Отново е Великден и ние потегляме на екскурзия. Този път посоката е северозапад. В слънчевата сутрин на Велики Четвъртък нагласихме багажа, зададохме маршрута и малко след 10:30ч. потеглихме към Люксембург.
След Базел пътуването продължи през Франция. Магистралата за разлика от тази в Швейцария беше с много неравности, но си го обяснявахме с факта, че участъкът до и малко след Страсбург не е платен. Именно в този участък обаче ни щракна камера за превишена скорост, но слава богу не получихме "честитка" от французите 😉 Интересното в случая беше, че GPS-а ни предупреди за камерата, но твърде късно за да избегнем щракването и достатъчно навреме за да намалим и да погледнем към камерата за снимка 😜
Два часа по-късно преценихме, че сме наближили границата с Люксембург и започнахме да се оглеждаме за табела указваща това. Шегувахме се, че тази държава е толкова малка, че е възможно ако човек не внимава да я подмине без да разбере 😉 И точно докато коментирахме и се оглеждахме изведнъж виждаме табела на която обаче пише Европа. Стана ни смешно. Излизаше, че там където свършва Франция започва Европа 😀 Малко по-нататък най-после подминахме табела с надпис Люксембург. Оставаха няколко километра до крайната цел за този ден.
Около 15:30ч. се настанихме в хотел "All seasons" (понастоящем х-л от веригата Ibis) Хотелчето беше в новата част на града и наблизо до гарата. Имаше подземен паркинг, но толкова малък и тесен, че на места беше облицован с мека тапицерия за да се предпазят колите от надраскване. Паркирахме и се настанихме. Стаите бяха малки, но много приятни и наскоро реновирани. Починахме малко от пътуването и към 17ч. бяхме готови за разходката в Люксембург. Навън беше слънчево и много топло. Тръгнахме по големия булевард покрай гарата в посока стария град. В тази част на града имаше много магазини, но и много емигранти. Вал започна да се шегува, че това е „колонизирана” страна 😏
Стигнахме до Виадукта над долината Pétrusse. Този мост е бил построен между 1859 и 1861 на височина от 45 метра. От там се откриваше красива гледка към съвременната част на града в едната посока, към стария град в другата посока и към долината в ниското с много растителност и алеи за разходка. Вървейки в дясно по виадукта идвайки от гарата видяхме и малкия параклис Quirinus chapel изсечен в скалата.
В края на Виадукта продължихме по булевард Рузвелт. В дясно от нас остана църквата Eglise de la Congrégation или наричана още Църквата на Светата Троица, която е била построена между 1739 и 1742. За нея бях прочела, че по време на Френската революция временно се е използвала като театър, преди да бъде предадена на протестантски гарнизон през 1817г.
Непосредствено след нея се намираше и Катедралата - Cathédrale Notre-Dame, чийто първи камък е положен през 1613 г. В началото е принадлежала на йезуитите.
Ние обаче продължихме към площада на Конституцията. Той щеше да бъде нашата отправна точка за обиколката ни на стария град. Доминираща на този площад беше статуята на Златната дама (Gëlle Fra Memorial) създадена през 1923 г. в чест на загиналите в Първата световна война люксембурци.
Други забележителности в района бяха Beck Bastion издигнат през първите години на испанското владичество. Тук също бяха и Petrusse Casemates, които за съжаление вече бяха затворени.
Разбира се от тук се откриваше красива гледка към цялата долина потънала в зеленина и към съвременната част на града. Пообиколихме, направихме снимки и поехме към вътрешността на града. След минути бяхме на просторния Grossherzoglicher Palast (William Square), който от средата на 13-ти век, е кръстен на Уилям II, крал на Нидерландия и Велик херцог на Люксембург. Наричат площада също така Knuedler от люксембургската дума "Knued", възел в колана на францисканските монаси, защото тук се е намирал францискански манастир, който през 1797 г. французите разрушават част по част.
Спряхме пред сградата на общината построена между 1830-1838 да си направим снимки и понеже слънцето все още печеше силно и жегата беше голяма, решихме да седнем в едно от многото кафенета на площада, да се ободрим с по едно кафе и да се скрием малко на сянка.
Поотпочинали продължихме нашата разходка. Направихме още няколко снимки на паметника на Уилям и на Катедарлата, която се виждаше добре от площада и свърнахме по тесните улички в посока Place Clairefontaine.
Малкото площадче се оказа много уютно и приятно местенце. В центъра му се намираше статуята на Grande-Duchesse Charlotte (1896-1985), която е била суверен в годините 1919-1964г. и е много почитана от хората в Люксембург.
Отново по малки кокетни улички в сърцето на стария град се озовахме пред красивите сгради на Парламента (Chambre des Députés) и двореца на дука (Palais Grand-Ducal)
Наоколо беше пълно с бирарии и всякакви други заведения. Хубавото време беше изкарало хората навън и цареше приятно оживление. Свихме по една уличка, минахме покрай Националния исторически музей и се озовахме на Marché-aux-Poissons - Бившият кръстопът между два римски пътя, където са се правели първите пазари.
В съседство на площадчето се намираше църквата Eglise Saint-Michel, най-старата църква в града, построена на мястото на замъка и параклиса на графовете на Люксембург. Накъдето и да се обърнеше човек имаше какво да се види и да се снима. На метри по-надолу от църквата излязохме на една площадка с невероятен изглед. Наричат това място Chemin de la Corniche. Също така се нарича "най-красивата тераса в Европа". В едната посока се виждаха големи съвременни сгради от стъкло и метал. В другата посока долината, Plateau du Rham, Mur de Wenceslas и църквата Saint-Jean Baptiste разположена в ниското .
Ние продължихме в посока Rocher du Bock. През 963 Зигфрид, граф на Арден, придобива този огромен скален ръб, чрез бартер с абатството Saint Максимин в Трир. Вътре в скалата, се намират археологическата крипта, Dent Creuse и тунелите на Бок (Casemates du Bock), по-рано, използвани като подземни галерии за защита.
Мястото беше открито и докато се разхождахме забелязахме черни, буреносни облаци. За минути се изви силен вятър. Тръгнахме обратно към вътрешността на стария град. Отдалеч видяхме Трите кули (Trois Tours) и испанските кули (Echauguette espagnole ) създадени в средата на 17-ти век, интегрирани в големите крепости по инициатива на испанците.
Минахме покрай Pierre dite de Goethe – монумент под формата на скала, който се намира на кръстовището между Chemin de la Corniche и Bock и побързахме да се скрием в тесните улички от приближаващата буря.
Без да разберем точно как, се озовахме до голямата сграда на съдебната палата забутана на едно малко площадче и от там продължихме към Place d'Armes.
Площадът е неразделна част от пешеходната зона, заобиколен от много улични кафенета. Наречен е "салон на града". Френските войски на Луи XIV поставят настилката на площада, засаждат липите и го използват за паради. Оживлението и тук беше голямо. Всички кафенета и ресторанти бяха пълни. Вятърът не се усещаше, но не разбрахме дали защото беше намалял или защото бяхме на закътано място.
Доминираща на площада беше Cercle Municipal, административна сграда с няколко зали, която от 1953 до 1969 г. е използвана от Европейската общност за въглища и стомана. За съжаление една част от сградата беше оградена за реновация и не можахме да я видим в целия й блясък, но и така добихме достатъчно представа за нея.
Точно срещу нея в другия край на площада имаше нещо като сцена. Огледахме се за магазини със сувенири. За разлика от заведенията, които работеха и се пръскаха по шевовете магазините до един бяха затворени.
Нашата обиколка продължи обратно към площада на Конституцията и от там към моста Адолф. На площада обаче отново спряхме, защото видяхме много красиви градини разположени на по-ниско ниво. Подминахме Казиното и тръгнахме по моста. По всичко личеше, че бурята е заобиколила града и без да се притесняваме продължихме по начертания маршрут.
Pont Adolphe или „новият мост” е издигнат между 1900 и 1903 година по време на управлението на Великия херцог Адолф.
 |
| Изглед от моста Адолф към долината |
В края на моста стигнахме до един просторен площад с две много красиви сгради образуващи нещо като полукръг. Мястото се наричаше Bourbon Plateau. Името идва от бившия Fort Bourbon. След като укрепленията са премахнати през 1867г. районът влиза в плановете за инфраструктурата на града.
От там продължихме по големия и широк булевард с гръмкото име „Avenue de la Liberte”. Направи ни впечатление, че на много места имаше стоянки с велосипеди, които може да се вземат под наем. Плащаш на автомат и ползваш колелото до където искаш и за колкото си платил.
Малко след като подминахме църквата Eglise Sacré Coeur, която не представляваше нещо особено стигнахме до площад Париж, а минути по-късно бяхме на площада пред гарата.
При все, че се оглеждахме непрекъснато, никъде не открихме работещ магазин за сувенири. Последната ни надежда беше да намерим нещо на гарата. Преди това обаче влязохме в един супермаркет да си купим някои неща. Взехме си по една салата и сок, които мислихме да консумираме в хотела с останалите приготвени за из път сандвичи. В магазина ми направи впечатление възможността да не минаваш на каса, а сам да си маркираш продуктите и да си платиш на едни автомати без човешка намеса.
Разходката ни беше към своя край. Най-накрая в един Киоск на гарата намерихме сувенири, купихме си по една гипсова камбанка с изобразени забележителности на Люксембург и се прибрахме изморени в приятната хотелска стаичка.
Люксембург ми хареса освен с типичната си западноевропейска архитектура, но и с това, че беше един невероятно зелен град.
Люксембург - моето видео
Интерактивна карта на Люксембург може да видите тук
Забележителности на Люксембург ще намерите тук
Напред към Великденски трип 2011 (втора част - Брюксел)
Напред към Великденски трип 2011 (трета част - Брюксел)
Няма коментари:
Публикуване на коментар