Съвсем ненадейно реших да си дам няколко дни почивка след Великденските празници. Още по-ненадейно стана и импровизираната ми екскурзия из България. В първия ден от почивката след кратък разговор с един мой познат и след по-малко от 10 мин. размисъл реших да замина за София, а от там вече накъдето ни видят очите. И ето какво се случи…😉
В 16:30 вече бях в автобуса и пътувах за София. Пътуването мина гладко и безпроблемно и в 22:30 пристигнах в столицата, където ме посрещна моят познат. Изпихме по едно ирландско кафе и се отправихме към хотела. Всъщност то си беше едно малко закътано хотелче в полите на Витоша.
На сутринта потеглихме за Благоевград, но пътьом решихме да се отбием до Боровец и да изпием кафето си там. По пистите все още имаше сняг, но курорта в средата на април вече беше доста опустял. След кратка ободряващо хладна разходка се отправихме за Благоевград. Времето там беше слънчево и сравнително топло. Разходихме се из града, който определено много ми хареса. Поседнахме в едно от десетките хубави кафенета по централната улица. В ранния следобед тръгнахме за Рилската Света обител. Планината се изправи величествено пред нас.
В Рилския манастир съм ходила много пъти, но винаги с желание бих се върнала отново. И понеже за първи път разполагах с дигитален фотоапарат се увлякох със снимките 😉
След това се качихме и до Партизанска поляна, вече преименувана на Кирилова, а на връщане се спряхме в ресторанта да опитаме по едно овче кисело мляко със сладко от смокини.
Беше станало достатъчно късно и се ориентирахме към Кюстендил, където щяхме да пренощуваме. След като се настанихме в хотела, който за разлика от този в София беше ужасен, излязохме да вечеряме. Поради проблемите със стомаха ми и по съвет на моя познат за първи път в живота си пих ракия. И то не една, а цели три. Изглежда съм била доста изморена, защото малко след 10 вечерта вече бях заспала и не съм чула СМС-а на дъщеря ми.
Ето, че настъпи сутринта. Имах на разположение няколко часа да се поразходя из града. Времето беше страхотно. Успях дори да посетя една интернет зала, където написах имейл на Грета и на майка в, който накратко им разказах приключенията си до този момент. Към обяд тръгнахме. Налагаше се отново да се върнем до София. Позабавихме се до 16 ч. и хайде отново на път без да знаем накъде точно сме тръгнали. В движение с картата в ръцете решихме да пренощуваме в Банско. Намерихме хубаво хотелче, настанихме се и излязохме да се разходим из китното пиринско градче в което механите бяха повече от жителите му. На смрачаване си избрахме една от многобройните кръчми и отново…три ракии 😊
На сутринта изпихме по едно кафе в обновения хотел „Стражите” и потеглихме отново. В местността „Предела” спряхме за малко да подредим програмата за деня и отцепихме на юг. Първа цел беше местността Рупите. Отново хубаво време. Разгледахме къде е живяла Ванга, после гроба й, църквата с ужасните модернистични драсканици на Св. Русев.
След това потопихме едва по един пръст в извора с температура на водата 75 градуса, понаправихме малко снимки и отново на колата.
Продължихме по маршрут Рупите-Роженски манастир. И там красота, прекрасна църковна музика и панорама надалеч.
По-нататък разходката продължи в Мелник.
Именно в Мелник се натъкнахме на една механа “Мелнишки рубин-3”, където само заради механджията си заслужава човек отново да се върне. Колоритна, забавна, неописуема личност. А менюто толкова ни впечатли и разсмя, че го заснехме за спомен. Запазихме образа му на снимка и на изпроводяк си казахме че отново ще отидем.
Купихме някой друг сувенир включително мелнишко вино и потеглихме без да имаме точна представа къде и кога ще стигнем. Предстоеше ни преход през южната част на Пирин и Родопите в посока Доспат. Пътуването ни премина през пътища които на места бяха по удачни за джипове пригодени за сафари. Спряхме да пием по кафе в Гоце Делчев и отново на път. И така докато стигнахме Пампорово. Настанихме се в страхотен хотел – Преспа. Топличко, чисто, луксозно – с една дума супер. В ресторанта случихме на банкет. Спортен клуб Чепеларе, доколкото разбрах, закриваха сезона. Та покрай тях имаше музикална програма на която за добро или лошо и ние присъствахме 😜 Тук вече тотално обърках представите за самата себе си с поредната авантюра, а именно че пих за първи път в живота си мастика, но честно казано не смятам да повторя. След това както си му е редът една релаксираща баня и както се очакваше заспах като труп.
Неделя сутрин. Планински студ а в стаята топличко. Поглежда човек през прозореца и до където му стига погледът борови гори. Красота и миризма на смола.
Изпихме по едно шварц кафе в хотела или както му казвам аз – по една вода минала покрай кафето и потеглихме отново. Маршрута беше ясен. Крайна точка Пловдив от където трябваше да продължа с автобус за Варна. Пътят беше неописуем. Попивах всичко което попаднеше пред погледа ми. Това бяха последните километри в планината. Исках всичко да съхраня в съзнанието си като на кино лента.
Спряхме да разгледаме Бачковския манастир. Честно казано останах малко разочарована. Не бях идвала от детството си и очакванията ми бяха за нещо по-хубаво. По скоро заради всички сергии приличаше на панаир, а не на света обител. Но какво да се прави 😕
Следващото спиране беше вече в Пловдив. След като си осигурих билет за автобуса тръгнахме да се разходим. Отново се изкуших и си купих две книги както при всяко пътуване. Направихме един тигел по центъра на Филибето и най-накрая, когато вече наближаваше да тръгвам, времето което до този момент бе така благосклонно се развали и започна тъжно да ръми.
Импровизираната екскурзия беше към края си. Точно в 15:30 автобусът потегли. Докато пътувах към Варна се сетих за детството ми, когато по тези места съм обикаляла с родителите ми. Разбира се много неща в България изглеждаха доста променени за изминалите години. Някои за добро, някои за лошо. Но природата с която е надарена нашата страна беше все така красива особено в напъпилата си пролетна премяна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар