Анталия и Памукале - между цивилизацията и ориента ;)

Действието се развива през 2005 г. и още по-точно в самото начало на годината.

Рано сутринта на 1-ви януари, спали недоспали след новогодишната нощ се отправихме към летището. С вълнение очаквах тази почивка в Турция. Самолетът беше пълен до дупка и изобщо полета от Цюрих до Анталия не мина особено гладко. Но…слагам голямо НО…той беше цвете пред това което ни очакваше 😏

Летището в Анталия наистина беше хубаво, не може да се отрече. Стигнахме до паспортен контрол. Опашки на всяко гише. Мотаене и бавене колкото щеш. От време на време изпращаха някои в полицейския офис. Дойде и нашият ред.  Че е странна комбинацията българи да отиват на почивка в Турция с швейцарска група, странна е, но чак пък толкова…Като се започна едно питане и разпитване. Какви ли не простотии. Изпратиха и нас в полицията. Започнах да се изнервям. Стана ми и ужасно неудобно. Като, че ли сме някакви престъпници 😐

Когато се убедиха, че всъщност сме тръгнали на почивка, ни пуснаха. Отидохме да си вземем чантите. Бяха останали само нашите и дори бяха спряли лентата по която се движи багажа. Навън ни упътиха към автобуса и скоро стигнахме до хотела, където предстоеше да се настаним. Или по-скоро където предстоеше да изживеем поредния шок 😖

Самият хотел беше наистина луксозен както подобава на всеки петзвезден хотел. Раздадоха ни ключовете и всеки пое към стаята.  Изумлението, огорчението и всички останали негативни емоции настъпиха в момента в който дръпнахме пердетата в стаята. Оказа се, че няма дори балкон а за изглед беше смешно дори  да се помисли. Стаята ни се намираше на нивото на плочата на мецанина. Единственото което се виждаше беше един висок зид, който опасваше тази плоча.

1-ви януари определено не беше най-хубавият ден. След кратък размисъл Валери реши, че ще слезе до рецепцията да говори за друга стая, защото се сети, че в офертата е било упоменато, че ще има и балкон. Обещаха, че на другия ден ще ни преместят и след тази новина малко поуспокоени решихме да се разходим, тъй като имаше време до вечерята, а в този зандан не ни се стоеше, нито имаше смисъл да разопаковаме багажа, който на другия ден щяхме да местим.

Проучихме първо къде се намират сауната, фитнеса и басейна и с какво работно време са. След това излязохме и поехме през един приятен осветен парк. По стълбите слязохме до крайбрежната алея. Наистина имаше хубава крайбрежна алея с много заведения по нея.

Цареше пълно спокойствие. Поседяхме малко на една пейка и после обратно в хотела за вечеря. За храната нищо лошо не мога да кажа. Имаше за всеки според вкуса. Изморени от пътуването, безсънието и най-вече емоциите, повечето от които не особено приятни се прибрахме в стаята и си напълнихме ваната. В тази стая определено за предпочитане беше да се стои в банята 😉

На другия ден след закуска се преоблякохме и отидохме на фитнес. Очаквах с нетърпение момента на смяната на стаята. Към обед ни дадоха ключа и се качихме на 11 етаж. Този път шока се дължеше на невероятната гледка която се откри пред нас, когато отново дръпнахме пердето. Беше толкова красиво, че можех да съзерцавам с часове. Досущ като в рекламните брошури. Залива, морето и планините. Просто без думи или иначе казано…като приказка 😲

Полюбувахме се на гледката, оправихме багажа и тръгнахме на разходка из града.

Може да се каже, че видяхме доста голяма част от Анталия. Отново се натъкнахме на хубави паркове. Правихме снимки и късно следобед се прибрахме в хотела.

Преди вечеря слязохме да посетим сауната. Беше хубава, но установихме, че по това време е доста натоварено от посетители място. По-късно слязохме в лоби бара за да си кажем наздраве за рожденния ден на Вал.

Памукале

Настъпи третият ден от нашата почивка. Очаквахме да бъде вълнуващ, защото след закуска с автобус се отправихме в посока  Памукале. Пътуването продължи до два следобед като спирахме на два пъти. Турция във вътрешността си се оказа доста грозна или поне в моите очи изглеждаше така. Планините им са само камънак без никаква растителност. Грозна много скучна гледка. Всичко изглеждаше като забравено от бога.

Когато пристигнахме спряхме за малко в хотела. Имаше басейн с гейзер от който бликаше буквално вряла вода.

След това тръгнахме към белите варовикови образувания. Първо спряхме на старо гробище с много останки от гробници и саркофази. Времето беше слънчево и сравнително топло.

От там продължихме няколко километра по-нагоре и се озовахме на огромен паркинг пълен с автобуси. От едната страна бяха белите камъни, от другата страна минералните басейни и античният театър. Имахме два часа на разположение. Решихме първо да се разходим до колизеума. Беше грандиозно творение с 30 000 места. Хареса ми много. По пътя си избирах камъчета за спомен. Толкова се увлякох, че Вал на шега  ме предупреди да внимавам с тях за да не излезе на летището, че имаме свръх багаж 😜

След това тръгнахме към скалите. Отначало бях скептично настроена и не горях от желание да си потопя краката и да се разходя по варовитите скали, после обаче си казах, че би било грехота да стигна до там и да не го сторя. Събухме се и нагазихме. На места водата беше топла, другаде студена. Направихме хубави снимки. Наистина беше красиво.

Към 17:30ч. ни предстоеше настаняване в хотела. Още по пътя ни бяха предупредили, че стаите са студени. Ако се съдеше по фоайето на хотела не би трябвало да е така, но за жалост наистина в стаите се оказа, че е голям студ. Изобщо бяха под всякаква критика. Прекарахме до 11 вечерта в топлата част на хотела. Първо на вечеря, а след това седнахме в бара където се очакваше да има програма с кючек от 21:00ч. Вал цял ден очакваше тази програма с любопитство, а на мен ми беше абсолютно безразлично, но поне ми беше топло и приятно. Накрая за негово огромно разочарование шоуто се оказа пълен фарс. Прецакване типично по ориенталски 😊 Появи се една кючекчийка, която изкара първо половината мъжка публика за да им показва как се танцува. После стори същото и с женската част от публиката и като изтече около половин час си наметна палтенцето, взе си паричките за добре свършената работа и си тръгна. Важното е, че успяхме дори и с това да се пошегуваме. Допихме си питиетата и се отправихме към студената стая.

На сутринта побързахме да отидем на закуска и отново поехме към Анталия, но все още не знаехме програмата за деня и какво ни очаква 😏 Първото спиране беше във фабрика за килими. Интересно беше докато ни показваха производствения процес. Как се тъче, как правят копринените конци от бубите, как ги оцветяват с естествени бои от различни растения.

Но…настъпи момента в който ни вкараха в една голяма зала и се започна едно показване на килими. Пред нас разстлаха сигурно десетки. Какви ли не…малки, големи, всякакви но все персийски, шарени…с една дума…точно каквито не харесвам 😐 Колкото и впечатляващи неща да казваха за тяхното качество, за стотиците бодове на кв.см. отегчението и досадата в мен нарастваха с всяка изминала минута. Всичко това продължи може би над час и половина. На мен ми се видя цяла вечност. Единственото хубаво беше, че ни почерпиха с нещо подобно на банички с кашкавал, което беше много вкусно.

Потеглихме към 12:30ч. Спряхме за обяд в едно много странно заведение наподобяващо огромна шатра. Беше ефектно и хапнахме добре. На смрачаване пристигнахме  в Анталия, но вместо към хотела продължихме към друга фабрика, този път за бижута. Там поне не ни губиха много времето с обяснения. Оставиха ни да разглеждаме сами, но досадните продавачи отново налепиха всички от групата. Изнервих се страшно много от една иначе хубава дама, която реши, че на всяка цена ще ни продаде нещо. Аз и обясних до колкото можех, че не нося злато, а и то си личеше по пръстените ми. Тя обаче тръгна подире ми и то не с какво да е а с един голям медальон със зодията ми. Това ме извади от нерви. Не стига, че ми досаждаше ами и с толкова грозно нещо което дори да носех злато никога не бих сложила. Продължих да твърдя, че нося само сребро като си мислех, че не продават, но тя се оказа подготвена и за това. Заведе ни в една зала, където имаше сребро. Вал си беше наумил, че ще ми подари нещо. Едновременната упоритост от негова страна и от страна на продавачката ме принудиха да спра да отказвам. От фабриката си тръгнах закичена с нова сребърна гривна.

Отново в Анталия

Най-после към 19:30ч. се прибрахме в нашия хубав хотел. Отидохме на вечеря а след това на сауна.

Почивката ни продължаваше с пълна пара и на следващия ден след закуска отново се качихме в автобуса. Този ден щяхме да направим разходка из града и посещение във фабрика за кожени изделия. Спряхме в центъра където от високо разгледахме яхтеното пристанище. Показаха ни кметството. Гледката към целия залив беше впечатляваща.

От там поехме към кожената фабрика. Първо ни направиха кратко ревю а след това отново в една зала с много кожени изделия кое от кое по-скъпо бяхме нападнати от продавачите – лешояди. Доста от групата си тръгнаха с покупки след добър пазарлък. Имаше едно семейство което предизвикваше интерес у нас. Ситуацията с тях беше трагикомична. Жената след десетки проби на какво ли не, не успя да си купи нищо и посърна, а мъжът й видимо доволен си купи яке. Когато се качихме в автобуса да тръгваме тя почти се разплака и се наложи той да я успокоява 😉

Следващата ни спирка беше на един водопад на скалите край брега. Времето беше чудесно, правихме снимки и така неусетно дойде време за обяд.

В ресторанта където ни заведоха сервитьорът реши, че може да си направи лоша шега с нас. Надписа ни сметката , но номерът не мина. Следобед спряхме на пазара в центъра, а от там през хубавата с високи палми търговска улица продължихме към стария град и яхтеното пристанище.

Направихме си хубава разходка все покрай брега чак до нашия хотел. Посетихме сауната след което се отправихме на вечеря за поредното ГГЗ 😉 Бяхме решили по-късно да посетим дискотека Олимпос, но в последствие опита ни се оказа безуспешен пък и едва ли сме пропуснали нещо интересно.

На следващата сутрин не бързахме за никъде. Отидохме на закуска спокойно, аз да изпия станалата традиционна каничка с кафе, а Вал да закуси подобаващо добре. Програмата ни беше свободна и изцяло по наш избор. Времето беше прекрасно, само дето духаше малко вятър. Слязохме първо във фитнеса а след това се изтегнахме на шезлонгите край басейните да се препичаме на слънце.

Така неусетно стана обяд. Към два следобед вече и вятърът беше спрял и времето беше страхотно за разходка по крайбрежната алея. Взехме фотоапарата и излязохме. Бяхме си наумили да си потопим краката в Средиземно море. Успяхме, но това се оказа голямо изпитание. Пясъка им всъщност представлява камъни подобни на речните. Невъзможно е да се върви бос по тях, но щом е за идеята и за документирането на снимка се справихме геройски.

Продължихме разходката си по алеята и поредната ни грешка беше да седнем да пием кафе в едно от всичките барчета по брега. Капучиното ни го сервираха разлято в чинийките. Излишно е да споменавам, че то всъщност не е приготвено на место а е готово от пликче. Накрая за “хубавото обслужване и вкусното кафе” ни взеха доста пари…тук просто ще се въздържа от коментар. Прибрахме се в хотела и за релакс отново посетихме сауната а след това на вечеря. По-късно отидохме в панорамния бар със също така прекрасен изглед като от нашата стая. Беше приятно. Поръчахме си по питие, поприказвахме и се прибрахме в стаята за заслужен отдих.

Времето течеше безпощадно. Дните се изнизаха неусетно. Наближаваше да си тръгваме от Анталия. Преди това обаче с автобуса и познатия вече гид с още по-познатите си лафове, поехме към  Аспендос. Пътьом спряхме първо в един парк с красиви водопади и езерца.

След това се отбихме до един мост, който по принцип трябва да е много стар, но към момента беше така реставриран, че изглеждаше по-нов и от новите мостове 😉 Спирахме и до други разкопки и аквадукти. Все неща от римската и гръцката епохи. На практика турците сега си живуркат и печелят за сметка на великите империи от миналото.

Накрая стигнахме до амфитеатъра в Аспендос. Наистина красива и величествена постройка за 15 000 зрители със страхотна акустика. Времето беше превъзходно. Слънчево, топло и без вятър. Направихме хубави снимки. Обиколихме навсякъде.

На обед ни заведоха в един ресторант, където трябваше да избираме между три ястия едно от които беше риба пъстърва. Решихме да се спрем на нея, но си помислих, че докато се изпече може да изпуша една цигара на слънчевата тераса. В това време обаче взели, че донесли рибата. С влизането в ресторанта един от сервитьорите започна да вика нещо на Вал и повтаряше…балък, балък… стана твърде смешна ситуация докато се разбере че всъщност на турски това означавало риба 😁 както и да е, наобядвахме се и тръгнахме обратно към хотела. Предстоеше ни събиране на багажа, но първо решихме да разпуснем малко и да отидем на сауна. След това опаковахме всичко и слязохме на вечеря. Трябваше да остане и малко време за сън, защото щяха да ни събудят посред нощ за потегляне към Швейцария.

В два през ноща ни събудиха за закуска а в три вече бяхме в автобусите към летището. Чудихме се защо е необходимо толкова рано да тръгваме за полет, който е чак в 6 сутринта. На летището първо се наложи да чакаме да започне работа гишето за проверка на багажа. След това се наредихме на опашка пред паспортен контрол, но опашката се оказа най-малкото зло. Не очаквах, че на излизане от Турция може да има някакъв проблем,  поне в цивилизованите страни е така, но изглежда доста съм грешала. Дойде и нашият ред. Подадохме паспортите на гишето и от там се започна една. Проверки, отново в полицейския офис само, че този път ни задържаха доста повече. Опитваха се да разберат дали не знаем турски. След това се стигна до там да ме питат разни глупави заучени фрази, но на македонски, като си мислеха, че го казват на български. Държаха се ехидно. Изпадах в ужас когато паспортите ни не бяха пред нас, а те къде ли не ги мотаха. В този момент окончателно и може би завинаги намразих Турция. Всичко това продължи около 30 минути. Когато ни пуснаха първото което направих беше да запаля цигара. Седнахме да чакаме за отвеждане. Беше едва 4:30ч. сутринта. Бях едновременно недоспала и доста изплашена. Да ти се случи нещо подобно в мюсулманска държава определено не е най-приятното изживяване. Щях да се успокоя едва когато напусна Турция.

Полетът беше приятен, а времето слънчево и ясно. Едва когато видях, че вече летим над Алпите се отпуснах и спокойно се наслаждавах на гледката.

В Швейцария се наложи да пообиколим няколко пъти над Цюрих докато ни осигурят писта за кацане. Когато се прибрахме бяхме изморени, но доволни, че най-после неприятностите от Турция са далеч зад нас.