сваля снимките и да ги разгледам. Имаше и хубави снимки, но имаше и такива, които не ми харесаха. На едни от тях лошото време беше оставило отпечатък. На други проблемът беше по-голям. Там отпечатък беше оставила зимата в лицето на доста излишни килограми по мен 😏

Въпреки това, екскурзията си струваше и ще ни останат хубави спомени! 😊

Баварски замъци видео

Друг пътепис за Бавария - Мюнхен и замъка Хоеншвангау