Великденски трип 2011 (трета част - Брюксел)

Събота, трети ден от нашата екскурзия и втори от престоя ни в Брюксел. Не бързахме за никъде, тъй като имахме цял ден на разположение за набелязаните предварително забележителности. Закусихме спокойно и малко след 9ч. излязохме от хотела. Времето дори и в този час беше достатъчно топло. Разбира се първото място към което се отправихме беше Manneken Pis. Бях убедена, че ако има време в което да го намерим на спокойствие е рано сутринта, но какво беше удивлението ни когато зърнахме от ъгъла, че пред него дори и в 9 сутринта има скупчена цяла група от японски туристи 😐 В този момент Вал най-сериозно констатира...”Ами то при него пак има поклонници”, което беше достатъчно да ме развесели 😉 Както и да е, спряхме се да го видим. Беше облечен в някакъв тъмен костюм, който честно казано не ми хареса.

Минута по-късно се отправихме в посока централна гара. Пътят ни минаваше през големия площад, където кметството и една част от къщите бяха огрени от слънцето. Спряхме се да им направим снимки, а аз дадох да се разбере, че следобед отново ще се върна, когато слънцето се пада от другата страна за да снимам Кралската къща и останалите сгради. 

Продължихме към централна гара. Знаех, че се намира някъде между Катедралата и църквата “Magdalena kapel” и веднага след като подминахме един закътан площад със статуите на Дон Кихот и Санчо Панса се оказахме пред вратите на гарата. Достатъчно беше да се огледаме и да видим подлеза към метростанцията. Бях проучила предварително на кои линии от метрото и в каква посока трябва да се качим за да стигнем до Parc du Cinquantenaire. Бях проучила също възможните опции за билети и дневни карти и за тяхното използване. Купихме си билети но никъде не видяхме машина на която да ги заверим и слязохме на перона. Помислихме си, че може в самото влакче да има къде да се заверят, защото за автобусите и трамваите бях прочела, че има. Не бяхме чакали и минута, когато дойде метрото. Макар и за толкова кратко време имах възможност да видя, че станцията е приятна и чиста. Влязохме във вагона и отново се огледахме за машина, но и там не видяхме и решихме, че може да има такава на излизане. За няколко минути пропътувахме 4-5 спирки и щом подминахме станцията Шуман се приготвихме да слизаме. На излизане от метрото видяхме, че хората си заверяват билетите на входа и вече бяхме убедени, че нещо не сме догледали, но слава богу отървахме глобата 😉

Излизайки от метростанцията се озовахме на гърба на Parc du Cinquantenaire, точно срещу огромната триумфална арка завършена през 1905 г. 

Повечето сгради са направени по поръчка на крал Леополд II и са построени през 1880г. за 50 годишнината от белгийската независимост. Освен градините в парка се намират военният музей, музеят на изкуствата и автомобилният музей. 

Всичко наоколо беше просторно и много свежо макар напичащото все по-силно слънце. Продължихме към арката и веднага забелязахме на върха й пътуващия ресторант The Cube създаден от Електролукс, който  пътуваше из цяла Европа и  спираше върху покриви, стръмни скали и паметници. Именно тук в Брюксел беше първата му спирка и ние станахме свидетели на поредната шантава приумица без да искаме. Неусетно стигнахме до арката, минахме под нея и продължихме през все още пустия и спокоен парк покрай музеите и градините. 

Щом стигнахме до края излязохме на широк булевард и след броени метри пред нас се изправи грандиозната сграда на Европейската комисия, един грозен мастодонт, облечен в нещо като щори наподобяващи скеле за ремонт и въплъщаващ величието на новата власт. Спряхме да го огледаме добре и да направим снимки, а Вал не пропусна да запечата разхвърления и неприбран боклук точно пред една от най-важните европейски институции. Целият район беше място за офиси на бюрократите и лобистите от Европейската общност. Нови, модерни, големи сгради. 

Ние продължихме в посока парк Леополд. Оглеждахме с интерес широките улици и коментирахме, че тук в хубавите апартаменти с парите на всички европейци си живуркат европейските бюрократи, които по всяка вероятност не са свършили полезна работа за 5 евроцента 😏 Така разхождайки се стигнахме до следващия парк. Там също беше спокойно и приятно за разходка, но нашата цел бе да видим следващата по важност в района сграда на европейска институция. Сега съжалявам, че не посетихме Природонаучния музей, който се намираше в парк Леополд и където имаше изложен скелет на динозавър живял преди 135 млн. години, но когато се изправихме пред Европейския парламент буквално изгубихме ума и дума. Още една-грандиозна, но този път красива постройка от стъкло и метал в екстравагантна форма. Един модерен дворец, демонстриращ власт и сила. Колкото и да беше внушаваща архитектурата ние се почуствахме странно пред нея. Не изпитвахме възхищение, а по-скоро гняв и неприязън към тези огромни сгради и бюрократите в тях които си играят и определят съдбите на хората от цял един континент. Докато си правехме снимки дори се пошегувахме колко жалки изглеждаме в буквалния и преносния смисъл пред този мастодонт 😕

     Излизайки от другата страна на Европейския парламент се озовахме на красивия площад Люксембург. Решихме, че преди да продължим би било добре да починем малко и да пием по кафе. Седнахме в едно от кафенетата на площада на сянка тъй като слънцето печеше все по-силно. Все още под влиянието на всичко видяно в европейския квартал продължихме да коментираме и стигнахме до извода, че както навремето църквата е строяла огромни катедрали за да поддържа имиджа и величието си пред простолюдието и да всява респект, така и днешните модерни огромни сгради демонстрират новата власт и величие. Единствената разлика е в това, че за разлика от църквата която въпреки всичките си минуси все пак е възпитавала в определени морални ценности и е вдъхвала вяра на хората, днешните представители на новата власт защитават едни определени интереси в ущърб на мнозинството, и косвено издигат в култ единствено парите.

Поотпочинали малко и тонизирани от кафето продължихме обиколката си в посока парк Брюксел и Кралския дворец. По булевард Люксембург не след дълго стигнахме до поредния площад. А само след минути бяхме пред вратите на двореца срещу входа на парк Брюксел. Кралският дворец (Koninklijk Paleis van Brussel - немски, Palais Royal de Bruxelles – фр.) е официалната резиденция на Краля на Белгия и център на националната столица Брюксел.

 Потокът от туристи беше подобаващ. В общи линии до тук приключи нашата спокойна разходка. Разгледахме красивата и величествена сграда на двореца с красиво оформените градини и побързахме да влезем на прохлада и сянка в парк Брюксел, който изглеждаше много аристократично с широките си алеи, скулптури, фонтан, паметници и старинни лампиони. Исторически парка е свързан с независимостта на Белгия, когато след скандал в операта през септември 1830 г. революционери се сблъскват с холандската армия. На 27 септември холандците напускат Брюксел и това дава началото на новата държава. 

Именно тук избрах да оставя на едно клонче моята мартеница. Прекосихме парка от единия до другия му край за да видим сградата на Белгийския парламент.

Белгийският федерален парламент е построен след реконструкцията на квартала през 1777г. и е служил на Съвета на Барбант. Така разположени една срещу друга двете сгради на двореца и парламента символизират управленската система на Белгия – конституционната монархия.

В самия парк имаше ефектно оформени дървета със сплетени клони образуващи нещо като стена и разбира се много туристи, предимно японски...те като че, ли извираха от всякъде. 

След тази глътка свеж въздух под сенките на дърветата в парка се отправихме по булевард “Rue de la Regence”, където забележителностите следваха една след друга. Първо се спряхме на площад “Royale konings plein” с църквата. Там най-впечатляваща беше гледката, която се откриваше към центъра на града и кулата на кметството. Самото място беше като тераса.

Продължихме покрай комплекс от красиви сгради, това бяха Кралският музей за изкуство и библиотеката. Още малко напред и стигнахме до Place du Grand Sablon един от най-престижните и атрактивни райони в Брюксел. През 14-ти век, областа е затворена в градските стени. Голяма промяна е станала през втората половина на 19 век. Sablon е разделена на две части. През този период църквата е обновена, а на източната й страна е оформен нов парк наречен De Kleine zavel / Place du Petit Sablon. 

Първо пред нас се изправи красивата църква "Дева Мария от Sablon", която доминираше на площада. През 1304г. гилдията на стрелците в Брюксел правят малък параклис построен в чест на Света Богородица. Малкият параклис много скоро се превръща в основно място за поклонение. С решение на Гилдията на стрелците параклисът е превърнат в основен готически храм. 

След като я огледахме от страната на булеварда влязохме в малкия като цветен рай, парк наречен Place du Petit Sablon. Целият парк беше  заобиколен от 48 малки статуи, представляващи средновековните гилдии на Брюксел. В сърцето му се намираше паметникът на графовете Егмонт и Хорн, които са били обезглавени на Големия площад в 1568 година за противодействие на испанското владичество.

Всичко в този миниатюрен рай беше красиво и обсипано с цветя. 

Излизайки от парка обърнахме внимание на внушителната съдебна палата в края на булеварда, но тъй като цялата с изключение на блестящия купол беше облечена в скеле, решихме да не ходим до там. Пресякохме булеварда и огледахме църквата Дева Мария от Sablon от всичките й страни, а от там продължихме надолу към площадчето зад нея, където ни изненада едно пъстро великденско яйце колкото човешки ръст с изрисувани характерни места от Брюксел. 

До тук приключи разходката в горната, широка и просторна част на белгийската столица и бавно полека, поехме в посока центъра в ниската част на града с тесните улички и кокетните площадчета.

Само една пресечка след площад Саблон стигнахме до поредната църква “Chapelle Kapellekerk”. Построената през 1134 г. римска готическа църква е най-старата в Брюксел. 

От там по тесните забутани улички се отправихме към хотела. Минаваше 13:30ч. жегата беше неописуема, над 27 градуса. Имахме нужда и особено Вал от малко почивка на хладно в хотелската стая.

Точно когато той констатира, че сме се загубили из пресечките и тесните централни улички пред нас на около 30 метра се видя тълпата народ, което означаваше, че сме стигнали отново до Manneken Pis от където бяхме тръгнали и което означаваше, че сме с единия крак в хотела 😉

Но както се казва шило в торба не стои. Въпреки типично августовските жеги при това характерни за южните европейски държави, аз не се застоях дълго. Направих си кафе от предоставеното в стаята, преоблякох се с най-тънката си ефирна блузка и след като се уговорихме с Вал, че ще се върна за шоколадовата демонстрация в 4 следобед излязох с бодра крачка.

Първо се отправих към големия площад. Точно както бях планувала сутринта слънцето беше огряло другата му част и използвах момента да направя хубави слънчеви снимки на Кралската къща.

На площада имаше импровизиран цветен пазар, който внасяше допълнителен колорит на и без друго запленяващото място.  

От там тръгнах в посока борсата. За да стигна до там минах покрай редица други малки площадчета с изрисувани къщи и слънчеви кафенета.

Скоро бях пред Белгийската фондова борса, една грандиозна неокласическа сграда от 1873 година. Фасадата бе окичена с фризове и скулптури на екзотични плодове, легнали голи тела, коне и множество алегорични фигури, а една от статуите бе на Роден.

Разходих се наоколо, разгледах я и пресякох булеварда. В района на борсата имаше още няколко църкви и площади, които бях набелязала да видя. Първо стигнах до Église Notre Dame des Riches Claires – интересна асиметрична църква, която обаче трудно можеше да се види защото беше почти скрита в тесните улици между останалите сгради. Продължих да вървя из пресечките и скоро стигнах до гърба на другата набелязана църква Église St Jean Baptiste au Béguinage считана от мнозина за най-красивата на Белгия. Църквата датира от 17 век и е проектирана от ученик на Рубенс. На гърба на църквата имаше малък площад и една стара бойна кула, която изглеждаше странно между новите постройки. 

Обиколих за да видя църквата отпред и попаднах на други два по-големи, пълни със заведения площади. За мое огромно разочарование обаче цялата предна фасада на църквата беше облечена в платна за реконструкция и скрита от хорските погледи. Задоволих се да направя снимки само на съседната висока часовникова кула - Sint-Kathelijne Toren.

Разходката ми продължи обратно към тясната павирана улица с безбройните ресторанти Rue des Bouchers. Този път бях твърдо решена да намеря скулптурата на пишкащото момиченце. И наистина без голям проблем, само с нужното желание скоро я открих забутана в края на една задънена възтясна пресечка прикрита от заведенията наоколо. Jeanneke Pis представляваше също толкова малка статуя колкото и Manneken Pis, но скрита в една ниша в стената зад масивна метална решетка. За да успея да й направя снимка се наложи да си провра ръката през решетката. 

След това продължих към Катедралата. Искаше ми се да я видя отново на слънце, тъй като предишния ден както казах, точно там ни хвана лятната буря. 

През цялото време се чуваха сирени в повечето случаи на линейки. Нищо чудно, като се има предвид 30 градусовата жега и наплива от хора. На връщане към хотела се изкуших да вляза в един от многото магазини за шоколадови изделия и купих бонбони в една красива метална кутия във формата на белгийска къща.

Точно в 15:30ч. се върнах в хотела. Заварих Вал на хладно да гледа филм, но само минути по-късно излязохме и пресичайки улицата се вмъкнахме в шоколадовия магазин Planète Chocolat срещу хотела, където в 16ч. предстоеше шоколадова демонстрация. Вътре беше прохладно и приятно. Срещу 7 евро на човек в рамките на 1 час ни разказаха историята на какаото и шоколада. Традициите в производството на шоколад и основните разлики между белгийския, швейцарския и други шоколади. След това ни демонстрираха как се оформя шоколада в различни форми и шаблони. Междувременно ни сервираха по чаша горещ шоколад, а за финал ни почерпиха с по няколко различни шоколадови бонбона. Като по поръчка точно в този момент се обади приятелката ми, че след 20 мин. ще бъде в центъра и се уговорихме да се срещнем пред Manneken Pis. Набързо се качихме до хотела да се освежим и след 20 мин. бяхме за сетен път пред пишкащото момченце, където „поклонниците” както ги нарече Вал бяха безчет 😜 Приятелката ми беше успяла да заеме стратегическо място точно до оградата от ковано желязо. Тръгнахме да потърсим заведение където да се видим на спокойствие, но при все че кафенетата и кръчмите бяха буквално стотици, не можахме лесно да си намерим место. Най-после седнахме в едно заведение. Беше хубаво да се видим след повече от две години. Оказа се, че приятелката ми е в Брюксел едва от седмица след като 10 години беше живяла в Испания. Кризата обаче я принудила да вземе кардиналното решение. Разказахме си новостите около нас, спомнихме си епизоди от лудата ни младост и без да усетим два часа като че ли излетяха 😉

Към 7 вечерта се разделихме. Цял ден не бяхме хапвали нищо освен няколкото бонбона и затова се отправихме към познатата ни улица с хубавите ресторанти. Избрахме си ресторант, а между сградите се виждаше кметството. Жегата продължаваше да взема жертви. Видяхме наблизо да спира линейка и понеже в уличката, където бяхме седнали не можеше да влезе се наложи да изнесат покрай нас възрастна жена на носилка. Слава богу тя не изглеждаше зле и продължихме спокойни вечерята си. Тази вечер си поръчахме гръцка салата, а след това понеже все пак беше Великден си поръчахме агнешко. Менюто включваше и гофрета със сметана, а Вал си взе белгийска бира. 

Точно на отсрещната страна на уличката на две крачки от нас имаше магазин за картини. Докато вечеряхме си набелязахме няколко и след като приключихме се отбихме да си изберем една. Спряхме се на такава изобразяваща площад с красиво и фино изписани къщи.

Вечерта се спускаше над Брюксел. Животът кипеше. На площада, направо по земята бяха насядали в кръг много младежки компании. Сградите бяха красиво осветени и атмосферата беше невероятна. И тук, както в Париж усетихме онзи свободен дух, който е невъзможно да се усети в Швейцария, а може би и в другите немскоговорещи държави.

Нашата разходка обаче трябваше да приключи, защото на следващия ден ни предстоеше натоварена програма и дълъг път. Затова напуснахме шумотевицата на вечерен Брюксел и се прибрахме в хотела.

Брюксел - моето видео

Компилация от снимки с музикален фон

Забележителности в Брюксел представени от Lonely Planet

Туристически карти на Брюксел ще намерите  тук 

Назад към Великденски трип  2011 (първа част - Люксембург)

Назад към Великденски трип  2011 (втора част - Брюксел)

Напред към Великденски трип  2011 (четвърта част - Кьолн и замъка Драхенбург)

Напред към Великденски трип  2011 (пета част - Франкфурт на Майн)