Будапеща

Точно по план в 8 сутринта потеглихме от Линц. По пътя минахме покрай един огромен манастир в Мелк, за който бях чела в туристическите сайтове. След това подминахме Виена, а от там продължихме в посока Будапеща. Времето беше слънчево и топло. Очертаваше се хубав майски ден. Очаквахме с нетърпение разходката в унгарската столица. Благодарение на идеалните магистрали пристигнахме там още по обед. Тук е мястото да спомена, че Унгария ни направи страхотно впечатление. Истинска европейска държава. Навсякъде хубави и поддържани магистрали. Красиви и също така поддържани къщи, села и градове. С една дума...Европа!

В Будапеща паркирахме в центъра и тръгнахме лутайки се в посока към река Дунав. Градът беше чист, красив и пълен с туристи. Скоро излязохме на самата река, а насреща ни се разкри гледка към красивия хълм с монумента Гелерт.

Преценихме, че би било добре ако се качим на едно  туристическо корабче и да се разходим по Дунав. Идеята се оказа много добра.

На практика видяхме почти всички забележителности за максимално кратко време, тъй като не разполагахме с повече. Минахме покрай невероятната сграда на националната галерия кацнала на хълма от страната на Буда. Малко след това се виждаше бастиона Фишерман, а под него до самия бряг на Дунав се очертаваше красивата Реформаторска църква.

Срещу тях от другата страна на реката се открояваше величествената сграда на Парламента.

 

Корабчето заобиколи покрай остров Margit и ни върна в отправната точка. След приятната и впечатляваща обиколка се поразходихме още малко по пешеходната част изпълнена с безброй магазини за сувенири и приятни заведения. Купихме си както винаги нещо за спомен и към 3 следобед потеглихме към градчето Сегет, където щяхме да нощуваме. Съвсем навреме се настанихме и около 5 следобед вече бяхме излезли да се разходим и да вечеряме. И тук както в цяла Унгария останахме впечатлени. Едно обикновено градче, не особено голямо, но толкова добре поддържано, чисто и приветливо. Разбира се нямаше как да не се върна в спомените си към детството. Колко пъти сме нощували тук с майка и татко. Колко пъти сме се разхождали...спомени, спомени!

Време беше обаче да се прибираме. Трябваше да си починем добре преди да се изправим пред предизвикателството на следващия ден – прекосяването на цяла Румъния на път за България.