Великденски трип 2011 (пета част - Франкфурт на Майн)

Малко след 3ч. следобед стигнахме до Франкфурт. Вълнението ни нарастваше, тъй като бяхме резервирали стая в петзвездния хотел „Innside Frankfurt Eurotheum”, помещаващ се в един от небостъргачите на града. Решихме, че това е добра идея, като се има предвид, че финансовата столица на Германия, а и защо не на Европа беше известна с прозвището си „Майнхатън”, предвид факта, че тук бяха най-високите сгради на Европа. Колкото повече навлизахме в центъра, толкова повече се очертаваха силуетите на тези небостъргачи. Първо минахме покрай Messeturm, висока цели 256.5 м. и малко след това GPS-а каза, че сме достигнали избраната дестинация. До тук добре, само че се наложи да направим няколко кръгчета около „избраната дестинация” докато намерим къде да паркираме. Имахме резервирано паркомясто, но за целта първо трябваше да се обадим на рецепцията за да ни упътят, а до тогава не ни оставаше друго освен да се въртим в кръг около огромните небостъргачи или да паркираме неправилно на място за такси. Слава богу на връх Великден движението в тази част на града беше почти мъртво...банкерите си почиваха някъде и поне в това отношение бяхме облагодетелствани.

Най-накрая ни упътиха и след като влязохме в един подземен паркинг, преминахме няколко врати и още няколко нива, паркирахме, взехме си багажа и се отправихме към рецепцията на 22-рия етаж на небостъргача. На входа на приземния етаж имаше охрана, защото сградата беше преди всичко за бизнес офиси. Хотелът заемаше последните няколко етажа. Обслужването беше разбира се на ниво. Обясниха ни подробно как се ползват асансьорите и как да използваме магнитната карта която освен за отваряне на стаята служеше и за пропуск до сградата и асансьорите. В началото останах направо шашната. Имах чувството, че веднъж влезли няма излизане от хотела и обратното 😉

Самите асансьори се намираха в едно почти кръгло стъклено помещение. На входа на помещението имаше едно табло на което си показваш картата, то ти показва надпис RD и след това натискаш бутоните за съответния етаж. Ако пък си за приземния етаж, не натискаш нищо, защото умния асансьор сам си знае, че отиваш на ниво 0 😜 Но и това не е всичко, след като избереш етажа следиш на същото това табло в коя кабина от общо шестте трябва да се качиш. 4 от асансьорите бяха с изглед навън а другите два без гледка.

След подробните инструкции и регистрацията се качихме в стаята. По най-бързия начин дръпнахме пердетата и щорите и буквално онемяхме. Намирахме се на 26-тия етаж и целият град беше в краката ни. Нашата стая гледаше към старата опера, която се намираше само на пресечка от нас. Огледах се и скоро видях сградата на борсата, която също беше в района. Беше ми лесно да се ориентирам след като щателно бях проучила картата на Франкфурт.

Стаята също беше интересна и дори бих казала екстравагантна. Душ кабината беше като изтърсена в средата до леглото. Имаше оформен холов кът, кухненски бокс с хладилник, микровълнова фурна, посуда и мивка. Имаше си също и писалище. Но разбира се най-впечатляваща беше гледката която се откриваше от цялата „стъклена” стена.

Решихме да си починем малко преди да излезем из Франкфурт. Аз използвах времето да прехвърля снимките от Кьолн и замъка Драхенбург на компютъра. Около 5 следобед освежени и отпочинали тръгнахме на разходка.

Първата част на тази разходка беше посветена на модерния Франкфурт. Районът, където се намирахме концентрираше почти всички небостъргачи. Непосредствено до входа на хотела ни се намираше една от атракциите на града ”Mayn Tower" висока 200м. и предлагаща на туристите изглед от върха. 

Редом до нея се издигаше гордо 126 метровата „Garden Towers”. 

Продължавайки по същата улица в посока на река Майн минахме под 115 метровата ефектна кула на Japan center и излязохме на един площад с градини от където се откриваше гледка към Skyper (153.8 м.), Gallileo - Dresdner Bank (136.80 m), Silver Tower (166.7 м.), Kronenhochhaus-Westend Tower (208 m.) и Trianon (186 м.). 

Още малко по-надолу през този булевард-парк стигнахме до Eurotower – ECB (148 м.), седалище на Европейската централна банка пред чийто вход се открояваше огромната емблема на еврото. 

И във всяко полжение, от всички страни, улици и площади се виждаше устремената към небето 258.7 метрова сграда на Комерцбанк, най-високият за момента небостъргач във Франкфурт. 

За мен това беше едно ново и интересно преживяване. Винаги до този момент съм търсила и предпочитала старинните забележителности. Никога не бях виждала небостъргачи, толкова много и с толкова различни форми. Повечето от тези огромни сгради, а може би няма да сгреша ако кажа, всички те, бяха офиси на банки. Както сградите на европейските институции в Брюксел и тези тук показваха величието и силата на новата власт и новия бог „парите”. Помислих си, че на практика тук в тези сгради са хората, които дърпат конците на онези другите които са в Брюксел. Но въпреки негативното ми отношение към тях, нямаше как да остана равнодушна към току що видяното.

Може да се каже, че до тук първият етап на обиколката ни приключи и продължихме към втория. А той започна на метри по-надолу по същата улица на хотела ни, която ни отведе до брега на река Майн. Разходихме се по слънчевата крайбрежна променада от където се откриваше гледка към отсрещния бряг. Навсякъде имаше много хора излезли на разходка в топлия великденски следобед. 

Щом наближихме St. Leonhardskirche датираща от 1219г., потока от хора се увеличи. Бяхме наближили старата атрактивна част на града. Минахме покрай Wertheim House, дървена къща оцеляла като по чудо по време на войната и се оказахме в гръб на църквата Alte Nikolaikirche, която датира от 12-ти век, а около 1440-1450 г. е направена реконструкция в късно готически стил. 

Бяхме стигнали до сърцето на стария град или по-известно като Römerberg. Името си площадът носи от 15-ти век, тъй като правителството е било разположено тук. През 16 век той е смятан за най-красивия площад в Свещената римска империя на германската нация. Именно от тази епоха е фонтана на правосъдието в средата на площада (Gerechtigkeitsbrunnen). Украсен със статуя на правосъдието, това е първият фонтан във Франкфурт чиято история води началото си от 1543 г. 

Източната част на Römerberg се характеризираше с ред къщи, които са били построени през 1986 г. в съответствие с историческия план. Имената им припомнят голяма и горда история: “Great Angel”, където е била първата банка във Франкфурт създадена през 17-ти век, следващата сграда е "Златния Грифон", а след това "Wild Man", "Small Badger Hill", "Great and Small Lauberberg". Последната е "Black Star", в непосредствена близост до Alte Nikolaikirche. 

Безспорно обаче едно от най-впечатляващите неща на площада беше общината Römer. Повече от 6 века, съдбата на Франкфурт е била насочвана от патрицианските къщи на  Römerberg. Подобно на повечето си предшественици общинските лидери живели над Schwanenhalle, с изглед към църквата "Св. Павел. Тук са се срещали общинските съветници. Имало много офиси включително и граждански регистър, който осигурявал прекрасна атмосфера за сватби. Историята датира от 1405г, когато общинския съвет закупил сградите на Römer от търговеца Кунц за 800 гулдена в брой. 
    Общината на Франкфурт е понесла сериозни щети по време на Втората световна война. Нейната реконструкция започнала през 1945 г., и отново отваря врати през 1955 година. Най-известната забележителност обаче е несъмнено балконът Römer. 

На където и да се обърнеше човек нещо привличаше вниманието му. Всичко на този площад беше като застинало във времето. Цялата атмосфера пресъздаваше една далечна и безвъзвратно отминала епоха. Усещането беше твърде странно. Все едно, че за броени минути сме пропътували стотици години във времето. От високите модерни, направени от стъкло и метал сгради достигащи небето, се бяхме озовали пред тези пъстри къщи в средновековен стил с безброй орнаменти по тях и дървени греди по фасадите.

Отделихме подобаващо време да снимаме всичко. Вмъкнахме се в един претъпкан с хора сувенирен магазин да си изберем по нещо и продължихме по една много тясна уличка в посока Катедралата. Подминахме друга емблематична къща Steinernes Haus, построена през 1464 година и няколко метра по-напред стигнахме до археологическите находки от римско селище и останките от кралския дворец на Каролингите, построен от Лудвиг Благочестиви през 9 век. На отсрещната страна се показа в целия си блясък огряна от следобедното слънце Катедралата Свети Бартоломей (St. Bartholomäus) – Първоначално през 680 г. е имало параклис на Меровингите. През 852г. когато е построен кралския дворец е започнало изграждането и на романската църква, която е била осветена през 1239 г. и в нея са мощите на св. Вартоломей от където идва името й. През 1260 започва реконструкция в готически стил. Десет императори на Свещената Римска империя са короновани тук  между 1562 и 1792. През 1867 г. катедралата е опожарена и Франц Йозеф я възстановява в неоготически стил. По-късно през Втората световна война тя отново е разрушена, но отново възстановена в сегашния си вид.

Минаваше 6ч. следобед, затова се върнахме обратно до площад Römer за да продължим към третата част от нашата разходка. За разлика от първата, която обхващаше модерен Франкфурт и втората, която ни върна в средновековието, третата част се оказа една тотална смесица от двете до сега.

По Römerberg, стигнахме до Paulsplatz, на който доминираше червената пясъчнокаменна църква Св. Павел (Paulskirche). Това е мястото на първото германско Народно събрание (1848/49). Площадът е символ на германската демокрация. От северната му страна се намираше паметникът на жертвите на националсоциализма от южната страна на църквата на площада беше паметника на Съединението. От там подминахме една много интересна и ефектна сграда. Не знам какво представляваше, но на нея пишеше Ratskeller. Над улицата имаше нещо като покрит мост свързващ сградата с друга отсреща. Четири каменни великана поддържаха моста от двете страни на улицата. 

Излязохме на широкия булевард Berliner, а малко в страни от него по тесни, но подредени улички стигнахме до Goethe House сега превърната в музей. В тази къща на 28 август 1749г. е роден- Гьоте. Тук той е живял със своето семейство. Сградата е била разрушена от бомби по време на Втората световна война, но днес тя е възстановена в оригиналния си вид.

Една пресечка по-нагоре и бяхме на просторния Goetheplatz. В тази част на града беше много просторно. Излизахме от един площад за да се озовем на друг. Редуваха се големи барокови сгради с нови модерни магазини и бизнес центрове. Пешеходните зони бяха достатъчно широки и имаше място за всички – велосипедисти и пешеходци.

Скоро стигнахме до поредния площад пред най-голямата протестантска църква във Франкфурт,  St. Katharinenkirche построена през 1678-81г. отчасти в късен готически стил с преобладаващ бароков.

Точно срещу нея се намираше Hauptwache или иначе казано основният полицейски участък на свободния град Франкфурт. Бароковата сграда е построена през 1729 г. Там където преди са стоели на пост войници на първия етаж под арките, днес е кафене. 

И църквата и Hauptwache се намираха на широк площад. Именно тук останах най-силно впечатлена от смесицата на модерното със старото. Само в една снимка можах да заснема едновременно красивите барокови сгради и небостъргачите зад тях. Тази смесена гледка ни най-малко не дразнеше окото, напротив, оказа се интересна комбинация 😉

Минавайки покрай Hauptwache обърнахме внимание на менюто и решихме, че ще вечеряме там, но първо искахме да видим още нещо, което не беше включено в моя пътеводител, но се оказа интересно. В съседство на църквата започваше един широк пешеходен булевард отново тип площад, с много заведения, красиво преплетени дървета и една екстравагантна ултрамодерна сграда. Фасадата на бизнес центъра ”My Zeil" беше в най-причудливата футуристична форма която бях виждала до сега. 

Минаваше 7 вечерта. Време подходящо за вечеря. Отправихме се отново към Hauptwache и след като си намерихме хубава маса с изглед към площада и църквата си поръчахме по една салата Цезар с всички екстри. Бяхме забравили, че в Германия порциите са огромни, но скоро ни напомниха за това. Салатата беше огромна. Включваше всичко традиционно за тази салата - бекон, пармезан, кротони, доматчета, зелена салата, но вместо пилешките късчета които обикновено едва се забелязват тук бяха сложили 4-5 големи пилешки карета 👌😉 Сервираха ни достатъчно хлебчета от различни типове, масло и няколко вида сос. При вида на цялото това количество направо се изплаших. Колкото и да беше вкусно не можах да се справя с цялата салата, но определено имах нужда от разходка след вечеря. И разбира се, че имах идея накъде продължаваме 😉 
    По широкия осветен булевард Biebergasse стигнахме до поредния площад, а от там свърнахме в дясно за да отидем до Börsenplatz, където в цялото си величие се изправи пред нас монументалната сграда  в нео-ренесансов стил на Франкфуртската борса за  ценни книжа. Построена през 1874-79 г. фасадата й бе от жълт пясъчен камък с ъглови прозорци и атриуми в колони украсени с разположени окръжно скулптури с алегорично съдържание.  

Направихме си снимки пред сградата и пред скулптурите на бика и мечката, които символизират увеличаването (бик) и падането (мечка) на пазарите.

Разходката ни беше към края си. Не бързахме и се наслаждавахме на всяка крачка предлагаща ту някое малко фонтанче, ту някоя статуя, съвременни или стари, всички заобикалящи постройки, улици, площади и площадчета заслужаваха внимание. Неусетно стигнахме до впечатляващата сграда на операта. Alte Oper е била построена между 1873 г. и 1880. След като е била разрушена от бомби по време на Втората световна война е възстановена между 1976 и 1981 година. Бях прочела и гледала снимки, но на живо и особено с ефектното вечерно осветление, тя се оказа по-красива от очакваното. 

Оглеждайки се в другите посоки блестяха облени в светлини високите небостъргачи на Франкфурт. И само на една пряка се виждаше нашия хотел и на високото  нашата стая 😊

Тук нашата обиколка наистина приключи. Отправихме се към хотела. Имахме късмет да се качим на асансьор, който ни предложи прекрасна гледка към обляния в светлини град. Тази вечер си легнах с огромно удоволствие гледайки светлинките и града в ниското 😇

Точно така се събудих и на сутринта. Нощните светлинки бяха отстъпили място на силното слънце и градът изглеждаше още по-красив. Не можех да спра да се наслаждавам на гледката отвисоко. Като на изпроводяк отново имахме късмет да се качим на един от стъклените асансьори, който откри невероятна гледка към Kronenhochhaus -Westend Tower и преди всичко към впечатляващите 158 метрови кули на Deutsche Bank.

Няколко часа по-късно си бяхме у дома. Зад нас останаха зеленият Люксембург, прекрасният, шумен и със свободен дух Брюксел, Кьолн със своята величествена катедрала, Замъкът Драхенбург предлагащ възможност да се почувстваш като част от приказка за принцове и принцеси и не на последно място, впечатляващият с разнообразието си Франкфурт на Майн. 

Франкфурт - моето видео

Виртуална обиколка на града вижте тук

Туристическа информация за Франкфурт ще намерите тук

Назад към Великденски трип 2011 (първа част - Люксембург)

Назад към Великденски трип 2011 (втора част - Брюксел)

Назад към Великденски трип 2011 (трета част - Брюксел)

Назад към Великденски трип 2011 (четвърта част - Кьолн и замъка Драхенбург)