Незабравим круиз (част I)

18.10.2009 – Неделя

Ден първи на дългоочаквания круиз настъпи.

Рано сутринта в 5:15ч.  станахме да се приготвим. Времето беше ужасно студено, не повече от 2-3 градуса. В  7ч. влакът потегли от гарата в Цюрих в посока Милано от където щяхме да направим връзка с влак за Генуа.

След големи перипетии в 13:42 ч. пристигнахме благополучно в Генуа. Времето беше слънчево и топло. От влака се изсипаха много хора и повечето с големи куфари. Веднага се досетих, че всички сме за кораба. Разстоянието до пристанището беше много малко, но тъй като все още мислихме, че може да има време за разходка в Генуа и за да избегнем големия наплив от народ, хванахме едно такси което да ни отведе бързо. На двата съседни кея – Ponte Mille и Ponte Andrea Doria бяха акостирали два от огромните кораби на МSC. Единият Fantasia, а другият нашият MSC Orchestra (Оркестра). Като се има предвид, че и двата кораба побират по над 2500  пасажери не беше учудваща лудницата която цареше. Отвсякъде народ, глъчка, багажи, ужас.

Започна се една дълга процедура по чекиране. Първо си предадохме багажа. От там преминахме една опашка за да стигнем до друга. Попълвахме някакви декларации за здравното състояние. Най-накрая минахме и чек ин. То снимки ли не ни правиха, бордни карти ни издаваха, регистрираха кредитната карта. После продължихме по веригата – през 5 метра ни спираха за различни неща. Първо минахме  проверка за сигурност по-щателна и от тази на летищата. После паспортна проверка. После ни раздадоха един куп бумаги с инструкции, програмата за деня и програмата за екскурзиите. Голяма лудница с две думи.

Накрая стигнахме до кораба. На всяка крачка строени в шпалир хора от персонала посрещат пасажерите и ги упътват. Още с влизането останах шашната от лукса. Бях чела и гледала достатъчно материали, но друго си е да видиш всичко на живо. Качихме се с асансьора до дек 12 - Clarinetto, където се намираше нашата кабина номер 12 099.

Това беше последният етаж с кабини ако не се броят няколкото, които се намираха на горния етаж, където бяха басейните, фитнеса, спортните площадки, няколко ресторанта, няколко бара и дискотека. Но за описанието на кораба ще обърна по-голямо внимание по-нататък.

В първия момент останахме като шашнати и напълно объркани. Имах чувството, че никога няма да намерим нашата каюта. То коридори, то асансьори, стълби...направо стресиращо. Стигнахме и до целта – каютата ни 😊

Минаваше 3ч. следобед и бяхме напълно наясно, че Генуа ще я видим само от балкона на кабината. И наистина бяхме  точно с изглед към града. Излязох и започнах да снимам  забележителностите за които имах достатъчно информация и които за съжаление успях да видя само от кораба или поне така си мислех тогава 😉
 

Кабината иначе беше много уютна и луксозна. С големи огледала, картини, хубава баня с тоалетна, ТВ, малка масичка, диванче, гардероб и много шкафове. Всичко луксозно. А черешката на тортата беше балкона с масичка и два стола с изглед от високо към морето.

Сигурно ще го напиша поне сто пъти, но за такова нещо дори и да съм мечтала не съм вярвала, че може да се сбъдне 😇

Тъй като багажът още не беше пристигнал, решихме да се качим до горния етаж да поогледаме. Седнахме да пием по кафе, но си бях забравила цигарите. Слязох до кабината да ги взема и като се връщам, гледам Валери говори с една от сервитьорките. Оказа се, че е българка – Радостина от Варна. В последствие се оказа, че има още няколко българи в персонала - сервитьорки, бар мениджър, екскурзовод – организатор, а може би е имало и други за които не сме разбрали.

Като стана 17:15ч. започнаха по високоговорителите да ни викат на инструктаж за безопасност. Имаше специална сигнализация за евакуация и съответно правила. Нахлузихме спасителните жилетки и слязохме на палубата на дек 7 при спасителните лодки. Организацията отново беше перфектна.

Така неусетно времето мина и малко преди 18ч. корабът започна бавно да се отделя от дока. Огледахме добре Генуа и крайбрежието докато маневрираме за да излезем от пристанището, след което се запътихме към ресторант Villa Borghese (Вила Боргезе) в който, на маса 490 бяхме разпределени за вечеря. Идеята да се запишем първа смяна  беше много добра, тъй като докато ни сервират стана 19:30ч. Ресторантът беше много луксозен, което обаче  беше съпроводено със своите минуси. Като всеки луксозен ресторант и в този менюто предлагаше всякакви извратени салати, ястия и предястия. Така например ние си поръчахме салата от скариди която се състоеше от три средно големи скариди върху малко листа от зелена салата  полети със сос. За основно ястие си поръчахме някакво „дубт филе”, което се оказа от риба. Преди да ни го сервират ни дадоха някакви странни ножове, каквито виждах за първи път. От този момент нататък винаги изтръпвах като видех тези ножове и се молех да не сложат пред мен такива 😜 Десертът или по-скоро мострата, както го нарекохме, беше вкусен, но миниатюрен. Уж се казваше двойно парфе а то беше с големината на питифури, но сервирано в голяма чиния. Ние направо се забавлявахме и добре, че наблегнахме на хубавите хрупкави хлебчета иначе току виж бяхме останали гладни.

След вечеря решихме да се поразтъпчем и да разгледаме кораба. Едва ли бих могла да намеря думи с които да опиша лукса и пищността които струяха  навсякъде. В атриума на малък издигнат подиум четири красиви момичета свиреха класическа музика.

Всички барове  бяха с различен дизайн, цвят и тема. Минахме покрай интернет клуба,  арт галерията, и накрая внушителния “Covent garden” театър, който заема три етажа от кораба и беше прекрасен със своята пищност и безброй светлинки.

След това минахме през казиното и се качихме в нашата кабина.

Аз бях изгубила ума и дума от всичко видяно на борда. В кабината обаче ни очакваше поредната изненада. Камериерът беше оправил стаята ни за спане и още с влизането Вал реагира като попарен щом видя как в странна фигура бяха направени боксерите и тениската му за спане. По същия начин беше аранжирана и моята тънка лятна рокля, която камериерът беше помислил за нощница 😁 След първоначалния шок се посмяхме, а после понеже бяхме изморени от дългия и интересен, но и на моменти напрегнат ден, си легнахме. Пуснахме си  да гледаме филм, но скоро умората надделя и се отпуснахме в сладък сън на леко клатушкащото се легло.

19.10.2009 – Понеделник – Открито море

Ден втори, целият в открито море. Това обаче в никакъв случай не означаваше скука. Програмата за деня беше богата, а местата, които искахме да видим бяха толкова много, че денят дори нямаше да ни стигне 😉

Тук е мястото да направя едно отклонение и да се опитам да разкажа за впечатленията  ни  относно  дневните програми през целия круиз. Те, както всичко останало бяха перфектно организирани. За целта всяка вечер наред с оправянето на стаята камериерът оставяше програмата за следващия ден с най-подробни инструкции и описания до най-дребния детайл. Най-отгоре брошурата съдържаше данни с прогнозата за времето включително часа на изгрева и залеза. С големи букви беше отбелязана дестинацията, милите които ще пропътуваме, в колко ще пристигнем и кога трябва да сме обратно на борда. След това кратки данни за съотвения град. Данни за маршрута и някои по-важни неща покрай които ще преминем (като например някой остров, пролив, нос, град или друго нещо). След това информация за организираните екскурзии – в колко часа, къде и т.н. Най-долу на първа страница е указанието с какви дрехи трябва да сме на вечеря и дали тя е гала или не.

След това на втора страница следва спортната програма, сутрин - аеробики, стречинг, различни игри, „всички на дансинга”, урок по салса, ча-ча и др. Следобедна програма – пак игри, състезания, викторини. Работилница за карнавалните костюми и други подобни занимания. Следва програмата за деца. После са описани различни промоции в магазините.

На трета страница се започваше с представяне на програмата в театъра – в колко часа са представленията и какво ще има през съответния ден. По-надолу програмите на баровете по часове – различни оркестри, музика, избиране на мис или мистър, игри (предимно танцови и такива, които имитират различни певци) и т.н. После информация с промоции за казиното, спа центъра, фотошопа и накрая коктейл на деня, кафе на деня и други подобни.

На последната страница обобщена информация с часовете и местата за хранене. Може да се каже, че по цял ден имаше нещо за ядене. Закуската започваше от 6 до 10. След кратка почивка следваше обядът от 12 до 2. Без да е приключил обядът менюто само се допълваше с други неща, които се наричаха пица и грил и които продължаваха до 4 следобед, а в това време вече се сервираха сандвичи и други сладки и солени неща в определеното време за снакс и чай. И през цялото това време кафе и чай колкото си искаш 😉

Малко по-късно следваше вечерята в луксозния ресторант, но ако си останал гладен след нея, което е много вероятно, изчакваш до 12 полунощ и отиваш пак на дек 13, където се сервират изненадите и специалитетите на готвача.

На четвърта страница от дневната програма имаше още информация с работното време на баровете и ресторантите, а така също телефоните и работното време на медицинския център, фотошопа, магазините и всичко останало. Отделно от програмата, на рецепцията винаги можеше да се намери карта на града в който предстои да пристигнем и друга информация.

Трябва да призная, че в началото не четяхме много стриктно всичко и пропуснахме някои интересни неща и събития, но какво да се прави, първи круиз, трябваше ни време да влезем в час 😉

И така, след като се опитах накратко да разкажа за организацията, манджарето и анимацията на кораба е време да продължа по хронологичен ред 😊

Бях стигнала до първата сутрин и първото събуждане в открито море. За мен то беше истинско удоволствие. Навън печеше слънце и морето блестеше красиво. Бях спала като бебе полюшвано в люлка. Чувствах се много добре. Пооправихме се и се качихме на закуска в “Cafeteria la Piazzetta” на палуба Mandolino. За разлика от трудната вечеря в ресторанта, тук храната беше на блок маса. Изборът беше голям и всичко изглеждаше вкусно. Аз си заплюх бъркани яйца и хубаво препържен бекон и в следващите 8 дни не опитах нищо друго. Нещо повече, “Cafeteria la Piazzetta” с времето се утвърди като любимото ни място за храна и кафе.

След богатата закуска решихме да се поразходим по горната палуба. Дължината на кораба беше 300м. а палубите разположени на няколко нива, така, че имаше доста за обикаляне. Започнахме от палуба Chitarra, където видяхме залата за детски игри Jungle Adventure. Казвам видяхме, защото там имаше и други неща, които на този етап не видяхме 😜

След това се качихме на по-горната палуба Xilofono, и се озовахме пред мини-голф игрището. На тази палуба стигнахме до самия край на кораба, където наблюдавахме „светлата диря”, както се изрази Вал, която оставяхме след себе си. Или иначе казано нещо като на филма Титаник, само, че не на носа а на дупето на кораба 😉

Още малко по-нависоко, на палуба Спорт видяхме тенис корта, където беше и баскетболното игрище.

След това се върнахме отново на палуба Chitarra и по джогинг алеята предприехме една голяма обиколка на целия кораб. От там успяхме да разгледаме добре басейните, баровете и джакузитата разположени на палуба Mandolino.

Стигнахме до носа на кораба където на най-горната палуба се намираха всякакви антени, сателити и други уреди. След това отново по джогинг алеята, но от другата страна завършихме обиколката и стигнахме до там откъдето бяхме тръгнали.

Опознавателната обиколка не спря до тук. Качихме се на един от многото асансьори и слязохме до палуба Pianoforte на дек 5, където се намираше рецепцията, бар L`Incontro и нашия ресторант Villa Borghese.

По лъскавите, извити и страхотни стълби на Атриума, разположен на централно място и заемащ три етажа, се качихме на следващата палуба Violino, на дек 6.

Там се намираха Purple Bar и Zaffiro Bar, но ние продължихме към офиса за екскурзии, за да резервираме екскурзиите, които си бяхме набелязали. След това, на същата палуба разгледахме магазините, а от там преминавайки покрай страхотните Amber Bar и Savannah Bar стигнахме до Covent garden театър, или поне до едно от нивата на театъра.

Без да губим време се качихме на следващия етаж, на палуба Saxofino. По обратен ред от носа на кораба където се намираха балкона и ложите на театъра продължихме през казино Palm Beach за да стигнем до залата за игра на карти, библиотеката и галерията – Art’s Arcade. Срещу тях се намираше китайският ресторант Shangai, а още малко по-напред излязохме до интернет кафето и най-горната част на Атриума от където погледнато надолу се виждаха само лъскавите извити стълби, осветената стена с течаща по нея вода и най-долу пиедесталът с рояла, ограден от вода и палми, където вечер свиреха различни музиканти.

Сигурно звучи много объркано цялото това описание, но няма друг начин по който да опиша целия лабиринт от барове, ресторанти, зали, атриуми, театри и какво ли още не намиращо се на този луксозен плуващ град.

Натрупали доста впечатления от сутрешната разходка се прибрахме за малко в кабината. Слънцето препичаше точно от нашата страна и с удоволствие се настанихме на столчетата на балкона. Не се задържахме дълго, защото според мероприятията, които си бяхме набелязали от дневната програма в 11:30ч. искахме да се качим при басейните където на Acapulco pool area щеше да има – „всички на дансинга”. Не че щяхме да се включим, по-скоро искахме да гледаме шоу 😉 И се оказа наистина така.

Малко преди определения час вече бяхме заели една маса и пиехме кафе. Времето продължаваше да бъде все така хубаво и навсякъде беше пълно с народ. Едни обикаляха като нас да разучават кораба, други се бяха изтегнали по шезлонгите, трети се плацикаха в джакузитата а четвърти...четвърти се включиха в раздвижващата и забавна програма „всички на дансинга”. Стана голям купон. Дансинга пред единия басейн се изпълни с хора, та дори не побираше всички. На подиума трима танцьори от екипа на аниматорите показваха стъпките на фона на ритмични, весели  и популярни парчета, а хората ги следваха. Аз не пропуснах да снимам този забавен момент. Беше много мила картина. Стана ми дори малко тъжно и като се върнах на масата, където Вал си допиваше кафето не се сдържах и се разплаках. От една страна се радвах, че съм заобиколена от толкова щастливи, спокойни, весели и освободени от грижи хора, които искрено се забавляваха. От друга страна обаче ми стана мъчно за всички нещастни, страдащи хорица и особено пенсионери в нашата измъчена бедна родина.

Времето мина неусетно и дойде ред за обяд. Имахме избор между изобилието и вкусотиите в бюфета на дек 13 (Cafeteria la Piazzetta) и луксозния ресторант с ужасната храна  Villa Borghese. Разбира се, че предпочетохме вариант едно 😉

След това слязохме в нашата кабина да си починем...от какво и аз не знам 😜 В това време преминавахме покрай остров Майорка, който се намираше само на 11 мили от нас. Снимах острова и след това си полегнах за да нахвърлям някои неща за пътеписа, който пиша сега.

Планът за вечерта беше първо да отидем в театъра на цирковия спектакъл, а след това на гала вечерята. Както често се случва обаче, плановете са за това да се объркват. Минаваше 17:30ч. и по всичко личеше, че нямаме шанс да се приготвим и да отидем на цирковото шоу или поне не, на първото за вечерта. Затова пък имахме възможността да наблюдаваме  преминаването  покрай остров Ибиса, като в най-близката си точка бяхме само на 3.5 мили от него. След това се приготвихме и слязохме на гала вечерята.

Освен, че всички около нас бяха в официални дрехи друго гала не усетихме да има в „гала вечерята”. Едва по-късно, на другия ден, разбрахме от Радостина, че била официална, защото капитана се срещал с пасажерите, но за нещастие ние изобщо не сме разбрали понеже така и не го видяхме. А иначе извращенията, които се предлагаха в менюто не бяха по-различни от първата вечер и съответно си тръгнахме гладни от ресторанта или поне аз така се чувствах. После се шегувахме, че се грижат за нас да ни е леко след вечеря 😉

Качихме се в кабината и побързахме да хвърлим, аз неудобните обувки с висок ток, а Вал вратовръзката. След като сменихме официалните тоалети със спортно елегантни се запътихме за втория цирков спектакъл. За голямо съжаление и този път нямахме шанс да го видим, тъй като театъра се пукаше по шевовете и нямаше места дори за правостоящи.

Така и така бяхме „излезли” 😉 седнахме да пием по нещо в „Amber Bar”.  Вал си взе уиски а аз пих дайкири. Сервитьорката, която ни обслужи също беше българка – Деница. После забелязахме, че още три от сервитьорките плюс бар мениджъра също са българи.

Бяхме седнали на хубава клюкарска масичка и когато циркът в театъра свърши станахме свидетели на друг не по-малък цирк 😜 Пред нас като на манифестация премина целият народ от „Covent garden”. Нагледахме се на всякакви вечерни тоалети. Имаше всякакви хора, от нормално официални до невероятни образи - фрапиращо официални 😱

След като приключихме с питиетата се разходихме малко. Послушахме квартета в атриума и с добро настроение се прибрахме в нашата кабина.

Камериерът беше оправил стаята за спане, но този път Вал предвидливо си беше прибрал спалния екип за да не го намери отново в някаква форма 😉 На леглото намерихме листовката с програмата за следващия ден в Малага и веднага се заехме да проучим подробностите и най-важната информация. Малко по-късно Вал вече сладко спеше, а аз разлистих моя пътеводител  да почета за Малага и да начертая мислено маршрута на нашата предстояща  разходка. 
    В полунощ не ме свърташе повече в леглото. Облякох се набързо и се качих на горния етаж в кафетарията да опитам от сладките изненади на готвача. Макар и да беше нощ, времето беше станало по-топло, цели 21 градуса, а вятърът, който през целия ден беше силен (20-30км/ч/.) сега беше утихнал и на масичките край басейните се почувствах много добре.

Утро на кораба MSC "Orchestra"

    Напред към част II