22.10.2009 – Четвъртък – Лисабон (Lisboa)
Веднъж заспала на силната буря проблем нямаше, или поне докато не се разбудих. Преди да си легнем бяхме наблюдавали на телевизора маршрута на кораба. Движихме се право на запад. Аз не разбирам много от посоки на вятър, но според Вал, голямото клатене щеше да спре или поне да намалее щом стигнем края на Пиринейския полуостров и поемем перпендикулярно право на север. За съжаление се оказа, че се е объркал, защото когато се разбудихме малко след 6 сутринта корабът продължаваше да танцува на вълните все така силно.
Вал изпи едно хапче, което изглежда го унесе. Аз обаче станах. Беше напълно безсмислено да се опитвам повече да спя. По принцип трябваше да е 8 сутринта, но поради смяната на часа, сега бе едва 7ч. Не ме свърташе в кабината и отново клатушкайки и подпирайки се на перилата по коридора и стълбите, се качих на горната палуба да закуся и пия кафе. Навсякъде беше мъртвило и по коридорите и в бюфета. Имаше само неколцина заблудени пенсионери които също залитаха, като пияни 😉
Към 8ч. навлязохме в залива на Лисабон при устието на река Тежу. Най-после всичко утихна и кошмарното клатене спря. Вал се надигна от леглото и се качи да закусва, а аз застанах стратегически на балкона да снимам някои забележителности на португалската столица. Минахме покрай кулата Белем, монумента на Откривателите и манастира Жеронимос. След това преминахме под моста ”25 април” със статуята на Исус Христос на хълма срещу града, но тях реших, че ще ги снимам специално, когато си тръгваме следобед. После се качих горе при Вал да пия още едно кафе. След тази тежка и безсънна нощ, още едно кафе нямаше да е излишно. В това време навлизахме все по-навътре в посока централната част на Лисабон.
Малко след като подминахме площад Plaza Commercio с голямата арка, се насочихме към дока Santa Apolónia, където нашият кораб щеше да акостира. Точно срещу нас, кацнала на хълма се открояваше голяма красива сграда с купол, която аз помислих за Катедралата. По-късно разбрах, че много съм грешала и всъщност това е било църквата-пантеон -Igreja-Panteão de Santa Engrácia. Построена по времето на Мануел през 1568 г. След като е била разрушена и ограбена е реставрирана и днес тя съхранява останките на видни личности между които и певицата на фадо Амалия Родригеш.
Противно на очакванията ми, че бурята ще обърка графика ни за пристигане, корабът акостира точно навреме в 9ч. на порт Santa Apolónia.
В 9:15ч. дойде време да слезем в Covent garden, където беше сборният пункт за нашата (злополучна) екскурзия. Докато изчаквахме да се съберем и да тръгнем използвах времето да прочета някои по-важни данни и исторически факти за Лисабон и прочетеното ми се стори доста интересно, романтично, красиво и примамливо 😉
И така заредена с информация и големи очаквания бях в трепетно очакване на предстоящия ден в Лисабон.
В 9:40ч. със залепени на блузите стикери с емблемата на кораба и номера на групата, (съответно автобуса) потеглихме.
Първата изненада се оказа планът на обиколката. По предварителната програма трябваше първо да отидем на кулата Белем и манастира Жеронимош, а на финала да спрем на площад Росио (Rossio). Това идеално ни устройваше, тъй като мислихме от там сами да продължим нашата разходка в централната част на града. И изведнъж се оказа, че всичко е наопаки и обиколката ни ще започне от Praça de Rossio 😠
В 10ч. ни изсипаха от автобуса на площада облицован с павета от цяла Португалия, Рио де Жанейро и Макао. Дадоха ни 30 мин. Улиците все още бяха мокри от сутрешното измиване. Навсякъде имаше спрели камиончета да зареждат тепърва отварящите магазини, капанчета, кафенета и всякакви други будки.
Аз се бях вкиснала тотално, но нямаше време за фасони. Като на състезание хукнахме да правим снимки. Първо отидохме на главната пешеходна и търговска улица “Санта Аугушта” - Rua Augusta, която тръгваше от площада и стигаше до брега на реката с великолепната Арка на Победата. Това е централният градски квартал “Байша” (Baixa) - старата част на града.
От там като на магия в една от тесните пресечки се озовахме на метри от асансьора на желязната кула Сан Жуст (Elevador Santa Justa) и останките от Кармелитската църква, намиращи се на хълма зад него.
Щракнахме по няколко снимки и побързахме да се върнем на площад Росио а от там на бегом до друг известен площад в съседство – площад "Фигейра" (Praça da Figueira), в центъра на който доминираше стауята на King Joro I. Трябваше да бързаме и бяхме доста изнервени, аз заради набутвацията с тази групова екскурзия, а Вал заради хапчето, което го караше да се чувства като парцал. Но въпреки това на площад "Фигейра" ни направи впечатление една голяма сграда, цялата облицована с плочки, които за разлика от плочките по повечето сгради бяха здрави и чисти или поне лъскави 😉
Тридесетте минути изтекоха много бързо. Кой каквото видял, видял 😣 Натоварихме се на автобуса и потеглихме. Умирах от яд като гледах другите туристи в откритите автобуси. Времето хубаво, слънчево, те снимат, слизат и се качват където си поискат. А ние затворени в нашия автобус и почти нищо не виждаме наоколо 😒
Обиколката на града продължи по своя маршрут. Преминахме покрай Praça dos Restauradores с паметник наподобяващ обелиск и от там поехме по булевард - Avenida da Liberdade, един дълъг, голям и прекалено тъмен поради големите дървета, булевард. Екскурзоводката каза, че той бил като Шанс-Елизе в Париж, но дали защото аз не виждах особено добре от автобуса или понеже бях доста изнервена, сравнението ми се видя направо смешно.
Краят на Avenida da Liberdade ни изведе на един голям кръгъл площад Praça Marquês de Pombal с паметника на Маркес Помбал. От там водеха началото си още два големи булеварда, но най-забележителното беше огромният парк Parque Eduardo VII. Дори и от автобуса той изглеждаше внушителен и много красив. Автобусът направи почти пълна обиколка на кръглия площад и тръгна отново към по-тесните улички обратно към реката. Ту се изкачвахме, ту се спускахме. Разминахме се с няколко от популярните стари трамваи, екскурзоводката обърна внимание като стигнахме до синагогата а още по-надолу в посока реката минахме покрай Jardim da Estrela и стигнахме до Praça da Estrela, където се намираше красивата църква Basílica da Estrela. Базиликата е построена по заповед на кралица Мария I, като изпълнено обещание за раждането на сина й Хосе, принц на Бразилия. Строителството започва през 1779 и завършва през 1790 г., след смъртта на Хосе, причинена от едра шарка през 1788г.
Накрая стигнахме до крайбрежната улица и продължихме в посока към Белем. През повечето време се движихме покрай индустриални сгради или поне видът им изглеждаше така. Но щом навлязохме в квартал Белем забележителностите започнаха да се редят една след друга. Първо минахме покрай президентската резиденция, която се намира в градината Ultramar и чиято фасада беше в приятен розов цвят. Екскурзоводката се пошегува, че за разлика от белия дом в Америка, тук си имат пинк хаус 😉
Непосредствено след резиденцията стигнахме до Манастира Жеронимуш - Mosteiro dos Jerónimos - най внушителният паметник от времето на португалската откривателска епоха. Той е построен през 16 век със златото на Бразилия и е класифициран като световно богатство от ЮНЕСКО. Тук са прекарали последните си нощи екипажите на Вашко да Гама, както и той самият преди отплаването им за откриването на Индия.
В 11:06ч. автобусът спря на паркинга и тук последва поредната изненада. Оказа се, че за посещението в манастира, заедно с разходка и снимки във и около него ни се полагат не повече от 40 мин. Като се има предвид, че се движим в група само докато стигнем от паркинга до входа минаха сигурно 5-10мин. На всичко отгоре групата ни се състоеше от френскоговорящи и англоговорящи. Което означаваше една и съща информация повтаряна всеки път на двата езика 😠
Влязохме във вътрешния двор и се започна една дълга тирада на френски. Аз се вбесих, защото времето ни беше много ограничено. Теглих една майна наум и тръгнах да обикалям, да разглеждам и да снимам. В края на краищата тази информация аз я знаех от нета. Идеята беше да видя нещо, а не да ми останат 5 мин. и бегом в автобуса. Както и да е. Разгледахме наоколо после се качихме на втория етаж и влязохме в огромната църква. Наистина и манастирът и църквата към него изглеждаха внушителни и наситени със символика.
Използвахме малкото време което ни беше останало за да се разходим в парка (Praça do Império) между манастира, монумента на Откривателите (Padrão dos Descobrimentos) и Centro Cultural de Belém.
Тук съвсем наблизо се намираше Pasteis de Belém, сладкарницата с белемските сладкиши - queijada de Belem, чиято тайна рецепта е била ревниво пазена от монасите, населявали “Жеронимуш”. За съжаление нямахме никаква възможност да отидем и да ги опитаме.
От там се отправихме с автобуса към Torre de Belém, кулата Белем превърнала се в символ на Лисабон. От Белем са се отправяли каравелите в търсене на нови земи..
В парка до самата кула се намираше още един монумент в съвременен стил - Monumento aos Soldados Mortos em África, който предполагам е бил направен в памет на войниците загинали в Африка.
Автобусът заобиколи и спря на претъпкания паркинг. И този път чашата преля. За да стигнем до кулата, да я разгледаме и да си купим по някои сувенир от магазинчетата наоколо ни отпуснаха „цели” 20 мин. Не стига това, ами от тези 20 мин. екскурзоводката ни изяде още 5 мин. преди да отворят вратите на автобуса за да ни обяснява на френски и английски, че има магазинчета (сякаш ние не ги виждахме и сами), къде точно е тоалетната и колко се плаща за нея. А за сведение след Белем се прибирахме на кораба и това с тоалетните ме изнерви до краен предел. Бях като бомба която всеки момент може да избухне 😡
Най-после слязохме и почти на бегом преминахме през парка за да стигнем до кулата. Направихме няколко светкавични снимки. Нямахме време да отидем до нея дори да я огледаме отблизо, а камо ли да влезем.
След това набързо купихме по един сувенир без много да избираме и обратно в автобуса.
На стотина, двеста метра спряхме до Padrão dos Descobrimentos – монумента на Откривателите - 52-метров апотеоз на брега на океана в памет на всички, дръзнали да тръгнат към неизвестността и да достигнат към новите светове.
Нямаше как да бъда по-изнервена и затова когато екскурзоводката каза, че имаме 5 мин. да слезем ако искаме, направо ме изби на смях. Бяхме 50 души в автобуса, 5 мин. нямаше да стигнат само да слезем. Изглежда и на другите хора им беше писнало от псевдо-разходката в Лисабон, защото едва 5-6 души слязохме, колкото да щракнем по една снимка от разстояние.
Вече нямах търпение да приключи това мъчение. Бяхме се уговорили с Вал, че като стигнем до порта аз няма да се качвам на борда, а ще отида да се разходя на спокойствие по центъра и до катедралата. Имаше достатъчно време, а слънцето препичаше хубаво. И в този момент чувам, че екскурзоводката пита дали има желаещи да слязат в центъра на път за порта. Оказа се, че няколко от френските туристи са я питали за тази възможност. Още не се беше доизказала и аз побързах да вдигна ръка. Вал също се нави на този вариант. Най-после малко ми просветна 😉
На връщане автобусът се движеше по крайбрежната улица. Направи едно малко кръгче в квартал Bairro alto и скоро след това спря на площад Комерсио - Praça do Comércio. Целият площад бе с лице към река Тежу, а обикалящата го великолепна сграда е била кралски дворец до 1755 година, когато дворецът се мести в Белем. Тук градът свършва и започва водната шир на реката и океана. На площада се намираше паметника на крал Хосе I, а входа към централната градска част минаваше през величествената Арка на Победата.
Преминахме под нея и се озовахме на централната пешеходна улица Rua Augusta или иначе казано стъргалото на града.
Беше пълно с народ, а магазините и ресторантчетата работеха с пълна пара и всичко изглеждаше доста по-различно от сутринта. Слънцето напичаше и хубаво огряваше не особено красивите, да не кажа направо грозни и занемарени фасади на сградите. Вал направи констатацията, че ако е имало проект „Красива Португалия” той не е стигнал до Лисабон 😜 За сметка на това в средата по цялото протежение на улицата имаше ресторантчета, които създаваха приятна атмосфера. Решихме Вал да хапне нещо на крак, а после да намерим приятно кафене където да пием по кафе. Докато той влезе да си купи сандвич в едно от десетките магазинчета за бърза закуска аз влязох в съседното за сувенири, за да си избера нещо на спокойствие. Останах изумена, когато след това ми сподели, че сандвич с шунка и кашкавал е струвал по-малко от 1 евро на центъра в португалската столица 😲
Малко преди да стигнем до края на улицата извеждаща на площад Росио свихме в уличката Rua de Santa Justa и пред нас отново се изправи асансьора Santa Justa, който повече от век превозва хора от “долния” край на града в “горния”. Стъпил върху самата улица, асансьорът се издига бавно над покривите и достига на 45 м. височина. Този път слънцето грееше под друг ъгъл и направихме хубави снимки.
На метри от асансьора в средата на малката уличка имаше приятно кафене където седнахме да починем малко и да пием кафе.
Малко по-късно, след като изчакахме търпеливо на опашката се качихме на Elevador Santa Justa. Щом стигнахме върха се озовахме пред руйните на Кармелитската църква (Igreja do Carmo). Това е свято и трагично място. Тук на 1 ноември 1755 г. голямото земетресение е започнало в момент, в който целият храм е бил изпълнен с вярващи. Когато е рухнал върху тях, от запалените свещи е лумнал пожар, изпепелил всичко.
Направихме обиколка около желязната кула. Откриваше се прекрасна гледка към целия град. В едната посока се виждаше главната улица, арката и океана.
В другата посока се виждаше площад Росио и градът нагоре от него. Целият площад беше заприличал на синьо-бял килим от множеството привърженици на английския футболен тим Евъртън, дошли да подкрепят отбора си за предстоящия мач.
На третата страна се намираха руините за които вече писах, а срещу тях се откриваше невероятна панорама към стария квартал Алфама и крепостта Сао Джордже (Castelo de São Jorge), кацнала на върха на хълма.
След това поехме към квартал Алфама. Той бе разположен по хълма между крепостта Сао Джордже и нашия порт. Там някъде се намираше Катедралата. Описанието на квартала в моя пътеводител беше следното: "Еврейският квартал Алфама (Alfama) е най-старият и живописен квартал на Лисабон, известен с тесните си улички, традиционните фадо-ресторанти и многото си барове".
В действителност се оказа едно доста неприятно за разходка място. Всичко изглеждаше старо, неподдържано, мухлясало и полуразрушено. Улиците криволичеха надолу, нагоре в пълен безпорядък. Забутахме се безнадеждно 😕
Влязох в едно странно, предполагам традиционно заведение за да попитам как да стигнем до Катедралата. По всичко изглеждаше, че трябва да сме стигнали, а никъде не я виждахме. Човекът, който беше зад бара се оказа безкрайно любезен. Първо ми показа един голям постер на стената в ресторанта, който представляваше стара снимка на мястото където се намираме. Улицата по която се бяхме спуснали, завоят и надолу по другата улица се виждаше гърба на катедралата. И въпреки, че от снимката на стената на мен ми се изясни всичко, той все така любезно ме придружи навън и ми показа катедралата 😉 Наистина се оказа, че сме били съвсем близо до нея, но в тези лабиринти малко се объркахме.
Санта Мария де Майор или Sé de Lisboa е катедралата на Лисабон и най-старата църква в града. От началото на строежа през 1147 г. сградата е променяна няколко пъти и е оцеляла при много земетресения. Затова в наши дни тя представлява смесица от различни архитектурни стилове.
За разлика от пищните и красиви катедрали, които бяхме виждали в цяла Европа, тази никак не ни впечатли нито отвън, нито отвътре.
В страни от нея се натъкнахме на портокалови дръвчета и разкопки, до колкото видяхме от римско време.
Продължихме да се спускаме към реката по малки, тесни, криволичещи улички и стълби. Снимахме мизерията, олющените и опадали плочки, висящото навсякъде пране и се успокоявахме, че португалците в никакъв случай не са по-добре от нас българите, дори напротив 😉
Накрая излязохме на крайбрежната улица. Оставаха ни последни минути преди да се качим на кораба, и , о, чудо...най-накрая видяхме една красива сграда окичена не с пране, а с цветя. Бяхме изненадани, че в този район се намери макар и само една красива постройка и побързахме да направим няколко снимки 😊
Качихме се на борда. Бяхме поогладнели и отидохме да хапнем и да пием по кафе край басейните. Малко преди 18:00ч., започнаха да търсят по високоговорителите двете рускини от нашата маса в ресторанта и някакво немско семейство. Повикването се повтори. Нещо ставаше. Излязох на балкона да видя дали са вдигнали стълбите в готовност да отплуваме. Всички стълби с изключение на една бяха прибрани. Долу имаше полицейска кола с няколко полицаи. Един мъж ходеше напред назад. Говореше по телефон. Ние започнахме да се шегуваме, че някой е решил да остане в Лисабон, но недоумявахме какво го е привлякло 😜 Така и не разбрахме какво бе станало, но петима Петко не чакат. Корабът отплува точно в 6ч.
Качихме се на най-горната палуба. В далечината по посока на реката се виждаше най-дългият мост в Европа “Васко да Гама”. Строителното съоръжение е дълго 17 км от които 10 над вода и цепи естуара на река Тежу.
След това изчакахме да стигнем до другия мост в посока океана, „25-ти април”, който е най-дългият висящ брод в Европа и е близнак на прочутия “Голдън гейт” в Сан Франциско. Срещу него бе издигната грандиозната статуя на Исус Христос – копие на тази в Рио де Жанейро. Височината на цялата композиция е 110 метра- 28 на статуята и 82 на постамента. Направихме снимки и се запътихме към ресторанта за вечеря.
Още с излизането от устието на реката корабът отново започна да се клати и скърца. Стомахът ми беше подут и решихме да пропуснем карнавала и другите културно-масови мероприятия. Преместихме стрелките на часовниците обратно по испанското време и си легнахме рано с надеждата да заспим по-скоро преди вълнението да се е усилило повече.
Като цяло впечатленията ни за Лисабон бяха, че това е един стар, мухлясъл, грозен град в който недостатъците – като например прането по балконите, старите трамваи и пъстрите, на много места опадали плочки от фасадите са превърнати в туристическа атракция.
Лисабон - видео
Назад към част III Напред към част V
Няма коментари:
Публикуване на коментар