Петък сутрин. В 8:00ч. Масимо, стопанина на хотела в Меленяно ни донесе закуската. Беше много приятно. Все едно си вкъщи. Закусихме, събрахме багажа и тръгнахме.
След Генуа магистралата се движеше точно покрай морето. Растителността се смени и облика беше типично средиземноморски. Имаше палми, тук-там се забелязваше някое алое. Планината се спускаше право в морето. Влизахме от тунел в тунел. Слънцето се показваше все повече. Тази част на Италия ме впечатли повече. Минахме покрай Генуа, Сан Ремо и други хубави италиански градове. Границата с Франция се намираше на един мост или по-скоро виадукт. Ако човек не е наблюдателен дори няма да разбере, че е преминал във Франция. Табелата беше с големината на пътен знак 😉
Рано следобед пристигнахме в Ница. По картата лесно открихме хотела, но тук проблемът с намирането на място за паркиране беше още по-голям. Все пак открихме платен паркинг сравнително наблизо до хотела. Оставихме колата и отидохме да се настаним. Вътрешната централна част на Ница беше кошмарно тясна. Всичко бе наблъскано. Там всеки паркира така, че избутва другите коли. Почти не видяхме кола на която номерата да не са огънати. Сградите също бяха наблъскани една в друга и доста мрачни. В нашата хотелска стая, едва ли някога е влязъл слънчев лъч. Починахме за малко и тръгнахме на разходка из Ница. В крайбрежната си част градът наистина е впечатляващ. До където стига погледът има плаж и алея. Наоколо палми, а в единия край на залива красив парк на хълма с водни естакади. За плажа коментар нямам. И там също както в Анталия пясъка беше под формата на доста големи камъни.
Изкачихме се до естакадите. От едната страна на парка се откриваше изглед към целия залив с крайбрежната алея и една част от града, а от другата страна имаше панорама към останалата част на града със стария порт и многото баровски яхти в пристанището. Гледката и от двете страни си заслужаваше 👍
След това се спуснахме от другата страна на парка и се разходихме из тесните улички на стария град. Пихме кафе на уютния площад пред сградата на съда, след което се прибрахме до хотела колкото да си вземем връхни дрехи. Беше дошло време за вечеря. Покрай брега беше пълно с всякакви ресторантчета. Избрахме си едно кокетно и с много приятна обстановка, но и тази вечер нямах особен късмет с храната, като изключим десерта 😜
Вече нямахме търпение да настъпи следващия ден, който по план беше отреден за обиколка в Монако...
Назад към Великденски трип - Милано (I част)
Няма коментари:
Публикуване на коментар