Великденски трип 2011 (втора част - Брюксел)

Рано сутринта на Разпети Петък след закуска напуснахме хотела, оставихме зад гърба си Люксембург и потеглихме към столицата на Белгия и Европа – Брюксел. Бяхме решили първо да разгледаме Атомиума и след това вече да се настаним в хотела и да обикаляме в центъра.

Благодарение на това, че потеглихме сравнително рано, избегнахме натовареното движение и в 10:30ч., малко след отварянето на Атомиума бяхме пред него. Паркингите все още бяха почти празни, но от всякъде прииждаха хора.

Бях прочела достатъчно за този туристически обект. Историята му напомняше тази на Айфеловата кула. Построен е за световното изложение през 1958 г. Идеята на автора била да пресъздаде атома, най-малката градивна частица. За да реализира плана си, той решил да увеличи моделът му 160 милиарда пъти и нарекъл монументалната си скулптура Атомиум. Също както Айфеловата кула хората го харесали и след изложението вместо да го съборят  те решили да го запазят. Днес в него са разположени изложбени зали с различни тематични експозиции, в горната сфера има ресторант с панорамни прозорци, от които се открива красива гледка. Височината е 102 м., а по тръбите, които съединяват сферите се движат лифт и ескалатори..

И наистина отвън това архитектурно чудо изглеждаше повече от впечатляващо. За съжаление не знаехме какво разочарование ни очаква вътре. Но да карам по ред.

Запътихме се към билетния център. На касата попаднахме на мъж, който се поинтересува от къде сме. Оказа се, че е бил във Варна. Спомни си за делфинариума и за морската градина. Ентусиазирани си купихме комбинирани билети за Атомиума и Малката Европа, че дори си платихме и за два аудиогида на български.

Въоръжени с проспекти, аудио-гидове и големи очаквания се отправихме към входа на Атомиум. Имахме стройно изграден план. Първо щяхме да посетим сферата с временната изложба, която беше гръмко рекламирана като „Cosmos be a star” и трябваше да представлява някакво 3D шоу или нещо подобно. Тръгнахме по едни стълби, преминавахме от ниво на ниво, после по ескалатори, докато се озовахме в едно тъмно помещение с някакви светещи надписи и картинки. Продължихме все още ентусиазирани с мисълта, че това сигурно е входът към нещо интересно. Отново стълби по тръбите на атома и отново в тъмно помещение по тавана на което висяха едни пана със снимки на космически изгледи...също нищо интересно. Продължавахме да следваме указанията, а около нас като неуправляеми бягаха деца и се носеха тумби с тинейджъри. След може би половин час обикаляне и изкачване по ескалатори и стълби се озовахме в едно ресторантче и тук осъзнахме горчивата истина, че сме стигнали до края на „3D” изложбата😯 Почувствахме се адски прецакани. Може би бих сравнила прецакването само с това в синагогата в Прага 😉

Разочаровани последвахме стрелките и се отправихме към изхода. За наш лош късмет освен щуращите се наоколо деца се оказа, че единият от най-дългите ескалатори не работи и се наложи в колона по един бавно, бавно да слизаме надолу. Най-накрая стигнахме до централната сфера която е едновременно вход и изход. Там беше опашката за асансьора, който се изкачва до върха на Атомиума. Решихме, че след като сме платили достатъчно скъпо ще изчакаме поне да видим гледката от върха. Наредихме се на опашката за асансьора. В стъклената сфера, подобно на аквариум беше доста топло. Слънцето печеше силно и вътре едва се дишаше, но стоически издържахме. Гледката от върха наистина си струваше. Направихме 360 градуса обиколка. Видяхме Брюпарк, който включва Малката Европа, Аква парк Oceade, IMAX киното Кинеполис и други съоръжения. В другата посока видяхме Parc de Laeken, който се намира срещу Domaine Royal (домът на белгийското кралско семейство) и стига до Атомиума. В далечината се виждаше и Японската кула. Височината и ясното време позволяваха да се види надалеч към целия Брюксел. 

След като разгледахме от всички страни се отправихме към асансьора, а след това побързахме да излезем на въздух.

Навън тълпите от туристи се бяха увеличили. Направихме снимки и продължихме към Малката Европа. 

Още когато бяхме на върха на Атомиума аз използвах възможността и добре огледах къде е входа към парка, така че нямахме проблем с ориентацията. Споделих с Вал, че съм сигурна, че няма да остана разочарована от Малката Европа и пропорционално на жегата се увеличаваше и ентусиазмът ми 😊

Скоро се озовахме в един хубав двор със стари белгийски къщи и кръчми. Имаше въртележки, много цветя и какво ли още не. На всяка от къщите имаше окачени знамена на държавите членки на ЕС. Точно до входа на парка видяхме и нашето, българското знаме. 

На самия вход имаше стрелки указващи посоките и километрите до европейските столици. Влязохме без да чакаме, защото имахме билети. Дадоха ни по една книжка с подробни описания на всички експонати и с информация за държавите. Още на входа ни причака фотограф, който правеше снимки на всеки посетител заедно с емблемата на парка представляваща едно смешно същество. Минута по-късно се потопихме в една красива приказна феерия. Тук няма начин да опиша всичко което видяхме. Експонатите бяха много добре направени и изложени перфектно сред много цветя, дръвчета, езерца и алеи. Всяка държава беше представена с нейните емблематични архитектурни и битови традиции. За всяка държава имаше табела с кратка информация и бутон, който като се натисне започва да свири химна й. Освен това имаше и други бутони които раздвижваха корабчета, влакчета и още един куп неща. Вал остана впечатлен от финландската сауна. От нея излизаше фигурка на гола финландка която се разхлаждаше плувайки в едно езерце и отново се връщаше в сауната. Аз останах впечатлена от миниатюрните дръвчета, които пасваха на големината на експонатите. Най-много експонати имаше Франция. 

 Всичко беше толкова красиво и ефектно, че не можех да спра да снимам и съвсем закономерно в един момент камерата се изтощи малко преди да стигнем до българския експонат 😕 Рилският манастир беше изложен почти в края на парка. Не пропуснах да натисна бутона. Зазвуча нашият химн – най-хубавия 😉 Хареса ни, че и пред него се спираха хора да си направят снимка. Ние му направихме един куп снимки от всички възможни ъгли. 

Жегата ставаше непоносима и аз се притеснявах за Вал. Що се касае до мен, аз можех да обикалям с часове 😜

След като приключихме с обиколката се отбихме в ресторанта. Беше време за обяд, а и за малко почивка преди да тръгнем към хотела. На сянка под чадърите изпих едно кафе докато Вал обядваше и не спирах да се наслаждавам на експонатите пред мен и на величествения Атомиум срещу нас. Наистина това място разсея негативните емоции от прецакването в атома и не само оправда очакванията ми, а дори ги надмина 👌👍

На изхода се спряхме да намерим нашите снимки, които ни бяха направили при влизането. Харесахме си една. Имаше направени и ключодържатели. Купихме си една снимка и два ключодържатела на обща стойност 16 евро и се отправихме към колата.

Предстоеше ни да стигнем до хотела, което се очертаваше като не лека задача. За целта трябваше да стигнем до центъра на града. Притеснявах се дали ще се оправим лесно, въпреки наличието на GPS и не на последно място се притеснявах къде ще спрем докато разберем кой е паркингът, който сме резервирали. Прекръстихме се и тръгнахме 

Както се очакваше имше малко лутане, защото един участък в центъра се оказа затворен за ремонт и трябваше да обиколим, което пък обърка зададения маршрут на GPS-а, което пък изнерви Вал, но в крайна сметка стигнахме до хотела и без да му мисли Вал нахълта с колата във вътрешния му двор. Аз малко се шашнах, но така или иначе нямахме друг избор къде да спрем в центъра на града, а и после се оказа, че точно в малкото вътрешно дворче е нашето резервирано място за колата. В самото дворче се бяха постарали да направят декорация с пъстри великденски зайчета, шарени яйца и цветя от стериопор. Изглеждаха ефектно и привличаха вниманието на минувачите. 

Както и да е, малко след 2 следобед се настанихме в хотел „La Legende”. Сградата беше стара и  интериорът пресъздаваше историята на хотела и миналото на града. Стаята ни беше на последния етаж. Не беше луксозна, но беше чисто и приятно. Имаше чай, кафе, сметана и малка каничка за топла вода. Прозорецът гледаше към вътрешното дворче и това ни предпазваше от шумотевицата на централната улица. Вътре беше прохладно и решихме, че не е лоша идеята да се отпуснем малко и да починем преди да излезем на разходка. И тук както в хотела в Люксембург имаше безплатна интернет връзка, затова използвах времето да се чуя с майка по skype, да прегледам прогнозата за времето и да прочета малко новини. Обадих се на една приятелка, която от скоро живее в Брюксел и се уточнихме да се видим в удобно и за двете време. Разбира се прехвърлих снимките от фотоапарата да ги разгледаме и към 16ч. бяхме готови за разходка в центъра на Брюксел.

Излизайки от хотела попаднахме в глъчката и лудницата от хора. Знаех, че се намираме съвсем наблизо до Пишкащото момченце, но не очаквах, че сме на по-малко от 50 метра от него. Още щом свърнахме на ъгъла до хотела видяхме стълпотворението от хора. На малкото кюше, където се намираше миниатюрната скулптора се беше струпал толкова народ, че ако можеше площадчето би се пръснало. В единия ъгъл огрян от слънцето беше малкият „пишльо”.  Manneken Pis или известен още като малкия Жулиен е популярен символ на Брюксел, но никой не знае защо всъщност Жулиен е там. На това място има чешма още през 15-ти век наречена "Манекен-ПИ". Официалният произход може да бъде проследен до 13-ти Август 1619 година. На няколко пъти той е бил прибиран за да бъде съхранен от различни нападения. Малкият пишльо разполага с над 600 костюма. Първият от тях му е подарен през 1698г. В днешно време той много често е облечен по различен начин.

Някак си успяхме да се доберем до оградата за да си направим снимки, но блъсканицата беше толкова голяма, че побързахме да се измъкнем и се отправихме към градския площад. Кулата на кметството се забелязваше между сградите. За него, площада, също знаех, че е много наблизо, но и той се оказа по-близо от очакваното. Пъплейки между множеството хора само след минута, две се озовахме на най-грандиозния, най-впечатляващия и всичко друго „най” което може да се каже за един площад. Бях гледала маса снимки в интернет, но нищо не би могло да ме подготви за това което се откри пред нас. Стояхме като зашеметени и не смогвахме да се нагледаме на Кметството, Кралската къща и къщите на гилдиите които обграждаха площада. Тук архитектурната мисъл беше надхвърлила всички граници на въображението си. Само който е видял с очите си това място би могъл да добие представа за какво става въпрос 😵😱 Историята на Grand place също е интересна. Френският крал Луи ХІV подлага на артилерийски обстрел целия градски център през ХVІІ в., разрушавайки повече от 5000 дървени сгради. Това, което се вижда днес, е опустошение-превърнато в триумф.

Ние се озовахме на площада точно до сградата на кметството, чийто първи камък е положен в далечната 1402г.

Точно срещу кметството се намираше не по-малко красивата Кралска къща "Maison du Roi",  днес исторически музей. Изящната неоготическа сграда е декорирана с множество орнаменти. Първоначално тук е имало дървена пекарна. По-късно тя е заменена с каменна сграда. През 15-ти век, сградата започва да се използва за административни цели от херцога на Барбант.

Всички останали сгради опасващи площада бяха така наречените Къщи на гилдиите (The Guild houses). Един изключително красив комплекс от богато украсени къщи. По време на Средновековието и по-късно във всеки град в държавите от Бенелюкс е имало гилдии или корпорации, които винаги са имали някакво отношение към градската управа. Те са били много богати и силно политически. Къщите нямат номера и са обозначени с различни знаци и статуи.  

Въртяхме се в различни посоки и не смогвахме да заснемем всичката тази красота. И докато се възхищаваме на видяното, слънцето което до този момент напичаше силно започна да се скрива леко зад черни буреносни облаци. Това обаче не ни стресна. Намирахме се на две крачки от хотела и на крачка от стотиците заведения наоколо. Без да се притесняваме продължихме разходката си из Брюксел. Излязохме от площада и скоро се озовахме пред Église St Nicolas, една малка, стара почти колкото града църква заобиколена от магазини и заведения. По тясна уличка само на 20-ина метра встрани стигнахме до Rue des Bouchers – колоритна павирана уличка с много ресторанти. Тук отново трябваше да се движим в колона по един. Цялата уличка и без друго достатъчно тясна беше заета от масите на ресторантите, а потока от народ беше неописуем. 

Тук някъде в малка пресечка трябваше да се намира скулптурата на пишкащото момиченце, но нямахме нерви да се блъскаме и да я търсим, затова продължихме към галерия Св. Хуберт. Галерия "Св. Хуберт" е покрита търговска галерия и прекрасен пример за сграда от 19-ти век. Открита е официално на 20 юни 1847 и се състои  от две основни части, които се наричат галерията на краля (Galerie Du Roi) и галерията на кралицата ( Galerie де ла Reine ). Трети, и по-малък  раздел е наречен галерията на принца (Galerie Du Prince). През целия 19-ти век  галерия "Св. Хуберт” е в центъра на светския живот в Брюксел. Тук се помещава и най-старият магазин за дантели.

На този етап от нашата разходка подминахме набързо галерията и след като още малко повървяхме по тесните улички излязохме на един просторен булевард, а насреща ни се изправи Катедралата. Cathédraledes Sts Michel & Gudule се намира на хълма Treurenberg между долната и горната част на града. Църквата е разположена тук още в началото на 11-ти век. Първоначално е построена в романски стил, но през 13-ти век се преобразува в готически стил. След неколкократни реконструкции през 1450 и 1490, придобива вид на френските готически фасади. 

Пред катедралата имаше приятна градинка с шезлонги. По тревата и на шезлонгите бяха насядали много хора.

Отправихме се към входа, а навън слънцето отново препичаше и още по-силно подчертаваше черните буреносни облаци. Точно когато влизахме се чу първият тътен от гръмотевица.

Катедралата отвътре беше много впечатляваща. Орнаментите, стъклописите, всичко беше красиво. Наближаваше 18ч. и по всичко изглеждаше, че скоро ще започне вечерната служба на Разпети петък. Решихме да седнем хем за да видим службата и да чуем органа, хем да се предпазим от приближаващата навън буря.

Когато излязохме службата още не беше свършила, а навън тепърва започнаха да падат първите едри дъждовни капки. Като всяка лятна буря и тази дойде с гръм и трясък, но отмина за борени минути. Отправихме се към хотела колкото да си вземем по една връхна дреха. Докато излезем отново беше почти изсъхнало. Знаехме къде е изобилието на ресторанти и тръгнахме право към Rue des Bouchers. Минаваше 7 вечерта и сякаш целият град се беше изсипал на тази тясна уличка. Това което правеше силно впечатление беше, че навсякъде имаше в изобилие миди, скариди и всякакви други морски деликатеси. За по-големите компании се предлагаха огромни плата декорирани и поднесени като за изложба. Ние обаче не искахме да ядем морска храна, затова се оглеждахме за нещо друго. Почти всеки ресторант предлагаше меню за деня на цени между 12-18 евро. Предложих на Вал да свърнем в друга още по-тясна уличка Petit Rue des Bouchers. Там си харесахме или по-скоро си намерихме място в едно заведение. Всъщност заведенията бяха толкова много, че се сливаха и беше невъзможно да се разбере къде започва и свършва всяко едно от тях. На тръгване си взех визитна картичка и едва тогава видях, че се казва ресторант „Ричард”, също като моя котарак 😉

За 15 евро хапнахме богато. Аз си поръчах салата от домати с моцарела, която беше сервирана с хлебчета и масло. А след това се спряхме на стек с пържени картофи. Не бях яла цял ден и след вечерята се чувствах като балон, който ще се пръсне всеки момент. Затова решихме, че трябва да се разтъпчем преди да се приберем в хотела. И без това тепърва настъпваше вечерта и искахме да видим вечерен Брюксел.

Потеглихме към галерия Св. Хуберт, но този път я прекосихме цялата. Всичко беше осветено, а витрините блестяха и предлагаха какво ли не. Вниманието ни беше привлечено от една витрина на магазин за шоколадови изделия. Освен лакомствата които бяха изложени имаше направена скулптура на Manneken Pis, който пишкаше течен шоколад 😜 Изглеждаше ефектно и забавно. Влязохме в магазина, който предлагаше десетки видове шоколадови бонбони, пакетирани, на килограм, в различни форми и цветове. Имаше дори и такива, които изглеждаха като камъчета. Избрахме си десетина различни бонбона за да ги опитаме и продължихме разходката си. 

Стигнахме до Agora plein, едно колоритно площадче с красив комплекс от къщи около него и разбира се безброй заведения.

Малко по-нагоре се озовахме до църквата “Magdalena кapel”, а след това по уличките, между шумните и пълни с хора барове и ресторанти се върнахме на големия площад.

И този път останахме възхитени от грандиозните сгради облени в светлини. Времето беше приятно и свежо и тук както навсякъде наоколо беше пълно с хора. 

Разходката ни беше към края си. Отправихме се към хотела, а покрай нас осветени витрини на магазини за сувенири и преди всичко за шоколад. Почти на всяка витрина за шоколад имаше направени фигури или фонтани от които се стичаше течен шоколад. Уханието се разнасяше навсякъде. На всеки 5 метра имаше такива шоколадови магазини, а не по-малко бяха магазинчетата за гофрети с всякакви заливки – плодови, сметанови, шоколадови и какви ли още не. През деня не бях обърнала такова внимание, но сега ясно се набиваше на очи богатото и ефектно предлагане на шоколадови изделия навсякъде. 

Решихме да видим какво е положението около пишкащото момченце, но там стълпотворението продължаваше и след като бяхме взели достатъчно голяма доза от шума и блъсканицата на вечерен Брюксел се шмугнахме във вътрешния двор на нашия хотел. Изморени от всички емоции през този първи ден в белгийската столица се отдадохме на заслужена почивка. 

Мини Европа - видео

Брюксел - моето видео

Забележителности в Брюксел представени от Lonely Planet

Туристически карти на Брюксел ще намерите  тук  

Назад към Великденски трип 2011 (първа част - Люксембург) 

Напред към Великденски трип 2011 (трета част - Брюксел)

Напред към Великденски трип 2011 (четвърта част - Кьолн, замъка Драхенбург)

Напред към Великденски трип 2011 (пета част - Франкфурт на Майн)