21.10.2009 – Сряда – Кадиз (Cádiz)
Точно в 8ч. сутринта, по разписание акостирахме на пристанището в Кадиз, което се оказа в самия център на странния испански град. А защо странен? Ще стане ясно по-късно 😉
Навън беше тъмно. Да, тъмно. Основната причина за това бе фактът, че слънцето не беше изгряло. Тепърва предстоеше изгрева в 8:38ч. Шантава работа. Испания е голяма държава и географски цялата е разположена в часовата зона по Гринуич, но по неясни за мен причини са приели централно-европейското часово време и затова се получават такива странни аномалии, да минава 8:30ч. а да е тъмно 😐 Освен това имаше и друга причина. Беше облачно и хладно, само 16 градуса, но поне не валеше, както го даваха на прогнозата в нашата програма.
Повечето групи за организираните екскурзии трябваше да се съберат на сборните си пунктове в 8:30ч. и понеже ние нямахме никаква бърза работа изчакахме навалицата от народ да намалее и спокойно отидохме да закусим. Радостина беше на работа и от дума на дума стана ясно, че в кафетарията на порта имало свободен достъп до безжичен интернет. Това се падаше на метри от нас, точно под балкона на кабината ни. Веднага щом слязохме в каютата пробвахме и за наша радост се вързахме към нета 😉 Проверихме си пощите, изпратихме по някой друг мейл и най-накрая към 10ч. излязохме на разходка в Кадиз.
Обиколката ни започна от Plaza de España, който се намираше на не повече от 50м. от кораба. На него след разрушаване на част от старата градска стена е издигнат монумент в чест на сто години от Конституцията от 1812 г.
От там трябваше да поемем към площад Мина - Plaza de Mina. Само че в Кадиз всичко беше страшно объркано и това се оказа трудна задача. Решихме да пуснем JPS-а на мобилния ми телефон, но тoй не хвана сателит. Наложи се отново да опитаме с картата и накрая тръгнахме без да сме съвсем сигурни накъде 😐
След няколко минути забелязахме между къщите кула, по всяка вероятност на църква. Свърнахме в първата възможна пресечка и се озовахме на площад Сан Франциск, (Plaza de San Francisco) построен първоначално през 1566г., а по-късно реконструиран през 17-ти век. На него се намираше едноименната църква - Iglesia San Francisco и манастирът към нея.
Тръгвайки от там се бяхме примирили, че сигурно няма да стигнем до площад Мина. Нещо повече, изглежда, че в Кадиз щяхме да разглеждаме наслуки, а не по набелязания маршрут.
И докато вървяхме с тези мисли в главата, само на една пряка от нас се оказа площад Мина.
В действителност площадът приличаше по-скоро на малък парк, защото целият беше в зеленина. Най-забележителното което видяхме на него се оказа един гигантски австралийски фикус с още по-гигантски корени, разперени като пипала на октопод.
След още няколко минути, само на един хвърлей разстояние, провирайки се в тесните подобни на тунели улички стигнахме до площад Сан Антонио (Plaza de San Antonio) и поредната църква Iglesia de San Antonio построена през 1669 г.
Наистина това беше истински площад. След чувството за клаустрофобия завладяло ни по малките улички и площади, тук се усещаше че има простор. Църквата също беше хубава с двете островърхи кули, красивата порта и открояващия се жълто-оранжев десен на фасадата.
След кратка пауза за снимки продължихме към следващата набелязана цел – parque Genoves. Той се намираше в самия край на полуострова, до морето. Затова преценихме, че която и да е улица, стига да е в правилната посока ще ни изведе до него. Тръгнахме по първата която ни се изпречи. След две пресечки стигнахме до Plaza del Mentidero, а от там само направо се виждаше морето, което означаваше, че сме близо до целта.
Паркът Genoves се оказа едно страхотно кътче за разходка и релакс. От двете страни на главната му алея бяха наредени и подрязани в различни форми някакви странни дървета и храсти. Те се редуваха с големи високи палми. Под тях пространството беше оформено в цветни лехи, в които буквално вкопани в земята имаше странни шадраванчета. Отпред пред тези лехи навсякъде бяха наредени пейки. И така беше по цялата главна алея. Разхождайки се аз споделих, че има опасност човек докато си почива на някоя пейка да се напишка заради непрестанния ромон на шадраванчетата непосредствено зад него 😉 В страни от главната алея имаше по-малки алеи, където бяха оформени кътчета за отмора с кактуси, авокадо, езерце с патки, шадраванчета със статуи и една хубава водна естакада.
След като обходихме парка от единия до другия край стигнахме до Замъка Санта Каталина (Castillo de Santa Catalina) представляващ военно укрепление построено през 1598 г. От там започваше плажът Ла Калета - La Playa De La Caleta, дълъг 400м. Плажът е бил използван при заснемането на филма за Джеймс Бонд.
На този плаж за първи път в живота си видях какво представлява отлив на живо. Голяма част от лодките бяха като разхвърляни и останали на сухо 😉 а по стените на крепостта ясно си личеше до къде стига нивото на океана при прилив.
Продължихме да се движим покрай плажа и стигнахме до средата където спряхме да направим снимки на La Caleta, Balneario.
В другия край на плажа се виждаше втората крепост, замъкът Сан Себастиан (Castillo de San Sebastian) също военно укрепление построено през 1706 г.
Следващата ни цел беше Катедралата. Имахме избор да продължим покрай плажа или да тръгнем отново през града. Точно тогава забелязахме една много красива уличка и решихме да тръгнем по нея. Цялата улица беше от двете страни с палми, кафенета и магазинчета. В самия й край се озовахме пред една кокетна малка църква от 1768 г., Iglesia de La Palma (по-точно девата от Палма).
Трябваше някак да стигнем до катедралата и разчитайки на интуицията си продължихме през криволичещите тесни улички. През цялото време докато обикаляхме Кадиз ми беше направило впечатление, че входните врати на къщите почти навсякъде бяха отворени и вътре се забелязваше нещо като малък коридор облицован в пъстри плочки, извеждащ във вътрешен двор от типа зимна градина, където неизменно присъстваха пъстри саксии с много цветя. Не се въздържах и реших да надникна в един такъв вход. Започнах да снимам, а в този момент изскочи една пълна лелка. В първия момент се притесних, но тя започна любезно да ме подканва да вляза по-навътре за да снимам спокойно. По всяка вероятност тези декорации и умишленото им показване посредством оставяне на вратите отворени е някаква традиция, която много ми хареса 😊
Лека полека, спирайки тук-там, оглеждайки това онова, стигнахме до площада на Катедралата (Plaza de la Catedral). Един голям площад на който имаше доста какво да се види. Разбира се основната забележителност там, а и може би в цял Кадиз бе Катедралата, една внушителна сграда. Тя се намира на мястото на старата катедрала, завършена през 1260 г., която изгаря през 1596 г.
На площада се намираше също и бароковата църква Сантяго – Iglesia de Santiago, построена през 1635.
На срещуположния край се спряхме за снимки пред една от градските порти - El Arco de la Rosa, интегрирана в стените на средновековния Cádiz.
С две думи, площадът заедно със забележителностите на него и обграден от високи палми беше отлично туристическо място.
Ако бяхме минали през El Arco de la Rosa щяхме да излезем наблизо до къщата на адмирала - Casa almirante. Ние обаче не знаехме това и тръгнахме припряно по успоредната на нея доста оживена и пълна с магазини за сувенири улица Calle Pelota.
Излязохме на Plaza de San Juan de Dios и старото кметство, поредната фамозна и идеално поддържана сграда.
В този момент обаче аз установих, че сме объркали реда на разходката и сме стигнали до кметството преди да видим площад Канделария. Тръгнахме обратно. Пътьом спряхме да си купим по един сувенир и продължихме. Но щом стигнахме почти до Катедралата и аз понечих да вкарам Вал отново в затънтените криволичещи улици, които според мен трябваше да ни изведат на Plaza de Candelaria, той реагира, че ще се „зачукаме някъде” и с това сложи край на всичките ми мераци да обикаляме повече. Хванахме най-прекия път към кораба.
Сега докато пиша погледнах в Google earth и наистина се оказа, че сме били съвсем наблизо до въпросния площад, но както и да е 😉
Беше около 12:30ч. Бяхме разгледали много неща в Кадиз, но и бяхме пропуснали доста. Погледнато реално целият полуостров се простираше на 1200м. в едната страна и 1800м. на другата страна, но всичко изглеждаше толкова объркано, че спокойно този град би бил прекрасно място за шампионат по ориентиране. Останах впечатлена от бита, духа и като цяло облика на стария Кадиз.
Прибрахме се на кораба и се качихме да обядваме или по-точно Вал да обядва, а аз да пия кафе. Времето на пук на нас започна да се стопля и да грее слънце едва следобед, след нашата обиколка. В кабината използвахме възможността да се вържем към безплатния интернет. След това отидохме да се топнем в джакузито. А след като се изкъпахме и преоблякохме се качихме в бюфета, където беше дошло времето за снаксове, чай и кафе. Докато си хапнем сандвичите и бисквитките с кафе, дойде време кораба да отплува. Беше напекло хубаво слънце и се качих на най-горната палуба за да направя няколко панорамни снимки отвисоко на Кадиз.
Решихме, че ще си спестим вечерята в луксозния ресторант, защото без друго си бяхме хапнали и нямахме никакво желание тази вечер да експериментираме с шантавата храна. Използвахме времето за да прехвърлим и да разгледаме снимките. Оказа се, че са станали хубави въпреки променливите настроения на Вал и на моменти мрачното време.
Малко след 7 вечерта се приготвихме и слязохме в “Covent garden” за шоуто “Midnight Paris”.
Беше много интересно и забавно. Истинско вариете с акробатични номера а на финала кан-кан. Хареса ми и изпълнението и костюмите и цялата хореография. А за обстановката наоколо две думи няма, всичко пищно и блестящо 👌😊
След спектакъла се качихме в кабината. Все още се намирахме в залива на Кадиз, но вятърът беше много силен (60км/ч.). Люлееше повече от обикновено, но не беше неприятно.
В 22:30ч. отново „излязохме” за да отидем в Savannah Bar и да си намерим маса за обявената малко по-късно игра с танци от мюзикъла Брилянтин. За целта няколко мъже и няколко жени от пасажерите подбрани след кратка репетиция бяха облечени и натъкмени като главните герои от мюзикъла и трябваше да танцуват, а публиката да ги отсява с аплодисменти докато остане двойка победители. За съжаление не успяхме да видим нищо от сеира, защото наплива от хора беше голям. Въпреки това си изпихме питиетата с удоволствие, при все това, че дори тук, на дек 6 се усещаше клатенето на кораба, което ставаше все по-силно.
Минаваше полунощ, когато се запътихме към кабината. Горе на нашата палуба на дек 12 положението изглеждаше още по-зле 😯 Вал побърза да изпие две хапчета за морска болест, защото се почуства зле. Аз обаче бях огладняла и се качих клатушкайки се до горния етаж да хапна от специалитетите за тази нощ. Там най-добре си личеше мащабът на вълнението и силният вятър. Духаше толкова силно, че нищо не можеше да се задържи на масите край басейна. Хапнах набързо и се върнах в кабината, където Вал стоеше седнал в леглото и не смееше да си легне, защото тогава ставаше още по-зле. Чувството му на хумор обаче не се бе изгубило.
Прихнах от смях, когато след един силен порив на вятъра той заяви най-сериозно, че...”леглото току що се сгънало като хармоника и после се усукало”. В това време забелязахме не много далеч срещу нас светлинките на друг кораб. Гледката беше потресаваща. Той се издигаше и спускаше на вълните като люлка в лунапарк. Дадохме си сметка, че и ние сигурно се люлеем по подобен начин. Станах да го снимам с камерата, но едва балансирах. Къде на майтап, къде наистина, предложих на Вал да слагаме спасителните жилетки и да спим с тях. След това се оказа, че той изобщо не помни това мое предложение, дали заради хапчетата или заради нещо друго, кой знае 😉
Легнахме си след 1 посреднощ и решихме все пак да опитаме да поспим. Лесно е да се каже, но как да стане. На мен не ми ставаше лошо, но пък ме хвана страх. Хапчетата изглежда бяха подействали и Вал лека полека започна да се отнася. Аз също се опитвах да заспя, но всичко в кабината скърцаше страшно. Все едно, всеки момент корабът щеше да се разглоби на съставните си части 😕 От коридора се чуваше да свисти вятър. Люлеехме се като малка лодка.
И точно когато се бях унесла, усетих един адски силен порив на вятъра и кораба страшно се килна настрани. Направо изтръпнах. Моментално погледнах към телевизора, който в този момент показваше силата на вятъра – 88 км/ч. Дадох си сметка, че порива преди секунди сигурно е бил с по-голяма скорост. Този път издържахме, ами следващия, ако е по-силен поривът? 😧 Тези мисли ме разсъниха и аз станах. Събрах смелост и излязох на балкона. Беше ми любопитно да погледна към развълнуваното море. В бездната под мен се виждаше само бяла морска пяна. Беше тъмно и бяхме на високо, поради което не можех да преценя колко са големи вълните, но като гледах как се разбиват и блъскат в носа на кораба сигурно са били доста големи.
Все пак трябваше да заспя. Беше късно и дори единият час, който бяхме спечелили с преминаването към португалското часово време не беше достатъчен да компенсира малкото останало време за сън. Надявах се да заспя час по-скоро, защото това беше единственият начин да намеря спокойствие.
Кадиз видео
“Midnight Paris” - видео
Няма коментари:
Публикуване на коментар