20.10.2009 – Вторник – Малага (Málaga)
Минаваше 8ч. когато се събудихме. Навън още беше доста тъмно и нямаше нищо странно в това предвид факта, че слънцето щеше да изгрее чак в 8:27ч. Облякохме се, измихме се и заех позиция с камерата да снимам изгрева. Времето беше ясно, но точно там откъдето се очакваше слънцето да се покаже имаше някакви малки стелещи се облаци. Въпреки това, към 8:30ч. то започна да се издига бавно над хоризонта. Гледката си заслужаваше. На балкона беше свежо, а мириса на море допринасяше допълнително за приятното начало на деня. И точно когато си мислех, че вече достатъчно съм се насладила на хубавата утрин се случи още нещо. Забелязах в морето някакво раздвижване. Загледах се и скоро останах като онемяла 😲 Навсякъде около кораба плуваха делфини. Скачаха по два, три, четири. Ставаха все повече. Превъзбудена извиках Вал да ги види. Все едно, че ни съпровождаха. Гледката беше неописуема. На фона на изгряващото слънце много скачащи наоколо делфини. Опитвах се да ги снимам а те се появяваха ту тук, ту там, ту много наблизо, ту малко по-надалеч. Гледахме ги и им се радвахме като деца. Коментирахме, че Малага ни посреща много интересно и хубаво.
Заредени с положителна енергия, малко преди 9ч. се качихме в бюфета да закусваме. Настанихме се удобно на масичките на палубата. Хапнахме, пихме кафе и се наслаждавахме на хубавото време 😇 Наближавахме Малага.
От пътеводителя, който бях подготвила знаех някои по-важни факти и исторически данни за втория по големина град в провинция Андалусия, столица и географски център на Коста дел Сол.
Някъде към 10ч. корабът започна бавно да акостира в голямото пристанище. Наблюдавах с интерес как този огромен морски съд направи маневрата и бавно, неусетно се доближи до кея.
В 11ч. започнаха да слизат хората. Нашите планове обаче бяха други. Имахме достатъчно време и затова решихме, че ще слезем след като обядваме. Изчакахме да свърши навалицата и отидохме до рецепцията да си купим билети за шатъл буса. След това седнахме да разгледаме картата на града. След като обсъдихме окончателния маршрут се качихме отново в бюфета - Cafeteria la Piazzetta. Вал си взе да обядва, а аз пих само кафе. Нямах търпение да слезем на брега 😊
В 13ч. шатълът ни остави в центъра до Plaza de la Marina. От там тръгнахме през парка - Paseo de Espana в посока към крепостта. Снимахме и гледахме с удоволствие огромните палми от двете страни на прекрасната широка алея. В страни от главната алея имаше лабиринти от малки, красиво оформени градини с интересни видове растения.
Аз исках всичко да видя и навсякъде да снимам. Това може би дойде малко в повече на Вал, защото след това като гледахме филма, който бях заснела се смяхме на неговите коментари от рода на ...”следва градинка номер 3” или ...”хайде да вървим, ще има и други градинки” и все такива подобни 😉 Но въпреки, че говореше така, той също бе много впечатлен от града или поне от това, което беше видял до този момент. От чистотата, улиците, алеите, градините...от всичко. Побърза да каже, че би живял там, на което аз отговорих да не прибързва с изводите, все пак предстоеше да видим и други испански градове 😉
Щом стигнахме до една сцена от типа на „Раковината” във Варна, свърнахме в ляво. Пресякохме големия булевард Paseo del Parque и се озовахме пред кокетната сграда на университета.
В уличката зад него се виждаха съвсем наблизо стените на крепоста La Alcazaba. Тази крепост датира от VIII век, макар че много голяма част от нейната същина е построена през XI век. Тя представлява един от най-големите военни музеи от времето на маврите, запазени в Испания. Била е част от отбранителната система на арабска Малага и представлява част от защитната стена на града, която вече не съществува.
След минути бяхме пред нейния вход. Купихме си билети, взехме си брошура с карта и указания и тръгнахме да обикаляме. Всичко беше доста объркано и зигзагообразно. Уж имахме карта, но вървяхме като изгубени. Преминавахме през различни порти с капители и колони от римско време и през множество алеи, които бяха направени от камъни като мозайка, оформящи своеобразни фигури.
След като преминахме портата на Христос, където е отслужена първата литургия след превземането на Малага от християните, се озовахме в арабските градини които изглеждаха като лабиринти с подредени в редици прекрасни растения, оградени с жасмини, орлови нокти, цветни храсти и други екзотични растения в типично ориенталски облик с неизменно присъстващите едно, две или повече шадраванчета.
През цялото време мислехме, че вървейки покрай стените на Алказаба ще се изкачим до върха на хълма където се намираше голямата крепост Гибралфаро. Оказа се точно така, само че проблема беше в това, че трябваше да се върнем обратно, да излезем от Алказаба и да тръгнем отново нагоре по хълма.
Излизайки от Алказаба видяхме римския театър. Той се намираше в подножието на арабската крепост и въпреки малките си размери, бе един от най-древните в цяла Испания. Констатирахме, че не представлява нищо интересно и тръгнахме нагоре по хълма. Времето макар и леко облачно беше доста топло. Изкачването на места беше много стръмно по криволичещ път и тук-там стълби. Изплезихме езиците и на моменти дори се чудехме дали да продължим нагоре. Спряхме за малко да починем и аз помолих Вал да ми направи снимка с изглед към града. Той с типичното си чувство за хумор ме разсмя като каза, първо да си прибера изплезения език 😜
Продължавахме все по-нагоре. Гледката към града ставаше все по хубава.
Наоколо миришеше на жасмин. Беше хем изморяващо, хем хубаво. Стигнахме до една площадка съвсем близо под върха на хълма и до стените на крепостта, където спряхме за втора почивка и да направим снимки. От там се откриваше невероятна панорама към целия град във всички посоки. Пред нас се виждаше пристанището с трите големи пасажерски кораба акостирали в него. Наблъсканите, тесни малки улички на стария град и открояващата се фамозна сграда на катедралата. По-наблизо в подножието на хълма беше красивата сграда на кметството – Ayuntamiento, а непосредствено до него прекрасната градина Jardines de Puerta Oscura y Pedro Luis Alonso. От другата страна на булеварда се намираше паркът през който бяхме вървели, Parque de Malaga, а в самия край на булеварда и парка се намираше забалежителния площад Plaza del general Torrijos в близост до който се виждаше огромния ринг и самата гладиаторска арена - Plaza de Toros de la Malagueta.
Отпочинали малко и заредени от красивата гледка продължихме последните метри изкачване. Когато стигнахме пред вратите на Гибралфаро бяхме вир вода изпотени. Разминахме се с групите от нашия кораб и влязохме да разгледаме. Тази забележителна постройка датира от началото на XIV век когато строежът и е започнат от Юсеф I от Гранада върху стари финикийски останки и фар, което определя и името на крепостта - Гебел-фаро (Скалата на фара). Замъкът е известен като сцена на финалните действия на завладяването на Малага от Католическите крале през 1487 г.
Разходихме се около бойниците и по тесните каменни ивици ограждащи високите стени. Огледахме от всички страни и поехме обратно надолу.
На едно място пътят се разклоняваше и ние решихме да тръгнем през Jardines de Puerta Oscura. Беше много хубаво. Спускахме се през страхотния парк с малки пътеки, с високи палми и други интересни растения. На една площадка с каменен трон, оградена от огромни палми седнахме да хапнем по един кроасан.
Малко след това стигнахме до кметството, красива поддържана сграда на булевард Paseo del Parque.
От там продължихме по широката алея с високи палми успоредна на булеварда в посока стария град. Преминахме покрай поредната красива градина и когато стигнахме до кръстовището с Plaza de la Marina тръгнахме по улица Molino Lario. Катедралата (Catedral dela Encarnación de Málaga) се извисяваше величествено само на една пресечка пред нас.
След броени минути бяхме на площада на епископията - Plaza del Obispo. Това беше един малък, много хубав и уютен площад. На едната му страна се издигаше катедралата, а в страни от нея в една много красива сграда се намираше Palacio episcopal.
Тук трябва да си призная, че малко се обърках, защото на картата Катедралата и Iglesia del Sagrario бяха посочени една до друга в едно и също каре. Ние обиколихме цялото каре, но аз така и не разбрах къде свършва едната църква и къде започва другата 😏
Като приключихме с Катедралата по една невероятно малка и тясна уличкa, Salinas, се озовахме на главната пешеходна улица “Маркиз де Лариос” - calle „Marqués de Larios”. Една страхотна широка улица и толкова лъскава и чиста. Изглеждаше като полирана. Навсякъде имаше облечени като статуи хора. А в края, почти до площада на Конституцията имаше един много оригинален образ, който трудно бих могла да опиша, но все пак ще опитам. Седнал на пейка облечен в риза, но така че главата му не се вижда а посредством някаква конструкция по всяка вероятност от тел се виждаха само очила и каубойска шапка. Отстрани изглеждаше много оригинално.
Така разхождайки се по calle „Marqués de Larios” стигнахме до Plaza de la Constitucion. Като изключим, че една от централните сгради на него беше в реконструкция, самият площад иначе беше много хубав и опасан по краищата с високи палми. В страни от площада в една от многото тесни улички се виждаше странния купол на Църквата Санто Кристо де ла Салуд (Iglesia del Santo Cristo de la Salud)
И въпреки, че вътрешността на тази църква от XVII век е изключително интересна, или поне така бях чела, и с удивително изработен олтар и прекрасна украса на купола, не отидохме да я разгледаме, а продължихме към Църквата Св. Йоан Кръстител (Iglesia de San Juan) чието строителство е започнало през 1490г., а кулата в бароков стил е добавена през 1770. За да стигнем до нея обаче трябваше буквално да се провираме през безобразно тесните улички 😉
Наоколо имаше красиви стари сгради с безупречни фасади. Самата църква San Juan беше закътана между тези улички и само пред входа имаше нещо като миниатюрно площадче, ама много, много миниатюрно 😐
Вървейки по тесните улички бяхме потънали в духа на Малага. Направи ни впечатление, че на много места текат мащабни реконструкции на старите сгради. Казвам мащабни, защото на практика вътрешността на сградите липсваше. Бяха оставени само фасадните стени и през прозорците или по-скоро това което е останало от тях се виждаше, че отвътре няма нищо, освен подготовка за ново строителство. По този начин чрез запазване на фасадите щеше да се запази облика на града, а отвътре хората ще обитават чисто нови офиси, жилища или магазини. Браво. Похвално, или казано на жаргон, евала на испанците 👍
Ето, че стигнахме до улица Atarazanas. Свихме по нея за да отидем до Puerta de Atarazanas, построена от Абдеррахман III през XIII в. Тази порта и до сега е там, но към настоящия момент е вход към централния пазар. За съжаление тя също беше в реконструкция и не можахме да видим нищо от нея. Малко разочаровани тръгнахме към главната улица „Аламеда Принсипал”(Alameda Principal). Това беше централната улица с високи дървета от двете страни на широките пътни платна и тротоари. Сигурно няма автобус в Малага, който да не тръгва, стига или поне преминава по Alameda Principal. Обиколката ни наближаваше своя финал. Краят на булевард Аламеда ни върна в началната ни точка на Plaza de la Marina.
След като си купихме задължителните сувенирчета за спомен от прекрасния град Малага, се качихме на шатъл буса в посока към кораба.
Минаваше 5 следобед когато се качихме на борда. Първият от трите пасажерски кораба, който потегли бавно беше Osterdam на Holland America line. Малко по-късно към него се присъедини и този на Royal Caribbean. През цялото това време един малък самолет кръжеше над пристанището и около пасажерските кораби, а зад него се развяваше транспарант на който пишеше пожелание за хубав криуз и надпис Малага.
Бяхме изморени от изкачването на баира и интересната разходка и решихме, че едно джакузи ще да ни дойде добре. Оставихме си раницата и чантата в кабината, навлякохме банските и хавлиите и се качихме при басейните.
По-късно дойде време за вечеря. Дали заради това, че не бях обядвала или защото бяхме на дълга разходка или може би заради джакузито накрая, но бях много гладна. Поръчах си първо домати с моцарела, които с хрупкавото хлебче ми се сториха много вкусни. След това си взех микс салата, което преведено на български значеше зелена салата. И нея хапнах с хлебче. За основно си поръчах свинско печено, което не беше нещо особено, но като за гладни ставаше, а за финал ядох един странен десерт по италианска рецепта. Изглежда, че трябва да съм преяла, но това нямаше как да се случи в този ресторант по простата причина, че порциите бяха смешно малки 😉
След вечеря и след няколко разменени SMS-а с майка, се качих отново на палубата да снимам лампичките на кораба и осветените басейни.
Когато се върнах в кабината първо разгледахме програмата за следващия ден, а след това преценихме, че няма нищо особено в програмата по баровете и си легнахме. Минаваше 2 посреднощ, когато в съня си чух някакво боботене. Малко по-късно боботенето не спираше. Накрая Вал не се стърпя, събуди и мен. Оказа се, че той се събудил и станал да снима посреднощ африканския бряг или поне светлинките които се виждаха съвсем наблизо. В 1:40ч. бяхме преминали на 4.2 мили от Point of Europa на Гибралтар и плувахме през Гибралтарския пролив. Когато Вал ме събуди морето беше странно спокойно а светлинките от африканския бряг изглеждаха много наблизо. Благодарение на това, че телевизорът беше денонощно включен на програмата с информацията за местонахождението ни, температурата на въздуха, силата на вятъра, скоростта и други такива данни, лесно установихме, че сме съвсем наблизо до мароканския град Танжер.
Имаше по-малко от 5 часа до пристигането в Кадис...
Малага видео
Няма коментари:
Публикуване на коментар