Merypoup : България от изток на запад

Аз съм българка и въпреки всички неуредици в моята страна продължавам да я обичам заради красивата природа и историческите й забележителности. Затова винаги когато ми се удаде възможност с удоволствие тръгвам на път да си припомня, че България не е само корумпирани политици, агресивни и бедни хора, мръсни и неуредени градове. За някои от тези пътувания ще разкажа сега. Тук ще направя един преход от изток на запад. Ще тръгна от Русе, родният град на моята половинка...

Русе всъщност е роден град и на моята баба. Тя винаги е говорила с умиление за него. Моите спомени като дете бяха доста бегли, но когато се запознах с Вал преоткрих този дунавски град и околностите му. За първи път посетих крепостта Червен, долината на Русенски Лом, пещерата Орлова чука и прекрасния комплекс „Рай”.

комплекс Рай край Русе

Между Русе и Варна също има интересни места за посещение. Тук ще посоча само две от тях. Чудните скали до язовир Цонево. Тези скални образувания изглеждат много впечатляващо, но днес разрухата на държавата ни се е отразила и на тях. Беше горещ летен ден, когато решихме да си направим разходка до там. Спомените ми от детството бяха за едно величествено и поддържано туристическо място, затова не останах особено очарована от това, което заварихме, но въпреки всичко пак беше красиво.

Набързо се разходихме и понеже нямаше какво да се прави, нямаше дори една пейка на която да поседне човек, решихме да си тръгваме. Разходката ни се видя твърде кратка и тогава се сетих за едно място, което въпреки че, се намираше наблизо до Варна не бях посещавала. Мястото се казваше "Вълшебният извор" и се намираше до Девня. Оказа се, че Митко (приятелят на дъщеря ми) знае как да стигнем до там и без много да се чудим поехме обратно към Варна.
"Вълшебният извор" наистина се оказа красиво и много приятно място. Освен красивата природа, мини-зоопарка, изворите и потоците с живи риби, там имаше воденица и ресторант в битов стил. Седнахме да пием по кафе и да хапнем палачинки. Усетихме, че има нещо различно във вкуса на млякото за кафето и в самите палачинки, а Митко ни разясни, че са направени от истински, чисти продукти с които ние не сме свикнали 😉
Идеята ни наистина беше много добра и останахме доволни от посещението и разходката до "Вълшебния извор".

Но да продължа на запад. Годината е 2004 а маршрутът е Габрово, Трявна и околностите...

В 10 часа отидохме да вземем нашите познати Кольо и Мария и потеглихме. Разбира се няма съмнение, че отново имаше много шеги и смях 😉

По обед спряхме на Дряновския манастир. Първото което се сещам беше изцепката на Кольо. В страни от църквата имаше свещеник, който помазваше хората с миро за здраве и щастие. Аз, Валери и Мария се изредихме като примерни православни християни. Кольо обаче стоеше пред входа на църквата и ни чакаше. Отчето реши да го подкани и него да помаже с миро и в този момент Кольо с най-сериозен и невъзмутим тон отсече…”аз съм помазан”. Честно казано аз направо се стреснах 😲 Звучеше като неуважение към вярата, но изречено от него дори и свещеника се е засмял. Казвам засмял, защото аз определено се притесних и не посмях да видя реакцията му, но после Валери ме убеди, че никой не е останал засегнат от ситуацията. След това запалихме по една свещ в храма. Направихме малко снимки и седнахме на обяд в едно заведение по пътя към пещерата Бачо Киро.

Минаваше два следобед когато се настанихме в х-л “Габрово” в гр. Габрово. Хубаво малко и спретнато хотелче. Хвърлихме чантите с багажа и веднага излязохме за да не губим време. Предложих им да отидем първо на Соколския манастир. И без друго имаше достатъчно време да посетим и етнографския музей Етъра. В манастира, както и друг път когато съм ходила всичко беше прекрасно и поддържано. Правихме снимки, порадвахме се на красотата и гледката, която се откриваше към баирите на Стара планина. Влязохме в пещерата където се лепят монети по стените и всеки си пожелава по нещо. Разбира се Кольо и там разведри обстановката, като предупреди отново с най-сериозен тон да внимаваме какво си пожелаваме 😉

Малко след 3 следобед се отправихме към Етъра. И там се разходихме по калдъръмената уличка. Разглеждахме дюкянчетата с най-различни занаяти.

Валери ме изуми като изяде една дузина целувки. Всъщност той предложи и на нас, но всеки му отказа. Сега докато пиша се сещам поредната изцепка между Валери и Кольо…Валери излизайки от дюкянчето с току що купените целувки се обърна към Кольо и най-любезно го попита дали иска целувка 😉 Кольо го изгледа, обърна се към другата страна на тясната уличка, където се продаваха всякакви дървени свирчици и му каза…”не, благодаря. А ти искаш ли свирка” 😜 Така написано едва ли може да има и една стотна от ефекта, който го има когато това е казано най-спонтанно, но на място и то с тона и вида на Кольо.

Нямаше места в кафенето и затова отидохме до х-л “Етъра” за да пием кафе. Всичко беше супер. Тръгнахме обратно към Габрово.

В осем вечерта отидохме в една механа в центъра на Габрово. Прекарахме добре и както се очакваше весело.

След вечеря се събрахме в нашата стая в хотела на бутилка вино. Отново имаше смях, шеги, но и сериозни теми…и след това, всички изморени от емоциите се натръшкахме по леглата.

На другия ден утрото отново беше прекрасно. Безоблачно небе с ярко септемврийско слънце. Седнахме на слънчева маса в барчето на хотела за кафе и закуска. След това се отправихме към Трявна. Не бях ходила там от последният път с майка, татко и Грета. Това беше може би преди 6г. Градът ми се видя много променен. Може да се каже, че останах доста впечатлена. За разлика от повечето градове в БГ, които сякаш западат, Трявна беше като един прекрасен оазис. Разходихме се по цялата стара част.

Посетихме Даскаловата къща в която разгледахме дърворезбите и стаите със слънцата.

Дойде време за почивка и обяд. Седнахме на шарена сянка в едно от многото заведения в стария град. Наоколо имаше още доста хора, но цареше някакво странно спокойствие. По-късно посетихме старото училище превърнато сега в музей или по-скоро галерия.

Поразходихме се още малко и отпътувахме в посока Арбанаси. Честно казано не останах очарована от Арбанаси. Вярно, че имаше добре направени хотели, механи и къщи, но имах усещането, че съм в центъра на парвенющината и снобарията. А най-разочарована останах от прословутия х-л на покойния вече Илия Павлов и бивша резиденция…въпросният “Арбанаси палас”. Според мен и три звезди са му много, какво остава за пет. Може би освен цените нищо друго не отговаряше на пет звезди 😏

Няколко години по-късно решихме да празнуваме Нова година и рождения ден на Вал именно в Арбанаси. Резервирахме си места в един хотел, който много ни хареса. Хотел „Севастократор” беше разположен така, че се откриваше гледка към целия старопрестолен град Търново. Времето беше слънчево и терасата пред хотела беше огряна и оживена. Този път Арбанаси ми хареса повече.

Не пропуснахме да се разходим до Етъра, където винаги се чувстваме страхотно.

Отидохме отново и до Трявна, където присъствахме на импровизирана беседа в дюкяна за цървули съхраняващ последния чифт цървули на Левски.

Градът беше оживен от многото туристи дошли да празнуват Нова година, която започна с пролетно време.

Разбира се, когато пиша за този район, няма как да не спомена едно емблематично за нас българите място като връх Шипка. Използвахме момента, че имахме гост руснак и го заведохме там. Бях ходила десетки пъти, но никога не бях се качвала до върха на монумента. За първи път посетих музея разположен в паметника изкачвайки се до върха. Руският ни приятел научи много неща за битката при Шипка и ни беше безкрайно благодарен, че сме го довели на това място.

И когато сме в Стара планина няма как да пропусна други емблематични места като Троянския манастир, Априлци и Търново.

Беше началото на юни, когато решихме да разпуснем няколко дни в планината. Искахме да съчетаем екскурзията с релаксираща почивка. Не умувахме дълго преди да се спрем на един хубав хотелски комплекс с минерални басейни в с. Чифлик край Бели осъм.

На път за там спряхме в Ловеч за малко. Времето не беше хубаво и набързо отидохме до покрития мост на Колю Фичето. От там се отправихме към Бели осъм. Около 4 следобед вече се бяхме настанили в хотела в сърцето на балкана и точно до реката. Самият хотел „Дива” е всъщност спа комплекс със сауни, процедури и голям външен басейн с топла минерална вода. Целият хотел и обстановката около него, всичко беше хубаво.

След кратка почивка слязохме в топлия басейн а от там направо в сауната. Пълен релакс 😇 За вечеря отидохме в ресторанта, където ни обслужиха вежливо, а всичко беше много вкусно. Бяхме изморени и си легнахме пред ТВ-то.

На сутринта Вал първо поплува в басейна, а след закуска тръгнахме към Троянския манастир. Беше много хубаво. Целият манастир потънал в зеленина и закътан в планината.

Разгледахме го, понаправихме снимки и продължихме разходката си в посока Априлци. Вал беше ходил като дете на лагер там и му беше любопитно да види селцето в днешния му вид. Навсякъде в района имаше нови хотелски комплекси и в един хубав такъв седнахме да обядваме.

След това се прибрахме в нашия хотел и преди да е дошло време за вечеря Вал отново посети топлия басейн.

На следващия ден най-после слънцето се показа за по-дълго...тоест за целия ден 😉 Закусихме и потеглихме за Русе. По пътя спряхме да разгледаме Севлиево. Беше 2 Юни и имаше честване на деня на Ботев. От там поехме към В. Търново където се разходихме из крепостта Царевец. Качихме се до Балдуиновата кула и църквата на върха на хълма. Прекарахме страхотно през тези няколко дни в Стара планина.

Само на петдесетина километра от София се намира станалият известен в последните години „Цари Мали Град”. Въпреки негативните коментари, че крепостта е бутафорна и кичозна на мен ми беше любопитно да отида да я видя.

Натоварихме се на колата аз Митко и Грета и скоро стигнахме до подножието на крепостта. Първото ни впечатление беше добро. Бяха се постарали да сложат указателни табели за различните маршрути и начини да се стигне до върха, където се намираше крепостта. Имаше фуникулар, който качваше до горе и две пътеки, една по-полегата и една стръмна. На площадката пред станцията на фуникулара имаше приятно заведение и изобщо облика беше по европейски тертип. До тук добре, но както се очакваше имаше и изненади. Наредихме се на опашката за влакчето и какво да видим, по график имаше два пъти на ден „профилактика” по 15 мин. Странно беше, че профилактиката съвпадаше с обедната и следобедната почивка. Трябва да си пълен глупак за да се вържеш, че това е профилактика, при това два пъти на ден, когато има туристи. Скоро се убедихме, че т.нар. профилактика си е най-обикновена почивка. Щом настъпи посоченият час всички служители се изметоха навън и оставиха влакчето да се „профилактира” само 😜

Изчакахме да свърши почивката и скоро редът ни дойде.

Най-накрая се добрахме до прословутата крепост. Може и да е малко бутафорна, но не беше зле. Смешни бяха само многобройните табели, които предупреждаваха за всякакви опасности...да не се удариш, да не се подхлъзнеш, да не пипаш еди какво си, защото може да стане еди какво си...според тези табели отвсякъде дебнеше опасност 😉

На връщане решихме да се спуснем по стръмната пътека, която си беше направо екстремна, но пък беше част от изживяването. Тя завършваше до църквата и музеят във възрожденски стил.

Преди да си тръгнем хапнахме скара в заведението пред станцията на влакчето. А след това се отправихме към София. На мен лично ми допадна мястото. Беше добра идея за разходка в почивния ден.

И за финал пътувайки през България от изток на запад ще се спра за кратко в столицата ни София. Макар недостатъците си, тя има много места, които всеки гост на града трябва да посети. Безспорно такива места са жълтите павета, НДК, величествената църква „Александър Невски”, дворецът Врана и разбира се планината Витоша.