Лондон - Различните лица на една европейска столица

Чудя се от къде да започна. Както се казва, ако историята ми не беше трагична щеше да е направо смешна😊

И така...ден първи. Рано сутринта в 5ч. станахме и набързо се приготвихме. В 6:30 бяхме на летището.

Полетът до Лондон мина нормално, като изключим факта, че пътувах до един дебел и ужасно хъркащ през цялото време човек. Но както и да е...продължавам по същество.

Пристигнахме в Лондон. Още на летището аз попитах Вал  дали случайно не сме сбъркали дестинацията и не сме кацнали в Калкута 😜 Целият обслужващ персонал беше от индийци, като мъжете  бяха дори с  традиционните си чалми. Минахме набързо митници и контроли и право в хотела, който се намираше в района на летището. Там вече от предния ден бяха нашите познати. Оставихме багажа и веднага тръгнахме към центъра. Пътуването с иначе бързото метро до площад Пикадили (Piccadilly Circus) ни отне около час. Преди да влезем в централната част на града  пътувахме над земята. Това което виждахме...гарите, къщите, голите кабели навсякъде, беше потресаващо грозно и потискащо. Сега разбирам защо англичаните си купуват къщи в най-забутаните ни села и пак им се виждат като рай.

Стигнахме до площад Пикадили. Излизайки бяхме повлечени в милионен поток. Блъсканица от всякъде. Коли, автобуси, народ...кошмар 😨 Не можеш да видиш нищо от града. Само се оглеждаш и се пазиш да не те прегазят или в най-добрия случай да не изгубиш хората с които си тръгнал.

Както и да е, полека-лека се замъкнахме до Westminster Abbey, Houses of Parlament и Big Ben.

Преди това минахме покрай  Horse guards parade и през Admiralty arch  излязохме на прочутия площад Трафалгар (Trafalgar square) с колоната на Нелсън (Nelson’s column). Счита се, че тук е географският център на Лондон и плац за политически демонстрации и тържества, „всекидневната” на града. 

От там минахме покрай Downing street 10 (скромния „бял дом” на Англия с официалната канцелария на Министър-председателя) и Scotland Yard. Сигурно сме минали покрай още дузина известни места, но не сме ги забелязали в суматохата. 

Около Биг Бен лудницата беше тотална. Всъщност цялата работа беше в това, че многохилядното множество се блъскаше на едни тесни тротоари, защото по улиците фучаха автобусите и колите. Възможността да си намериш място и да се снимаш беше минимална, но с повече упоритост стават и невъзможни неща 😉

Разходихме се около Westminster Abbey, Houses of Parlament и Big Ben, но не много обстойно, защото времето лети, разстоянията бяха огромни, а искахме да видим още много неща.

Минахме по Westminster bridge, един от многото мостове над река Темза и продължихме към London eye. Окото на Лондон или иначе казано най-голямото или едно от най-големите виенски колела в света с височина 137 м.

Опашката обаче беше километрична и преценихме, че ще го оставим за следващия ден и ще дойдем още сутринта. Дълдисахме пак под земята в метрото и отидохме до Tower of London (викторианският „младеж” въпреки средновековния му вид). Това е старата крепост в града, където се намира и White Tower.

Наистина старата крепост беше интересно и хубаво място. Влязохме да разгледаме.

След това побързахме докато не е затворил мостът с кулите Tower Bridge.

Успяхме малко преди затварянето да влезем и там. С един асансьор се качихме до горе, а после слязохме долу да разгледаме старите котли и механизма по който се вдига мостът над реката. Беше станало около 6ч. следобед и решихме, че е време за почивка и вечеря. Седнахме в едно много хубаво заведение покрай самата река наблизо до моста Tower Bridge със страхотен изглед към него. След това повървяхме пеша до една от станциите на метрото и след близо два часа път, първо с метро, а после с автобус се прибрахме в хотела.

Ден втори - След закуска имахме набелязана програма. Първо да отидем на London eye, след това на "НАЙ- ИЗВЕСТНИЯТ" музей на ужасите London Dungeon и след това в музея с восъчни фигури на  Мадам Тюсо.

На London eye имаше пак опашка, но минаваше бързо и след около час се качихме.

Наистина беше впечатляващо, а панорамата беше супер.

Пропуснах да кажа, че абсолютно навсякъде се минаваше през проверки и сензори за сигурност по-строги от тези на летищата. На London eye освен проверките при всяко слизане на хората и преди качването на следващите  влизаха едни момичета със скенери и проверяваха всяка капсула.

След това отново потънахме в земята за да хванем метрото и да отидем до въпросния музей на ужасите. И тук ужасът наистина започна! 😣

Опашката, на която се наредихме да чакаме отново беше километрична. Самото място, улицата където се чака бе ужасно потискаща и адски усойна. Отвреме-навреме минаваше някой от персонала дегизиран странно, за да отвлича вниманието на изнервените чакащи.

Наредихме се преди 14ч. следобед, влязохме в 16:30ч.  в музея. Беше ни ясно, че след това няма да има време за мадам Тюсо. Бях измръзнала, крива, а освен моите сополи вече на всички други бяха потекли 😟

Самият музей се оказа недотам интересен (да не използвам други думи).  Излязохме в 6:30 от там. Денят ми се беше скапал тотално. Вместо да видим нещо от града, ние висяхме на една противна улица, за да влезем в един не особено интересен музей и това да ни коства целия следобед и доста пари 😣

За да не сме съвсем капо отидохме отново с метрото да видим какво  представлява Hyde park. Парк, като парк, но там останах впечатлена от катеричките. Те бяха повече от хората 😊 Разхождаха се навсякъде, ходеха при хората и дори заставаха сякаш да позират за снимки 😉

 От там се озовахме пред Wellington Arch. Направихме по някоя снимка и понеже беше близо 7:30 вечерта решихме да ходим да вечеряме.

Идеята беше да се яде в едно заведение до площад Пикадили, което нашите познати бяха видели предишния ден. Това беше на една спирка с метрото. Отново тръгнахме към метростанцията, но в този момент аз вече изпуснах парата и им казах, че за никъде не бързаме, че разстоянието е малко и спокойно можем да хванем автобус до там, с надеждата поне от автобуса да видя нещо от този град. Направо се задушавах от мисълта да вляза отново в метрото. Като се има предвид, че влизането в една станция и стигането до перона е сигурно няколкостотин метра. Минаваш хиляда тунелчета и нива. От всякъде течение и ветрилник.

Другите разбира се се съгласиха с мен и се качихме на автобус на горния етаж 😉 Разстоянието беше няколко спирки. Минахме по големи хубави улици с осветени величествени сгради. Минахме и покрай магазин Хародс целият блестящ от светлини.

Отидохме в ресторанта, който беше пълен. Едва се намериха места на втория етаж. Поръчахме си аз традиционната fish and chips, а Валери стек...ми така де, нали трябва да опитаме традиционните неща 😉 Хапнахме, посмяхме се след злополучния следобед...с две думи малко се разтоварихме. А след това отново  два часа в градския транспорт докато се приберем в хотела изморени до краен предел 😫|  

Трети ден - Отново след закуска тръгнахме по начертаната програма. Още предния ден на вечеря, къде на  майтап, къде наистина им казах, че на другия ден отделям най-много два часа заедно с чакането на музея на мадам Тюсо.

Разходката започна от Buckingham palace. Искахме да гледаме смяната на гардовете в 11:30ч. С метрото слязохме до Green parк и след кратко вървене пеша се озовахме пред двореца.

Отвсякъде се тълпеше народ, а пред самия дворец вече беше невъзможно да припари човек. Времето едно слънчево, едно хубаво...супер направо, все едно не сме в Лондон 😉  Докато се блъскахме из народа стигнахме до извода, че едва ли ще можем да се движим в група без да се изгубим и се уговорихме, след половин час да се чакаме на определено място. Идеята ми беше да видя по-добре двореца фронтално и паметника на кралица Викторя (Queen Victoria memorial). Въоръжена с камера, чанта и фотоапарат тръгнах в блъсканицата да се мотая. Смяната на гардовете не можах да видя, но поне се разходих и направих няколко снимки.

След това тръгнахме към музея на мадам Тюсо. Това разбира се костваше отново блъскане в метрото и губене на време да се стигне до там. Музея се намира близо до музея на Шерлок Холмс... и точно до станцията на метрото на излизане имаше статуя на Шерлок.

Стигнахме накрая до мадам Тюсо. Слава богу, тук не чакахме на голяма опашка, защото имахме предварително купени билети, но пак почакахме около половин час. Оказа се, че и там има стая на ужасите за която допълнително си доплащаш.  Аз обаче вече бях като клечка кибрит, защото за мен на това хубаво време при положение, че има толкова архитектурни и исторически неща да се видят всяка секунда в закрито помещение беше ужас 😣 Отказах да ми вземат билет за въпросната стая.

В самия музей иначе би било хубаво ако не беше такава тъпканица. С нокти и лакти се борихме да се доберем до различните фигури да ги видим, а ако решиш да се снимаш до някои от тях трябва да имаш нахалство в повече. Както казах, аз бях с настроение под нулата и нямах желание да се снимам с никоя фигура. Просто се чувствах кошмарно 😒 Както и да е...

Вътре всичко беше разделено на зали...със звезди от киното, от спорта, музиката, кралски особи, исторически персони, известни учени и прочие.

 Стигнахме и до въпросната стая на ужаса. Мислехме, че тя е някъде до изхода и в края на музея и се уговорихме да се чакаме навън. Е да, ама не. Оказа се че тя е по средата на музея. На всичко отгоре не може току-така да се излезе навън. Трябва да минеш през всички зали и атракции преди да стигнеш изхода. И така заради ината си, аз останах да разглеждам музея сама. Стигнах до едно влакче, което признавам си, много ме впечатли.  Първо, защото това беше единственото място където никой не те притиска и блъска и второ, защото беше направено много добре.  Влакчето те разхожда и проследяваш цялата история на града и най-значимите събития и лица. Обърнато беше внимание на големия пожар, чумната епидемия, Шекспир и много други личности. След това ни запозна с ужасите през втората световна война. А на финала разходката с влакчето завърши със съвременния облик на Лондон.  Всичко това беше направено перфектно и аранжирано със съответните звукови и светлинни ефекти  👌👍 

Но с това музея не свършваше. След това пак се минава през няколко зали и накрая чакаш, за да влезеш в една кино-зала, където щеш не щеш гледаш едно филмче за музея и знаменитостите, които са показани и най-накрая имаш излаз навън. 

Беше около 2ч. следобед, когато излязохме от музея. Разделихме се с нашите познати, защото още вътре се изгубихме и им изпратихме SMS, че евентуално около 5 следобед ще се чакаме до катедралата Св. Павел (St. Paul’s  Cathedral). Идеята беше отново с метрото и с прикачване да стигнем до квартал Гринуич и най-после на хубавото време да се разходим, хем аз да видя този пусти нулев меридиан.

След повече от час смяна на метро, влак и автобус, минавайки покрай модерната част на града с огромните, направени от стъкло и метал сгради стигнахме до въпросния парк.   Беше  станало  почти 4 следобед.  На връщане  искахме да се качим на корабче по Темза до спирката пред театъра Шекспир.

Оказа се, че парка е нещо голямо и обхваща...National maritime museum,   Old Royal naval college плюс Кралската обсерватория на хълма (Royal observatory Greenwich).  В близост до тях се намираше и музеят, където е изложен прочутия ветроход Cutty Sark.

Видяхме на картата в комплекса, че има да се върви доста и решихме, че ще се качим на влакче, което обикаля целия парк и всеки слиза където реши. За наш лош късмет обаче влакчето тръгваше чак след 20 мин., което означаваше в 16:20.  Кога щяхме да се разходим, кога щяхме да се връщаме...няма да работят корабчетата, и... на финала си тръгнахме. Моето настроение беше вече буреносно 😡

Към 5ч. следобед отидохме на корабчето по Темза с което щяхме да стигнем до Катедралата.  Бяхме писали на нашите познати, че няма да успеем за уговорката и един вид ще се видим евентуално чак в хотела.  Слава богу разходката с корабчето ми подейства добре. Беше приятно да гледаш града и забележителностите разположени от двете страни на иначе ужасно мръсната река Темза.

Слязохме на спирката за Катедралата и точно до стария театър на Шекспир (Shakespeare’s Globe theatre). 

По един хубав пешеходен мост (Millenium bridge) тръгнахме към Катедралата, а тя се падаше точно срещу моста и отдалеч се виждаше величието й. На мен настроението ми малко се покачи макар да осъзнавах, че след това сигурно ще се прибираме.

Отидохме в Катедралата и само защото беше Великден и имаше служба имахме късмет след 6 следобед да е отворена и да влезем. Величествена сграда.

От там аз малко нахално си поизпросих да тръгнем пеша по голямата улица и да видим къде е известната църква на Тамплиерите.  Улицата се оказа невероятна.  От двете страни величествени сгради, църкви на всеки ъгъл, минахме и покрай впечатляващата сграда на съда (Royal courts of justice)...с две думи най-после видях красотата на Лондон, който до този момент не ме беше впечатлил с нищо.  И  как да ме впечатли, като ние почти не го видяхме.  А за мен това е важно.  Да се потопя в архитектурата, да усетя духа на града.

Повървяхме и почти стигнахме до църквата на Тамплиерите.  Само че, тя беше забутана в едни малки улички.  Сигурно сме били на не повече от 50-100 метра от нея, когато видях, че търпението на моите спътници се изчерпва.   Прецених, че по това време църквата, дори и да я намерим няма да е отворена, защото беше около 6ч. следобед в неделя и за да не изнервям повече обстановката се примирих, че ще си ходим...а на мен душичката ми бодра и не ми побира акъла как ще отида да се затворя в хотела на това хубаво време.  Още повече при положение, че на другия ден имаме предостатъчно време до самолета и можем да си почиваме и да спим до късно. Както и да е...бях на метри от църквата, поне да я бях зърнала отвън...😞

Хванахме автобус до площад  Трафалгар, а от там продължихме пеша до площад Пикадили, от където си хващахме метрото за хотела. Умувахме къде да ядем и когато Вал ме попита къде бих искала да седнем аз с лека усмивка казах, че всичко което би забавило прибирането ни в хотела би било добре дошло 😉 За мое щастие седнахме да хапнем в Burger king, на пъпа на площад  Пикадили при това на втория етаж. Нещо повече намерихме маса до прозореца, от където площадът и статуята на  ангела на християнската милост се виждаха сякаш са в краката ни. Поне още малко си изпросих от шума и кипящия живот на Лондон 😊

Ден четвърти – Мислех да се наспя, защото и без друго имахме достатъчно време до полета за Цюрих. Да ама не 😠 По независещи от мен обстоятелства идеята ми беше осуетена и аз започнах да се обличам и приготвям с неохота, защото още ми се спеше.  Слязохме на закуска.  Пихме кафе, поседяхме повече, защото имахме предостатъчно време до самолета.  Най-накрая дойде моментът да тръгваме.

Толкова по хронологията. Няколко думи и изводи от общите ми впечатления за Лондон отнасящи се към 2007 година:

1. В Лондон може да срещнеш всякаква друга националност освен англичани.  Ако видиш англичанин си направи снимка с него, то си е направо като забележителност.  На летището имаш чувството, че си кацнал в Калкута...само индийци при това с чалмите.  След три дни в Лондон,  горе долу знаехме различните националности  къде работят. Афро-англичаните са по автобусите, а поляци и руснаци в заведенията...и то в хубави и скъпи заведения 😉

2. Като казах скъпи...там всичко е с космически цени.   Една кока-кола е от порядъка на 2.5 паунда. Музей под  17 паунда почти няма, говоря за известните забележителности, които всеки посещава,  ако му издържат нервите по опашките разбира се.

3. Със сигурност не бих искала да живея там.  Толкова грозни, депресиращи, потискащи и прочие са жилищата им, че е трудно да се опише.

4. Най-мръсното място което съм виждала. Кошчета за боклук може да не намериш на километри разстояние.  Дори по големите гари и метростанции са рядкост. Всичко е потънало в мръсотия...имам снимки и видео за доказателство 😉 Който ми каже че в София или Варна е мръсно, той просто не е виждал Лондон 😜

5. Дори и да се придвижваш само с неприятното, старо и неподдържано в туристически вид метро, пак са  необходими часове за да стигнеш до мястото за където си тръгнал.  Предполагам, че хората, които живеят и работят там прекарват една трета от живота си в подземията на метрото.

Сигурно има и други неща за които в момента не се сещам, но мисля, че и тези са достатъчни 😏 

Все пак съм благодарна на Лондон, че беше усмихнат и слънчев през всичките 4 дни прекарани там 😉 и се надявам, ако някой ден се върна отново, да променя мнението си за този космополитен град!

Лондон - моето видео

Ако имате възможност купете си карта London pass.  Осигурява безплатно посещение на много музеи и забележителности, разходка с корабче по Темза, подарък сувенир от определени магазини  и много други екстри.
Подробности за забалежителности вижте тук