Париж...от къде да започна и аз не знам. Най-прекрасното място, където може би съм била някога! Само човек, който е бил там може да разбере какво имам предвид. Само човек, който е вдишал от живота на този град може да разбере чувствата и емоциите, които изпитвам пишейки тези редове.
В моя пътеводител Париж беше определен като – градът на светлините, градът на кулинарното изкуство, градът на архитектурните постижения, градът на любовта, градът на дългите разходки и приказни мечти ...
И наистина беше така!
Но достатъчно с предисловието и възхвалите. Започвам моя пътепис за трите прекрасни дни прекарани в този вълшебен мегаполис.
* * *
Пътуването със скоростния влак от Цюрих до Париж протече гладко и удобно. Използвах времето, за да се запозная с историята на френската столица. Така неусетно отлетя времето и само за четири часа и половина, след като прекосихме плoдородните, скучни и равни области на Елзас и Лотарингия точно в 18:30 ч. се озовахме на гара Изток ("Gare de l'Est") почти в сърцето на френската столица.
Париж ни посрещна с топло и слънчево време, а още с излизането от гарата бяхме погълнати от суматохата и шума присъщи на всеки мегаполис.
Предварителните усилия, които бях положила по съставянето на плана и щателното разучаване на картата на Париж се оказаха много полезни. Веднага се ориентирах накъде да поемем, за да стигнем до хотела. И така, само на една спирка в посока гара Север (Gare du Nord) стигнахме до него. Настанихме се и половин час след пристигането вече бяхме в автобуса в посока площад Трокадеро (Trocadéro).
Според начертания план трябваше да стигнем до площада срещу който се намира Айфеловата кула преди смрачаване, за да можем да я видим на дневна светлина и да си направим снимки, но същевременно да ѝ се насладим малко по-късно, когато е обляна в светлини.
Седнали удобно в автобус на градския транспорт пътувахме близо 40 мин. до набелязаната дестинация. Пътуването беше хубаво. Имахме усещането, че сме се качили на един от онези туристически автобуси, които правят обиколка на целия град.
Първо минахме наблизо до хълма Монтмартр (Montmartre). През тесните улички се виждаше базиликата Сакре Кьор (Basilique du Sacré Coeur) на върха на хълма. Продължавайки по пътя минахме покрай площад Пигал (Pigalle) по-известен като площад на удоволствията. А малко след него стигнахме до прочутото вариете Мулен Руж (Moulin Rouge) с вятърната мелница.
Това което правеше силно впечатление в целия район заключен между Гара Север (Gare du Nord), Монтмартр (Montmartre) и Гара Св. Лазар (Gare Saint Lazare) бяха тълпите от хора или по-скоро тяхната пъстрота. На това място имаше всякакви други хора, но не и французи. Районът беше олицетворение на разврата и пошлостта с многобройните заведения тип кабарета и дори очевидни бардаци. Хората, които преобладаваха имаха вид на аутсайдери и изобщо на неблагонадеждни елементи. Но въпреки това се усещаше странното чувство на свобода. В този момент си помислих, че би било странно и дори невъзможно в този град човек да се чувства дискриминиран. Просто няма как да се почувстваш така на място, където множеството са емигранти и чужденци предимно от онази част на земята която наричат "третия свят".
Пътуването продължи по булевард Карусел (Courcelles). Минавахме покрай различни площади. Съчетанието на хилядите коли, мотори и автобуси в едно с големите дървета и зелени площи покрай които се движихме създаваха усещането за простор, което не ни напусна през цялото ни пребиваване в Париж.
Импровизирания тур с градския автобус ни поднесе поредната изненада, когато ни отведе на площад Етоал (Place de L'Étoile), понастоящем Шарл де Гол (Place Charles de Gaulle), с прочутата Триумфална арка (Arc de Triomphe). Трудно си намирах място от вълнение. Надничах през прозорците за да огледам арката от всичките й страни. Много пъти съм я виждала на снимки, по различни филми и ТВ предавания. Бях прочела достатъчно за нея и за нейните размери, но когато я видях на живо останах учудена, че тя е по-голяма и величествена от това което си бях представяла преди за нея.
Все още превъзбудена от многото впечатления натрупани за по-малко от час след пристигането ни в Париж, ето, че стигнахме на площад Трокадеро (Trocadéro), където бях изправена пред нова огромна доза превъзбуда предизвикана от невероятната гледка, която се откри пред нас.
Само на метри от автобусната спирка, прекосявайки огромния площад пред нас се оказа в цялото си величие, внушителната Айфелова кула (Tour Eiffel).
Още при съставянето на плана и разглеждането на картата бях преценила, че от това място сигурно ще има прекрасен изглед към кулата, но това което имахме възможността да видим, не си го бях представяла дори и в най-смелите мечти 😲
Самият площад се намираше на една височина, където е Palais de Chaillot, който представлява комплекс от няколко сгради разположени терасовидно надолу. Днес в тези сгради се помещават два музея – Musée de l'Homme и Musée de la Marine, а също така и Théâtre national de Chaillot. Между тях също разположена терасовидно се намираше Jardin du Trocadéro, прекрасно оформена градина с големи водни площи и фонтани. От високото се откри прекрасна гледка към отсрещния бряг на река Сена, където в подножието се намира Айфеловата кула. Разбира се гледката се простира далеч по-нататък към целия Париж.
Зашеметени от изгледа започнахме да снимаме с фотоапарата и с камерата във всички посоки и най-вече към Айфеловата кула. Само през този ден й направихме над 20 снимки 😉
След като си купихме няколко сувенирчета продължихме да се спускаме надолу през красивата просторна градина и след няколко минути се озовахме под самата кула. Гледката пред и под нея беше още по-внушителна. Цялото съоръжение изглеждаше повече от огромно.
За наш лош късмет точно през този ден, типично по френски маниер имаше стачка и идеята да се качим до върха беше осуетена. Това обаче имаше и своите плюсове, защото разполагахме с достатъчно време да продължим обиколката из Париж.
И така подминавайки Айфеловата кула се отправихме през Марсовите полета (“Champs de Mars”) към Военното училище (École Militaire), основано през 18 век от Наполеон Бонапарт. Марсовите полета всъщност са просторни тревни площи с алеи простиращи се от кулата до Военното училище.
Започваше да се свечерява. Времето беше топло и се очертаваше приятна вечер. Навсякъде гъмжеше от народ, предимно туристи.
Пред самото Военно училище видяхме голямо струпване на хора с червени знамена. Доколкото можахме да видим на знамената имаше изобразен полумесец. Чухме отдалеч, че се говореше през рупор на непознат за нас език и се досетихме, че може би има някакъв митинг или нещо подобно. Решихме да свърнем в ляво, защото и без друго се бяхме запътили към дома на Инвалидите (Hôtel des Invalides ).
Само след няколко пресечки се озовахме пред поредната помпозна и огромна сграда, тази на църквата, която е най-впечатляващата част от целия комплекс наречен Дом на Инвалидите. Беше късно и музеят вече не работеше. Не ни оставаше друго освен отново въоръжени с камера и апарат да направим снимки от един и друг ъгъл.
Беше се стъмнило и Париж придоби още по-красив облик. Погледнеш на една страна и виждаш осветената и мигаща като коледна елха Айфелова кула. Погледнеш напред и виждаш прекрасната осанка на ефектно осветената църква към дома на Инвалидите.
Заобикаляйки църквата продължихме покрай целия комплекс, а след това през огромната градина Esplanade des Invalides простираща се до река Сена.
Имахме десетина минути спокойствие в градината. Твърде малко време, за да си поемем дъх за следващите красиви изненади.
Неусетно се оказахме на булеварда Quai d’Orsay. Насреща ни в целия си блясък се изправи мостът на Александър III (Pont Alexandre III ). Признат за най-красивият мост в Париж, той наистина изглеждаше повече от впечатляващо. Спряхме се за малко, за да огледаме наоколо. Намирахме се на оживен булевард.
От едната страна на река Сена се виждаше огромната красива градина и в дъното величествената, прекрасно осветена сграда на църквата при дома на Инвалидите. Точно срещу нея, обръщайки се към противоположната посока се очертаваше блестящият от позлатени орнаменти и окъпан от светлини мост на Александър III, а зад него, на другия бряг на Сена се виждаха сградите на Palais de la Découverte, Grand Palais Gal. Nat. и Petit palais, също окъпани в светлина. Дъхът ми направо спираше при тази неописуема гледка. Всичко изглеждаше огромно, необятно и красиво. Очите ми не можеха да поемат и обработят цялата тази прелест и изящество 😵
Прекосихме бавно по моста. Разгледахме спокойно красивите орнаменти по него. Спряхме се да погледаме преминаващите под него осветени кораби с шумни компании от млади хора наслаждаващи се на обиколката по Сена.
Продължавайки покрай паметника на Чърчъл и помпозните сгради на Grand Palais Gal. Nat. и Petit palais, стигнахме до прословутия булевард Шанс Елизе (Avenue des Champs- Élysées). Вече дори не се опитвах да осмисля какво съм видяла. Всяка крачка беше съпроводена от нови и по-големи дози емоции. Застанах на края, на самия ръб на тротоара. Колите фучаха наоколо. Всичко блестеше от светлини. Погледнах в едната посока и в края на булеварда се виждаше осветена и величествена Триумфалната арка. Погледнах в другата посока, където се виждаше другия край на булеварда с Обелиска от Луксор.
Тук приключваше и нашата разходка за този ден или по-скоро вечер. Изморени от събраните впечатления и пътуването преди това, се отправихме към хотела гмурвайки се в най-близката метростанция.
За да направим връзка с автобуса слязохме на гара Св. Лазар. Докато чакахме на спирката още веднъж станахме свидетели на това как се живее в Париж. Минаваше 23ч., а тълпите с хора не секваха. По това време и дори много по-рано в центъра на Цюрих вече всичко е замряло дори и в най-хубавите дни, а тук все едно, че денят сега започваше. Усещането за свободния дух беше още по-силно. С автобуса отново минахме покрай Мулен Руж. Кабарето окъпано в неонови светлини с ефектната вятърна мелница на покрива изглеждаше още по-красиво отколкото когато го видяхме на дневна светлина.
Дали от многото емоции или умората натрупала се през деня дълго не ни ловеше сън. Стисках очи и се опитвах да заспя по-бързо, за да събера сили за следващия ден, който очаквах с нетърпение.
Париж - моето видео
Няма коментари:
Публикуване на коментар