23.10.2009 – Събота – Аликанте (Alicante)
По обяд корабът трябваше да пристигне в Аликанте, затова след като се върнахме в кабината седнахме да начертаем на картата маршрута за разходката ни и да прочетем малко за поредния испански град.
В моя пътеводител информацията започваше така... „Добре Дошли в Аликанте или "Градът на слънцето" в Испания...😉
Минаваше 11ч., когато корабът бавно започна да маневрира в пристанището. Наоколо обикаляха много яхти, чиито бели платна блестяха на слънцето.
С шатъла за няколко минути се озовахме на един голям, хубав площад (Plaza Puerto), където свършваше пристанището и започваше градът. От тук потегляше туристическият автобус, опашката за който се виеше като змия. Разполагахме с карта с маршрута на автобуса и решихме, че ще го хванем от втората му спирка, при крепостта на хълма а до там ще стигнем на собствен ход 😉
Без да губим повече време, спряхме за малко да направим снимки и поехме през площада, където на централно място се намираше казиното в стил Лас Вегас.
От ляво бе яхтеното пристанище с безброй хубави яхти, в дясно се намираха два красиви хотела, Porta maris и Melia, а срещу казиното, в края на големия площад с палми се виждаше красивата Casa Carbonell, представляваща нещо като вход към центъра на стария град. Малко по встрани бе хълма с крепостта Санта Барбара.
Прекосихме площада и се озовахме на най-възловото място в града Plaza Puerta del Mar, но вместо да влезем в стария град свърнахме в дясно и продължихме по крайбрежната алея Paseo de Gomiz. Температурата надвишаваше 29 градуса – пек и жега. Аз бях по чехли, но Вал с черните обувки умираше от топлина. Въпреки това не можехме да си затворим устите, зяпнали по прелестите и живота, който цареше в града. Като се започне с безупречната чистота, перфектните улици, подредбата и всичко, абсолютно всичко.
Вървяхме по алеята до самия плаж Playa del Postiguet намиращ се в самия център на Аликанте. Беше пълно с хора и на пясъка и в морето. Завидяхме им и ни хвана яд, че не си бяхме взели банските с нас. Непосредствено до прекрасната крайбрежна алея се намираше линията на трамвая, която заедно със спирката приличаше по-скоро на макет. Успоредно на трамвайната линия беше един голям лъскав булевард. От другата страна тротоар и кокетни кооперации в подножието на стръмния хълм водещ към крепостта. Ахкахме, охкахме, снимахме...бяхме възхитени. Все едно бяхме в земен рай.
Според моя пътеводител тук някъде трябваше да е асансьорът с който да се изкачим до върха на хълма и крепостта. Огледахме се и видяхме табелите за него. Потърсихме от къде да пресечем на отсрещната страна на булеварда и на метри от нас видяхме надлез. Преминахме по него от където още веднъж обърнахме внимание на цялата инфраструктура, която беше перфектна.
По тротоара, подминавайки няколко огромни фикуса подобни на този който бяхме видели в Кадиз стигнахме до входа към асансьора. За да стигнем до самия асансьр тръгнахме по един дълъг, ама много дълъг тунел, прокопан в хълма и стигащ до неговия център.
 |
| В средата на дългия тунел към асансьора... |
След няколко минути абсолютно безплатно се качихме на асансьора който пък ни отведе на самия връх не само на хълма, но и на самата крепост.
Крепостта Санта Барбара (Castillo de Santa Bárbara) намирща се на върха на скалата Бенакантил, е най-интересната забележителност на Аликанте.
Гледката която се откри пред нас беше впечатляваща. Целият град, пристанището и морето бяха пред погледа ни. Направихме снимки, поогледахме и тръгнахме надолу.
Крепостта беше разположена по хълма и благодарение на добрата идея да се изкачим с асансьора я разгледахме по пътя към паркинга. Спускайки се минавахме покрай руините. Имаше красиви градини и много кули, бойници и други съоръжения.
В това време групите от кораба пъплеха нагоре. В най-ниската й част се озовахме на един голям площад Parade ground. В каменната постройка на него имаше музей. От там през изхода стигнахме до паркинга от където щяхме да се качим на туристически автобус за да направим обиколка на Аликанте.
За наш късмет автобусът току-що беше пристигнал и както се очакваше, всички се бяха изсипали да разглеждат крепостта. Затова се качихме и се настанихме удобно на първите седалки на втория етаж. Автобусът потегли. Беше като влакче на ужасите. Ужасно стръмно и тясно. На места където завоите бяха много остри оставахме с впечатлението, че ще полетим в пропастта.
Няколко минути по-късно хълмът вече беше зад нас, а автобусът продължи обиколката си по голям хубав булевард. Сградите красиви – старите поддържани, за новите да не говорим. Огледахме наоколо малките пресечки встрани от булеварда с мисълта, че сигурно поне там има нещо не както трябва, но дори и най-малките и невзрачни улички бяха чисти, подредени, с маркировка, хубави кооперации и разбира се палми.
Продължавайки по булеварда стигнахме до красивата, интересна и голяма постройка на централния пазар (Mercado central) построен през 1921г.
След това минахме покрай Plaza de los Luceros, поредният впечатляващ кръгов площад с голям фонтан и хубава градина около него.
Автобусът продължи по един от най-красивите булеварди Avda. Federico Soto в тузарския квартал.
Щом стигнахме до Plaza Calvo Sotelo отбихме в дясно. Обиколихме цялата нова част на града с модерни и хубави сгради, с големи магазини, много кафенета и ресторанти, площади и булеварди с високи палми и се озовахме отново до морето, край Parque Canalejas и яхтеното пристанище. В края на този парк приключи нашата разходка с туристическия автобус.
Слязохме до паметника на Ramón y Cajal от където започваше магическата, неописуемо лъскава и красива алея Explanada de España превърнала се в символ на Аликанте. Няма толкова думи които да ми стигнат да опиша красотата на тази завладяваща и уникална алея. Палмите (над 400 на брой), мозайките, цветята, всичко беше запленяващо!
Щом стигнахме до будките със сувенири наплива от хора стана много голям. Спряхме да си купим по нещо. Вал бързо избра, но аз както обикновено бях по-трудна в избора си. Купих на майка ми едно традиционно ветрило за фламенко и продължих от будка на будка да намеря най-подходящия сувенир, който да ми остане за спомен от прекрасния Аликанте.
И така неусетно стигнахме до края на алеята без да си избера нищо 😏 но се успокоявах, че тепърва ще влезем в старата част на града и там може би също ще има сувенирни магазинчета. Преди да продължим обаче седнахме на едно от многото кафенета по Explanadata да се ободрим с по едно кафе и да съберем сили за още ходене.
Отпочинали малко, предимно от жегата, тръгнахме по една много тясна уличка встрани от Casa Carbonell. След няколко минути се озовахме в гръб на огромна каменна сграда. Обиколихме я и излязохме на едно кокетно площадче. Едва тогава разбрахме, че сме пред Катедралата закътана в стария град.
San Nicolásde Bari - Concatedral, е построена през 17-ти век в ренесансов и бароков стил и е посветена на светеца покровител на града. Малко по-нататък излязохме на главната улица Rambla de Mendez Nuñes, но след като преценихме, че няма какво интересно да видим на нея, свърнахме в друга пешеходна улица calle Mayor.
Вървейки по нея стигнахме до един страхотен площад, Plaza de Santisima Faz с много палми, хубави сгради наоколо, фонтан и други красоти
Намирахме се в сърцето на стария град известно като Barrio Viejo de Santa Cruz или просто El Barrio, “кварталът”. Усещаше се странен и приятен уют. Продължихме още малко по улица Mayor а покрай нас се редуваха малки улички, някои от които представляваха просто тесни стълби отвеждащи до стари къщи.
Наближавахме хълма и терена стана неравен. След като изкачихме една височина пред нас се изправи на малък закътан площад църквата Санта Мария. Basílica de Santa María e построена в готически стил на мястото на стара джамия. Това е най-старата църква в града и в нея са запазени старопечатни книги датиращи от 13 в. Гледката към църквата и зад нея хълма с крепостта беше много красива.
Спуснахме се по някакви стълби и само след минута, две стигнахме до площада Placa de I' Ajuntament и сградата на старото кметство, построено в периода между 1696 г. и 1760 г. За съжаление площада беше в реконструкция и не можахме да видим почти нищо от красотата му и тази на кметството.
Тук нашата разходка в стария град приключи. Бяхме загрели до кипване и поехме по първата възможна улица водеща към морето за да отидем да си топнем краката на плажа.
На Playa del Postiguet беше пълно с народ. Завиждахме най-неблагородно на всички които са във водата. Нямахме много голям избор. Събухме се, навихме крачолите и като пишман туристи нацапахме в Средиземно море да си разхладим поне краката. Пясъка беше фин и много чист а водата топла, бистра и гладка като огледало.
Не ни се тръгваше и седнахме под сянката на няколко палми, хем да си починем, хем да ни изсъхнат краката. Мен не ме свърташе дълго на едно място и оставих Вал да си стои на сянка под палмите, а аз се върнах отново на будките на Експланадата за да си купя най-накрая сувенири.
Лудницата там беше пълна. Обикалях от сергия на сергия. След дълго избиране се върнах обратно на плажа да взема Вал. Не знам колко съм се забавила, но той вече се притесняваше къде съм се изгубила 😉
Към 5ч. следобед бавно и спокойно тръгнахме към спирката на шатъла.
След вечеря се качихме на най-горната палуба за да снимаме последните минути в пристанището на Аликанте. Градът изглеждаше красив окъпан в светлини. Целият хълм и крепостта също бяха осветени ефектно.
Точно в 8ч. “Orchestra” извести, че потегля. Бяхме съвсем наблизо до сирените и направо ни гръмнаха ушите от тяхната мощ. Щом корабът бавно се отлепи от дока отидохме най-отзад на палубата и хвърлихме по една монета, за да се върнем отново в този прекрасен испански град.
В 9ч. слязохме в театъра за да заемем хубави централни места за шоуто“Celtic spirit”.
Беше наистина много хубаво. Имаше от любимите ми ирландски танци на фона на известната музика от “River dance”. Костюмите и хореографията също бяха направени сполучливо. Гвоздея на програмата обаче беше финала. Всички певци един по един се включваха в песента „We are the world”. На сцената излезе целият екип на анимацията. Развяваха големи знамена в бяло и синьо с емблемата на MSC и обикаляха с тях през целия театър и между редовете. После се подредиха всички на сцената – акробати, певци, танцьори, целият екип. Но и това не беше края. Светлините угаснаха и на ултравиолетова светлина, на фона на друга популярна песен започнаха да изписват на всякакви езици благодаря. На финала целият театър беше облян в различни цветове, хвърляха конфети и гирлянди. Беше страхотно и много вълнуващо 👌😊
Прибрахме се в кабината превъзбудени от зрелищното шоу. Излязох на балкона и понеже се движехме покрай брега наблюдавах светлинките на селищата срещу нас. Предстоеше да прекосим Гринуичкия меридиан.
В полунощ отидохме да уважим специалитетите на готвача, а след това за трети път през последните три дни мръднахме стрелките на часовника, но този път заради смяната на лятното със зимното часово време.
Бяхме изморени и си легнахме. Денят ни беше изпълнен с хубави емоции. Като се започне от прекрасното време, удивителния град Аликанте, страхотната разходка и на финал вълнуващата вечер. Какво повече би могъл да иска човек 😇 Заспах с тази мисъл...
Аликанте - видео
Силно ме притесни дългият и тесен тонел,който е водещ към асансъора.Може би ще го взема с леко тичане, понеже гледайки го получавам клаустрофобия..Снимките,които сте направили са удивителни. На човек да му се иска да е на ваше място.Видеото беше полезно тази година все още не сме решили къде да си прекараме почивката, но гледайки от тук и като чета какво сте правили може би ще вземем пример от вас.Малко круизче е добра идея.
ОтговорИзтриванеНяма място за притеснение ;) Тунелът наистина е много дълъг, но не мисля, че е тесен. И най-важното е, че е много удобен и бърз начин да се изкачи човек до крепостта.
ИзтриванеОтносно идеята за круиз, още преди да отида на първия бях убедена, че ще ми хареса. Това е един чудесен начин без да се разнася багаж всеки ден да се видят различни градове и държави в луксозна обстановка, на първа линия на морето (кабина с балкон), а гледката се променя ежедневно :)