Незабравим круиз (Гибралтар - част V)

23.10.2009 – Петък – Гибралтар (Gibraltar)

На сутринта морето беше спокойно, а небето ясно. Прогнозата обещаваше слънчево и топло време. След закуска се разходихме по палубата. Корабът се движеше право на изток и заставайки на носа му се насладихме на прекрасната гледка на току що изгрялото слънце.

В 11ч. преминахме на около 6.5 мили покрай Cap Spartel – нос в Мароко на около 1000м. надморска височина и няколко км. западно от Танжер, който се счита за вход на Гибралтарския проток.

По предварителен план и съгласно програмата за деня в 11:30ч. Вал отиде на презентация за техническите данни на кораба, а аз нарамих фотоапарата и тръгнах на обиколка. Исках да заснема възможно най-много от обстановката и лукса на плаващия град 😉 След това се качихме да пием кафе на слънце до басейните и да споделим кой какво ново е видял и научил.

Той ми разказа интересни данни, но аз запомних тези които разбрах 😜 Корабът е бил построен от френска фирма. Общият брой на кабините е 1247. Дължината му е близо 300м., широчината 32м., а най-голямата височина е 59.64м. Иначе като предимства са отбелязали ниското газене във водата, което му позволява да влиза и в по-плитки пристанища, а също така и възможността да маневрира във всички посоки. Разполага с 5 дизелови генератора от които един служи за захранването с ток на борда, а самият кораб може да се движи с два. Има 2 основни мотора с диаметър на перките по 5м. и още по три от двете страни за странично маневриране. 

За осигуряването на водата се използва специална дестилационна система, която превръща морската вода в сладка. Корабът разполага със специални стабилизатори, които са били използвани при вълнението предишния ден. Доколкото разбрах това са някакви перки произведени от Ролс Ройс, които се отварят отстрани на кораба за по-добър баланс и имат внушителни размери. Корабът разполага с 3 котви по 7т. всяка, а консумацията на гориво е 240т. на денонощие.

Аз от своя страна му разказах за моята снимачна сесия из кораба и затова, че попаднах в шикозния Wine Bar (Вино бар) и огромния фотомагазин, места, които не бяхме виждали до тогава.

Така неусетно дойде време за обяд. Докато хапваме корабът премина само на 5 мили от испанския град Тарифа. След това навлязохме в най-тясната част на протока, където много добре се виждаха двата бряга, европейският и африканският, а „Скалата” на Гибралтар се виждаше в далечината.

По разписание корабът трябваше да акостира в 13:30ч. и моята идея бе да се разходим по главната улица докато дойде време за нашата екскурзия в 15:30ч. Поради големия трафик (на ден там преминават по 200 кораба) и сложната маневра, която трябваше да направим, акостирахме с час закъснение, което отложи нашата разходка. Времето го оползотворихме на най-горната палуба, където Вал се излегна на шезлонг  на слънце, а аз пих още едно кафе.

Още докато подготвях пътеводителя бях твърде впечатлена от информацията и забележителностите, които могат да се видят тук (линкове с подробна информация има в края на пътеписа). Бях споделила с Вал. че имам големи очаквания за посещението ни в този град-държава и се надявах те да се оправдаят и да не остана разочарована. 
    След като направихме няколко снимки на прекрасната гледка която се откриваше към цял Гибралтар се запътихме към Covent garden, сборният пункт за разходката.

За наш лош късмет екскурзията също закъсня. Бяхме започнали да се изнервяме, когато ни обясниха, че имало някакъв парад, улиците били затворени и автобусите не можели да стигнат до нас. Наложи се да изчакаме и най-накрая, малко след 4ч. следобед се качихме в едни малки бусчета и потеглихме. Отначало не разбирах, защо сме в такива малки бусове, но скоро ми се изясни, че по тесните малки улички и още по-тесните, стръмно изкачващи се пътища по „Скалата”, друг транспорт нямаше как да се справи. Шофьорът беше същевременно и екскурзовод с типичното английско чувство за хумор.

Още от първите минути, от първите метри останахме впечатлени от Гибралтар. Перфектните улици, миниатюрните кръгови кръстовища с оригинална растителност и оформление, модерните нови сгради покрай брега до пристанището и безупречната чистота създаваха усещането, че всичко това е като макет.

В началото карахме по крайбрежната улица. На места тя ставаше много тясна. Движехме се паралелно покрай брега в подножието на „скалата” само в посока юг. Подминахме „100 Ton Gun” (викторианско 100 тонно оръдие) и Parson's lodge (извисяваща се над скалите една от най-впечатляващите батареи на Гибралтар). 

След като преминахме два малки тунела стигнахме до Camp Bay и Little bay. И двата плажа бяха смешно малки. 

    След още един по-дълъг тунел, изкопан в скалата се озовахме на Europa Point, най-южната част на Гибралтар с неограничена видимост към  Африка. Районът е малко плато, с отвесни скали, на източната страна. Първо пред нас се изправи джамията. Ibrahim-al-Ibrahim Mosque, подарък от крал Fahad Ал-Сауд на Саудитска Арабия.

След това направихме една голяма обиколка на просторния паркинг (единственото просторно място) и слязохме наблизо до Trinitiy lighthouse (150 годишният фар, чиято светлина достига на 21 мили)  

Духаше много силен вятър, нещо типично за всеки крайбрежен нос. Направихме снимки на  фара и на джамията, а насреща се виждаше брегът на Африка.

От там продължихме обиколката с изкачване по „скалата”. Пътят беше много тесен и се виеше като змия по стръмнината. Наоколо, като накацали по хълма, подминавахме красиви къщи и блокчета с басейни. Гледката ставаше все по-красива. При един остър завой в далечината видяхме поредната бойна кула, беше на Levant battery, и изневиделица стигнахме до Херкулесовите стълбове (Pillars of Hercules). Мястото е известно също като Jews’ gate, заради това, че е имало  еврейски гробища.

    Продължихме с изкачването за да отидем до т.нар. част на Гибралтар - Upper rock. На моменти имах чувството, че бусчето ще спре и няма да може да продължи. Едва пъплеше. Стигнахме до една панорамна точка със смешното име Qeen’s balcony. Екскурзоводът разказа, че името на това място, както и на много улици и други места са кръстени на кралицата по повод първото й посещение след коронясването. Тогава кралицата при изкачването си стигнала до тук и ласкателите го нарекли с това нелепо име.

Продължихме маршрута си по Qeen’s road. Целият път се движеше по склона на планината. Надолу стръмно, нагоре още повече. Гледките...невероятни! Бяхме уцелили да седнем от правилната страна и се наслаждавахме на красотите които се откриваха към града и морето от високото.

Щом минахме под междинната станция на лифта, екскурзоводът ни каза, че от тук започва царството на маймуните 😊 Районът се нарича Rock Apes (Barbary Macaque monkeys) и тук е единственото място в Европа, където маймуни живеят свободно.

Накрая, след като прекосихме планината по цялата дължина, стигнахме до другия край  в посока север. Автобусът спря на един миниатюрен паркинг и още малко по-нагоре по баира стигнахме до Great Siege tunnel. Тунелите както и всичко друго на тази педя земя бяха свързани с военното дело и история. Мястото, сега превърнато в музей е изиграло важна роля при голямата обсада през 18-ти век.

Бяхме почти до входа на тунелите, когато изведнъж на фона на прекрасната гледка видяхме първата маймуна. После още една и още една. Идваха при нас. Позираха ни за снимките. Скачаха насам, натам. Станахме свидетели на истинско маймунско шоу. Имаше дори малки бебета. Всички се оглеждаха дали няма да падне от някъде храна. Аз изпаднах във възторг от забавните животинки. Толкова исках да ги видя, а ето сега бяха навсякъде около мен. Така се отплеснах с тях, че за малко да пропуснем да видим тунелите 😜

Влязохме набързо да разгледаме. През дупки в скалата се подаваха големи оръдия. Нямахме много време и не се задържахме дълго в тези пещери-тунели.

Излязохме и след като се забавлявахме още малко с маймуните тръгнахме обратно надолу към автобуса. По пътя станахме свидетели как една маймуна, след като внимателно се огледа, влезе през отворения прозорец в един бус. Обходи го целия и като не намери нищо за ядене излезе.

Преди да се качим в автобуса спряхме за снимки на площадката пред Military heritage centre. Военният център се намира на мястото на излязлата от употреба батарея, известна с името Princess Caroline's Battery. Тя е кръстена на името на третата дъщеря на крал Джордж II и е построена през 1732г.

Имахме възможност да наблюдаваме свръхзвуковите изтребители които излитаха и кацаха на летището, което свързва Гибрлатар с Испания. Към него и към пристанището се откриваше перфектен изглед.

Слизането с буса отново беше интересно. Движихме се по много стръмен, тесен и криволичещ по надолнището път, който ни отведе до Мавританската крепост (Moorish Castle).

От там навлязохме в града. Минахме през един квартал с висящо пране, което ме наведе на мисълта, че тук сигурно са португалските заселници. 

     След това стигнахме до една красива църква Sacred Heart Church.

От там продължихме главозамайващото обикаляне по уличките като лабиринти. Колкото повече навлизахме към центъра на града ставаше все по-тясно. Минавахме до самите прозорци на сградите.

По някое време стигнахме до главната улица „Main street” където се озовахме до Конвента (The Convent) и долепената до него в едно кокетно дворче King´s Chapel.

    От там продължихме подминавайки още куп други интересни места. Преминахме през някакви порти Soutport gate за да стигнем до гробището Трафалгар (Trafalgar Cemetery), в което всъщност има само два гроба, съдържащи останките на жертвите от битката при Трафалгар.

Още малко по-нататък обиколката с буса приключи на паркинга пред ботаническата градина Аламеда и станцията на лифта. Станцията се намира на Grand Parade. Мястото се нарича така поради това че от 19 век там се извършват военните паради. Лифтът осигурява прекрасен начин да се стигне до върха а дължината между двете крайни станции е 673 м.

Имахме късмет, че пристигнахме едни от първите и скоро се качихме в кабинката. След нас прииждаха останалите групи и се заформи голяма опашка. Беше станало 6ч. а по разписание трябваше да сме на борда в 6:30ч. Като гледах народа който тепърва трябваше да се качва до върха ми стана ясно, че този график няма как да се спази.

Относно гледката, която се откри пред нас от върха няма какво да коментирам. Беше неописуема.

    Въпреки, да знаех от пътеводителя, че на върха също има забележителности за разглеждане с Вал преценихме да не слизаме от кабинката на лифта а да се върнем обратно за да си спестим огромното чакане на опашката за връщането надолу. Освен нашите групи имаше и групи от друг пасажерски кораб и лудницата беше пълна. За сметка на това решихме дори и за малко да влезем в ботаническата градина преди да се върнем на кораба. За нея бях прочела и видяла в нета хубави неща.

Alameda Botanic Gardens and Wildlife Park - Ботаническата градина е основана през 1816. Площта й е около 6 хектара и е богата на растения както типични за средиземноморския климат, така и събрани от цял свят.

Когато слязохме от лифта се шмугнахме бързо в прекрасната градина. Нямахме почти никакво време, но успяхме да се възхитим и от нея 😊 От самия вход всичко изглеждаше подредено и много добре аранжирано. Отидохме до паметника на Елиът, направихме снимки и се разтъпкахме.

От там хванахме шатъла и през красивия град се отправихме към пристанището. Бяхме изморени и пълни с впечатления събрани за по-малко от три часа в този райски кът. На пристанището си купихме сувенири, а аз дори направих снимка на мобилния ми телефон където се изписваше мрежата на Гибралтар – Gibtel.  Ами така де, кога друг път ще съм включена в тази мобилна мрежа 😉

Когато се качихме на кораба вече бяхме закъснели с 15 мин за вечерята и отидохме в шикозния ресторант направо с дрехите от екскурзията. Бяхме като трън в очите на двете префърцунени рускини - майка и дъщеря, на нашата маса. Това искрено ни забавляваше, особено Вал, който изпитваше непоносимост към майката 😉

Притеснихме се обаче за другата двойка от нашата маса, възрастните руснаци с които намирахме общ език. Те не бяха на вечеря, което означаваше, че са се забавили някъде на върха или на опашката на лифта. На другия ден разбрахме, че те са имали по-голям късмет, защото всички закъснели са ги изпратили да вечерят на блок масата в бюфета. Рускинята със задоволство обясняваше как добре са се нахранили и какво изобилие и избор имало. А ние неблагородно завиждахме, че не сме се усетили навреме за тази възможност 😐

Разписанието на кораба се беше объркало тотално. Тръгнахме с час закъснение.

След вечеря си починахме малко. Побързахме да разгледаме снимките, а към 9ч. се оправихме и слязохме в театъра да гледаме програмата която се казваше “Smile”.

Намерихме си хубави централни места на първи ред на балкона. Настанихме се удобно в очакване на нещо смешно и забавно и зачакахме. За съжаление късметът ни изигра лоша шега. Оказа се, че е възникнал проблем с електричеството в театъра и представление няма да има. Запълнихме вечерта с други неща от програмата на кораба, а когато умората надделя се качихме в кабината. Очертаваше се спокойно море и съответно спокойна нощ.

Все още бяхме под влияние на емоциите след прекрасните няколко часа прекарани в Гибралтар. Бяхме впечатлени от всичко което видяхме. От безбройните батареи, укрепления и оръдия пръснати на всяка крачка. От уникалните улички и пътища. От красивите стари и нови сгради. От чистотата. От природата. От климата. От оставащите без дъх гледки. И разбира се от дружелюбните маймуни 😊

Нямаше нещо което да не ни хареса на тази педя райска земя.

Това прекрасно място надмина всичките ми очаквания и когато в съобщението до майка се опитах да събера впечатленията си само в една дума тя беше, Гибралтар е...ИЗУМИТЕЛЕН!!!

Гибралтар - моето видео

Пълна и изчерпателна информация: тук и тук

Назад към част IV                               Напред към част VI