В главата ми се блъскат различни епизоди и моменти от невероятната екскурзия на която бяхме. Ще се опитам да събера мислите си и да подредя преживяванията си в хронологичен ред. До тук с предисловието. Ще започна от...
Точно в 10 сутринта потеглихме в посока Милано. Времето беше променливо, но настроението ни беше на ниво. Предстоеше ни да прекосим Швейцария от север на юг и през тунела Готард, дълъг цели 17км. да се отправим за Италия. Пътя, поне до границата беше спокоен. Още щом влязохме в Италия обаче се усети разликата. Трафикът стана натоварен. Покрай нас вече нямаше такива красиви и кокетни къщички. Движението и дисциплината по пътищата бяха кошмарни. Около 3 следобед стигнахме до градчето Меленяно на около 15км. от Милано, където щяхме да пренощуваме. Задръстванията бяха големи, а за наш лош късмет се оказа, че в градчето има празник и повечето улици към центъра бяха затворени. След известно лутане намерихме къде да паркираме, но ни предстоеше да открием хотела, което се оказа недотам лесна задача.
Хотелът всъщност беше стара италианска къща с кокетно вътрешно дворче.
Стаите бяха като апартаменти. Имаше спалня, нещо като всекидневна с кухня и разбира се баня и тоалетна. Мебелите бяха стари. Цялата атмосфера беше странна и дори екзотична. Беше уютно въпреки липсата на какъвто и да било лукс. Настанихме се и Вал се обади на неговата съученичка, с която се уговориха да дойде да ни вземе. Към 4 следобед се срещнахме и се оставихме в нейните ръце. Даниела, така се казваше тя, играеше ролята на гид и бих казала, се справи много добре 👌
С метрото се озовахме точно пред катедралата или иначе казано в самото сърце на Милано. Влязохме вътре. Наистина Duomo di Milano беше впечатляваща и внушителна по своите размери.
Не знам защо, дали защото предстоеше Великден или по принцип си е така, но ме изуми колко хора чакаха на опашка да се изповядат.
След това влязохме в Galleria Vittorio Emanuele II. Mного красива сграда. Беше нещо като закрит пазар със заведения и магазини. Всичко беше отново огромно и величествено, а подът беше целия с красиви мозайки.
Една от мозайките беше изображение на бик. Върху него, на точно определено място трябва да се завърти човек на 360 градуса само на пета и да си пожелае нещо. Ако успее да се завърти, поверието гласи, че желанието ще се сбъдне.
След като разгледахме сградата излязохме от другата ѝ страна и се озовахме на площада пред прочутата La Scala. Не знам какво толкова представлява тя отвътре, но отвън определено не бе нещо особено. Все пак си направихме снимка за спомен и да документираме, че сме били и там 😉
Продължихме в посока към двореца. Минавахме все покрай големи, помпозни и мрачни сгради. Всичко изглеждаше твърде грандоманско и някак студено.
Дворецът или по-скоро крепостта Castello Sforzesco, построена през 15 век от Франческо I Сфорца, също беше голяма и много впечатляваща. Понаправихме малко снимки и тръгнахме обратно.
Този път минахме през улица “музейна” със скъпите маркови магазини. А тук определено имаше много и хубави магазини. Витрините им бяха аранжирани все едно си на изложба. Личеше, че Милано е една от световните столици на модата.
Обиколката завърши там от където започна, пред катедралата. Беше се свечерило и ефектното осветление я правеше още по-впечатляваща.
Минаваше 7ч. вечерта, когато тръгнахме обратно с метрото. Пропуснах да отбележа, че метрото беше доста отблъскващо. Даниела ни заведе в един нов и наистина много хубав шопинг център, а от там отидохме на вечеря. Моята вечеря или поне основното ястие се оказа пълен провал. Никога повече няма да си поръчам ньоки /едни такива лепкави неща, които залепват по небцето приготвени от картофено брашно/. Препоръчвам на всеки, който не е свикнал с тях да не рискува 😜 Десертите обаче бяха наистина супер. Дори и тези, които бяха с някакво сирене – по сицилианска рецепта много ми харесаха.
Градът през този ден не ме впечатли. Може би, защото беше мрачно и негостоприемно. Две години по-късно отново имах възможността да посетя Милано и въпреки, че беше месец януари градът беше слънчев и приветлив и това допринесе да го видя в друга светлина 😊
 |
| пред Galleria Vittorio Emanuele II |
 |
| мозайката на бика в Galleria Vittorio Emanuele II |
Но да не се отклонявам излишно... След вечеря, изморени от пътя и емоциите към 22:30 се разделихме с Даниела и се отправихме към хотела. Трябваше да си починем добре за следващия ден, когато ни предстоеше път и разходка в Ница 😉
Моето видео
Няма коментари:
Публикуване на коментар