Сам по себе си празникът „Св. Валентин” е прекрасен. А когато обичаш истински и се озовеш с обичания човек във Флоренция, празникът остава незабравим 😊
През 2005 г. аз изживях тази радост...
Отпътувахме за Флоренция в 23:10ч. Спалния вагон беше удобен, а на сутринта ни събудиха със закуска. В 7ч. пристигнахме във Флоренция.
С излизането от гарата се озовахме на площад Dell`Unita Italiana и църквата Santa Maria Novella, а от там по малките улички стигнахме до Cappelle Medice (Параклисът на Медичите), който е част от църковния комплекс San Lorenzo. В него са гробниците на всички членове на фамилия Медичи. В близост се намираше Palazzo Medici Ricardi. Дворецът на пръв поглед бе невзрачна, дори грозна сграда. Беше все още твърде рано и животът в града едва се пробуждаше. Влязохме да пием капучино в приятно кафене преди да продължим с обхода.
Пътеводителят и картата на града свършиха чудесна работа. Маршрутът беше набелязан и оставаше да го следваме. А следващото място където ни отведе той беше площад Сан Марко и museo di San Marco. Сградата на музея се помещаваше в бивш доминикански метох. Интересни бяха многобройните килии с фрески изрисувани в тях и огромните пораждащи страхопочитание книги.
Излизайки поехме отново по уличките в посока катедралата, но пътьом минахме през площад Della S.S. Anunziata, където се намира археологическия музей.
От там по една дълга и тясна улица стигнахме до величествената катедрала. По пътя спирахме в различни магазини за сувенири. Шегувахме се. Беше страхотно.
Duomo (Катедралата) с кръщелнята и камбанарията Джото (1266-1337г.) бе впечатляващ комплекс. Кръщелнята е осмоъгълна сграда. Една от най-старите в града. Строена между IV – IХв. Най-впечатляващи бяха портите ѝ. Не по-малко впечатляваща беше и камбанарията проектирана от Джото в началото на XIVв. чиято кула бе украсена с цветен мрамор. От своя страна катедралата di Santa Maria del Fiore ще остане в историята известна с купола проектиран и направен от Брунелески и, който бележи поврат в архитектурата.
Наоколо беше пълно с туристи. Беше вече обед и въпреки, че бе февруари и температурата не надвишаваше 12 градуса животът във Флоренция кипеше. На излизане до входа на катедралата имаше художници. Някои от тях предлагаха за няколко минути да нарисуват карикатури, други рисуваха истински портрети. Ние седнахме да ни направят карикатура. Трудно можехме да се познаем на нея, но сувенирът ни струваше цели 40 евро. Безценен сувенир, бих допълнила аз 😜
Бяхме доста поизмръзнали и решихме да потърсим топло местенце за да пием по чай преди да продължим. Свърнахме по една уличка наслуки, която ни изведе на един голям площад, където имаше въртележки, жонгльори, улични музиканти и купища туристи 😉
Едно момиче пееше много хубаво и огласяше всичко наоколо. В единия край на площада с гръмкото име Република се издигаше величествена арка.
От там отново по една от стотиците улички се озовахме на закрития пазар. Помотахме се и без големи усилия излязохме точно на площад della Signoria, където е и Palazzo Vecchio – старият дворец. Площадът е сърцето на Флоренция и най-големият градски площад. В центъра му имаше възпоменателна плоча на мястото, където Савонарола, монахът реформист, който подтиквал флорентинците да изгорят картините, книгите, музикалните инструменти и други светски вещи, бил обесен и след това изгорен на кладата като еретик през 1498г.
На площада бе и впечатляващия фонтан на Нептун изработен от Микеланджело. Но безспорно най-колоритната сграда беше Palazzo Vecchio. Дворецът представлява масивно, подобно на укрепление здание започнато през 1299г. и станало притежание на фамилия Медичи. Отново снимахме с камерата, правихме и снимки. Беше впечатляващо, но и вече доста студено 😐
Непосредствено до стария дворец в единия край на площада се намираше известната галерия Уфици. Масивна сграда, която е под формата на буква "П" и образува един голям вътрешен двор. Този дворец, а понастоящем галерия е бил построен като административна сграда на Медичите управлявали някога града. По-късно през XVIIв. тяхната колекция от картини се превърнала в първата в света художествена галерия. Има творби на Джото, Ботичели, Рафаел и Микеланджело. Опашката от посетители желаещи да влязат беше също огромна и впечатляваща.
Все още не се бяхме стоплили никъде и се нуждаехме спешно от топло местенце. В срещуположния край на входа откъм площада се намираше изхода под една арка, извеждаща право на крайбрежната улица на р. Арно. Тръгнахме по нея в посока стария мост и скоро се отбихме в едно кафене да пием чай и да се сгреем.
Видимо освежени и постоплени се отправихме към Ponte Vecchio (Стария мост). Той е най-старият и представлява улица със златарски магазини от двете страни и едва в средата може да се види р.Арно.
Обходихме го, снимахме, разглеждахме витрините и продължихме в посока площад dei Pitti. Огромен и под лек наклон площадът носи името на внушителния по размерите си дворец Pitti, който се намира на това място.
Този огромен дворец е екстравагантна сграда от XVв. придобита от Медичите от затъналата в дългове фамилия Пити. Те разширили сградата по протежението на целия площад. Когато го посетихме в него се помещаваха няколко музея - на среброто, на кристала и порцелана, на модерното изкуство, кралския апартамент и Палатинската галерия.
Всички стаи или по-скоро огромни зали бяха изящно изрисувани. В галерията обаче по едно време, поради мащабите ѝ и многобройните картини дори се отегчихме, а и умората си казваше думата. От дясното крило на двореца се стигаше до градините Боболи. Намиращи се на живописен склон, градините били засадени през 1549г. за съпругата на Козимо I, Елеонора от Толедо и били разширени от следващите херцози Медичи.
Към пет следобед приключихме с музеите и галериите в двореца и продължихме в посока площад Santo Spirito и църквата. По моста San Trinita и поредния площад стигнахме до главната търговска улица Via de Tornabuoni с много и все скъпи маркови бутици. Шегувахме се, че това е улица музейна поради магазините, които бяха по-скоро като музеи и откъм цени и от към аранжировка 😉 След това минахме покрай площад Strozzi и по малки улички излязохме на Via Panzani – главна улица водеща към гарата с много магазинчета, кафенета, бързи закуски и хотели. Влязохме да убием време в един по-голям магазин. След това седнахме да пием по капучино и към 8 вечерта тръгнахме да потърсим място за вечеря. Спряхме се в една уютна типична пицария на площада до Cappelle Medice. Хапнахме и пихме по чаша вино. Така времето мина и дойде ред да се отправим към гарата. Чакалнята се оказа приятна за разлика от самата гара и със сигурност беше най-топлото местенце в което бяхме влизали през целия ден 😜
Влакът тръгна навреме. Бяхме изморени до краен предел след 15 часовата разходка из Флоренция. Цял ден на крака с няколко почивки за капучино, чай и вечеря.
В купето бяхме сами. Поприказвахме малко и скоро се унесохме в дълбок сън.
На сутринта ни събудиха отново със закуска и кафе. Беше приятно. Лежиш си завит. Пиеш си кафето и гледаш през прозореца заснежените склонове на Алпите и снегът, който тихо трупа.
Екскурзията ни до Флоренция ще остави в мен един незабравим спомен. Наистина останах много впечатлена от всичко което видях в този невероятен италиански град-музей! 😇
Богат на информация сайт за Флоренция - тук:
Няма коментари:
Публикуване на коментар