Великденски трип 2011 (четвърта част - Кьолн и замъка Драхенбург)

Кьолн

Отново рано сутрин, неделя на връх Великден след закуска потеглихме. Излязохме от Брюксел за минути, защото нямаше никакво движение и се отправихме към Кьолн. Разстоянието от 200 км. го пропътувахме бързо и малко след 9:30ч. паркирахме на метри от прочутата Катедрала. 

 Уникалната готическа катедрала - Kölner Dom, а официално Hohe Domkirche St. Peter und Maria е безспорно най-голямата забележителност. Със своите 157 метра височина е една от най-високите в света.

Строителство й трае от 1248 до 1437 г., както и през един по-късен етап, от 1842 до 1880 г.  Причина за построяването й са мощите на Тримата влъхфи, които са донесени през 1164г. в Кьолн, за които е изготвен специален саркофаг от злато, сребро и скъпоценни камъни.  През Втората световна война е улучена от 14 бомби, но не рухва.

Кьолнската катедрала е известна и със своите камбани. Най-голямата от тях е "Камбаната на Св. Петър". Нейният звън може да се чуе само на големи религиозни празници, като Коледа или Великден. Кьолнчани я наричат "Дебелия Петър", защото тежи 24 тона и издава много плътен и впечатляващ звук.

Времето продължаваше да е благосклонно към нас и ние се изправихме пред огромната Катедрала на огряния от слънцето площад.

Прехласнати от величието и мащабите на Kölner Dom го обиколихме от всички страни за да добием представа и за най-дребните детайли по фасадата. Малко преди 10 сутринта влязохме за да станем свидетели на църковната служба за Великден. Излишно е да казвам какво впечатление предизвикваше катедралата отвътре. А в съчетание с църковния хор и органа преживяването беше ненадминато.

Преди да продължим към реката и стария град седнахме в едно приятно заведение точно срещу централния вход на катедралата да пием по едно кафе. Точно тогава службата приключи и камбаните започнаха да бият, отначало по-слабо, а след това постепенно все по-силно и по-силно. Накрая в камбанената песен се включиха всички камбани, включително и най-голямата, "Камбаната на Св. Петър" и целият площад закънтя.

След като еуфорията поотмина и камбаните се успокоиха се отправихме към река Рейн. Не знам дали защото беше едва 10:30ч. или по друга причина,  но тук за разлика от Брюксел нямаше много хора и беше приятно за разходка. Само на двеста метра разстояние от Катедралата стигнахме до слънчевата и широка променада покрай Рейн. В едната посока видяхме големия железен мост, един от символите на града, а на другата страна само на няколко крачки стигнахме до кокетно площадче с красиви старинни къщи превърнати в хотели и ресторанти. 

Зад тях величествено се показваха островърхите кули на църквата Св. Мартин (Groß St. Martin), чиято архитектура е типичен пример за архитектурата Райнланд от времето между 1150 и 1250г. Районът около църквата отразява по-ранните монашески традиции: Например квадранта на дърветата е индикация за бившите кръстоносни походи.

Огледахме наоколо, полюбувахме се на гледката към реката и старите къщи и по уличките между тях тръгнахме обратно към паркинга. По пътя си минахме покрай друг площад в сърцето на стария град, от където видяхме кулата на кметството. Сред местните жители и историци на изкуството от цял свят кметството в Кьолн е известно със своята възрожденска лоджия на фасадата.

Кулата на кметството има и символична стойност. Издигната от гилдиите през 1407-1414г., тя е символ на лидерството им над града след победата им над благородниците през 1396г., когато приемат харта за нова конституция.

За съжаление успяхме да видим само кулата на кметството, защото цялата останала част беше покрита за реставрация, но все пак и кулата си струваше. 

Нямахме много време, затова се качихме в колата и зададохме следващите координати на GPS-а в посока малкото градче Кьонигсвинтер, където искахме да разгледаме един приказен замък.

 

Замъкът Драхенбург

Само на 30км. от Кьолн и съвсем наблизо до бившата столица на ФРГ – Бон се намираше курортното градче Кьонигсвинтер (Königswinter) привличащо туристите с красивата природа, хубавата архитектура, разположението си на брега на река Рейн и разбира се минералните бани и замъка Драхенбург.

Отбихме се от магистралата и след съвсем кратко изкачване Schloss Drachenburg изплува сякаш излязъл от приказка сред гористите планински възвишения на северната част на провинция Рейн-Вестфалия. Романтичната архитектура на двореца наподобяваща тази на друг известен замък Нойшванщайн (пътепис за него има тук), стоеше красиво сред гъстите гори на планината Siebengebirge. Този замък или по-скоро дворец е един от най-големите в тази част на страната през 19 век. Основите му са положени в годините между 1882 — 1884 по разпореждане на барон Stephan von Sarter. Този човек бил богат борсов посредник от Бон, получил рицарско звание от един от херцозите на Саксония. Архитектурата на замъка беше впечатляваща и изобилстваше от прозорци, кули и еркери.
    Паркирахме на големия паркинг обграден от зелена поляна насред гората и по малък път под шарената сянка на дърветата се заизкачвахме към замъка. Слънцето напичаше силно и жегата беше направо непоносима. На едно място пътя се разклоняваше. В едната посока водеше към красиви малки пътеки в гората, в другата посока се виждаше стръмно надолнище с кокетни къщи което означаваше, че натам е градчето Кьонигсвинтер, а третата посока водеше към замъка. Скоро пред нас се показа една интересна каменна постройка, която се оказа терариум с много красиви лехи от цветя на входа.

Имаше и няколко малки немски кръчми в типичния колоритен битов стил. 

Чухме свирката на електричката, която изкачваше желаещите да си спестят баира от градчето до самия вход на замъка. 
    Още малко и ние също стигнахме до него. Срещу скромната сума от 6 евро си купихме билети и потънахме в магията на приказките. Красивите алеи с цветя ни отведоха на върха на хълма пред входа на Драхенбург.

Отвътре замъка се оказа истински дворец. Като се започне с изящните стъклописи в антрето с вити стълби, та се мине през различните помещения облицовани в дървена ламперия допринасяща топлина и уют,  до голямата може би бална зала и слънчевите еркери откриващи прекрасен изглед към река Рейн.

Не пропуснахме да се разходим в малкия двор с красивите блестящи като злато статуи на елени и фонтан в средата на перфектно оформена градина. А при каменната стена оформяща нещо като тераса се откри една вълшебна гледка към реката, градчето, корабчетата и дори към Бон, чийто няколко по-високи сгради се открояваха в далечината. Всичко беше невероятно красиво и подредено по немски педантично 😉

Можех да съзерцавам цял ден замъка, градините и гледките, но нямахме никакво време за губене. Поехме обратно надолу и тъй като минаваше 1ч. на обед спряхме в един препълнен ресторант малко на сянка под чадърите да си починем от жегата и да хапнем. Порциите ни напомниха, че сме в Германия. За смешно ниска цена си купихме шницел с пържени картофи, които бяха достатъчни да нахранят цяло семейство 😉

А след това наслаждавайки се на природата и спускайки се към паркинга напуснахме този земен рай, за да се отправим към крайната ни цел за деня и за нашата великденска екскурзия, градът на банките – Франкфурт на Майн.

Кьолн и замъкът Драхенбург

Полезна туристическа информация за Кьолн ще намерите тук и  тук

Туристическа карта на Кьолн

Назад към Великденски трип 2011 (първа част - Люксембург)

Назад към Великденски трип 2011 (втора част - Брюксел)

Назад към Великденски трип 2011 (трета част - Брюксел)

Напред към Великденски трип 2011 (пета част - Франкфурт на Майн)