Баварската столица Мюнхен и замъка Хоеншвангау

Беше краят на март и за Великден решихме да отидем в Баварската столица Мюнхен. Времето си беше истинска зима. На места валеше сняг, а в Мюнхен валеше дъжд като из ведро. Отидохме да се настаним. Хотелът беше много хубав. Решихме да излезем да хапнем. Малко трудно се ориентирахме с транспорта и спирките, но веднъж като разбрахме кое къде е се оказа лесно и удобно. Бяхме на две спирки или иначе казано на няколко минути път от центъра, който обаче беше безлюден. Нищо не работеше и едва намерихме един ресторант където седнахме да хапнем. После се прибрахме в хотела. Към 8 вечерта, понеже навън беше адски студено, дъждовно и ветровито, решихме да слезем до фоайето. Там беше пълно с хора. Хотелът се пръскаше по шевовете. Хапнахме вурстчета с традиционното кисело-сладко зеле и хубава горчица. Пихме кафе и към 10 вечерта обратно в стаята да спим.

На другия ден всичко беше абсолютно различно. След закуска се отправихме към центъра. На големия площад Мариенплац, въпреки студа беше пълно с народ...ама направо ужасно много народ. Не валеше и дори се опитваше да грейне слънце. Решихме че е най добре да се качим на един от туристическите автобуси и да разгледаме града с него. Минахме покрай редица големи площади, помпозни сгради, църкви и паркове. Наистина се разходихме добре и видяхме доста неща.

Накрая пак слязохме на площада и за наш късмет уцелихме кръгъл час, когато също както в Прага фигурите на часовника на красивата сграда на кметството се движат на музикален фон. 

Разходихме се наоколо. Отидохме до църквата Фрауенкирхе с двете куполни кули, завършващи подобно на минарета и от там достатъчно намръзнали се отправихме към хотела. 

Станцията на S-бана беше много хитро направена. Цялото разстояние между нея и хотела представляваше топла връзка с много магазини, супермаркети и какво ли не...цял МОЛ. Починахме си в хотела, като идеята беше към 6ч. да отидем отново до центъра където да вечеряме, но преди това да видим най-старата бирария датираща от 16-ти век, Hofbräuhaus прочута с това, че от нея е тръгнало движението на Хитлер. Вятърът беше спрял и студа не се усещаше така силно. Набързо се озовахме в центъра и се запътихме към въпросната бирария. Тя се намираше на 50 метра забутана в едни хубави малки улички.  

Не можехме да повярваме какво стълпотворение царше навсякъде. Причините бяха две...туристи дошли за Великден от къде ли не и запалянковци на Байерн Мюнхен, които след мача се бяха  изсипали в центъра да вечерят. Влязохме в бирарията Hofbräuhaus, която изглеждаше по скоро като университет...такова огромно нещо. По нищо не приличаше на бирария...едни огромни коридори, стълби...нещо средно между университет и сграда на музей или ведомство 😉 Въпреки размерите разбрахме, че е невъзможно да си намерим места и тръгнахме да потърсим друго заведение. Намерихме си места в една традиционна кръчма и то в последния момент. Минути по късно тя беше вече пълна до пръсване. В менюто имаше абсолютно всичко...освен 7-8 вида вурстчета имаше свинско, имаше салати, имаше пица, спагети, риба...абсолютно всичко. Порциите бяха типично немски...с две думи сякаш се храниш за цяла седмица. Имаше едни японци които гледаха и не вярваха на очите си 😉 Аз си хапнах добре 😊 А щом вечерята приключи се прибрахме в хотела.

Замъка Хоеншвангау

На другия ден беше слънчево, но студено. Закусихме и тръгнахме. Още по пътя започна да се заоблачава. Към 11ч. бяхме стигнали до целта си...замъците Нойшванщайн и Хоеншвангау. Организацията беше перфектна...типично по немски. За нещастие нямаше как да посетим Нойшванщайн, защото първата възможност беше чак след 2 часа, а да не говорим, че поради снега нямаше автобуси и трябваше да се върви около 40 мин пеша...а студа беше вледеняващ. Купихме си билети само за Хоеншвангау. Понаправихме снимки, понамръзнахме...решихме че за другия замък ще отделим време, когато е топло и може спокойно човек да се разхожда и да чака. 

Градчето до замъците – Фюсен, също беше като от приказките, но и за него решихме че ще го разгледаме друг път. Тръгнахме си обратно към Швейцария. По пътя започна да вали сняг и въпреки че чистеха непрекъснато имаше участъци, където беше започнало да трупа. На няколко пъти пътувахме зад снегорини. Към 6ч. надвечер се прибрахме по живо и здраво. 

Мюнхен беше наистина страхотен немски град, жалко че го посетихме в толкова негостоприемно зимно време.

Повече подробности за замъците и град Фюсен ще намерите в пътеписа   Баварските замъци Нойшванщайн и Хоеншвангау