Елзас – Страсбург, Колмар, Молуз

Този пътепис ще ни отведе в Елзас, френската провинция, която нееднократно е преминавала ту в немско, ту във френско владение и в крайна сметка от това е спечелила архитектурата и културата й.

А когато става дума за Елзас няма начин да не се направи асоциация със Страсбург и по-малкото, но достатъчно популярно градче Колмар. Други пътеписи за Елзас може да намерите тук и тук.

Страсбург

Беше един прекрасен есенен ден в началото на октомври. Щеше да е грехота да не го използваме и този път се отправихме към една от столиците на ЕС, Страсбург. Пътя до там и обратно беше малко над 400 км. затова не разполагахме с много време за разглеждане и решихме да го посветим на историческия център на града разположен на острова образуван от река Ил и каналите. Наричат го "Големият остров" и там са съсредоточени  повечето исторически паметници между които готическата катедрала Нотр-Дам, крепостните стени в района на "малката Франция" и дворецът Роан.

Паркирахме колата и след няколко крачки се озовахме на слънчевия и голям площад пред катедралата. Всички сгради наоколо бяха интересни, но най-силно впечатление ни направи Maison Kammerzell. 

Отправихме се към Катедралата. Отвън тя беше величествена, а отвътре дори още повече. Една от забележителностите в нея беше астрономическият часовник. 

Без да губим време продължихме към двореца Роан от където се качихме на туристическо влакче. Идеята се оказа много добра, защото по този начин видяхме най-известните забележителности и същевременно добихме представа къде искаме да се върнем след това. Влакчето ни поведе по малки криволичещи улички, покрай красиви площадчета и още по-красиви къщички. Преминахме през квартала „Малката Франция, който ни грабна силно а след това ни отведе до Les ponts couverts. 

Там влакчето имаше спирка. Всички слязохме за да отидем на една тераса от където се откриваше незабравима гледка към каналите по които се разминаваха туристически корабчета, трите кули около тях и в далечината силуета на огромната катедрала. 

Обиколката на влакчето приключи отново до двореца Роан. Не помня кой даде идеята, но въпреки, че нямахме търпение да се върнем в „Малката Франция” влязохме да разгледаме музеите в двореца. И определено си струваше. 

А от там отново през площада на Катедралата се гмурнахме в тесните улички. 

Навсякъде имаше кафенета и магазини за сладки, които привличаха с претрупаните си пъстри витрини. Седнахме в едно от всички кафенета да си починем и да пием по кафе. А от там продължихме към целта си - La Petite France. Разходката до там беше не по-малко вълнуваща. Минахме покрай редица красиви къщи и тесни улици. По едно време се оказахме на един по-голям площад където имаше въртележки и други атракции, а един мъж с латерна допринасяше за настроението на хората. 

Накрая стигнахме до невероятно колоритното и уютно място наречено „Малката Франция” в което аз буквално се влюбих.

Когато тръгвах към Страсбург, не знаех какво да очаквам. За мен той беше просто един град, който твърде често се споменава по новините. Идеята ни да отидем възникна спонтанно и не бях подготвена с никаква информация за туристическите забележителности, но това което видяхме за тези няколко часа силно ме впечатли и при възможност бих се върнала отново с най-голямо удоволствие 😉

Колмар и Молуз

Макар че беше ноември и времето беше хладно решихме да използваме един от малкото слънчеви дни за да се разходим до Фрайбург в Германия и Колмар във Франция, а след това през Молуз и Базел да затворим кръга.

След приятната разходка във Фрайбург (пътеписът за него е тук) се отправихме в посока Colmar – Франция (друг пътепис за Колмар, тук). Граници между двете държави нямаше. Преминахме по мост над р. Рейн, където имаше обикновена табела указваща, че влизаме във Франция.

Само на 50 км. от Фрайбург стигнахме до Colmar, който се оказа град приказка. За него каквото и да пиша, не мога да го опиша. Центърът на стария град представляваше лабиринт от калдаръмени улички и невероятни къщи датиращи от 15-ти – 17-ти век. 

В същинския център на града беше площадът с готическата  катедрала „ Св. Мартин“ от 13-14 век, завладяваща със стъклописите си и цвета на фасадата, дължащ се на вогезките камъни, от които е построена. 

Не бях в състояние да се спра да снимам. Наблягах най-вече на сградите, уличките, катедралата. Там излезе и приказката за “прословутото кьоше” 😉 И наистина имаше една уличка, която завършваше с прекрасна къща, зеленина и цветя. Там направихме много снимки от какъв ли не ъгъл. 

Обикаляйки стигнахме до една от най- живописните части на Колмар, кварталът малката Венеция, наречен така заради ръкавите от канали на реката Лаух.

Разходката беше страхотна. Влюбих се в Colmar 😊

Минаваше 4 следобед, когато тръгнахме от Colmar към  Mulhouse, също във Франция (друг пътепис за Молуз, тук). Последната ни запланувана спирка от екскурзията. Там бяхме по тъмно. Бързо се ориентирахме за посоката към стария град. И тук както навсякъде другаде вече беше украсено за Коледните празници при все, че беше едва средата на ноември. Забелязахме обаче, че обстановката беше  по-празнична от обичайното и скоро разбрахме причината за това. Градът, както и цялата област Елзас честваше 60 години от освобождаването си от нацистите. Направихме снимки на празнично осветения  център, където имаше парад и множество хора. Намерихме приятно кафене където пихме горещ шоколад, а след това се отправихме към дома, доволни от превъзходната разходка.

Страсбург - видео

Карта на Страсбург ще намерите тук

Българското Черноморие – от север на юг

Аз съм родена в морската столица на България, Варна. Морето е в кръвта ми. Където и да ходя винаги се връщам с желание в родния си град и край морето 😊 Затова би било най-малкото странно, да не напиша няколко реда за нашето Черноморие. Ще започна разходката си от север на юг, от нос Калиакра до града история Созопол. Ще се постарая да бъда позитивна и да избегна описанието на презастроените курорти или изпускането на канални води в морето 😐 Ще се концентрирам върху хубавите емоции, които съм преживяла по Черноморието през последните години.

Нос Калиакра

Колко пъти съм ходила не мога да преброя, но на това място сякаш има някаква магическа сила. Усещането за свобода пред ширналото се море от високите скали е завладяващо. Крепостните стени ме връщат в далечното средновековие. А легендата за 40-те девойки скочили в бездната сякаш оживява пред очите ми. Но не само на върха има какво да се види. В подножието на носа се намират едни от най-живописните заливчета. На плажа на едно такова малко заливче наречено Болата бях свидетел на пълното слънчево затъмнение през 1999г. Спомням си колко силно беше изживяването по време на затъмнението, когато червеникавите скали на нос Калиакра изглеждаха едновременно зловещо и величествено.

Но не само природата се е погрижила за туристите. За любителите на морските деликатеси се грижат ресторантите до мидената ферма „Дълбока”, които предлагат вкусна кухня и приятна атмосфера на самия бряг на морето.

Балчик

Продължавайки на юг стигаме до Балчик. Централната част и тази покрай брега са поддържани, с множество приятни заведения и кокетни хотелчета. Разходката покрай пристанището и по алеята покрай морето е приятна и разтоварваща. В останалата си част градът е пълна разруха...за съжаление 😕

Най-впечатляващото нещо в Балчик е Ботаническата градина с двореца. Наистина красиво и добре подредено райско кътче. Не знам сега как е, но когато аз ходих за последно преди няколко години бях шокирана от нещо, което ако не беше смешно щеше да е трагично. Поради глупавия спор между Министерство на културата и Софийски университет за това кой да стопанисва обекта се наложи да чакаме на две отделни опашки за два отделни билета. Чужденците туристи гледаха и се маеха и не разбираха защо е нужно това 😏

Но обиколката по красивите алеи с множество цветя, дървета, храсти, скулптури и други интересни забележителности ни накара да забравим трагикомичното посрещане и да се потопим изцяло в атмосферата на спокойствието и хармонията на това прекрасно място.

„Златни пясъци”

Още малко на юг и ето, че стигаме до курорта „Златни пясъци”. За него могат да се изпишат много страници. Той винаги е бил притегателно място за шумните компании от близо и далеч. През последните години обаче обликът му се промени коренно. И тук не визирам само множеството нови хотели и ваканционни апартаменти. Всички стари хотели бяха основно реновирани. Някои бяха съборени и на тяхно място построени нови, модерни и красиви. Инфраструктурата се промени изцяло. Изградиха се много басейни, включително голям Аквапарк, други атракции и какво ли още не.

Други емблематични заведения бяха оставени на произвола и от само себе си западнаха. Промените бяха толкова драстични и се случваха толкова бързо, че от лято на лято имах чувството, че виждам нов и различен курорт. Много от старите варненци не приеха добре всичко това. Не знам дали от носталгия по младостта си или по други съображения. На мен обаче „Златни пясъци” ми харесваше преди, харесва ми и сега дори повече 😉

Кабакум и „Слънчев ден”

Между курортите „Златни пясъци” и „Св. св. Константин и Елена” се намират големият плаж „Кабакум” и тузарският комплекс „Слънчев ден”, бивша резиденция на Тато и почивна база на соц. номенклатурата. И двете места са се утвърдили, като любимо място за плаж на варненци. Спомените ми от там са много и надявам се да продължават да се трупат още години напред 😊

Цялата тайфа - племенника ми, майка, Митко, Грета и брат ми 😎

„Св. св Константин и Елена”

Няколко километра по-на юг и стигаме до „Св. св. Константин и Елена”, най-старият курорт по нашето Черноморие или поне до колкото аз знам. Към него изпитвам смесени чувства. Винаги съм го възприемала като доста скучно, да не кажа направо пенсионерско място 😉 а плажната ивица е по-оскъдна от тази на Златните и с доста камъни. Там обаче е много зелено и има един кокетен манастир носещ същото име като курорта. През последните години и там настанаха доста промени, надявам се за добро.

Дворецът Евксиноград

В непосредствена близост се намира резиденцията Евксиноград. В началото на демокрацията достъпът до парка и двореца бяха свободни за всички срещу заплащане, както за всеки друг парк или музей. После постепенно нещата почти се върнаха по старому и само специални хора имаха достъп. Случи се така, че наш познат беше там на някакво фирмено събиране и ни покани да го посетим. Посрещна ни на входа за да ни пуснат вътре. В парка и около двореца беше хубаво и поддържано.

След това отидохме да видим вилата на Тато на брега на морето.

Беше началото на лятото и след разходката се отдадохме на плаж. Пясъкът беше фин, морето бистро и бяхме почти сами на брега, като истински вип персони 😉 Но когато отидохме във вътрешния басейн видяхме разрухата която не бе пожалила и това място.

Обядвахме в ресторанта, който сякаш не беше пипнат от соц. времето, но поне предлагаше прекрасна гледка към морето.

Варна

И ето, че пътувайки на юг стигнахме до моя роден град, Варна. Не искам да се впускам в подробности. И той както всичко друго в България преживява тежка криза – морална, материална, всякаква. Промениха се много неща, но не всички за добро. Въпреки това за мен Варна ще си остане най-доброто място за живеене в България, ако изобщо има такова 😏

Всяко кътче ми е познато и е свързано със спомени. Като се започне от вълнолома с фара и обновената вече морска гара. После през Морската градина, която и до сега е предпочитано за мен място за разходка. Крайбрежната алея, обновените стари бани и разбира се входа на Морската градина с Фестивалния комплекс, „гезмето” покрай х-л „Черно море” и градинката на Севастопол 😉

Още по-красива става Варна във вечерната си премяна, когато най-емблематичните сгради са окъпани в светлина, а фонтаните са красиво и цветно осветени.

Преди няколко години изградиха площадка с изглед към Варна на нос Галата. Целият град като на длан. Веднъж се замислих...в този град по същите тези места спомени са трупали моите дядовци и баби, родителите ми, аз, брат ми и нашите деца. А дали и внуците ни ще продължат традицията или ще трупат спомени някъде другаде, само времето ще покаже.

Камчия

Само на двайсетина километра на юг от Варна се намира плажът, където се влива река Камчия. Един огромен плаж, където все още се е запазила природата. Обикновено през уикендите, когато е прекалено населено на Кабакум и Слънчев ден предпочитаме да отидем там. На връщане обезателно спираме да си купим от огромните и много вкусни селски домати в с.Приселци. Отбиваме се и на Харамията за овче или биволско кисело мляко. До преди няколко години на плажа функционираха атрактивните бронетранспортьори, които се превръщаха в лодки за разходки. Днес те се намират до пазара в Приселци, но дали и за какво се използват...не знам 😉

Несебър и „Слънчев бряг”

Беше лятото на 2005 г. Решихме за разнообразие да прекараме лятната си почивка по южното Черноморие. Идеята ни беше да обиколим възможно най-много места в тази част на България. За целта отседнахме в едно приятно семейно хотелче в Равда. Още на първия ден отидохме на разходка в Несебър. Както винаги обиколката в стария град беше повече от приятна. По тесните калдаръмени улички, покрай старите църкви и дървените възрожденски къщи. Всичко беше прекрасно.

Разбира се отскочихме и до Слънчев бряг. Освен централната част, алеята край брега и огромния плаж всичко друго беше кичозно и претрупано.

Години по-късно отново се разходихме до там с вече порасналата ми дъщеря абитуриентка 😊

Беше през лятото на 2013г. Вал имаше уговорка да се срещне с негов приятел в Бургас. Аз, Грета и приятелят й останахме на плаж на "Слънчев бряг". По-късно отидохме в Несебър и изчакахме Вал в едно приятно заведение с изглед към морето.

Когато Вал дойде първо ни разказа ентусиазирано за Бургас и колко много му е харесало. След това се разходихме в стария Несебър по кокетните улички и покрай руините на старите църкви.

И така годините летяха и дойде 2016-та. Порасналият син на Вал си беше резервирал почивка с приятели на Слънчев бряг. Решихме да се разходим до там да го заведем и да се разходим. Беше много добра идея😜

Бургас

През последните години мнението на всички, които са виждали новия облик на града беше, че Бургас се е променил и е заприличал на един истински уреден и красив курортен град. През 2013-та Вал беше ходил и също потвърди това всеобщо мнение.

През 2016-та, няколко дни преди да свърши ваканцията ми в БГ, решихме с приятелка да отидем да се разходим до там. Основната ни цел беше да разгледаме пясъчните фигури, инициатива, която се утвърди като традиция в Бургас. Речено сторено, качихме се на маршрутката и потеглихме.

Още с пристигането на бургаската автогара се виждаше добрата промяна. Целият район обхващащ ЖП гарата, автогарата и морската гара изглеждаха обновени, чисти и приветливи. Качихме се на автобус и скоро стигнахме до морската градина в близост до пясъчните фигури.

Тази година те бяха с приказни герои. Наистина си струваше да изтърпим жегата под палещото слънце 😉

 След като се бяхме изпекли от горещината, решихме да поседнем на сянка и да си купим по едно шоколадово фрапе от ефектната будка във форма на чаша. А от там се отправихме към плажа.

След като си направихме един разхлаждащ плаж на не особено приятния черен пясък продължихме с разходката в морската градина. Наистина останахме впечатлени от цялостния й облик. Имаше направени кътове както за почивка на възрастните, така и площадки за децата, но така, че да не си пречат взаимно. Имаше дори хамаци между дърветата. И много цветя аранжирани красиво.

Стигнахме до една сграда, където се оказа, че има изложба на пеперуди. Без да се замислим си купихме билети и влязохме. Пеперудите си летяха свободно и дори кацаха по ръцете ни. Имаше  място, където като мъниста висяха какавидите, бъдещите пеперуди. Определено си струваше посещението сред тези красиви създания.

От там лека полека стигнахме до централната част на града. Минахме покрай емблематичното заведение с грамофона и бавно се отправихме към автогарата. Изкарахме един прекрасен летен ден в Бургас.

Созопол

Беше един ден от почивката ни в Равда през 2005г. Решихме да се разходим до Созопол. Времето сутринта не беше подходящо за плаж и сякаш всичко живо се беше изсипало в старата част на Созопол. Едва успяхме да паркираме и се гмурнахме в потока от хора. В такава ситуация трудно може човек да разгледа и оцени истински красотата и магнетизма на това иначе красиво градче, но какво да се прави, в разгара на лятото е така.

Обядвахме в една механа и щом стигнахме до крепостните стени край морето слънцето вече беше напекло и плажът започна да се пълни с хора.

Разходихме се още малко и когато преценихме, че е достатъчно топло се качихме в колата и потеглихме към плажа на комплекс „Дюни”.

Разбира се не спряхме да обикаляме и през останалите дни от нашата почивка. Ходихме до разрасналото се село Влас, до Аквапарка в Слънчев бряг, Шкорпиловци, Царево и на други места.

И тук разходката по Черноморието завършва или поне докато се натрупат нови спомени 😉

July morning & Варна

Варна

Калиакра

Други пътеписи от България:

Българияот изток на запад

Югозападна България