Великденски трип - Милано (I част)

В главата ми се блъскат различни епизоди и моменти от невероятната екскурзия на която бяхме. Ще се опитам да събера мислите си и да подредя преживяванията си в хронологичен ред. До тук с предисловието. Ще започна от...

Точно в 10 сутринта потеглихме в посока Милано. Времето беше променливо, но настроението ни беше на ниво. Предстоеше ни да прекосим Швейцария от север на юг и през тунела Готард, дълъг цели 17км. да се отправим за Италия. Пътя, поне до границата беше спокоен. Още щом влязохме в Италия обаче се усети разликата. Трафикът стана натоварен. Покрай нас вече нямаше такива красиви и кокетни къщички. Движението и дисциплината по пътищата бяха кошмарни. Около 3 следобед стигнахме до градчето Меленяно на около 15км. от Милано, където щяхме да пренощуваме. Задръстванията бяха големи, а за наш лош късмет се оказа, че в градчето има празник и повечето улици към центъра бяха затворени. След известно лутане намерихме къде да паркираме, но ни предстоеше да открием хотела, което се оказа недотам лесна задача.

Хотелът всъщност беше стара италианска къща с кокетно вътрешно дворче.

Стаите бяха като апартаменти. Имаше спалня, нещо като всекидневна с кухня и разбира се баня и тоалетна. Мебелите бяха стари. Цялата атмосфера беше странна и дори екзотична. Беше уютно въпреки липсата на какъвто и да било лукс. Настанихме се и Вал се обади на неговата съученичка, с която се уговориха да дойде да ни вземе. Към 4 следобед се срещнахме  и се оставихме в нейните ръце. Даниела, така се казваше тя, играеше ролята на гид и бих казала, се справи много добре 👌

С метрото се озовахме точно пред катедралата или иначе казано в самото сърце на Милано. Влязохме вътре. Наистина Duomo di Milano беше впечатляваща и внушителна по своите размери.

Не знам защо, дали защото предстоеше Великден или по принцип си е така, но ме изуми колко хора чакаха на опашка да се изповядат.

След това влязохме в Galleria Vittorio Emanuele II. Mного красива сграда. Беше нещо като закрит пазар със заведения и магазини. Всичко беше отново огромно и величествено, а подът беше целия с красиви мозайки.

Една от мозайките беше изображение на бик. Върху него, на точно определено място трябва да се завърти човек на 360 градуса само на пета и да си пожелае нещо. Ако успее да се завърти, поверието гласи, че желанието ще се сбъдне.

След като разгледахме сградата излязохме от другата ѝ страна и се озовахме на площада пред прочутата La Scala. Не знам какво толкова представлява тя отвътре, но отвън определено не бе нещо особено. Все пак си направихме снимка за спомен и да документираме, че сме били и там 😉

Продължихме в посока към двореца. Минавахме все покрай големи, помпозни и мрачни сгради. Всичко изглеждаше твърде грандоманско и някак студено.

Дворецът или по-скоро крепостта Castello Sforzesco, построена през 15 век от Франческо I Сфорца, също беше голяма и много впечатляваща. Понаправихме малко снимки и тръгнахме обратно.

Този път минахме през улица “музейна” със скъпите маркови магазини. А тук определено имаше много и хубави магазини. Витрините им бяха аранжирани все едно си на изложба. Личеше, че Милано е една от световните столици на модата.

Обиколката завърши там от където започна, пред катедралата. Беше се свечерило и ефектното осветление я правеше още по-впечатляваща. 

Минаваше 7ч. вечерта, когато тръгнахме обратно с метрото. Пропуснах да отбележа, че  метрото беше доста отблъскващо. Даниела ни заведе в един нов и наистина много хубав шопинг център, а от там отидохме на вечеря. Моята вечеря или поне основното ястие се оказа пълен провал. Никога повече няма да си поръчам ньоки /едни такива лепкави неща, които залепват по небцето приготвени от картофено брашно/. Препоръчвам на всеки, който не е свикнал с тях да не рискува 😜 Десертите обаче бяха наистина супер. Дори и тези, които бяха с някакво сирене – по сицилианска рецепта много ми харесаха.

Градът през този ден  не ме впечатли. Може би, защото беше мрачно и негостоприемно. Две години по-късно отново имах възможността да посетя Милано и въпреки, че беше месец януари градът беше слънчев и приветлив и това допринесе да го видя в друга светлина 😊

пред Galleria Vittorio Emanuele II

мозайката на бика в Galleria Vittorio Emanuele II

Но да не се отклонявам излишно... След вечеря, изморени от пътя и емоциите към 22:30 се разделихме с Даниела и се отправихме към хотела. Трябваше да си починем добре за следващия ден, когато ни предстоеше път и разходка в Ница 😉

Моето видео

Напред към Великденски трип - Ница (II част)

Напред към Великденски трип - Монако (III част)

Напред към Великденски трип - Женева & Нюшател (IV част)

Великденски трип - Ница (II част)

Петък сутрин. В 8:00ч. Масимо, стопанина на хотела в Меленяно ни донесе закуската. Беше много приятно. Все едно си вкъщи. Закусихме, събрахме багажа и тръгнахме. 

След Генуа магистралата се движеше точно покрай морето. Растителността се смени и облика беше типично средиземноморски. Имаше палми, тук-там се забелязваше някое алое. Планината се спускаше право в морето. Влизахме от тунел в тунел. Слънцето се показваше все повече. Тази част на Италия ме впечатли повече. Минахме покрай Генуа, Сан Ремо и други хубави италиански градове. Границата с Франция се намираше на един мост или по-скоро виадукт. Ако човек не е наблюдателен дори няма да разбере, че е преминал във Франция. Табелата беше с големината на пътен знак 😉

Рано следобед пристигнахме в Ница. По картата лесно открихме хотела, но тук проблемът с намирането на място за паркиране беше още по-голям. Все пак открихме платен паркинг сравнително наблизо до хотела. Оставихме колата и отидохме да се настаним. Вътрешната централна част на Ница беше кошмарно тясна. Всичко бе наблъскано. Там всеки паркира така, че избутва другите коли. Почти не видяхме кола на която номерата да не са огънати. Сградите също бяха наблъскани една в друга и доста мрачни. В нашата хотелска стая, едва ли някога е влязъл слънчев лъч. Починахме за малко и тръгнахме на разходка из Ница. В крайбрежната си част градът наистина е впечатляващ. До където стига погледът има плаж и алея. Наоколо палми, а в единия край на залива красив парк на хълма с водни естакади. За плажа коментар нямам. И там също както в Анталия пясъка беше под формата на доста големи камъни.

Изкачихме се до естакадите. От едната страна на парка се откриваше изглед към целия залив с крайбрежната алея и една част от града, а от другата страна имаше панорама към останалата част на града със стария порт и многото баровски яхти в пристанището. Гледката и от двете страни си заслужаваше 👍

 

След това се спуснахме от другата страна на парка и се разходихме из тесните улички на стария град. Пихме кафе на уютния площад пред сградата на съда,  след което се прибрахме до хотела колкото да си вземем  връхни дрехи. Беше дошло време за вечеря. Покрай брега беше пълно с всякакви ресторантчета. Избрахме си едно  кокетно и с много приятна обстановка, но и тази вечер нямах особен късмет с храната, като изключим десерта 😜

Вече нямахме търпение да настъпи следващия ден, който по план беше отреден за обиколка в Монако... 

Назад към    Великденски трип - Милано (I част)

Напред към Великденски трип - Монако (III част)

Напред към Великденски трип - Женева & Нюшател (IV част)

Великденски трип - Монако (III част)

 На следващата сутрин в 9:00ч.  вече бяхме излезли от хотела. Седнахме на кафе и кроасани в едно приятно кафене наблизо. Начертахме маршрута за деня и след като приключихме със закуската поехме с колата право към Монако. Времето беше слънчево и топло. Пътя криволичеше през планината, а под нас се откриваше прекрасна гледка към Средиземно море. Минавахме покрай страхотни вили с басейни, палми и какво ли още не. Не напразно казват на този район Лазурният бряг.

Точно на влизане в Монако обаче над върховете започнаха да се спускат черни и страшни облаци. Молехме се само да не завали. Оставихме колата на паркинг и тръгнахме на обиколка из приказния град-държава.

Първа спирка бяха Eкзотичните градини. Те наистина бяха екзотични и интересни. Имаше над 6000 вида растения. Разположени бяха на хълма, така че се разхождаш ту надолу, ту нагоре и се открива гледка към целия град. 

Жалко, че пещерата беше затворена за посещения, но поне влязохме в историческия музей, където имаше експонати на открити праисторически същества, точно там където сега са градините.

След това по стълби надолу се спуснахме право под хълма, върху който се намираше дворецът и старият град. Всъщност това представляваше един вдаден в морето нос.

Изкачихме се и направихме обиколка пред двореца, а след това се разходихме по уличките на стария град и когато стигнахме до градините в самия край на носа решихме, че е време да обядваме. 

 

Преценихме, че ако седнем в заведение ще изгубим доста време,  затова си взехме по сандвич и като типични туристи седнахме в градината да похапнем 😉

От там се отправихме към величествената сграда на Океанографския музей, който също се намираше в парка и беше буквално надвесен над морето. Беше много красиво. Слънцето правеше опити да се покаже. Времето беше капризно, но не беше чак толкова зле.

Влязохме в музея, където впечатляващ беше аквариумът с невероятни видове риби и красиви корали. 

На горния етаж интересни бяха големите скелети на китове.

Минаваше 3ч. следобед, когато се качихме на влакче с което направихме обиколка покрай яхтеното пристанище с много и все луксозни яхти и към 4ч. бяхме пред прословутото казино Монте Карло. Сградата на казиното бе наистина много впечатляваща. А също така терасовидните градини с шадравани, палми и други екзотични растения аранжирани изящно. Всъщност по всичко личеше, че това е стъргалото на малкия град-държава 😉

Пред казиното бавно в полукръг минаваха от скъпи по-скъпи коли. Някак си хем ми беше малко смешна цялата тази показност, хем ми беше интересно. Цареше оживление и хаос. Беше много хубаво и имаше толкова мнoго цветя и зеленина...но да не се повтарям. Направихме доста снимки. Просто на човек му се иска да запечата всичко красиво, а на това място красивото е в повече 😊

Щом приключихме с разходката и снимките около казиното, решихме да влезем в него. Първо пообиколихме да разгледаме, а след това седнахме да играем на рулетката. Отначало ми вървеше и започнах да печеля, но после късметът ми изневери. Въпреки неуспеха тръпката беше невероятна 😉

Имахме идея, ако остане време да отидем и до Кан, но стана късно. Взехме автобус до паркинга, където бяхме оставили колата. Докато пътувахме разглеждахме града, а след това с колата докато открием пътя за Ница, който минава точно покрай морето пак пообиколихме, така че не остана местенце, което да не сме видели. Надвечер, към 7ч. бяхме отново в Ница. Преоблякохме се и отидохме в същото приятно ресторантче, където бяхме вечеряли предишната вечер. Този път предварително бяхме решили, че ще си поръчаме Карпачо - тънко нарязано месо или сьомга, което се предлага с пържени картофи или със спагети и всичко това се яде на корем...колкото искаш, или по-скоро...колкото можеш 😜

Денят беше към края си. Още един незабравим ден прекаран в приятна компания и на толкова прекрасно място каквото е Монако.

Да, Монако наистина е един приказен град-държава 😊!!!

Напред към  Великденски трип - Женева & Нюшател (IV част)

Назад към    Великденски трип - Ница (II част)

Назад към    Великденски трип - Милано (I част)

Великденски трип - Женева & Нюшател (IV част)

Неделя. Някой е казал, че денят се познава по сутринта и в конкретния случай, за конкретния ден 27 март - католическият Великден, това правило се потвърди на 100%

Сънувах неприятен сън. Събудих се с подут стомах. Поради липса на други отворени заведения решихме закуската да бъде в хотела. Столовата беше потискаща дори повече от мрачната стая. Взех си кафето и се върнах отново в стаята, за да си го изпия с цигара.

Бяхме решили да потеглим в 9ч. сутринта, защото ни предстоеше дълъг път, но за наш лош късмет поради смяната на зимното с лятно часово време изгубихме един час без да усетим  и тръгнахме на практика в 10ч. сутринта😒

Навън валеше ужасно. Така продължи почти през целия ден. Предстоеше ни да преминем от Италия във Франция през 11км. тунел точно под най-високия връх в Западна Европа, Монблан. Само за преминаването през тунела ни взеха 30 евро. След това продължихме през Франция в посока Женева. Беше спряло да вали, но цялото небе беше покрито с облаци и изглеждаше много навъсено.

В Женева пристигнахме към 4ч. следобед. Паркирахме до езерото и тръгнахме да се разхождаме покрай него. Имаше силен вятър и от време на време се опитваше да завали дъжд. Настроението ми се скапа окончателно. Женева сигурно е прекрасен град, но посетена в неподходящия сезон може да изгуби много от чара си.

След като направихме един тигел по крайбрежната улица се качихме в колата и потеглихме за Нюшател - градче на около 130км. разположено също на езеро. Там щяхме да пренощуваме, а на следващия ден преди да си тръгнем щяхме да се разходим и да го разгледаме. Разбира се, разходката зависеше и от капризите на времето 😏

По пътя отново заваля, но вече ми беше все едно. И без друго целият ден за мен беше пълен провал. Ако можех някак си да го изтрия от съзнанието си, за да не помрачава предишните дни от хубавата ни екскурзия бих го направила без да се замисля 😉

Към 8ч. вечерта, след общо 700км. преход стигнахме до хотела. Стаята и условията в нея бяха на ниво. Настанихме се и веднага излязохме да вечеряме. Пицарията в която отидохме се намираше на брега на езерото в самия център на града. Хапнахме подобаващо и изморени се върнахме за заслужена почивка по стаите си.

Сутринта  от последния ден на нашата екскурзия не изглеждаше никак обещаваща. Навън имаше гъста мъгла. По всичко личеше, че или няма да има разходка в Нюшател или и тя, както в Женева ще бъде не особено приятна. Седнахме да пием кафе в барчето на хотела с надеждата мъглата да се вдигне. И наистина, тя започна да се вдига. Въпреки променливото и неприятно мартенско време се въоръжихме с чадъри и тръгнахме покрай езерото. Само след броени минути от мъглата нямаше и следа. Слънцето напече и времето се затопли.

Разходката в това вълшебно градче се оказа една от най-хубавите 😊

Влюбих се в Нюшател, в интересния дворец надвиснал на хълма над града, в малките улички на стария град криволичещи и извеждащи до малки площадчета с красиви чешми и статуи, в музиката от органа която огласяше църквата непосредствено до двореца, в езерото, в гледката която се откриваше от хълма. Влюбих се в цялото китно градче. Чувствах се щастлива. Опитвах се да запечатам с камерата всяко кътче, всяка уличка, чешма, часовник. Нюшател много ме впечатли! 👌

Преди да тръгнем обядвахме в един много приятен ресторант и доволни от храната и хубавата разходка потеглихме към крайната ни точка...домът.

Беше около три следобед когато се прибрахме. Нямахме търпение да разгледаме снимките и филма на камерата. Оказа се, че повечето снимки са станали страхотни. Посмяхме се на филмчето което сме заснели. И наистина, как биха могли да не са хубави снимките при толкова хубава екскурзия която ще ни остане още един красив и незабравим спомен.

Назад към  Великденски трип - Монако (III част)

Назад към  Великденски трип - Ница (II част)

Назад към  Великденски трип - Милано (I част)