След като еуфорията от емоциите в Барселона поотмина и градът остана зад гърба ни, слязохме в кабината. Имахме достатъчно време да си починем и да се подготвим за гала вечерята. Основната ни мисия тази вечер беше да си направим снимки в официалните тоалети и по местата, които най-много ни харесаха на кораба 😉😎
Първо обаче отидохме на вечеря в нашия ресторант Villa Borghese.
Като за финална вечеря, извращенията в ресторанта надминаха всякакви граници. От предястието, което си поръчах чак ми се догади. А като количество отново всичко беше смешно малко.
Хвана ме яд, че не си поръчах омар, който изглеждаше впечатляващо голям и сервиран ефектно. Не, че щях да се нахраня с него, но поне щях да го заснема 😜
Атракцията на вечерта обаче се оказаха двете рускини, майка и дъщеря от нашата маса. Те пристигнаха както обикновено с 30 мин. по-късно от обявения час и за разлика от друг път, не влязоха от входа до нас а прекосиха целия ресторант дефилирайки. Двамата с Вал само дето не си глътнахме вилиците като ги видяхме. Освен, че кокетничеха и подмятаха погледи повече от всякога, те бяха облечени умопомрачително. Все едно, че шоу програмата се беше прехвърлила в ресторанта 😁 Бяха с едни воалетки, пера по главите, с една дума ШОУ 😉 Вал правилно прецени, че приличат на вдовици от италианската мафия отишли на погребение. Търсеният ефект беше постигнат. Нямаше човек в ресторанта, който да не забеляза тяхното триумфално влизане 😉 Някои дори без да се смущават им направиха снимки. И аз се изкушавах, но ми беше неудобно да го сторя.
Минаваше 8ч. вечерта, когато раздигнаха всичко от масите и постепенно угасиха осветлението. С песни и приповдигнато настроение, аплодирани от всички присъстващи в ресторанта, сервитьорите подредени в шпалир, направиха няколко обиколки между масите с торти в ръце. Върху тортите гореше огън и беше много ефектно.
След това пуснаха осветлението и отново в шпалир се изредиха готвачите с големите си бели готварски шапки, а накрая и ресторант-мениджърите облечени в изисканите си униформи.
Изчакахме да ни сервират от тортата, направихме наздраве с шампанското и приключихме с гала вечерята. Пообиколихме насам-натам, направихме още няколко снимки и се качихме в кабината.
Предстоеше най-неприятната част – събирането и оправянето на багажа. Най-късно до 2ч. посреднощ трябваше да го изкараме пред каютата със специалния етикет, който в нашия случай беше червен.
Цялата процедура по оправянето на багажа отне поне час. Когато приключихме с тази задача се заехме с попълването на формата за коментари. След това Вал се възползва от онлайн услугата, която даваше възможност да се провери на телевизора детайлно описаната ден по ден, час по час сметка, натрупана по времето на круиза за различните екскурзии, покупки и консумирани напитки в баровете. В нашия случай сумата на круиза беше нараснала с още 460 евро.
Времето отлетя неусетно и в полунощ се качихме в бюфета за последната вечер със специалитети на главния готвач. Бяха ни предупредили да си носим фотоапарати – щяло да има изненада.
И наистина изненадата беше голяма, а преживяването интересно. Станахме свидетели на една прекрасна изложба от фигури направени от плодове и зеленчуци, или иначе казано – изложба на изкуството Карвинг. В самото начало бяха хлебните изделия и съответно фигурите от хляб.
След това в дългия над 50м. бюфет, а както стана ясно по-късно и в ресторанта след него, се редуваха животинки, каравели, забавни образи, цели композиции и какви ли не фигури направени от плодове и зеленчуци като истински шедьоври. Под тях в стъклените витрини бяха наредени специалитетите предимно от риба и други деликатеси.
Вал се погрижи да вземе нещо за хапване, а аз продължих да снимам и така стигнах до ресторант „4 Seasons”. Това беше поредното място, което до този момент не бях видяла.
След това хапнахме набързо и се отправихме към кабината. Беше време да си лягаме, защото в 7ч. сутринта трябваше да освободим каютата. Срещу нас се виждаха светлинки. Движихме се близо до френския бряг, някъде между Сен Тропе и Монако.
Опитвах се да заспя, но вълнението от целия ден ме държеше будна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар