Bern Oberland (част 1)

Берн

Събота 2-ри октомври. За разлика от друг път когато тръгвам на разходка из Швейцария в ранна доба, този път се наспах добре. Не защото нямах достатъчно идеи да обикалям цял ден, а защото след многократна промяна на плановете съобразени с метеорологичната прогноза стана ясно, че времето ще бъде хубаво от обед нататък. И понеже много добре знаех колко негостоприемна изглежда планината в мрачно и облачно време реших да спестя част от замисления маршрут.

Минаваше 10ч. сутринта, когато Вал ме изпрати на гарата. Пожела ми единствено слънчево време, защото за останалото са се погрижили природата и швейцарците 😉 Замислих се колко точно го каза...

В 11ч. тръгна влака от Цюрих и за по-малко от час бях на гарата в столицата на Швейцария, Берн. Бяхме идвали тук, но тогава времето беше мрачно и ръмеше, а целият център беше разкопан за поредния ремонт. Разходихме се набързо и с две думи не останах очарована. След това ходихме още един или два пъти до българското посолство и с това се изчерпваха впечатленията ми от Берн.

Напоследък обаче се замислих, че сигурно си струва да посетя столицата отново. Та аз дори не бях видяла швейцарския парламент 😏 Поразгледах картата в интернет и осъзнах колко малко съм видяла или по-скоро, колко много не съм видяла от този старинен град.

И ето сега отново се върнах с надеждата този път Берн да ме впечатли. Облаците се разсейваха бързо и слънцето напичаше все по-силно. Бях готова за една голяма обиколка на града. Началната точка на тази обиколка беше големият площад пред огромната гара. Още с излизането на площада ме погълна потока от хора. Събота в Швейцария е пазарен ден. Затова и лудницата беше пълна. На едно място се струпваха едновременно туристи дошли да разглеждат забележителности и жители на столицата излезли по магазините. Като се прибави и хубавото време множеството народ беше внушително.

Поех от площада покрай църквата Heiliggeistkirche и от там все по главната улица Spitalgasse покрай Theater am Käfigturm до часовниковата кула Käfigturm, която е нещо като вход към стария град или по-скоро към малките тесни улички.

  

В дясно от кулата се намираше един площад Bärenplatz на който беше устроен нещо като пазар с много шарени сергии пълни с лакомства и всякакви други стоки. Аз обаче преминах под арката на часовниковата кула и навлязох в сърцето на Берн. Улицата Marktgasse макар и главна изглеждаше мрачна заради високите каменни сгради от двете страни. Всяка от тях беше по своему красива и с интересна архитектура. Балконите и прозорците бяха отрупани с цветя, а на много от тях над входовете имаше красиви фигури, емблеми на къщите. Самата улица приличаше по-скоро на дълъг затворен площад. В единия край от където аз влязох се намираше часовниковата кула Käfigturm, а в другия край другата часовникова кула и един от символите на града – Zeitglockenturm.

В средата на улицата по цялото ѝ протежение имаше чешми с различни изображения тип статуи. В страни под сградите бяха безкрайните тунелчета или иначе казано безистени.

Макар, че слънцето не можеше да надникне в тази част на града магията и старинният дух се усещаше от всякъде.

Единственото което смущаваше приятната ми разходка бяха безбройните трамваи и автобуси, които тихо се промъкваха ту в едната ту в другата посока. Те бяха нови, модерни, тихи и хубави, направо красиви, но ме караха да бъда нащрек постоянно.

Аз вървях и снимах като невидяла. Ту с апарата, ту с камерата. То не бяха фонтани, статуи и гербове на къщи, фасади, кули и какво ли още не. Все едно, че се намирах в декор на филм.

Щом стигнах до фамозната часовникова кула Zeitglockenturm, свърнах на ляво и се озовах на слънчевия Kornhausplatz, където улични музиканти свиреха хубава класическа музика. Там се намираше голямата сграда Kornhaus. Преминавайки под нейните сводове се изправих пред францисканската църква. От там заобиколих покрай градския театър и поех по една по-малка уличка, която ме отведе право до поредната красива църква St. Peter und Paul в съседство на която на закътано малко площадче се намираше кметството на Берн.

 Тук потока от хора беше сравнително по-малък и беше много приятно. След като понаправих малко снимки поех обратно към улицата която се спускаше от часовниковата кула в посока парка с мечките. Бях пропуснала доста голям участък след като се отклоних в малката уличка към кметството, но на по-късен етап щях да се върна отново 😉

Лека полека спускайки се покрай красивите сгради стигнах до един от многото мостове над река Аар. От едната страна се виждаше кулата на поредната църква, а от другата страна на самия склон се намираше терасовидно разположения парк с мечките символ на Берн. От моста видимостта беше доста добра. Спрях се да наблюдавам играта на малките мечета, които посредством мрежа бяха отделени от бащата мечок. Беше много хубаво, когато майката и мечетата отидоха до мрежата и сякаш си направиха среща с таткото от другата страна.

 Слънцето препичаше и стана доста топло. Пресякох моста и се озовах на върха на самия склон над парка. От там гледката към стария град и катедралата беше перфектна.

Погледах още малко мечешката идилия и продължих през гората към Helvetia platz. В тази част на града бяха съсредоточени голяма част от музеите, Историческия, Природния, Kunsthalle, Alpines und post museum плюс Landes bibliotek. Пообиколих насам-натам из площада, направих някоя и друга снимка и се отправих обратно към стария град. Преминах по моста Kirchenfeldbrücke. От него се откриваше невероятна гледка в ляво към помпозната сграда на парламента кацнала на самия склон над реката с блестящи на слънцето позлатени куполи, а в дясно към кулата на Катедралата, която за съжаление беше обвита от скеле за реставрация.

Пресичайки моста стигнах до площада пред казиното. Без много да му мисля тръгнах в посока към Катедралата - Berner Münster. В нея съм влизала при предишното идване, затова поспрях отпред колкото да направя няколко снимки на красивите фигури на вохда ѝ.

 Площада беше слънчев и учудващо тих и спокоен. Но само на метри в страни, в парка на катедралата надвесен над реката цареше истинска лудница. Имаше направен пазар по алеите, който предлагаше всевъзможни сувенири, ръчно изработени стоки и много лакомства. Едва успях да си намеря свободна пейка на шарена сянка, където поседнах за малко почивка. Извадих картата на града за да преценя накъде да продължа. Имах да видя още от набелязаните неща и преди всичко да отида до парламента. Той обаче щеше да остане за накрая.

Поотпочинала малко станах и побързах да се изнеса от лудницата в парка на Катедралата. Установих, че по една малка уличка само на няколко метра ще стигна до онази част на централната улица която бях пропуснала да разгледам. Зарадвах се и скоро крачех отново покрай безистените, чешмите със скулптурите и къщите с красиви фигури по фасадите. Този път вървях в обратната посока и виждах в далечината пред мен Zeitglockenturm, но сега от другата му страна.

Той изглеждаше още по-впечатляващ от тази гледна точка. Направих безброй снимки. Щом стигнах до часовника на практика затворих кръга. Бях направила невероятни осморки, но едва ли беше останало нещо което да не съм видяла в старата част на Берн. Най-накрая се отправих към Парламента. Минах покрай слънчевия площад пред казиното от където се откри невероятна гледка към комплекса с музеите и снежните върхове на Алпите в далечината.

От там покрай един тузарски хотел с паркирани отпред Ролсройс, Майбах и други подобни марки коли стигнах до един от входовете на огромната сграда на Парламента. В общи линии той се състоеше от две странични големи крила и едно средно овално, което беше и най-впечатляващо. През високите арки на едното крайно крило преминах в нещо като вътрешен двор и от там направо от другата страна, която е като парк – тераса над реката. Туристи тук имаше бол. Освен красива гледка имаше пейки и различни игри като например шах с големи фигури, пешки за игра на дама и други. Обходих своеобразната тераса от единия до другия край от където през сводовете на другото странично крило излязох на площада пред Парламента. Един огромен, красив площад. В единия му край се намираше Швейцарската национална банка. Целият площад отпред беше зает от един интересен фонтан. Стриуте хвърчаха непредвидимо и който иска може да се пробва да премине без да се намокри 😜 Беше забавно.

 Нямах много време, затова направих снимки, хвърлих един поглед към организирания пазар на съседния по-малък площад Bärenplatz  и се ориентирах към гарата. Трябваше да побързам за да хвана влака, тъй като моята разходка продължаваше към други красиви кътчета в Швейцария. Бях решила да отделя 2 часа на Берн, а ето, че дори три часа ми се видяха малко 😉

Гарата беше огромна и много хубава, благодарение на перфектната организация и точните указания бързо намерих моя перон и се качих на влака навреме. В 15:04ч. потеглих към градчето Шпиц.